kpavlova написа:И аз мисля като mishi 83.
Е, хайде де - знаете ли от кога чакам да се включите и да подсилите крехките ми студентски аргументи
|
|
kpavlova написа:И аз мисля като mishi 83.
mishi_83 написа:bay4o написа:Я пак, я пак. Само да посочите и пред кой съд няма да издържи обвинението, понеже практиката на върховните съдилища е доста обемна точно в противоположната насока. Каква стойност на вещите при недовършен опит на фазата на първия акт от двуактното престъпление?
Решение № 639 от 28.X.1992 г. по н. д. № 628/92 г., I н. о.
Тълкувателно решение № 36 от 3.IV.1961 г. по н. д. № 16/61: Когато крадецът насочва дейността си към помещения или места, като складове, магазини, жилищни и други помещения, железни каси, джобове и др., където обикновено се намират движими вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, налице е опит, щом като е наченато изпълнението на престъплението, независимо от това, че в конкретния случай такива вещи не са се оказали там и поради тази причина кражбата не е била довършена;
Решение № 604 от 8.XII.1992 г. по н. д. № 671/92 г., I н. о.
За доброволния отказ практиката също е пребогата, но ще пействам само едно решение, че ме мързи да копвам останалите:
Решение № 57 от 17.IV.1972 г. по н. сп. д. № С-31/72 г., II н. о.
По смисъла на чл. 18, ал. 3 НК приготовлението и опитът не се наказват, когато деецът по собствени подбуди се е отказал да извърши или довърши престъплението. Отказ по собствени подбуди ще бъде налице, когато деецът има възможност да довърши престъплението, но той доброволно се откаже. Ако деецът е бил заплашен реално и непосредствено от разкриване, което прави неосъществимо извършването на престъплението, и той се откаже от извършването му, не е налице доброволен отказ. Също така липсва доброволност, когато деецът, започвайки изпълнителното деяние, се е натъкнал на пречки, които са го принудили да се откаже.
Колега, благодаря за критиката, но:
1. Не съм твърдял, че в случая е налице доброволен отказ и,
2. Не съм съгласен, че кражбата е двуактно престъпление
И ако ще цитираме съдебна практика - погледнете р. 269-70-II и р. 210-72-I, според които паричната стойност на предмета на посегателството се установява задължително във всеки конкретен случай.
Що се отнася до цитираното от Вас Тълкувателно решение № 36 от 3.IV.1961 г. по н. д. № 16/61: Когато крадецът насочва дейността си към помещения или места, като складове, магазини, жилищни и други помещения, железни каси, джобове и др., където обикновено се намират движими вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, налице е опит, щом като е наченато изпълнението на престъплението, независимо от това, че в конкретния случай такива вещи не са се оказали там и поради тази причина кражбата не е била довършена, то в същото се има предвид, че предметът на посегателство следва да е конкретизиран, защото в противен случай не виждам как ще се определи неговата равностойност. Така например умисълът при кражба на портмоне обхваща намиращите се вътре парични средстава, независимо, че деецът не е наясно колко са.
В конкретния случай е юридически и житейски абсурдно да се приеме, че умисълът на дееца обхваща всички движими вещи, които евентуално биха могли да бъдат предмет на кражба, защото деецът може да е искал да си вземе една дъвка от павилиона ( извинявам се на лаическия пример). По друг начин биха стояли нещата ако е отнета определена вещ и деецът е заловен преди да установи свободно фактическата си власт върху нея.
И още нещо - би ми било любопитно ако посочите под кой състав ще подведете въпросната кражба, след като няма данни за паричната равностойност и въобще за предмета на кражбата? (оставяме на страна признанието на дееца, че искал да отнеме 20 лева)
bay4o написа:Тъъй:
за т. 2:
Решение № 604 от 8.XII.1992 г. по н. д. № 671/92 г., I н. о., Довършената кражба, за която е осъден молителят И. М., предполага между другото осъществяване и на всички елементи на изпълнителното деяние на този вид престъпление, а както е известно то включва не само прекъсване на чуждото владение върху вещта, но и установяване на владение върху нея от страна на дееца. Залавянето на дееца е с вещта, преди той да е установил свое фактическо владение върху нея, прекъсва отнемането й (св. в този смисъл р. II, т. 4 от П. 6/71 - Пл. на ВСР).
bay4o написа:Решение № 174 от 14.VI.1996 г. по н. д. № 535/95 г., I н. о.,Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. Деецът установява свое владение върху вещта - предмет на кражбата, когато придобие възможност безпрепятствено да се разпорежда с вещта.
bay4o написа: има и други, но честно казано, не ми се рови, пък от друга страна, ако искате да ги научите, ще трябва сам да си ги намерите.
bay4o написа: По повод репликата Ви за ТР 36/ 03. 04. 1961г., ами не знам да е отменено, пък кой съм аз, че да поправям върховните съдии и още повече кой съм аз, да твърдя, че като тълкувателното решение не си ми харесва, пък няма да си го прилагам.
bay4o написа:и в този ред на мисли: Решение № 20 от 30.I.1985 г. по н. д. № 700/84 г., II н. о.Когато деецът отнема от владението на другиго вещ, която е предназначена за съхраняване или пренасяне на вещи, пари или други ценности, макар и при извършване на деянието да не знае какво е съдържанието на тази вещ, то неговият умисъл обхваща като предмет на престъплението освен вещта - и нейното съдържание
bay4o написа:Аз, честно казано, четейки предния си пост, не видях някъде изобщо да съм писал, че опитът е довършен, по простата причина, че е недовършен. Според мен в конкретния случай, на такъв недовършен опит, приключил пред прекъсването на владението, трудно би могло да се търси оценка на предмета на престъпно посегателство, най - малкото защото индивидуализацията на този предмет може да възникне инцидентно и според мен, не би представлявало процесуално нарушение липсата на стойност на предмета на престъпление, след като опитът е недовършен на тази фаза. Това, че конкретният обвиняем твърди, че е искал да открадне 20лв., ок, може и това да бъде предметът на престъплението и би могло да се мине и на чл. 194 ал. 3, ако са налице и всички останали обстоятелства, които да сочат, че деянието е маловажен случай, последното не се определя единствено от ниската стойност на предмета на престъплението.
Не мисля, че има някакво значение, дали в магазина е имало 20лв. или бутилка сок, както е написал някой преди мен, защото е налице умисъл за извършване на кражбата, а това, че набелязаният предмет не е бил на място, не прави опита негоден.
bay4o написа:mishi_83 написа:bay4o написа: Според мен в конкретния случай, на такъв недовършен опит, приключил пред прекъсването на владението, трудно би могло да се търси оценка на предмета на престъпно посегателство, най - малкото защото индивидуализацията на този предмет може да възникне инцидентно и според мен, не би представлявало процесуално нарушение липсата на стойност на предмета на престъпление, след като опитът е недовършен на тази фаза. .
kpavlova написа:Защо се разсърдихте така един на друг?
|
|
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot], Google [Bot] и 39 госта