forum.lex.bg

Здравейте, колеги. Поставям тази тема не за да се спираме на общите правила относно субективната страна на престъплението по чл. 124 от НК. Те са ясни - наличие на умисъл за по-близкия и по-лек резултат (телесната повреда) и непредпазливост по отношение на последващия и по-текъж резултат (смъртта на пострадалия).
Струва ми се обаче, че в няколко "частни" случая, при причиняване на определени телесни повреди е неприложим чл. 124 от НК. Имам предвид: при тежка телесна повреда - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; и при средна телесна повреда - разстройство на здравето, временно опасно за живота. Ако деецът е имал умисъл да причини такава телесна повреда и от нея е настъпила смърт, това изключва непредпазливостта за причиняване на смъртта.
Прав ли съм, или греша ?

ами съд. практика и формулировката на закона за "постоянните общи разстройства, опасни за живота" и разстройство на здравето, временно опасно за живота, самите съд.мед.светила много не я одобряват.Идеята ми е за границата между двете неща.После ще мисля и върху разграничаването на умисъла за убийство от умисъла за създаване на "опасност за живота".
Проблем са например остри травм.увреждания- примерно огнестр.рани, някои травми при ПТП, от които пострадалите са имали щастието да оцелеят по медицинско чудо
.понеже си имам вещо лице вкъщи-роднина по права линия, то мисли по другояче за нещата от мен, че даже и по правните въпроси:
- при постоянните - тежките тел-повреди- опасността произлиза от естеството на увреждането, като във всеки момент може да се влоши състоянието и да настъпи смърт.Т.е. опасността трябва да е проявена с клинични признаци, а не да се предполага/ тук мислим еднакво/
-увреждането трябва да е невъзстановимо, казва ВС, като опасността за живота е реална и налична, общото разстройство - да е постоянно, но опасността не е необходимо да е такава./ и тук еднакво/
ВС третира хроничните процеси и състояние с голяма продължителност, обаче, без да обсъжда случаите, според моя човек, в които остро протеклите увреждания без квалиф.помощ, неминуемо биха довели до смърт/ стига да не е убийство, респ.опит/.Какво става при тях.
- та в общи линии, без да я познавам цялата практика детайлно, вид, характер и степен на разстройството е мед.въпрос, а дали е постоянно или временно разстройството е въпрос на съд- правна- преценка, въз основа на експ.заключение.
- в повечето случаи се приема, че щом след извършените операт.интервенции се е стигнало до "овладяване на крит.състояние", както му казваха съд.медици, без да се очакват застрашаващи живота усложнения- критерият "постоянно" липсва.Според "моя експерт", това не е съвсем вярно, но съдилищата приемат повредата за средна.
от друга страна- критерият е опасността от смърт за кратко време без квалиф.мед.помощ/ по Пост./.Нея трябва да я реши експерта. и се получава омагьосан кръг.
"временната опасност" - от мед.гл.т. - при увреждането е налице еднаква възможност за настъпване на смърт или на оздравяване.,без да се взема предвид мед.интервенция.Т.е. опасността съществува от момента на увреждането до възстановяване на здравето.Може да отмине- при мозъчно състресение примерно със загуба на съзанние, а не степенно нарушение- без мед.интервенция/ за това пише "независимо от нея"/.
и след този батак, който създадох дотук, какво предвижда и цели дееца от тези неща, за да има умисъл за повредата- двата вида повреди, като резултат.
На-често умисълът му е неконкретизиран пряк, често и алтернат., но ще стане съвсем объркано.
Значи деецът цели последици от определен вид, без да има ясна представа за степента на конкретно засягане.
разликата между умисъла за убиване и умисъла за увреждане при "опасните за живота" разстройства по известната ми практика на ВКС/ВС мисля всъщност/ се свежда до случаите на НЕЗНАНИЕ на дееца в особено редките случаи на причиняване на смърт , известен само на занимаващите се с мед.наука- когато подс.не е знаел, че деянието е от естество да умъртви/то не е видно, безспорно, ясно за обект.наблюдател, с нормално човешко предположение за леталния изход/.Което ме озадачава- как се връзва с умисъла.Но делата - като доказателства- не ги познавам няма и как, от 50-те години са.
Та решенията, които съм чела са точно две- за такива тънки разграничения- в единия случай/1957 г./ деецът, без да е медик, е притиснал порезна рана на шията ,но на място и по начин, който е предизвикал прекъсване на притока на кръв до главата въобще/ средна тел.- временно опасно за живота състояние- функц.разстройство прекъсването на кръвоснабдяването /
а другият- по-стар, от 56 г, ритане в корема- спукано тънко черво, пак временно опасно за живота състояние, анатом.разстройство/
за тежка повреда "постоянно разстройство.." с причиняване на смърт по непредпазливост практика не знам- понеже от фактическа страна, разликата е на една "йота" , трудна работа.
Върти ми се нещо в главата - умишлено заразяване със СПИН, ако настъпи смърт.
като цяло и при двете повреди - непредп.причиняване на смърт- ми изглежда изкуствена контрукция, както и въпрос на много прецизна оценка на знанието и предвиждането/ защото като му махнем знанието на дееца за опасността за живота при повредата, ще му "убием" и идеята за умисъл ,някак си?така, че остава някакъв неконкрет.пряк или евент. умисъл, особено неконкр.евент.за телесна повреда/ "опасна за живота"/, когато смъртта е самонадеяно причинена
предвиждането и искането/Доп. на увреда, разстройство, опасно за живота, равнозначно ли е на предвиждане и на искане/доп. на самата смърт.Мисля, че не.Може би разликата е в предвиждането на Неизбежността, несъвместимостта с живота.умисълът за убиване не се изчерпва с предствата, че деянието създава опасност за живота/ че е от такове естество/ .Нужно е и съзнателно предвиждане на възможното умъртвяване.Което при умишл. тел.повреда не бива да има.
А фактически как се решава-
Както казва прекият ми роднина по права линия -както кажат вещите лица по тройната или петорната експертиза.

Благодаря за отговора, kpavlova. Проблемът е, че ако деецът е имал умисъл да причини телесна повреда, свързана с опасност за живота, в това винаги се съдържа и знание за възможността от телесната повреда да настъпи смърт. И ако се приеме, че деецът е имал умисъл точно за такава телесна повреда, свързана с опасност за живота, това означава, че той е допускал възможността от тази телесна повреда да настъпи смъртен резултат. А това вече е евентуален умисъл. По тази логика, съставът на чл. 124 би бил неприложим за телесните повреди разстройство на здравето, опасно за живота - постоянно (при тежките) и временно (при средните). В тези случаи деянието винаги би следвало да се квалифицира по някой от съставите на чл. 115-119 от НК, защото съдържа от субективна страна евентуален умисъл за настъпване на смърт (допускане възможността на този резултат).