REVOLUTION написа:Термина държане, използван в текста на 234НК , не може да се отъждествява с юридическото понятие държане в ЗС.Последното означава , че едно лице осъществява фактическа власт , но за другиго.Тоест разбирана така тази думичка ще доведе , че обикновените работници-да кажем ръководителя на склада-също ще носи наказателна отговорност , защото по смисъла на ЗС , той осъществява фактическа власт за собственика-търговец.Тук , според мен , по точното тълкуване на държи е лице , което осъществява фактическа власт(владение) върху акцизни стоки , без бандерол и има пряка икономическа изгода от това или фл. чието поведение се счита за поведение на юл. , което от своя страна владее акцизните стоки.
Кой осъществява деянието държане в едно голямо предприятие е въпрос фактически , който не може да получи a priori отговор...........Според мен текстът си е на мястото.Разбира се , че търговския оборот страда много от търговия на акцизни стоки без бандерол.Вредите , които държавата изпитва са по-големи , отколкото в частност фиска(макар това пак да е държавата
).
.......................С други думи 234 е с правилно систематическо място , защото защитава обществените отношения , чевз които се реализира нормално търговския оборот в една пазарна икономика.
Не съм твърдяла, че държане по НК е равно на държане по ЗС- писах- държане и владение по ЗС най-общо като осъществяване на факт.власт е "държане " по НК.
Държането по НК не се интересува от правното основание и намерението/липсата на намерение/ за своене/.За това държателят на наркотично вещество не може да поддържа убедителна защитна теза, че държи за другиго, това е наказателноправно ирелевантно.За това държателят на склада по 234, както най-често се изтъква в защита, не може да твърди/ може да го твърди, но не води до несъставомерност, де/, че държи акцизните стоки за братовчеда на жена си, познат му само по малко име./в тоя смисъл е пракитката на ВКС/
Проблемът идва не от тълкуването на "държане", а от "държането на склад".Т.е. каква е разликата между "държи на склад " и само "държи " по смисъла на Нак.закон.Държат се оръжия и нарк.вещества примерно.Те също могат да имат обем и да са в количество, което да не позволява да се държат "у себе си", т.е. пак могат да се съхраняват в помещение, до което лицето има достъп, или което помещение лицето стопанисва.Държането на склад т.е. предполага съхранение на вещи със стоков характер, като за целите на 234 е без значение предназначението на помещението / то може да е и жилище/.
Логиката Ви, REVOLUTION, е напълно разумна- че водеща идея е тази с "икономическата полза" от държането- т.е. кой държи склада е нак.правно релевантно или поне следва да бъде/ а не кое конкретно физическо лице/ има достъпа.Но си мисля, че действащият НК е недозрял за провеждане на тази логика до краен предел.Т.е. за да може да се ангажира нак.отговорност на управителя, е необходима изрична регламентация на основание за това.Именно поради непълнотата на уредбата или нейната неадекватност нак.отговорност отнасят физически лица за незначително количества инкриминирани стоки, когато ги държат именно в това си физическо качество, а не и управители на ЮЛ, за стоки със значителен обем.Текстът намира много предпазливо приложение за управит.органи.Т.е. приемам аргументите Ви как следва да се носи отговорността при ЮЛ, но не мисля, че тя може да се реализира по НК в настоящия му вид еднозначно.
Мога да се съглася също, че въпросът винаги е фактически - и като управителят на ЕООД осъществява "властта", защото е и матер.отг.лице на склада/ то "държи склада" ведно със стоката вътре/, понеже НК така или иначе не се интересува от това ЧИЯ Е акцизната стока, може да носи нак.отговорност.
Изобщо в НК с тези промени на парче и според случая, на фона на напълно новото гражданско, админ.и данъчно законодателство, има много празноти и несъвършенства, като най-големия проблем са длъжностните престъпления в частния сектор, както и престъпното засягане на различни общ.отношения чрез или от ЮЛ.да не говорим пък за колективни органи на управление и нак.отговорност/ какво щеше да стане ако имаше управителен орган с трима управители, съвместно представляващи и управляващи примерно и този склад?- и три в едно?
по 234 /
Когато е създаден текста, в ЗА изобщо не е съществувало като админ.нарушение държането на акцизни стоки с изтекъл бандерол.
"Приравнява се на липса на бандерол ", но дали такова приравняване може да обоснове нак.отговорност?На тези стоки не им е платен целият акциз/ има дължима горница/?Следва ли да се наказват еднакво държащите стоки с неистински бандероли и тези, държащите стоки с изтекъл бандерол? Дали трябва да се остави само на инидивдуализация на отговорността?Аз не съм убедена.А когато става въпрос за нак.отговорност/ на въпроса да се или да не се носи такава/ тълкуването следва да е е еднозначно.А иначе съм много далече от мисълта, че един мастербокс цигари на кварталното дюкянче на бай Петко е по-общественоопасен от 100 такива на "Петко"ЕООД.
Разбирането на Митниците е такова, защото сега в ЗАДС е изрично предвидено такова нарушение.Бих била по -убедена от трайно установена и аргументирана, на собствено основание, а не поради трайността си, съдебна практика, вкл.и на върх.инстанция, от която е видно, че управителите следва да носят отговорност по 234/ и по много други текстове на НК/, само заради това си качество.Няма такава практика сега.А трайната практика на "Митниците"в админ.нак.процес някак си не ми е достатъчна
в наказателния.
Престъплението засяга свободата на конкуренцията - да , това е така.но не само нея и не най-опасно нея.Ами дайте да криминализираме и продажбата на стоки на половината от пазарната цена, на собствено основание, това засяга конкурентите.Или "пестенето" от Фонд РЗ, конкурентите, които си плащат по-големи заплати на персонала също са по -рискова група за изпадане в "неплатежоспособност" от търговците-скъперници спрямо своя персонал .Не продажбата на стоки на по-ниски от пазарната цена е целял да преследва законът, според мен, а избягването на облагането с акциз, което също може да има такова следствие.Т.е. не се защитават плащащите, а се наказват неплащащите.
Преди това на мястото на този текст е стояла нак.отговорност за търговско посрединчество по занаят със спекулативна цел.Глава "Данъчни престъпления/ по късно- против дан.фин и осигурителната система/ изобщо не е съществувала, когато текстът е създаден.Първият вид облагане, което държавата е приела, че следва да защити по наказат.правен път и то изрично, е косвеното, акцизното облагане, защото при приемането на текста, социумът, пазарът или фиска,
са страдали особено интензивно от дефицита на изрядни данъкоплатци по Закона за акцизите.За това си мисля, че законодателят случайно го е НАЦЕЛИЛ мястото в тая глава, за да се запълни дупката след отмяната на посредничеството/ след новата КРБ/, а не е вложил размуният смисъл на REVOLUTION, хал хабер си е нямал от тая напредничава мисъл - да пази свободата на конкуренцията.
И изобщо много доказателства има в НК, че в законотворенето има и случайни попадения, като не всяка поправка е int.рers., не е Ванко 1,2,3/конкретно поправката Ванко 1 май е от глупост, а не по комерсиални подбуди/
повече не ми се спори по акцизните въпроси, а и трябва да изляза.