forum.lex.bg

Здравейте, уважаеми колеги ! Занимавам се с казус по наказателно право и Ви моля за мнение по някои въпроси. Част от проблемите, които според мен нямат непосредствено отношение към наказателното право, изложих в темата “Небнародвани нормативни актове преди Конституцията от 1991 г.” във “Форум за юристи”. С настоящото тема ще очертая наказателноправния казус и неяснотите (за мен), свързани с търсенето на наказателна отговорност от обвиняемите лица.

Фактическата обстановка е следната: Дружество – възложител “Х” възлага на дружество – изпълнител “Y” прекарването на отклонение от инсталация. Дружеството – изпълнител “Y” възлага на дружество – подизпълнител “Z” прокопаването на изкопа по десния край на улица, за прекарване на инсталация. Изкопът е направен от дружеството – подизпълнител “Z”, но не е укрепен. Работник от дружеството – подизпълнител “Z” влиза в изкопа да изхвърля пръстта. Едната стена на изкопа се срутва върху него и работникът умира.

Обвиненията са за престъпление по чл. 123 от НК. Обвиняемите лица са следните:
1. Обвиняемият А – непосредственият технически ръководител на обекта, работник при подизпълнителя “Z”, с обвинение в това, че е възложил на пострадалия изхвърлянето на пръстта от неукрепен изкоп – посочено е конкретната нарушена норма на Правилника.
2. Обвиняемият В – главен инженер при подизпълнителя, за това че не е изпълнил задълженията си за реализиране на конкретни мерки за здравословни и безопасни условия на труд – посочена е конкретната нарушена норма от Правилника.

По отношение на тези две лица няма неяснота. “Мъките” идват при следващите трима обвиняеми:

3. Обвиняемият С – изпълнителен директор на дружеството – подизпълнител. Обвинението е, че е нарушил чл. 41 т. 1 от Правилника: “Работодателят ... осигурява безопасност и хигиена на труда и пожарна безопасност на изпълняваните в предприятието строежи”. Безспорно е, че обвиняемият С като изпълнителен директор на дружеството подизпълнител е работодател по смисъла на § 1 т. 2 от ДР Закона за здравословни и безопасни условия на труд "Работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията”. Самата норма обаче, за чието нарушение изпълнителният директор е обвинен, има до голяма степен бланкетен характер. Тя не съдържа технически правила и нормативи (каквото е изискването на ВС в 2-79-ПП т. 6), нито конкретно задължение за изпълнителния директор да запознава персонала с правилата за безопасност на труда, нито да контролира тяхното прилагане. Може ли според Вас това лице не може да носи наказателна отговорност за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – в случая за нарушение на цитираната разпоредба ?
4. Обвиняемият D – изпълнителят (физическо лице – ЕТ), който е възложил работата на подизпълнителя – затова, че не е разработил съвместно с подизпълнителя правила за безопасност и хигиена на труда и пожарна безопасност. Нормата е чл. 8 от Правилника:
“Когато СМР се изпълняват от две или повече лица на една и съща строителна площадка, главният изпълнител се задължава да разработи съвместно с подизпълнителите мероприятията по безопасност и хигиена на труда и пожарна безопасност и да определи отговарящите за изпълнението им лица, които ръководят или управляват съответните трудови процеси”.
Нарушение безспорно е налице. Не виждам обаче причинната връзка между констатирания пропуск да се разработят съвместно правила за безопасност на труда и настъпилата смърт на пострадалия. Смъртта е настъпила вследствие нарушаване на конкретни правила по обезопасяването на изкопа, които са регламентирани в Правилника. Единственото, което би могло да свърже този обвиняем с деянието и престъпния резултат, е предположението (!), че ако тези мероприятия бяха разработени, нямало е да се допусне нарушение, съответно смъртта на пострадалия. Но това е само предположение. Между нарушението “неразработване на съвместни мероприятия по безопасност на труда” и настъпилата смърт не виждам причинна връзка от естеството на т. нар. “необходима предпоставка” (И. Ненов “Наказателно право обща част” кн. 2 изд. 1992 г. с. 33), в смисъл, че без това нарушение престъпният резултат не би настъпил.
5. Обвиняемият Е – изпълнителният директор на възложителя – за нарушение на чл. 5 т. 1 и 3 от Правилника. Цитираният текст предвижда задължително към проекта, на основание който се издава разрешение за строеж, задължително се прилага част “Проект за организацията и изпълнението на строителството” (ПОИС). В този “раздел” на документацията, съгласно точка 1, трябва да има конкретни решения или изисквания за осигуряване безопасността на трудовата дейност при СМР, а при необходимост – и на отделните работни места. Съгласно точка трета, ПОИС трябва да включва и другите изисквания за безопасност на труда, съгласно Правилника.
Действително, проект за организация и изпълнение на строителството не е изготвен. Но не виждам основание за това да бъде привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 123 от НК изпълнителният директор на дружеството – възложител – обвиняемият Е. Тук също са приложими съображенията, както при обвиняемия D. Но освен това, цитираната норма от Правилника относно изготвянето на проекта и конкретно на тази част от него, не съдържа задължение на изпълнителния директор да изготви, възложи или контролира тази част на проекта. Обвинението “издиша”.
Моля Ви за мнение за съставомерността на деянието по отношение на обвиняемите С, D и Е.

Здравейте, Систем, само ще се опитам имам 15 минути и излизам .
Трудовото право за мен е затворена страница
Отговорността за обезпечаване безопасността на труда - организацията и инструктажа, тежи върху ръководството на предприятието извършващо непосредствено работата според мен.Обвиняемият Д и Е трябва да ги изключим.Връзката е много косвена.А и по тази логика - всяко нарушение по повод и във връзка със строителния процес, ще разширим до безкрай кръга на съпричинителите, и така до ...собственика на терена, че не си е избрал подходящи съконтрахенти.
Подизпълнителят си е специализиран и си има съответно техн.ръководство.Другояче би било, ако организацията на техн.процес я извършва непосредствено не Зет/ подизпълнителя/, а изпълнителя, като използва само работната сила на Зет под наем.Без значение е кой в гражд.правен аспект е натоварения да строи, както и да приключи с резултат.Мисля че важното е кой "строител" пряко и непосредствено осъществява строителния процес, кой извършва дейността - източник на повишена опасност - той следва да организира безопасността на своите си работници.Ще рече, че С има логика да носи отговорност, дори и да не е - като физ.лице- сам по себе си - специалист по строителство.Той е "ръководителят", който следва да предвиди, организира ефективно и контролира спазването на правилата за безопасност.Това ще рече - не стига закона- трябва да има правила, ясно разграничение на отговорности, да се съблюдава спазването.Смисълът да има изрично написани и ефективно прилагани правила, макар да има закон, е те да бъдат доведени до знанието на конкретните заети в процеса, защото строителният работник не отива на изкопа с книга в ръка, като не следва да се разчита и на инстинкта му за самосъхранение/ не става само със съзнание, трябва и контрол/.Няма да има причинна връзка с бездействието на управителят евентуално, ако правилата са изготвени, разяснени са на лицата, спазването им се контролира и примерно техническият, в разрез с тях, примерно не инструктира..., допусне работник в нетрезво състояние....Тогава причинната връзка може да се твърди да е изключена/ за подс.изпълнит.директор/.Но правила просто липсват и безопасността е оставена на самоспасяване и въз основа на закона, който в практическата рискова за живота дейност е само абстракция.
Кога връзката по 123 е пряка- ако не беше деянието, най-често бездействието, нямаше да го има резултата/ като не изключваме само и единствено деянието да е причината, но то е решаваща причина/.Въпросът е от чие бездействие е започнал "причинния процес"-мисля да започва още от С.Но нарушението следва да е е за липса на правила за безопасност, а може би не така общо формулирано.Разбира ли в какво го обвиняват подс.С- в нарушения на целия КТ по принцип.Не знам дали не следва да се прецизира в какво конкретно нарушение го обвиняват, т.е. делото да се движи в обратна посока за С- нарушението е липсата на правила, и поради тази липса, няма как и да бъдат спазвани и контролирани- трябва да се свърже със задължение за създаване на такива правила и контрола им.
За вината нямам време.

Да си довърша мисълта от субективна страна.
За подс.С, както писах, считам, че бездействието се намира в причинна връзка с резултата- не така формулираното общо бездействие, а конкретното неразработване на правила за безопасност, които да разпределят отговорностите по отношение на безопасността на дл.лица в конкретния обект/ което все някъде като задължение сигурно съществува ?/
Длъжен ли е бил дееца да предвиди последиците и могъл ли е, обективно и субективно.Дори да приемем, че е бил длъжен да предвиди последиците, не е могъл да предвиди конкретните, най-малкото субективно не е могъл.Доколкото в обекта на предприятието се работи в пълно нарушение на правилата за безопасност/ всъщност такива конкретно за обекта май няма разработвани правила- ако съм разбрала правилно /Не е налице обаче субект. признак на небрежността, защото неговите рамки се предопределят от също така конкр. възможности на дееца да предвиди и предотврати престъпния резултат- конкретния.Тая възможност ще следва да се преценява конкретно, а не абстрактно- конкретните условия на злополуката.За това в крайна сметка- за С мисля като за 304, но от субект.страна, докато за Д и Е е обективна.
П.П.Всичко , разбира се, е много условно, защото не всички факти познавам, длъжностни х.ки....А може и да мисля в неправилна посока. Рядко са делата с издържали обвинения на ръководител на "предприятието", когато не е издал конкр.разпореждане за конкр.случай.

Съжалявам, че едва сега се включвам пак, но компютърът ми вкъщи е голяма бракма .
kpavlova, давате ми интересна идея и същевременно напомняте за задължението на съда в решението да разгледа наличието от субективна страна на небрежност у С. Значи, според Вас, за бездействието си да разработи конкретни мероприятия и правила за безопасноста на труда той би носил отговорност по чл. 123 от НК само ако е могъл да предвиди, че липсата на разработени такива правила за конкретния обект ще стане причина за конкретния резултат.

За мен по-скоро липсата на правила за безопасност, които да дефинират и ясни отговорности, на ефективен контрол върху безопасността, т.е. организирането на охраната и безопасността, е в причинна връзка с резултата смърт, като причинната връзка не е така далечна и опосредена/ а пък може и д а е , при бездействията въпросът с прич.връзка не е от най-еднозначните и простите /.Има задължение да изработи и контролира спазването на правилата.Не го е направил.Настъпила е смърт.Длъжен ли е бил да предвиди, че при липсата на каквито и да било правила и контрол върху тях може да се стигне някъде до летална злополука- длъжен е.Правилата и контрола са за това- злополуката да се избегне чрез необх.технич.мерки за безопасност.Но конкретните условия на злополуката , която е довела до конкретната смърт субективно погледнато няма как да я предвиди изп.директор.Може би и дори обективно погледнато- няма как да възприеме всички факти/ на конкретно време, място и обект/, за да предвиди последицата смърт.
Така ми се струва
Но знае ли човек - за предвижданията и прич.връзки при бездействие ,може да стигат и по.далеч.Пример- по делото за "Индиго"/ където непредпазливостта даже не е проф.квалифиц., но е за бездействие / - на САС с осъд.присъди към момента са управителя на дискотеката, предс.на Комитета за младежта и спорта/ бивш/ плюс двама охранители.На управителя обвинението горе-долу е/може и да ми естара информацията/ - бездействие по създаването на организация за провеждане на младежко увеселително мероприятие – дискотека, осигуряване безопасно преминаване към входа , посрещане на посетителите, пропускателен и охранителен режим, довело до натрупване на голяма група деца и невъзможност да бъде контролиран безопасен достъп до дискотеката, при което в подхода към нея се е получило избутване на стоящите отпред деца, от тези зад тях и падане и задушаване, в резултат на което, по непредп. причинил смъртта на повече от две лица“....

Колега систем, какво ще кажете, например, за обвинение по чл. 285 НК по отношение на C, D и E?

Ch30h, Извинете ме, че вместо Систем, аз ще пиша Стана ми интересно и съм много любопитна.Нали не се сърдите?
Идеята Ви е напълно вярна.Нищо че текстът си е мъртъв от 20 г и практика по него няма от наши дни.Особено ако сведем "съзнателността" -умисъла - до евентуален/ а какъв друг е при пълна липса на организация за безопасност- на какво разчита дееца, освен на простия шанс злополука да не се случи по нечия непредпазлива деятелност/.Извършваното от подчинения престъпление може да е непредпазливо, отношенията са на субординация/ тук трябва да се гледа по дл.характеристики, които в казуса на колегата сигурно ги има, но в наши дни и трудови договори няма по строежите/, задължението за "недопускане на "престъплението" по 123 е визирано и в норм.акт/задълж.за изгтовяне на правила и организация на контрол/Остава въпроса за причинната връзка - между бездействието на допустителя и деянието на подчинения.Мисля да има такава.Ако допустителят беше осъщ.дълж.действие - по организация и охрана на безопасността- то щеше да осуети, предотврати, попречи на подчинения си да извърши престъпление.За съжаление текстът има само теор.битие.
А в конкретния случай- само за подс.С може - за изпълн.директор на подизпълнителя.Освен това трябва да се измени обвинението и да се предяви ново обвинение - от фактическа страна, макар да е еднакво наказуемо престъпление.т.е. въпрос на добра воля у прокурора е, не може с присъдата.
И Систем да ме прощава, че го изпреварвам.Ще ме поправи, ако бъркам

kpavlova, разбира се, че не се сърдя - излагате моите мисли, по начин -много по-добър, отколкото бих направил самият аз.

това е твърдение, което подлежи на проверка

Това е много лесно: погледнете Вашият отговор на Колегата Систем в рездела за юристи. Не мога да не Ви благодаря за преподадената лекция!

за лекционния ми уклон и някои домашни и колеги са живи очевидци, и то пострадали

ch3oh написа:Колега систем, какво ще кажете, например, за обвинение по чл. 285 НК по отношение на C, D и E?

Здравейте, ch3oh ! По чл. 285 от НК, доколкото си спомням, имаме умисъл от субективна страна, а в случая трудно би се доказало, че длъжностните лица умишлено не са изпълнили задълженията си (докато са ги имали) по безопасността на труда и така са допуснали обвиняемият А да извърши престъпление по чл. 123 от НК. Независимо от горните съображения, процесуалното ми положение в конкретния случай ме лишава от възможността аз да формулирам обвиненията.
Между другото, в самите обвинения са включени и нарушения на Кодекса на труда - съответно чл. 126 точки 5 и 6 (за техническия ръководител) и чл. 278 (отм.) - за "началниците". Не Ви занимавах с този въпрос, защото исках да се концентрирам на съществената част от казуса. Направиха възражение, че нормите са бланкетни и не съдържат конкретни правила и нормативи за безопасност на труда, с чието нарушение да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 123. Мисля възражението за основателно.
Питам се обаче дали трябва в частта за тези бланкетни норми съдът да формулира оправдателен диспозитив, или просто в осъдителния диспозитив да впише само тези норми, които според него са нарушени, а за другите - да мълчи.

А във връзка с мненията на колегата kpavlova - тя просто написа почти половината от мотивите на съдебния акт. Заслужи едно голямо виртуално уиски може един ден да стане и реално, ако участниците във форума се разконспирираме

Здравейте system! Може да не съм се изразил по най-правилният начи. Разбира се, че случая на става въпрос за изменение на обвинението. Искаше ми се да "чуя" вашено мнение, дали в случая квалификацията по чл. 285 НК не би била по-правилна?

ch3oh написа:Здравейте system! Може да не съм се изразил по най-правилният начи. Разбира се, че случая на става въпрос за изменение на обвинението. Искаше ми се да "чуя" вашено мнение, дали в случая квалификацията по чл. 285 НК не би била по-правилна?

Принципно да, но не мисля, че такава квалификация би била приложима на практика. Приложимо към конкретния случай, това би означавало, че от обективна страна деецът допуска (т. е. позволява, не препятства, не преустановява) подчинените му длъжностни лица да проявят немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност - да нарушат правилата за безопасност на труда, с което да причинят смърт. Предвид наречието "съзнателно" (не съм сигурен дали е наречие, но за всеки случай го пиша за да се направя на интелигентен ) kpavlova правилно уточни, че от субективна страна при деянието по чл. 285 от НК имаме евентуален умисъл - т. е. в случая, като допуска това, деецът трябва съзнава, че "допускането" е деяние, което има общественоопасен характер, да предвижда настъпването на общесдтвеноопасните последици - смъртта на пострадалия вследствие немарливото изпълнение, да се съгласява с възцможното настъпване на вредните последици. Практическата приложимост на текста поне в моя случай не ми се струва твърде възможна.
Има и още нещо - в моя казус лицата А, В или С не са подчинени на лицата D и Е, а последните са съответно възложител и главен изпълнител. Тези отношения нямат характера на йерархична връзка, каквато безспорно се изисква, за да е налице състав на престъпление по чл. 285 от НК.

Благодаря за мнението.
Бях забравил, че в случая нямаше йерархична обвързаност.
Все пак, мисля си, че чл. 285 НК трябва да бъде "посъживен".

system написа: Питам се обаче дали трябва в частта за тези бланкетни норми съдът да формулира оправдателен диспозитив, или просто в осъдителния диспозитив да впише само тези норми, които според него са нарушени, а за другите - да мълчи.

Мисля в диспозитив трябва признава за виновен по обвинението по 123, във връзка с нормата / която приемаме за нарушена / и признава за невиновен по обвинението по 123, във връзка с нормата, дето не я приемаме за нарушена и оправдава?
Иначе ще остане висящо обвинение?
П.П.Голямото уиски само ще го похабим- делете си го по братски.Аз приемам една малка виртуална водка/ ако Клавдий не ни изтрие виртуалната запивка, за да запазим подрастващата аудитория на подфорума НП от вредно влияние .

kpavlova написа:Мисля в диспозитив трябва признава за виновен по обвинението по 123, във връзка с нормата / която приемаме за нарушена / и признава за невиновен по обвинението по 123, във връзка с нормата, дето не я приемаме за нарушена и оправдава?
Иначе ще остане висящо обвинение?

Те другите норми не че не са нарушени, но са бланкетни. Но да пиша отделни оправдателни диспозитиви и за тях, няма да стане - да си стоят в осъдителната част . То и без това диспозитивът ми стана вече четири страници. Тръгна ли да вадя норми от осъдителната част и да им правя отделни диспозитиви, ще стане една манджа с грозде

И аз ще си позволя да се включа.

Не ми харесва, че така набързо С беше оправдан

Предвиждането на конкретните последици от едно деяние, било то умишлено или непредпазливо, е много, много условно нещо. То затова го има и така нареченият "неопределен умисъл", който отвсякъде противоречи на уж принципа за предвиждане на конкретния резултат. Защо ако искам да открадна куфара без да знам, че в него има примерно диаманти, да имам умисъл за отнемане и на диамантите към момента на отнемането на куфара... Съдебната практика обаче казва - имаш умисъл, може би защото е житейски оправдано. Но хайде да не се отплесваме.

Бездействието на С е в причинна връзка с резултата, не е предвиждал, че от неговото бездействие ще умре човек, но след като е конкретният възложител на работата, за която виновно не е осигурил безопасност, бил е длъжен да предвиди, че от неговото бездействие може да стане нещо такова, че защо да не е и могъл? Следва да си отговорим (по-скоро Систем следва да си отговори ) какво би му попречило - обстановката, при която се е осъществявала работата ли, неговите лични качества ли, кое конкретно... Според мене след като възложителят на една работа има задължението да осигури осъществяването й да става безопасно, оттук-насетне субективната страна може да си я извъртаме както си искаме, но житейски оправдано е и той да понесе някаква отговорност, която разбира се ще се преценява съобразно неговия личен принос в съпричиняването на резултата и всичко останало.

По отношение на С аз съм по-склонен да приема, че е налице обаче обикновена, а не професионална непредпазливост, именно защото липсва нарушение на конкретно посочени технически правила, което прави деянието несъставомерно от обективна страна. По-скоро се касае за нарушение на обичайни правила, така като гледам, текстът на цитираната разпоредба от въпросния правилник е далеч от конкретен.

По отношение на допустителството - хвърлям ръкавицата на Павлова

По принцип, между непротиводействието на допустителя и деянието на допуснатия не е необходимо да има причинна връзка. Отговорността на допустителя идва от това, че не е направил каквото е трябвало да направи, затова е и престъпление по служба, насочено е против служебните отношения, в които участва деецът. Той е трябвало да възпре, блял е, извършено е първичното престъпление, това е всичко. Ще следва да отговаря за бездействието си и дори, ако каквото и да беше направил, първичното престъпление пак щеше да бъде извършено. А пък ако деянието на допустителя е в причинна връзка с резултата от първичното умишлено престъпление и допустителят действа с умисъл за него, то тогава той няма да е допустител, а чисто и просто помагач.

пп А в конкретния случай допустителство не може да има преди всичко, защото то е извършващо се от вътрешен човек престъпление против дейността на държавните органи, негов субект може да бъде само лице на служба в държавно учреждение, не и някой на каквато и да е длъжност в търговско дружество.

RinTimTim написа:Не ми харесва, че така набързо С беше оправдан
И на мене много не ми хареса, човешки погледнато, не защитнически, но фактите са такива
По отношение на допустителството - хвърлям ръкавицата на Павлова
Не бива така, май по етикет не можеш да ми хвърляш ръкавица, не сме мъже, така де - двамата не сме.Но ще приема, "барабар Петко с мъжете."
...................
Ще следва да отговаря за бездействието си и дори, ако каквото и да беше направил, първичното престъпление пак щеше да бъде извършено. А пък ако деянието на допустителя е в причинна връзка с резултата от първичното умишлено престъпление и допустителят действа с умисъл за него, то тогава той няма да е допустител, а чисто и просто помагач.

Не мога да повярвам, че в петък вечер водим спор за причинната връзка при допустителството Но съботата скоро не ми е била почивен ден, пък и няма забрани да се мисли по правни въпроси в петък.
Как така ще отговаря за допустителство, ако каквото и да беше направил първичното престъпление пак щеше да се извърши?Всеки горестоящ ще отговаря за допустителство, когато нисшестоящия извърши престъпление?По принцип?
Допуснатото престъпление се явява резултат на допустителството.Ако само си бездейства, но престъпление от подчинения не се извърши- няма допустителство.Ако не беше блял съзнателно/ бездействал/, а беше контролирал, подчиненият нямаше да извърши престъпление- щеше да го предотврати, осуети/ ако е приготвяно/, преустанови/ ако е опитано/.
Има причинна връзка.Не казвам, че бездействието е единствената "причина" за допуснатото престъпление.Но по състав е в причинна връзка- иначе защо ще отговаря? Различава се от помагачеството само по субективната страна, не по причинната връзка.
Умисълът по състав прилича като да е неопределен/ няма голяма конкретика във визията за допуснатото престъпление/, по -често и практически - евентуален.
Ако допуснатото престъпление е непредпазливо- няма проблем за разграничаването от независимото съпричинителство/ абе на теория няма проблем, на практика има/.Ако допуснатото престъпление е умишлено, между допустителя и подчинения просто няма никаква общност на умисъла за разлика от помагачеството/ не са се уведомили взаимно/.
За несъставомерността по родов обект си абсолютно прав, не се замислих много, много Макар, че има осъдени лекари и учители за подкуп след 2000 г, с потвърдени присъди на ВКС
П.П.Ако говоренето на "ти" ти причинява непоправима морална вреда, напълно съм склонна да го преустановя