forum.lex.bg

Постановление на прокурор, с което е прекратено наказателно производство. Постановлението се обжалва от лице, което няма качеството пострадал. Районният съд се произнася по същество, като потвърждава постановлението. Същото лице обжалва пред окръжния съд. Как се произнася той?

А. Жалбата до ОС е недопустима, оставя я без разглеждане (и така определението на РС, макар и незаконосъобразно, остава в сила, защото ОС на свой ред няма правомощия да го отмени по недопустима жалба).
Б. Жалбата до ОС е недопустима, както и предходната жалба; отменя определението на РС, оставя без разглеждане двете жалби.
В. Жалбата до ОС е допустима, правният интерес на жалбоподателя идва от това, че е разгледана и оставена без уважение друга негова жалба, все тая допустима или не (като по този начин в конкретното производство пред РС формално му е "дадено" качеството пострадал); отменя определението на РС, оставя без разглеждане жалбата до РС.

В смисъл Б има едно определение в Апис. В смисъл А съм виждала друго.
Не ми се вижда логично (Б) хем да отмениш определението на долната инстанция, хем да напишеш, че оставяш жалбата до теб без разглеждане (ами ти вече си я разгледал, отменяйки определението, макар и не с мотиви по същество). На мен си ми харесва В, като вероятно то е най-погрешното.

Мнения?

Вариант Б.Жалбата е изначално недопустима и РС не е имал право да я разглежда въобще.

Жалбата е изначално недопустима и РС не е имал право да я разглежда въобще.

Няма спор, че е така. Въпросът е можеш ли да съобщиш изводите си по тоЗ въпрос в диспозитив "отменя", като в същото време си приел, че ти самият не си сезиран с допустима жалба (т.е. все едно не си сезиран с никаква).

portokal написа:

Жалбата е изначално недопустима и РС не е имал право да я разглежда въобще.

Няма спор, че е така. Въпросът е можеш ли да съобщиш изводите си по тоЗ въпрос в диспозитив "отменя", като в същото време си приел, че ти самият не си сезиран с допустима жалба (т.е. все едно не си сезиран с никаква).

Аз съм за В.Звучи най-логично и юридически издържано.

= 1968 / нищо че не е процесуално съвсем изчистено/
И аз съм за Б
Само това решение имам, понеже ми е трябвало за някакво такова омазване , но от времето, когато стигаха до касация и прекратяванията

РЕШЕНИЕ № 536 ОТ 22.11.2002 Г. ПО Н. Д. № 432/2002 Г., II Н. О. НА ВКС
Производството е по чл. 349, т. 5 НПК.
С постановление от 30.07.2001 г. Р. К., зам.-окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. П. е прекратил частично наказателното производство по сл. д. № 529/1996 г. по описа на ОСС гр. П. по отношение обвинението срещу Т. Г. И. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 324, ал. 1 НК и е постановил след изтичане на срока за обжалване да се внесе обвинителен акт срещу Л. К. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
С определение от 23.10.2001 г., постановено по н. ч. д. № 1278/2001 г. П. окръжен съд по жалби на обвиняемия Л. К. и пострадалите е потвърдил постановлението на П. окръжна прокуратура в частта, с която е прекратено наказателното производство по обвинението на Т. Г. И.
С въззивно решение № 32 от 20.03.2002 г. постановено по в. н. ч. д. № 2/2002 г. П. апелативен съд е потвърдил определението на първата инстанция в тази му част.
Недоволен от постановеното решение е останал обвиняемият Л. Р. К., който го обжалва в срок и моли да бъде отменено и да бъде внесен обвинителен акт и срещу обвиняемия И. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационно основание по смисъла на чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК. С писмена жалба от 18.05.2002 г. след срока за обжалване пострадалите са се присъединили към жалбата.
Ответникът по жалбата не е взел становище по нея.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 350 НПК, за да се произнесе, констатира следното:
Предварителното производство е водено срещу Т. Г. И. и Л. Р. К. за това, че на 26.04.1996 г. в с. Т., П. област в условията на независимо извършителство, първият като председател на съвета на директорите на "Т. А. Х." АД с. Т., П. област, предоставил управлението на МПС на лице, което няма право да го управлява, а вторият при управлението му нарушил правилата за безопасност на движението и по непредпазливост причинил смъртта на З. З. У. След приключване на разследването прокурорът е прекратил частично наказателното производство досежно обвинението срещу Т. Г. И., като е приел, че няма извършено от него престъпление и е постановил след изтичане на срока за обжалване на постановлението да се внесе обвинителен акт само срещу Л. Р. К. Това постановление е обжалвано от подсъдимия Л. К. и пострадалите. Двете предходни съдебни инстанции са приели, че жалбите са процесуално допустими, разгледали са ги по същество и са потвърдили обжалваното постановление в частта му по прекратяването на наказателното производство по отношение обвинението на Л. К., като е дала указания да му бъде предявено ново обвинение, а въззивната инстанция го е отменила в тази част.
В подлежащата на разглеждане касационна жалба от обвиняемия Л. К. се поддържа довод за нарушение на материалния закон в частта, с която е прието при установената фактическа обстановка, че няма допуснати нарушения на правилата за безопасност на движението от Т. И., които да са в причинна връзка със съставомерния резултат. Този довод е поддържан пред двете предходни съдебни инстанции. По този начин с жалбата се атакува отказа на прокурора да предяви обвинение срещу друго лице извън обвиняемия за непредпазливо съпричиняване на същия престъпен резултат. Такава жалба е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:
Въпросът дали да повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление е от изключителна компетентност на прокурора, съгласно чл. 127, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 43, ал. 1 от НПК. Съдът, като независим и безпристрастен арбитър между страните няма процесуална възможност да указва на прокурора да предяви обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него престъпление. Въвеждането на съдебния контрол върху прекратяването на наказателното производство не отнема това правомощие на прокурора. В производството по чл. 237, ал. 3 НПК съдът проверява правилността на постановлението на прокурора само ако бъде сезиран от лицата, посочени в този текст. Тези лица са изчерпателно изброени в закона и кръгът им не може да се разширява. Това са обвиняемият, по отношение на когото е прекратено наказателното производство и пострадалите от престъплението, които в съдебната фаза на процеса могат да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Само за тях при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението. Затова съдът проверява правилността на прекратяването като преценява спазени ли са техните права. Решението на прокурора да не внася обвинителен акт спрямо друго лице за независимо съпричиняване на същия престъпен резултат не рефлектира върху процесуалните права по чл. 51 НПК на обвиняемия, срещу когото е постановено да бъде внесен обвинителен акт. Той може да защити правата си в съдебната фаза на процеса, като се позове на приноса на третото лице за настъпването на резултата и по този начин да поиска смекчаване на собственото си наказателноправно положение.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на ВКС приема, че производството пред касационната инстанция неправилно е образувано по недопустима жалба на лице, което няма право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство и следва да бъде прекратено. В нарушение на процесуалните правила препис от постановлението за частично прекратяване на наказателното производство е изпращан на обвиняемия К., а съдилищата са приели за допустима неговата жалба и са се произнасяли по същество по тази жалба, вместо да прекратят производството по делото по нея, поради което постановеното въззивно решение в тази му част следва да бъде отменено. Въззивната инстанция е следвало да се произнесе само по жалбата на пострадалите. Те са уведомени за въззивното решение на 22.04.2002 г., като им е указано, че могат да го обжалват в 15-дневен срок. В този срок не са го обжалвали, поради което след влизането му в сила П. апелативен съд е следвало да върне делото на П. окръжна прокуратура за да бъде внесен обвинителен акт в П. окръжен съд, така както е посочено в постановлението.

И Б и В имат еднакъв резултат, като са и невъзобновими по реда на 419/ от ВКС/, но пък прокуратурата при такова процедиране може да си възобнови производството ако има за какво или за кого сама .
За разлика,при А има само подлежащо на възобновяване от ВКС определение, но недопустимо по почин на самата прокуратура , вътре в нея.
За това варианта А да го изключим, понеже и обв.не се оплаква/ не иска съдебно потвърждение?/
Защо не ми харесва В? получава се - отменяме опр.РС, понеже е ненадлежно сезиран, но сме сезирани с жалба на същия сезиращ на какво отгоре надлежно ?, нали пак трябва да е пострадал/ идентична е проверката и на въззивния съд за допустимост/... и ако е допустима, трябва да се разгледа по основателност... Отменя определението и прекратява производството по жалбата ми звучи най-добре в диспозитив

Малко ми е отпускарско, но да се включа с мой личен опит... Същата хипотеза: документно престъпление, постановление за прекратяване, жалба от лице, което няма правен интерес, РС се произнесе, като потвърди постановлението, нова жалба - ОС отмени акта на РС, като се позова само на недопустимостта на жалбата. Тъкмо си мислех, че всичко е свършило: жалби по реда на инстанционния контрол... ОП, АП и ВКП потвърдиха прекратителното постановление, макар изобщо да не се занимаваха с въпроса за допустимостта...

Хмм... интересно, този състав на ОС остави жалбата без разглеждане и не отмени определението на РС, т.е. вариант А, като поне веднъж същият ОС в изцяло друг състав се е произнасял по същия начин (колежката намери определението). За вариант В (моя) се каза категорично не, ама в никакъв случай.
Хм, обаче да - след отмененото определение (в твоя пример) като да няма никаква пречка и за контрол от прокурор - постановлението за прекратяване все едно никога не е проверявано от съд. Много готино - де що има през някоя инстанция да мине, минало е.
Горните прокуратури, предполагам, не са се занимали с допустимостта, защото винаги могат да се произнесат и служебно, т.е. няма значение кой ги сезира.

Всъщност и при двата примера няма никакво значение как ще се произнесе съдът, защото резултатът практически е един и същ - наказателното производство е дотук и жалбоподателя не го огрява. Ако пък РС отмени постановлението, прокурорът ще протестира, и пак така - ОС ще отмени определението на РС. Сериозно значение няма, но... интересно ми се видя.

Пропуснах да кажа мерси на всички и особено на К.Павлова за решението и разсъжденията.

sunshine_75 написа: ОП, АП и ВКП потвърдиха прекратителното постановление, макар изобщо да не се занимаваха с въпроса за допустимостта...

Така и би трябвало - въпросът за допустимостта касае само съда. Мисля, че това е така, защото законът легитимира активно определен кръг лица само в производството пред съда. За разлика от него, горестоящата прокуратура действа "служебно при наличието на предпоствките в закона - да не се е произнесъл съдът по същество. Служебно на практика означава по свой почин т.е. независимо дали или от кого е сезирана.

И отивам в хипотезата: Това нещо някога влиза ли в сила??? Има ли сигурност в правния мир??? ...

sunshine_75 написа:Това нещо някога влиза ли в сила??? Има ли сигурност в правния мир??? ...

Права си. Всяко необжалвано пред съд постановление за прекратяване на НП остава в едно "висящо" положение - законът не ограничава служебната му проверка от горестоящата прокуратура с някакъв срок. И на мен ми се струва, че подобно положение не е в интерес на правната сигурност