forum.lex.bg

Подсъдимият има наложено наказание пробация, което е престанал да изпълнява, и остатъкът е заменен с лишаване от свобода. Да речем, срокът на пробацията е една година, след 8 месеца е престанал, заменят му другите 4 с 2 мес. лишаване от свобода.
Междувременно му се налага още едно наказание пробация за деяние, извършено в съвкупност с предходното. Това наказание е с по-дълъг срок, примерно две години.

Как ще се определи общото наказание, т.е. какви наказания кумулираме? Едно лишаване от свобода и една пробация, или две пробации?
Би трябвало да е първото. (Още повече, че има практика, според която този със заменена пробация се смята вече за осъждан на лишаване от свобода.)

Само че ако двете пробации бяха наложени и кумулирани по-рано, и той спре да изпълнява общото наказание на осмия месец, лишаването от свобода щеше да бъде не за два, а за осем месеца. Някак много случайно става.

Мнения?

Нямам такъв въпрос за решаване - чудя се.

То цялото наказание като вид и начин на изпълнение си е смешно.Ще се групират ЛОС и пробация.Тези дни видях един още по-смешен случай.Наложена пробация, започнало изпълнение.След това неизпълнение и заменено с ЛОС.Между постановяването и влизането в сила на това определение за замяната /беше обжалвано в АС/, влиза в сила нова присъда с пробация, която е при условията на 25 от НК с първата и докато влезе в сила замяната, двете пробации вече са групирани и е определено общо наказание пробация.И двете определения вече са в сила.Та така......

Ами да ,според мене няма пречка за кумулиране, ще се кумулират ЛС с пробация, щом към момента на определяне на общо най-тежко пробацията вече е била заменена.Това се отразява и в бюлетина за съдимост, считат се осъждани на ЛС.В някаква тема си говорихме и дали не трябва тая замяна да активира условна присъда, ако е в нейния изпитат.срок/ айде това да го оставим сега и да не дърпаме дяволи за опашките /
Ако не се кумулира със заменото наказание/ ЛС/, а се кумулират две пробации, какво става с определението за замяната, не може да изчезне?След като има общо най –тежко, вкл.вътре си загубват индивидуалността, вече има едно наказание .Не може общото най-тежко да се замени веднага с ЛС, защото няма основания за това...Не знам дали ми се разбира.Искам да кажа, че трябва да се отчита замяната и да се определи общо най-тежко съобр. нея, за да се запази ефекта й, понеже той не може да се повтори пак ведно с определението за кумулация ...
Е, и понеже, както пишеше в онова т.р.за поправителния труд, не бива, ако човекът е осъден на смърт, после му се замени с ЛС за срок, от държавния съвет или каквото беше ръководното тяло, да продължаваме да го броим за смъртник, без смърт да го грози/ като наказание/.
На мене ми е интересно прилага ли се 24/ само двете осъждания може и да не налагат това, де /.Наказанията трябва да са еднакви по вид, за да се прилага чл.24 .Т.е. ако е ЛС и пробация не може да се увеличава.Би следвало и сега да не може- иначе избирателно го третираме ту като наказан само с ЛС, ту като наказан с пробация.......

Разбира ти се идеално. Аз също смятам, че се кумулират ЛС и пробация, няма как иначе; и съответно няма 24.
Единственото, което ме смущава, е това, че от момента на определяне на общото наказание (който е доста случаен) ще зависи пряко "резултатът" от замяната - в единия случай ще ти останат два месеца за "лежане", в другия - повече; а започването на изпълнението на пробацията, както и "започването" на неизпълнението са станали в един и същ момент.
Иначе аз бях в състава, който потвърди втората пробация, та не ми е пряк проблем точно това, но оттам се замислих - все някой ден ще се дойде и до кумулация...
Още по-шантаво е в случая на 1968, но няма как... Там не знам какво е правилното решение, но предполагам - да се възобнови делото с по-късно влязлото в сила определение.

Ами по това на 1968 , не съм сигурна, май съдът може сам да си оправи нещата. Съдът постановил присъдата с пробация, която последна е влязла в сила/ съдът по кумулацията накратко/.
Това са опр.за кумулации, нямат сила на пресъдено нещо, нови факти, нови осъждания,могат да предизвикат промяна в конфигурацията при следваща кумулация и по влязло вече в сила определение
Не е допустимо съдът да си изменя сам определението при едни и същи факти, узнати от него, но пренебрегнати- за да няма два акта с един и същи предмет и различно съдържание, постановени от един и същи съд, който сам се ревизира при едни и същи факти.

2. Не е допустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК за извършване на пълно и цялостно групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по приложение на чл.23-25 НК по делото на съда са били известни всички осъждания на лицето, но едно или повече от тях са останали необсъдени и не са били включени в съвкупност.

Обаче това ново т.р. не обсъжда точно такива въпроси, понеже са отсвирили искането на Гл.пр-р

В разглежданото искане на главния прокурор липсват предпоставките за сезиране на наказателната колегия на ВКС за отговор на първия въпрос. Няма изложение на спорни въпроси по прилагането на чл.23-25 НК с присъда или с определение по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК в случаите, когато след предходно произнасяне по тези въпроси с влязъл в сила съдебен акт, се установят доказателства за други предишни осъждания на едно лице, намиращи се в отношение на съвкупност поне с едно от останалите наказани деяния. В искането са цитирани решения на ВКС, с които е приемано, че „нови данни за всички осъждания на лицето” могат да бъдат както новопостановени присъди, така и новооткрити предходни осъждания, които са съществували при предходното произнасяне със съдебен акт, с който са приложени чл.23-25 НК, но не са били известни на съда. Посочено е, че установената практика на ВКС е преодоляла съмнението на някои първоинстанционни съдилища в страната за компетентността им отново да се произнасят с присъда или с определение по чл. 306, ал.1, т.1 НПК и да извършат групиране на наказания по присъди, които са били налице при предходно произнасяне със същия предмет, но не са били известни на съда. По този начин ВКС не констатира в искането на главния прокурор да се съдържа изложение на спорни въпроси по прилагането на чл.23-25 НК в посочената хипотеза, така както изисква чл.127, ал.2, т.1 ЗСВ. В обосновката липсва и посочването на влезли в сила съдебни актове, в които да се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика, каквото е изискването на т.2 на посочената разпоредба. В резултат на това общото събрание на наказателната колегия на ВКС не е в състояние да извърши тълкувателна дейност. То не констатира по този въпрос да е налице съмнение за точното прилагане на закона. Това е прието и в самото искане, поради което с него се цели не да се отстрани противоречивата практика, а да бъде закрепена съществуващата. С такова правомощие общото събрание на наказателната колегия не разполага в производството по чл.124 ЗСВ, тъй като то не може да е резултат от тълкувателна дейност на Върховния касационен съд и за удовлетворяване на това искане не се налага постановяване на тълкувателно решение.

С оглед на това искането на главния прокурор за постановяване на тълкувателно решение по първия въпрос е недопустимо и следва да се остави без разглеждане

Ако обаче има новонастъпил факт, каквото е тази замяна, дали не може първоинстанц.съд да си я оправи, така ми звучи това т.р....Това не е новооткрито обстоятелство, останало неизвестно на съда, а нововъзникнало "нещо като ново осъждане", но за същото деяние/ понеже има друго, ново наказание, но основанието - деяние е едно/
Категорично не може да го оправя заменящия съд, не му е от компетентността, май трябва да се предлага и върне на първоинстанц.съд по кумулацията ?
Това възобновяване няма да е свързано с точка 5 на 422, предполагам, понеже съдът никъде не е сгрешил закона, ако не е знаел и няма как да знае при кумулирането, значи трябва заради ново обстоятелсво, установено чрез разследване- разследване обаче за какво,на кого, формално липсват предпоставки по 422,т.3...Това не е сбъркано свидетелство за съдимост- веднъж излезли едни присъди, следващия път - други, поради например зададено разл.място на раждане...а си е нов съдебен акт

Да, всъщност права си. Аз го изтърсих това без много мислене. Няма пречка за нова кумулация (съвсем нова - според мен това не е изменяне на определението), ако съдът не е бил разбрал за замяната.

Ако обаче има новонастъпил факт, каквото е тази замяна, дали не може първоинстанц.съд да си я оправи, така ми звучи това т.р....Това не е новооткрито обстоятелство, останало неизвестно на съда, а нововъзникнало "нещо като ново осъждане", но за същото деяние/ понеже има друго, ново наказание, но основанието - деяние е едно/

Да, имаме нещо като ново осъждане - както при нови, така и при новоузнати осъждания се прави нова кумулация. Горе в ТР пише, че съдилищата вече без разминаване така приемат.

А производствата за замяната, гледам, явно не подлежат на възобновяване. На мен, ако първо е влязло в сила общото наказание, някак не ми харесва още веднъж да се определя ново общо - "грешката", неустановеният навреме нов факт, си е вече при замяната (независимо, че когато е настъпило неизпълнението, основанието за замяната, още е нямало извършена кумулация). Но май и тук няма друг начин. Освен първо да се замени отделно с ЛС и остатъкът от другата пробация и после да се определя ново наказание между двете лишавания от свобода.

Проблем за ново групиране ще е в казуса да се приеме, че има ново осъждане, понеже замяната е постановена по присъда, която вече е групирана, само е променен вида на наказанието.Ама ще се мисли.

1968 написа:Проблем за ново групиране ще е в казуса да се приеме, че има ново осъждане, понеже замяната е постановена по присъда, която вече е групирана, само е променен вида на наказанието.Ама ще се мисли.

Като че ли наистина е така.Точно затова трябва да се изясни най-напред кое от двете определения е влязло в сила по-напред.От това нещо ще зависи и разрешението на конкретния въпрос.Две различни разрешения се налагат обаче при такова положение.
Лесно ми е на мене,като има написано по въпроса толкова много и подробно до тук.Но ето че това,което сочи колегата накрая,пак поставя нещата в изходна позиция.Замяната е постановена по присъда,която вече е групирана.Ако разглеждаме този случай,то излиза че няма как съдът по замяната да заменя наказание,което вече няма свое самостоятелно съществуване като такова.
По силата на влезлия в сила акт,с който се кумулират двете пробации,престава да съществува възможността по наложената пробация,която не е изпълнявана,да се замени с Л.С.
Вярно е че в крайна сметка се кумулират не присъди,а наказания, и става интересно ако съдът по кумулацията определи за изтърпяване по-тежката пробация,като тя в случая се окаже именно онази,която ще се заменя с Л.С.Дори така да би било,не може да имаме т. нар. "ново осъждане" именно заради това,че заменяваната пробация вече не съществува като самостоятелно наказания,тя няма собствено битие,макар и в последна сметка съдът именно това наказание да е наложил при групирането.
Случаят обаче е в смисъл,че по-късната пробация е по-голяма по размер,както разглежда "Портокал" и това води до въпрос за по-тежко наказание Л.С при замяната.
Съдът по кумулацията не може да кумулира още веднъж поради т. нар. ново осъждане",не защото такова не може да се приеме "по принцип", а заради това,че няма основание за него,няма ги условията за замяната от "заменящия съд",без значение дали това е въззивен,пред който делото е висящо или си е ПИС,който още не е решил спора по замяната.Щом имаме вече влязла в сила кумулация,не може "висящото заменяне" да приключи законосъобразно.
Въпросът всъщност е какъв е порока на този акт,какво съществуване има той и как ще бъде определено адекватното наказание Л.С.,следващо се като резултат на замяната на вече определената по-голяма пробация,след кумулирането.Така или инаме имаме акт,който е законен-по кумулацията,и един - незаконен-по замяната.Според мен този акт е нищожен,тъй като е заменено наказание,което вече не съществува към момента на постановяване на решението,не е налице предмета на спора,няма какво да се заменя.Може би смъртна присъда или задължително заселмане или попр.труд да се наложи на някого или пък 2мес.Л.С. при минимум 3.Навсякъде-нищожност.Затова не е нужно и изрично атакуване на този акт.Ако е само незаконосъобразен(вкл. и процесуално) въпросът е по-сложен,но смятям че е нищожен.
От това следва,че се налага като извод възможността за нова процедура по замяна на "общата",по-тежка пробация,резултат от прилагането на чл.24НК,с Л.С.
В другия случай,ако съдът по замяната е постановил акт,влязъл в сила,преди този по кумулацията,то именно последният е незаконен,но в случая тай страда от същия порок-нищожност,поради същите причини,които посочих по-горе.Не е възможно да се определя общо наказание по чл.24,когато наказание "пробация" по предходно осъждане вече нямаме,то престава да съществува,а вместо него е постановено друго-лишаване от свобода.Това,което ще се групира е пробация с лишаване от свобода,щом замяната е в сила.
Наистина тук това "ново осъждане" "би свършило работа",тъй като би било достатъчно да се постанови нов акт за кумулиране на Л.С.с последната пробация,а място за притеснение относно битието на постановлението за кумулиране на двете пробации няма ,доколкото то е нищожно.Не е нужно нито да се отменя,изменя и т.н. с новото определение по определяне на по-тежкото наказание,а именно Л.С.
Това е мое мнение,може да продължава да се мисли.Но и при изтъкнатото разбиране за "новото осъждане",което,като основание за ново кумулиране,надали нещо повече може да се измисли,но не е изключено.Моето мнение е за наличието на нищожност,тя решава въпроса.