forum.lex.bg

Почитаеми колеги,

частен тъжител съм, а съм изправен пре препядстващ ме проблем, за да докажа неверните твърдения на бъдещият подсъдим, ще трябва да изискам извелечние от разплащателна сметка и документите, послужили за извършване на разпоредителни извяления по същата смета(вн. бележки, разписки, пл. нареждания и т н ).

При евентуално НОХД, прокурорът има право на активна легитимация да поиска производството по чл.62 ЗКИ, така компетентния РС ще наложи отпадане на банковата тайна, а държавното обвинение ще може да докаже твръдненията си.

В случая на НЧХД, аз съм ограничен в тая насока, уви!

Чуденката ми е следната:
1. чл.83 НПК вменява задължение на органите на МВР да съдействат относно сведение, в подкрепа на частното обвинение. Смятате ли, че ще е основателно едно искане до дознател(,който е сред органите с право на активна легитимация по реда на чл.62 ЗКИ) да изиска сваляне на банковата тайна и осигуряване на достъп до извлечение от процесната сметка ....?
2. Или е по-редно да се позова на чл.48, ал. 1 НПК, т.е. да пледирам процесуално "безпомощно състояние" да се защитя, при липса на възможност да се добера до доказателства, от съществено значение за делото , така да помоля и прокурора да участва в НЧХД?

3. Друг вариант виждам в чл.107. , ал.2 НПК, т.е. в самата тъхба да го искам с "особено искане" съдът да се произнесе с Определение по реда на чл.62 ЗКИ, и да изиска по свой "почин" събиране на търсеното доказателсто, стига да съм мотивирал нуждата от него, за целите на достигане на обективната истина?

Ще съм благодарен на всякакви мнения! Благодаря за отделеното време!

Здравейте, колега. Моето мнение е, че следва да направите доказателствено искане за разкриване на банкова тайна в рамките на ЧХ-то, което да стане с акт на съда - т. е. посоченият от Вас трети вариант. Правилно се мотивирате с чл. 107 ал. 2 от НПК. Основанието в ЗКИ е, както посочвате, чл. 62. Бих допълнил - ал. 2 предложение последно. Там актът на съда за разкриване на банкова тайна е озаглавен "решение". Това може да породи известно смущение в съдебния състав, който да приеме, че това "решение" трябва да се постанови в отделно дело. Смятам, че съдебният акт следва да е в рамките на ЧХ-то и е без значение как ще се казва.
Останалите два пътя са по-бавни, а и не знам доколко МВР и прокуратурата биха Ви съдействали.

И още един, да се снадбите със съдебно удостоверение и да опитате сам пред банката.Опитайте всичко, но не забравяйте че престъплението е от ч.х. и съда ще има своите резерви, по отношение на уважаване на искането Ви.
Съвсем друг е въпроса, дали пък макар и изискана от съда банката ще предостави информацията, защото съм виждал много искания от прокуратурата до мобилни оператори,и то по дела от о.х. които обаче се отказват.Все пак по делата от ч.х.тежестта на доказване пада върху ч.тъжител.

Чакай да не остана по-назад.
За отбелязване е също,че нерядко съдът,освен че издава съд.удостоверение,сам изисква съответната информация.Случвало ми се е,макар и това да касаеше противната страна,точно такова нещо,макар и по гр. дело.Доверителят представя док-ва,като същевременно се предоставя съответната информация(писм. док-ва) директно на съда.
В случая обаче има нещо,което на пръв поглед е притеснително.Наистина съдът е този,който ще се произнесе.Но кой го сезира?Чл.62 ЗКИ не предвижда такава възможност.Как обаче страната да се защити?Ако съдът директно изиска инф-ята банката може да откаже с мотива,че лицето,чието искане е уважено,не е легитимирано да го направи.Тоест банката да оспори законноста на съдебния акт.И възниква въпроса длъжна ли е банката да се подчини на съдебното постановление и ако не е -на какво основание.Основанието е чл .62 ЗКИ. Не ги дава и толкоз.
Нещо интересно обаче в чл.62 ЗКИ.Какво се казва там-прокурорът може да поиска в случаити на извършено престъпление,без да се уточнява да е от общ характер.Защо ли?И възможно ли е в случая Ч.Т. наистина да направи искане до прокурора да направи той,от своя страна такова до съда, на осн. чл.62 ЗКИ,за да може банката да бъде законно задължена да предостави данните.
Трябва да се провери и отм.ЗБанките как е уреждал въпроса и дали не може да се потърси някаква,щях да напиша аналогия,но поне довод за това,че банката не може да откаже на съда.Важно е каква е практиката.По гр. дела се разкрива,но се сещам,че това беше през 2007г.съда,но дали преди отмяната на Зб или след това не знам.Искайте ги удостоверенията,пък ако не стане-пробвайте с прокурора,по този необичаен,бих го нарекъл,начин.В последна сметка въпросът е принципен-какво ще се прави по едно крупно Гр.дело,където именно това е най-важното,макар да няма престъпление?
На съд не се отказва,такава е практиката,но трябва да се погледне и отм.ЗБанките.Но факт е ,че законът (чл.62 ЗКИ определя конкретно и изчерпателно каи са лицата,имащи право да сезират Съда).
Всъщност не,глупости-ще се приложи ал.5 на чл.62.Сега го видях.Ал.6 е друга възможност.Определение на съда и готово,на осн. 62,ал.5 ЗКИ

Ще си позволя да Ви насоча към още един непопулярен, бих го нарекъл "извънсъдебен" способ да стигнете до информацията. Бихте могли да ползвате услугите на частен детектив, те имат своите източници, просто поговорете с някой, разбира се ако ударите на камък след гореизброените варианти.Знам понякога колко тежки стават някои ч.х.-та.

Благодаря за споделеното мнение, безспорно е ценно всяко едно от видните разсъждения!

Съдебнтине удостоверения не винаги имат тоя ефект, който им се приписва, така например с удостоверение по 186 ГПК, ТД на НАП отказа да реализира производството по реда на чл.25, ал2 ЗНАП, да предостави информация за откритите сметки на длъжник по изпълнително дело....за което се съдим в административен съд

Но по същество, като че ли у мен се формира резонната логика в Особено искане на Тъжбата да искам падане на банк. тайна с аргумент чл. 62, ал.5 ... както sistem рече, за което му благодаря.

Колега analizatora, детектив в случая не върши работа, аз с търсеното извлечение разполагам...(бивш управител съм в същата банка, за която иде реч), няма как да легализирам това разполагане с тая информация, за целите на производството

ще трябва да изискам извелечние от разплащателна сметка и документите, послужили за извършване на разпоредителни извяления по същата смета(вн. бележки, разписки, пл. нареждания и т н ).

В крайна см.разполагате или не разполагате, с информацията?Ако разполагате и не знаете как да я "облечете" в изискуемата от закона форма, за да стане тя годно доказателство по смис. на НПК, то въпросът ви трябва да е друг.

Здравейте и успешна нова работна седмица седмица!

palimsest написа:Но по същество, като че ли у мен се формира резонната логика в Особено искане на Тъжбата да искам падане на банк. тайна с аргумент чл. 62, ал.5 ... както sistem рече, за което му благодаря.

Въпреки крехкия ми практически опит, за още нещо във Вашия случай ще взема отношение,макар и като съвет.Смятам че когато се правят каквито и да било искания към съда,пък дори и при предявяване на самата И.М.,Ч.Ж.,тъжба и т.н. не бива да се сочат каквито и да било правни норми.Да,вероятно е удобно за съда,но като стажант,няма да забравя едно гр. дело,горкият човечец,чрез умната му доверителка,две години и кусур чака да му тръгне делото.Само заради това,че е посочила дадена пр.норма при предявяването на И.М.,като почва едно ходене по мъките,та няма край.При това искът правилно бе квалифициран.Моя даскал по гр. процес така казваше :"Не сочете правната норма,съдът само това чака".Сега дали само това чака или не е друг въпрос,но в този случай май че точно така излезе.Онзи принцип също не трябва да се забравя,нали?- " Съдът знае правото ".