И аз не зная за осъдени по 117.Висящи дела има, включително и от онези с обществен интерес, поне за едно такова се сещам с обвинение по чл. 117 вр. чл. 116 ал. 1 т.6 пр. 1 и т.10 вр...... и т.н.,трябва да е ведно с други неща, щом е с обществен интерес.
Има т.р./ не мога да му преценя вече степента на задължителност като указание
след разсъжденията на ВКС в "новото ТР за касацията"./ за съпоставка между заканата и 117.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 53 ОТ 18.09.1989 Г. ПО Н. Д. № 47/1989 Г., ОСНК НА ВС
Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 2 от 1990 г., пор. № 1
ОТНОСНО ОБЕКТИВНИТЕ И СУБЕКТИВНИТЕ ПРИЗНАЦИ НА СЪСТАВА ПО ЧЛ. 144, АЛ. 3 НК
Чл. 144 НК
Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение, с което да се отговори на въпроса: "За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК необходимо ли е деецът, когато отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение?"
В предложението се поддържа, че правораздавателните органи дават две противоречиви тълкувания:
Едни приемат, че за състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е достатъчно от действията на дееца да би могло да се възбуди основателен страх, че по отношение на заплашения ще се извърши убийство. Не се изисква да е доказано оформено решение у извършителя действително да извърши престъплението, като причини смърт на заплашения, нито да е действал с годни средства и при условията, при които резултат реално може да настъпи.
Други считат, че закана по чл. 144, ал. 3 НК ще има само когато е доказано оформено решение у дееца да извърши убийството. Ако той не е имал намерение действително да го извърши, не е налице и закана с убийство.
Върховният съд, общото събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:
Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство" от глава II на Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава животът на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна срана деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.
Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.
Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.
Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, л. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
Ако е налице предварително решение за извършване на убийство, следва да се обсъди дали не е извършено друго престъпление - приготовление по чл. 117 или опит за убийство по чл. 115 и следващите от НК.При тези съображения Върховният съд, Общото събрание на наказателните колегии, на основание чл. 51, ал. 2 ЗУС
РЕШИ:
За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение.
И на мене практически ми звучи разликата между 144,ал.3 и 117,ал.1 да е като разликата между думите и делата, но проблем възниква, когато заканата е с действия
Посягането да се извади оръжие се третира / поне по едно старо ППЛ/ като приготовление.На практика обаче, всякакви изваждания и показвания на оръжие и прочее храбрости в нетрезво или полутрезво състояние, ако пострадалия и дееца са случайно попаднали в случайно съотношение/ не длъжник и кредитор/, вървят по чл.144, ал.3 ведно с 325/понеже само размахването обикновено не стига/, като може и да се икономиса от състрадание 144, ал.3 и да остане 325, колебания по -скоро към ал.2 на 325:oops:
Ако заканата е с действия, а не с думи/ понеже думите не създават обект.условия за извършване на намисленото престъпление/,трябва да се приеме за разграничение и оформеното решение.А кога го има - съдим по обективни "находки" понеже мисли не четем
Настойчивите кредитори, да ги наречем, могат да имат проблеми повече с 144, ал.3,отколкото със 117, тъй като не им трябва мъртъв длъжник,по презумпция, но е много възможно и да отидат по други глави- според фактологията - и в престъпления против собствеността/ 213 а - 214 ../ , квалифицирано самоуправство със заплашване.
Иначе, както и Портокал е писала, който се заканва явно, не се приготовлява тайно
Как беше модната квалификация .." силово събиране на дългове"
, тук съм безсилна да назова цифра