forum.lex.bg

Здравейте колеги, аз работя като разследващ полицай в една от големите дирекции на МВр в страната. С мой много добър приятел адвокат имаме следния спор: може ли обвияемия да откаже да получи респ. подпише постановлението на дознателя и какво може да направи в този случай разследващия? Моля за вашите мнения?

Може да откаже. Полицая може да напише, че е отказал и свидетели и толкова. После полицая може да отиде в ансамбъла на Веселин Маринов.

не може да отказва да подписва каквото и колкото му дават, как така...
ако не иска - бой до спукване /на далака/!
ще отказва той....къде се намира тоя бе....

Да разбира се , че може да откаже, в този случай това се отбелязва в самото постановление, отбелязвате че постановлението е било прочетено на обвиняемият т.е. той се е запознал с него , и че е отказал да го подпише, отбелязва се също, че тона е станало в присъствието на свидетели поне двама , които удостоверяват това с подписите си.

Всичко е така, само без свидетелите.НПК не предвижда подобна процедура, подписва го само органа на досъдебното, като сочи причината за неподписването.

Без свидетели все едно е непривличане
От етичния кодекс на следователа

Явно е нещо такова

delo_1981 написа:В НПК си е изрично предвидено какво се прави при отказ да подписване на документи

тц. няма, само на едно местенце "изрично" са предвидили отказът за подписване на протоколи за действия по разследване ...

Нима предявяването на обвинение и разпита на обвиняем не са процесуално- следствени действия по разследването?

delo_1981 написа:Нима предявяването на обвинение и разпита на обвиняем не са процесуално- следствени действия по разследването?

е, то сега е модерно да се прави разлика между процесуално действие и действие по разследването (думите "следствие" и "следствени" са забранени със закон, навявали нещо си ..), както е в случая между първото и второто, "мъдрият " законодател е предвидил процедура само за действия по разследването, какъвто е разпита на обвиняем

Напълно съм съгласна Винаги ми е била странна тая "екзотика", да речем; ) В тая връзка особено ми е любима хипотезата на предявяване на обвинение по 269 НПК - когато обвиняемият фактически го няма и разпит не се прави , т. е. фактически по делото няма и от ония, забранените и навяващи негативни мисли действия

разпит се прави и при предявяване на обвинение при условията на 269.

Ами обвиняемият може всичко да направи - има всички права, за разлика от полицая, който няма никакви. В този случай наистина постановлението се предявява при отказ - удостоверява се с подпис на свидетел/и. Виждала съм и в двата варианта - и с един, и с двама свидетели. И двата случая минават - въпрос наа тълкуване и субективизъм от страна на по-висшестоящия
А обвинението пореда на чл. 269 НПК е един много интересен вариант - изпитвам див ужас накой ден да не се събудя с осъдителна присъда, а аз да не знам Преди време беше въприета практиката това производство да не се води, ако лицето не е привличано в това му качество. След това не знам какво се случи, но масово започнаха да се привличат към наказателна отговорност нищо неподозиращи граждани. И ето ти - без беля - беля. Ужас просто!

Стига с този сведел/и, ням такова нещо.Съгласно НПК само извършващия следственото действие се подписва и посочва причината за неподписването.Практиката със свидетели я въведоха някои разследващи и някои прокурори още през 1998 година по криворазбрана аналогия от ГПК.
Относно задочното и сега НПК предвижда първо да има обвиняем, независимо от начина на конституирането му - 206 НПК.

Не съм сигурна дали е въведено по аналогия от ГПК или идва от института на поемните лица, който, за съжление, не отпадна и с новия НПК.
Не съм сигурна и в последните години /поне последните 10/ точно колко такива следствени действия без подобни свидетели са минали дори пред съдията-докладчик. В подкрепа на тезата си ще дам неписаното, но изискуемо задължението за призоваването по телефона, което, съгласно 178 НПК, се удостоверява само от извършилия призоваването. Но я да видим на практика точно колко такива протокола са минали? Аз поне не знам за нито един!
А за задочното водене на наказателно производство нещо не те разбрах - според теб трябва ли лицето да знае, че срещу него е образувано такова или не е нужно, за да се приложи 269?

1968 написа:Стига с този сведел/и, ням такова нещо.Съгласно НПК само извършващия следственото действие се подписва и посочва причината за неподписването.П

е даде, но само за протоколите, никъде не става въпрос за постановленията ...
нищо не им пречеше да го предвидят в новите промени, но тъй като последното нещо при тези промени е да се облекчи по някакъв начин работата на разследващите, никой не се е сетил от прокуратура и съд да го предложи в предварителното обсъждане "по колективи" ..
а следователите им е през оная работа, те дела на бюрото нямат, камо ли да привличат ...

За 269 категорично следва да е обвиняем, независимо дали е с предявено постановление или по друг начин е конституиран като такъв /в бързото или незабавното/.За свидетелите - случва се да внасям актове с ДП, по които има откази от подписване на протоколи, както и постановления по 219.По същество това е протокол за извършено следствено действие - по предявяването на постановлението.До сега никога не съм имал проблеми със съда.

1968 написа:За 269 категорично следва да е обвиняем, независимо дали е с предявено постановление или по друг начин е конституиран като такъв /в бързото или незабавното/.За свидетелите - случва се да внасям актове с ДП, по които има откази от подписване на протоколи, както и постановления по 219.По същество това е протокол за извършено следствено действие - по предявяването на постановлението.До сега никога не съм имал проблеми със съда.

Съгласно новия НПК обвиняемият придобива това си качество от момента, в който постановлението а привличането му бъде подписано от прокурора, когато ще разбере самият обвиняем е съвсем отделен въпрос.
Казваш, че обвиняемият трябва да е конституиран като такъв /предявяване или по друг начин, но да знае, че е такъв/ - напълно съм съгласна с теб. На сто процента. Но почти ежедневно се натъквам точно на обратния вариант - ако лицето, което следва да бъде привлечено като обвиняем, не бъде открито, да се приключи делото по реда на чл. 269 НПК, което според мен е абсолютно грубо процесуално нарушение.
По отошение на последното изречение - колко от тези откази за подпис не са били удостоверени с подписи на свидетели?

Нито един не е подписван от свидетел/и.Относно подписа на прокурора, НПК никъде не изисква постановлението да се подписва от прокурора.Друг е въпроса, че има такива вътрешни правила и бланките ги изготвиха едно време така, но аз никога не подписвам постановлението, просто защото НПК не изиква подобно нещо.Разбира се че е нарушение, НПК е категоричен, че 269 е приложим само по тоношение на обвиняем.Друг е въпроса, че за да се замажат очите на обществото, се творят свободни съчинения.