forum.lex.bg

Здр.
интересувам се от вашето мнение по този 'терористичен' състав;)
Казуса е следния: Изнервен клиент на Виваком,след като неколкократно пита оператора на 123 кога ще му бъде включен телефона след като си го е платил и получава уклончиви отговори решава да ги заплаши неколкократно с бомба,тротил ,взривяване като посочва точното местонахождение на 'обекта за атака'.
След проведени бързи ОИМ от ЕуроБОБ лицето е установено и задържано!
Прокурора,счита,че след като заплахата е отправена през оператора на Виваком местната подсъдност трябва да е в София.Лицето е отправило заплахата от родния си град като е посочило обекта също в града си.Как смятате коя е компетентната прокуратура?И как ли би се тълкувало ако беше позвънил на 112,централата на който в примерно в Бургас?

Там, където заплахата е възприета.

Един случай-изнудване,в тази връзка.Обажда се дееца(така и не се установи,но ясно е че е от Б-я,с оглед обстоятелствата) на пострадалия,който е в Украйна и му казва да прати пари,тъй като в противен случай ще стане нещо лошо с негови близки(описва се спрямо кого и какво).
Сметна се,че следовател трябва да го разследва,тъй като било извършено в чужбина.
Според мен,определящо е мястото на изявлението,а не къде е възприето.
В случая обаче се бе установило,че изобщо не може да се докаже откъде е обаждането.Данните бяха заличени както в тая страна,така и България(изтекли сроковете).Това наистина съдава трудност,но пък има и чл.36,ал.3 НПК,респ. 195,ал2,предл. първо.

Ами, ако го беше изкрещял от балкона?

Изявлението е определящото смятам.В тоя случай имаше обвинение по 213а.
Както при заплахата,ако е налице опит за заплашване(напр. не го е чул по телефона тъй като тъкмо ще казва,че ще ги взриви едикакси,връзката прекъснала,но дееца не разбрал и "заплашения" чул само псувните,отправени към фирмата).
При опита за изнудване-също.Говори с майката на детето по телефона и тъкмо когато ще и казва най-важното(заплахата) тя оставя слушалката,че млякото на котлона и кипи,но той си мисли,че тя го слуша и продължава.Няма нищо възприето,а изпълнението е там,където дееца се намира.

Иначе за опита,както казват,възможен е при всяко престъпление,освен т.нар. формални.
Проф.Тамара Хинова има писания за опита при различни видове престъпления.
Той и Колю Филчев има голяма тухла за съучастието,ама не се намира вече по книжарниците.

Изначално поставеният въпрос за подследствеността определено считам, че се решава в полза на мястото на възприемане - с възприемането се довършва престъплението процесуалните правилца за подследствеността във връзка с подсъдността и т.н. Възможностите за теоретичен опит и неговото практическо значение можем да си теоретизираме било с кипящо мляко, било с глухи баби, било подтикнати от личното явяване на дееца с признание и молба "Абе, що не ме заключите, аз й се заканих с убийство, пък туй, че тя не чула и не разбрала, не е мой проблем, аз моето престъпление си го извърших"

П.П. Странно, модераторът е изтрил поста ми, поставен между Вашите два, Светослав, който съдържаше само едни невинно въртящи се очички, а оставя сляп за обидите и вулгаризмите, които се сипят в една друга тема спрямо колеги. Явно последните се считат за съдържателни, за разлика от

lexy21 написа:Изначално поставеният въпрос за подследствеността определено считам, че се решава в полза на мястото на възприемане - с възприемането се довършва престъплението процесуалните правилца за подследствеността във връзка с подсъдността и т.н.

"Довършва престъплението" как го разбираш? Осъществява признаците на изпълнителното деяние или на състава изобщо?
Смятам,че узнаването от страна на пострадалия на заплахата,не го прави "довършено".Защото "довършено" следва да се разбира в тесен смисъл,а именно довършеност на изп.деяние,а не настъпване на последиците(узнаването на заплахата).
Така ще е извършено в София,ако деецът е пратил SMS-а от там,без значение че пострадалата го е узнала във Враца,в Каспичан,в Крушовица или в Бял бряг,Шуменско или на път за там,в района на РС-гр.Велики Преслав и т.н.
Смятам,че и убийството е извършено във Варна,макар и да е умрял в Германия,където му се рави сложна медиц. интервенция,щом телесната повреда,от който е умрял е нанесена там.Там е осъществено изп. деяние,там е довършено то.
И за да не се чудим какво става с опита за убийство във Варна,който се поглъща от "причинената смърт в Германия"-деяниетое извършено там,където е нанесена тел. повреда.
Изпълнителното деяние е определящо според мен,а не мястото на резултата от него.
Така при положение,че е нанесъл лека или средна телесна повреда в Бургас няма да промени подсъдността в Бургас,когато например настъпи впоследствие тежка такава в Несебър,но по отношение на която има проявена непредпазливост.Тоест и друго престъпление.Ще имаме две престъпления,извършени в Бургас.Защото "изпълнението" е определящо.
Така и при изнудването-имаме изпълн.деяние-заплашване с някаква цел.Съществено е изпълнението,къде то се е осъществило,а не дали му е дадено нещо,къде му е дадено,изнудил ли го
е в крайна сметка и т.н.При довършен опит за изнудване,изпълнението също го има,макар да не е узнато.Също и при заканата(като изпълнение,ИДеяние) по 144.Тя е довършена,където е направена.А престъплението по 144 е довършено когато е възприета и е от съответното естество.
Така че чл 36,ал.1 и 2 НПК смятам,че имат предвид именно изпълнението
Като се замисля примерно над подсъдността на чл.152,ал.4,т.3,сексуалните действия са определящи.И именно тук е определена и непредпазливостта към квалиф. признак.
Като се замисля обаче над 127,ал 4-де да знам Скока от блока в Бургас ли или тормоза във Варна,довел до него.
Залагам на Варна.

В подкрепа на колегата светослав бих добавила следното :

ами ако възприемащият е невменяем - това значи ли, че щом не го е възприел няма извършено деяние??

Бе ти хубаво ме подкрепяш,ама май не съм много прав -когато е довършено престъплението. Съответно при непредпазливите-където е настъпила вредата.Ако е само поставяне в опасност(пр. 136,ал.2 или 356,ал2 НК)-там,където е възникнала опасността.
Сега като помисля по чл213а,макар и да се приема от някои,че това било всъщност опит към класическото изнудване по 214 и че нямало нужда да го има,всъщност не 1:1,може да има и опит по 213а(напр. заплашените се оказва,че не са негови ближни по смисъла на закона).
Така в крайна сметка най-важното е да се види кога кое престъпление е довършено,вкл. и вредите.
Какъв е резултата на 213а,ал1 например?-Че го бил заплашил!
Много е важно дори при опита към дадено престъпление да се се определикакво значи в конкретния случай "извършено престъпление"(чл36 НПК).
Така,ако е налице опит по 213а,ал1 заради това,че не е възприел заплахата(щото не я чул изцяло,докрай),то престъплението опит по чл.213,ал1е извършено там,където е отправена заплахата.
Ако обаче имаме опит(пак по 213,ал1 вр.чл.18-довършен),но заради това,че не били "ближни",дали не е подсъдно там,където заплахата е възприета?
И ако това е така,то тогава защо е така-в ал.2 или в ал.1 на 37 НПК сме?
Какво означава в ал.2 "там,където престъплението е довършено"? Дали не е там,където конкретното престъпление е осъществено,тоест опитът по 213а,ал1 е извършен(макар и да не е довършен по см. на чл18,предл. второ,защото може и да е недовършен-пр. първо,примерно отправя заплахата,но докато свърши,му се затваря отсреща).
Все пак,възприемането на заплаха,е друго нещо.Той чува глас по М.телефон,глас,който е на човек,който се намира на друго място,от където извършва заплашването.
Във всички случаи обаче 37,ал2 НПК няма предвид довършеност на престъплението в смисъл всички признаци на състава.Има се предвид изпълнението,продължило в друг район.Нито е нужно довършеност на престъплението,нито дори на опита.Последният може да си е и недовършен.Стига естествено да е опит,а не само приготовление.Така опит ще е налице когато активират взрива във Враца,но трябва да идат и в Монтана,тъй като за да взриви сградата на министерството на вътр. работи в София,нужно е и там да се натисне едно копче.В момента,в който бъдат заловени в Монтана,попадаме в ал.2.Макар да се говори там за "довършеност",ясно,че се има предвид именно изпълнението на друго мястокоето в случая не може вече да продължи,прекратено е).Тоест нищо по-различно от ал.1.По-точно би следвало да се прецизира,като в ал.2 вместо "престъплението е довършено" се каже "престъплението е продължило".Кое престъпление в случая?Ами опита,недовършения.А може и довършения,ако е натиснал и това бутонче-в Монтана,но нищо не станало поради Х причини.
А,бе доста интересно стана

Иначе практката за обидата и клеветата(не че кой знае колко решения по различни казуси открих)приема,че съдът,в района на който е възприета обидата,респ. клеветата(дори и пратени по електронен път),трябва да гледа делото.Би следвало да се има предвид обаче в такива случаи,според мен,че тук сме си в ал.1 на чл37 НПК.Никаква ал.2.Няма нищо продължено на друго място.
Въпросът по ал.1 е всъщност къде е извършена обидата(довършената такава,щом е разбрал по-късно).

svettoslav написа:

lexy21 написа:"Довършва престъплението" как го разбираш? Осъществява признаците на изпълнителното деяние или на състава изобщо?...Изпълнителното деяние е определящо според мен

А според мен - не. Осъществени признаци на състава - довършено престъпно деяние /престъпление/. Нещо ми се струва, че се бъркате с довършен и недовършен опит /по-скоро с първия вид - там имаме осъществено изпълнително деяние, но нямаме довършено престъпление/. Не споделям казаното от Вас, защото очевидно не споделям теорията Ви за довършените престъпления - не ми стига само изпълнителното деяние /поне не при всеки вид престъпление/ искам си и другите признаци.

В конкретния случай имаме предаване по телефон на невярно повикване за тревога. Тук, по необходимост, изпълнителното деяние налага довеждане до знанието на трето лице на неверния сигнал, с което сме довършли и престъплението по ал. 1.

Писали сме едновременно, сега Ви прочетох и ми се струва, че споделяте вече моята теория за това кога е довършено престъплението или бъркам?

Специално за въпроса на питането-няма много общо с 326,както е посочено.Сигнали за повиквания,неверни.. и т.н.За заплашване говори по-нататък.
Както и да е.
Ясно е кога престъплението е довършено.Не ги бъркам,пази Боже.Довършено е,когато е извършено.
Та въпросът е кога е извършено?Когато са осъществени признаците на състава.Да,ама ние питаме,къде е извършено(чл.37 НПК)-в гр.А или в гр.Б,щом запахата е приета там?И в такъв случай чл.37,ал1 НПК ли е налице или ал.2?

naskovip написа:Здр.
интересувам се от вашето мнение по този 'терористичен' състав;)
Казуса е следния: Изнервен клиент на Виваком,след като неколкократно пита оператора на 123 кога ще му бъде включен телефона след като си го е платил и получава уклончиви отговори решава да ги заплаши неколкократно с бомба,тротил ,взривяване като посочва точното местонахождение на 'обекта за атака'.
След проведени бързи ОИМ от ЕуроБОБ лицето е установено и задържано!
Прокурора,счита,че след като заплахата е отправена през оператора на Виваком местната подсъдност трябва да е в София.Лицето е отправило заплахата от родния си град като е посочило обекта също в града си.Как смятате коя е компетентната прокуратура?И как ли би се тълкувало ако беше позвънил на 112,централата на който в примерно в Бургас?

...На изпит ли ще се явявате?!


НПК - Чл. 36. (1) Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.
(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.
(3) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.

НПК - Чл. 195. (1) Досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото.
(2) Досъдебното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на обвиняемия, или където е местоживеенето на повечето обвиняеми или повечето свидетели, когато:
1. привличането като обвиняем е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;
2. това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.
(3) Въпросите по ал. 2 се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане.
(4) Извън случаите по ал. 2, с разрешение на главния прокурор досъдебното производство може да бъде извършено и в друг район с оглед по-пълно разследване на престъплението.