forum.lex.bg

Подсъдим е осъществил състава на престъпление по чл. 343в от НК, като на четири пъти през периода януари август 2010 г. е извършил тези деяния, в условия на продължавано престъпление.Тогава до 28.05.2010 е действал друг НК и НПК.При определяне на наказанието тогава съдът е трябвало да приложи чл. 55 от НК във всички случаи, без да се доказват изключителни и многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства и да замени лишаване от свобода с пробация. Сега обаче в усл. на 371 от НПК, това се прилага само когато тези обстоятелства се докажатиначе се намалява наказанието с 1/3. Какви са ми възможностите и шансовете, съдът при тази фактическа обстановка на основание чл. 2, ал. 2 от НК да приложи по благоприятния закон и замени с пробация, без да доказвам че е "много добър човек", като се вземе предвид че последното деяние от серията такива е извършено по време на новия действащ закон, а другите три по стария. Не е за пренебрегване и това че лицето е извършило това престъпление в изпитателния срок на т. нар. условно осъждане. Моля помогнете с вашите мнения.

Продължаваното престъпление се счита за довършено, когато е осъществено последното деяние или са настъпили вредите от него, независимо, че е започнало при действието на друг закон.Чл.2 ал.2 от НК е неприложим към казуса ти.

Макар и хипотетично само,може да потърсиш някакъв кусур свързан с доказателствата по последното деяние.Невъзможно е практически,но все пак,знае ли човек откъде може да изхвръкне.. АУАН-а по последното,ако има такъв,какво доказва?Сигурно обективира свид. показания.
Кофти ако свидетеля по последното е дал показания на ДП,тъй като макар и да не си спомня в с.з,примерно,могат да се четат вече и без съгласие.
Може да пробваш със споразумение и да искаш още там 55,макар и да не са налице многобройни или изключителни обстоятелства(чл.381,ал.4 НПК).Никога не се знае,зависи от и от съдимостта преди и т.н.Какво като е ЛС?Няма формална пречка,пък при вас е важно,а и няма нищо за губене..

Би имало смисъл да се помисли и за друго нещо,но само ако изп. срок по предишната е изтекъл преди последното деяние от продължаваното.Макар и малко на фантазия,бих се замислилпримерно,ако бях на ваше място,да измисля нещо в смисъл,че последното не се вписва в продължаваното.Но има смисъл само ако е извън срока(а самото продължавано е довършено преди промяната на чл58а).Примерно нещо от рода на това,че при това деяние е имал някакъв специален мотив,нещо особено,поради което да шофира.Фантасмагорийка е,но чл.26 изисва и от субективна страна да е продължение на предшестващите..А тя,както е известно,включва и мотивите..

dessil написа:...Тогава до 28.05.2010 е действал друг НК и НПК....

НК, не е отменян и не е приеман нов такъв!

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
В сила от 01.05.1968 г.
Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г.,... ...изм. ДВ. бр.32 от 27 Април 2010г.

http://lex.bg/bg/laws/ldoc/1589654529

...Последното изменение на Чл.343в от НК, е от 1995г.

НК - Чл. 343в. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) Същото наказание се налага и на този, който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние.

Чл.2, ал.(2) от НК, е НЕприложим в случая!

НПК - Чл. 3. Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.

http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135512224

Ще бъде приложен сега действащия НПК!

dessil написа:...Не е за пренебрегване и това че лицето е извършило това престъпление в изпитателния срок на т. нар. условно осъждане. ...

...По конкретно?!

dessil написа:...Какви са ми възможностите и шансовете ... с пробация...

..."Пробация"?!



П.П. ...И ти, ще се окажеш, любител на силните усещания!

Тълкувателно решение № 20 от 17.V.1985 г. по н. д. № 14/85 г., ОСНК
Кога се прилага чл. 2, ал. 1 и 2 НК - към момента на извършване на деянието или към настъпването на общественоопасните последици.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 17
чл. 2, ал. 1 и 2 НК
Когато между деянието и настъпилите общественоопасни последици е изтекъл период от време, престъплението се счита за извършено към момента на осъществяване на деянието и се прилага законът, който е действал по това време. Ако до настъпване на последиците и влизане на присъдата в сила се измени законът, прилага се този закон, който е най-благоприятен за дееца.
------------------------

Председателят на Върховния съд на Република България е предложил да се издаде тълкувателно решение по въпроса: в кой момент е извършено резултатното престъпление, когато между деянието и настъпилите общественоопасни последици е изтекъл период от време, и кой закон следва да се приложи в този случай - който е действал по време на извършване на деянието или при настъпването на общественоопасните последици.

Прокурорът даде заключение, че резултатното престъпление завършва с извършване на деянието, преди да са настъпили общественоопасните последици.

Върховният съд на Република България, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази:

По поставения въпрос в съдебната практика се поддържат две становища. Според едното резултатното престъпление е извършено с осъществяване на деянието и преди да са настъпили общественоопасните последици, а според другото - то е извършено, когато са настъпили общественоопасните последици, защото тогава се осъществяват всички признаци от престъпния състав.

Върховният съд на Република България, ОСНК, приема за правилно първото становище.

В чл. 2 НК са възприети два основни принципа за действието на наказателноправните норми по време. Според чл. 2, ал. 1 НК за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на извършването му, а според чл. 2, ал. 2 НК - ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се най-благоприятният за дееца.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК изисква да се приложи законът, който е бил в сила по време извършване на престъплението. Законът има предвид извършване на деянието, а не и настъпване на общественоопасните последици. Това е така, защото деецът е длъжен да се съобразява с действащите в момента на извършване на деянието правни норми и ще носи наказателна отговорност само за деяния, които са били престъпления.

Последиците, макар и да са причинно свързани с деянието, могат да настъпят по-късно от извършването му. Затова в случая ще се приложи законът, който е бил в сила по време на извършване на деянието. Да се приеме обратното означава деецът да носи наказателна отговорност и за деяние, което по време на извършването му не е било обявено за престъпление. За наказателната отговорност и правната квалификация на деянието е без значение обстоятелството, че по време на настъпване на последиците е била създадена нова норма, която е обявила деянието за престъпление или предвижда за същото деяние по-тежко наказание. Общото събрание на наказателните колегии приема, че когато между деянието и настъпилите общественоопасни последици е изтекъл период от време, престъплението следва да се счита за извършено към момента, когато е осъществено деянието, и се прилага законът, който е действал тогава. Ако до настъпване на последиците или до влизане в сила на присъдата бъде изменен законът, прилага се този закон, който е най-благоприятен за дееца.

svettoslav написа:Тълкувателно решение № 20 от 17.V.1985 г. по н. д. № 14/85 г., ОСНК
Кога се прилага чл. 2, ал. 1 и 2 НК - към момента на извършване на деянието или към настъпването на общественоопасните последици.
...

...Има се предвид материалния закон, а не НПК!

(Нормата на Чл.343в от НК, не е изменяна от 1995г.)



П.П. ...Правите ли разлика между резултатни и формални престъпления?!

Макар и в това ТР да се разглежда въпроса за последиците(резултата) и деянието,при продължаваното може да се потърси връзка с тези предписания.
В крайна сметка прокурора го внася като продължавано(процесуално).Е,щом е едно-единствено престъпление,започнало е при по-благоприятен закон,какво от туй,че е довършено при по-тежък?
При резултатните,за които се говори,кога са "извършени"?Щом са тогава,когато са настъпили последиците,тоест-осъществен целия състав,вкл. резултата,но се съобразява към момента на "изпълнението",що да не го съобразим при продължаваното към момента на започване на изпълнението?
Вярно е че, черпи права от противоправното си поведение,доколкото върши и други деяния,които и сами по себе си биха могли да са престъпления,за които би бил наказан по-строго иначе...а заради това,че са "продължение на предшестващите","ще намаже"
А пък най-добре да се поразрови малко практика по чл.2 във вр. с чл.26.

georgiev_sfbg написа:П.П. ...Правите ли разлика между резултатни и формални престъпления?!

Горе-долу правя.Ама дай да не говорим за тях,че може да напишем някоя глупост.

georgiev_sfbg написа:.Има се предвид материалния закон, а не НПК!

Уважаеми колега,никъде не се говори за НПК.Става дума за чл.58а НК.
Това има предвид питащия,смятам."По-благоприятен закон",сигурен съм че знаете,че означава по-широчко понятие от санкционната част на нормата на особената част на НК.Може да е и в общата.

Благодаря на всички за компетентната и бърза намеса. За съжаление съм се запознала и с тълкувателното решиние и с практиката, която се съдържа в пространството. Но аз като че ли май не съм съгласна че това престъпление по 343в от нк, което е формално може да бъде продължавано, макар че в практиката повечето становища по отношение на идентични казуси, когато са извършени деянията през непродължителни периоди се квалифицират като продължавано престъпление. Аз направо, считам обвинение за несъставомерно. Но за съжаление не съм сигурна и то защото практиката малко е на другата страна. Затова потърсих помищ. Иначе подсъдимия, ако може да се каже иначе е имал сериозен оправдателен мотив, но мисля че това не е от съществено значение. Проблемът е в това, е ако съдът не приложи стария НПК, то човечецът който е много млад ще получи ефективна присъда и то не малка, тъй като има три години запазени от преди. Имам ли според вас, основания да твърдя че престъпление от този тип са довършени всяко за себе си. Не ми се връзва през януари да те хванат без книжка и да довършиш това престъпление, когато те хванат през февруари отново.

svettoslav написа:...
Уважаеми колега,никъде не се говори за НПК.Става дума за чл.58а НК.
...

Чл.58а, ал.(1) от НК във вр. с Чл.373, ал.(2) от НПК!

Престъплението отвсякъде си е продължавано - щом е бил без шоф.книжка през цялото време.
Прилага се действащата редакция на НПК.
Шансът Ви за по-малка присъда е в споразумение, обаче старата ще се търпи отделно, щом е извършил новото деяние в изпитателния срок.

За съжаление и аз на там клоня, но май не ми се ще да го приема, а за споразумение прокурора естествено иска три месеца, но и запазените три години идват в повече и затова не се съгласихме. Нека реши съда. Края на сагата, дали е happy ще се разбере на 06.12.2010 г.

Колеги човечецът получи 5 месеца ефективна присъда и онези трите години. Съдът не зачете тълкувателното решение защото не било във връзка с чл. 26. Какво да се прави съд. Благодаря на всички.

А от тук нататък какво мислите да правите ? Не всичко е изгубено.
Докато се мотае делото по инстанциите ,може да изтече и 3 годишната абсолютна давност.Ще обжалвате ли ? Ако да , по какви съображения?

Естествено, ще се жали. Насоката ще бъде че е нарушен материален закон. Престъплението е резултатно и следва да се приложе закона и преди да са настъпили обществено опасните последици или нещо в тази насока. Ще търся материал и практика, че 343в НК не може да е продължавано престъпление. Като го измисля ще съобщя, а ако вие нещо сътворите и можете да подскажите ще съм ви благодарна.

Това което аз си мисля по този казус е да търсите някакво съществено нарушение на процесуалните правила, например порок на обвинителния акт ,довел до нарушаване на процесуални права-правото да научи в какво е обвинен,правото на защита и т.н.и да искате отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.Отделно от това- нарушение на материалния закон,
например ,че неправилно е включено последното деяние в продължаваното престъпление. Не съм наясно как се преценява кога деянието е извършено през
"непродължителен период от време".Щом деянията са извършени в изпитателния срок ,може би не е трябвало да се съгласявате на съкратено съдебно.За да се стигне до пробация , трябва да оборвате обвинението по последното деяние. Но това е само моето скромно мнение , с което може и да не се съгласявате.

За съжаление непродължителният период от време е едногодишен и в случая си е продължавано престъпление погледнато от всякъде.Можело е да се оспорва субективната страна-че последното деяние не е умишлено,тъй като не е знаел,заблудил се е относно едногодишния период-сбъркал датите.При липсата на съзнание относно елемент от обективната страна няма умисъл,няма и престъпление.Отделно при разнородност на формата на вината няма продължавано престъпление. Ако успеете да върнете делото в първа инстанция ,това според мен е пътят, по който да се върви.