forum.lex.bg

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

гр. Габрово 11.01.2011 год.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Габровският окръжен съд в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКО МИНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ВАСИЛЕВА

БЛАГОВЕСТА КОСТОВА



при секретаря В.Григорова и прокурора Александров, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 182 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:



Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия М.С.Д. ***, чрез неговия адвокат Л.Ц. от ГАК против присъда № 604 по НОХД № 633 по описа за 2010г. на Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата.

С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия М.С.Д. за виновен в това ,че около 01.30 часа на 10.04.2010г. в гр.Габрово, на ул.”Брянска”№ **, пред заведение „Черната дупка”, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удар с ръка и крак в областта на главата, причинил на Б.В.Г. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, протекло с временна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и на основание чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 във вр. с чл.58а ал.1 и чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 във вр. с чл.69 ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Б.Г. срещу подсъдимия М.Д. граждански иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на извършеното престъпление в размер на 1500 лева, като неоснователен и недоказан.

В законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимия М.С.Д., чрез защитника му адв. Л.Ц. от ГАК. Подсъдимият Д. моли присъдата да бъде изменена и да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. Подсъдимият счита , че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон , тъй като за престъплението за което е осъден се предвиждат до три години лишаване от свобода и според него съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

Жалбоподателят М.Д. не се явява в съдебно заседание. Защитникът му адв. Ц. се явява в съдебно заседание и заявява ,че поддържа подадената от него жалба от името на подзащитния му.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура счита ,че жалбата е основателна и подсъдимия Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

Окръжният съд разгледа постъпилата жалба и изложените в нея доводи, взе предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно чл.314 от НПК, при което приема за установено следно:

Подсъдимия Д. е предаден на съд за това ,че около 01.30 часа на 10.04.2010г. в гр.Габрово, на ул.”Брянска”№ **, пред заведение „Черната дупка”, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удар с ръка и крак в областта на главата, причинил на Б.В.Г. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, протекло с временна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето , временно опасно за живота , престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

В първото по делото заседание пострадалия Б.Г. устно е граждански иск срещу подсъдимия Д. с цена на иска 1500 лева представляващи обезщетение за претърпени от Г. неимуществени вреди, физически и морални болки и страдания в резултат на престъплението за което е предаден на съд подсъдимия. Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск и е конституирал Б.Г. като граждански ищец.

Първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е разяснил правата му по тази разпоредба и е констатирал потвърждаването на самопризнанието от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които го потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия са извършили престъплението, за което е предаден на съд . Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Установената от районния съд фактическа обстановка се споделя изцяло и от въззивната инстанция. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Фактическата обстановка не се оспорва от подсъдимия Д..

На основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимия Д., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК , за което го е признал за виновен.

Първоинстанционният съд е изложил задълбочени мотиви за това ,че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК и подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност.

Пред въззивният съд защитника на подсъдимия отново прави искане съдът да приложи чл.78а от НК.Това искане се подкрепя изцяло от представителя Окръжна прокуратура-Габрово.

Въззивният съд намира ,че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е приложил материалния закон. Действително подсъдимият Д. е предаден на съд за престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК. За престъплението по чл.129 ал.1 от НК законът предвижда наказание до шест години лишаване от свобода. Тъй като престъплението е извършено от подсъдимия Д. като непълнолетен , законът задължава съда да определи размера на наказанието на непълнолетния подсъдим в рамките до три години лишаване от свобода съгласно чл.63 ал.1 т.3 от НК. Тази привилегия за непълнолетните законодателят е уредил в глава шеста на материалния закон – особени правила за непълнолетни. В чл.60 на тази глава законодателят изрично е посочил ,че наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат превъзпитани и подготвени за обществен труд.

В раздел ІV на глава осма от наказателния закон ,законодателят е уредил подробно условията при които лицата се освобождават от наказателна отговорност и им се налага административно наказание. В чл.78а ал.6 от НК се предвижда възможност непълнолетно лице, да бъде освободено от наказателна отговорност, когато са налице основанията на чл.78а ал.1 от НК, а именно: за престъплението извършено от непълнолетното лице да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание , когато е умишлено или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание когато е непредпазливо, деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност и причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени. В конкретния случай подсъдимия Д. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, няма причинени от извършеното от него престъпление имуществени вреди. Престъплението за което обаче Д. е предаден на съд е по чл.129 ал.1 от НК и за него се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода. В общата част на НК се съдържат редица норми, които смекчават наказателната отговорност на непълнолетните извършители на престъпления. В тази насока са разпоредбите на чл. 69 и чл. 78 НК. Нормата на чл. 78а НК не съдържа такава привилегия. В същата не е предвидено за непълнолетните извършители първо да се редуцира наказанието по чл. 63, ал. 1 НК, след което да се извърши преценка за наличието на обстоятелството по чл. 78а, ал. 1, б. "а" НК, касаещо размера на предвиденото наказание за конкретно извършеното престъпление. Аргумент в подкрепа на посоченото е и разпоредбата на чл. 80, ал. 2 НК. В същия текст законодателят изрично е предвидил, че давностните срокове, изключващи наказателното преследване за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63 НК. Такава редукция по чл. 78а НК не е предвидена.

Поради изложеното въззивният съд намира ,че РС-Габрово не е нарушил материалния закон и правилно и законосъобразно е приел ,че не са налице предпоставките на чл.78а ал.6 от НК.

Производството е по глава ХХVІІ от НПК и първоинстанционния съд е наложил наказание на подсъдимия Д. от шест месеца лишаване от свобода съобразявайки се с разпоредбата на чл.58а от НК / в редакцията от ДВ бр.26 от 2010г./ При определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви. Преценил е всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и е наложил наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Отчел е от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия и ниската му възраст и от друга страна извършените до момента противообществени прояви от Д. и наложените наказание по ЗБППМН, както и високата степен на обществена опасност на конкретното деяние. Първоинстанционният съд правилно е отчел ,че целите на наказанието ще бъдат постигнати без подсъдимия да бъде изолиран от обществото и е отложил изпълнението на определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата не е обжалвана или протестирана в гражданската и част и в тази част е влязла в сила.

По изложените съображения въззивният съд намира направените в жалбата възражения за неоснователни и недоказани. Присъдата на Габровски районен съд следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване.

Водим от гореизложеното съдът



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА присъда № 604 от 26.10.2010г. година постановена по нохд № 633 по описа за 2010 година на Габровски районен съд, на осн. чл.338 от НПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.









ПРЕДСЕДАТЕЛ:







ЧЛЕНОВЕ :1.





2.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 197 8.12.2010г. гр.Ямбол



В ИМЕТО НА НАРОДА



Ямболският окръжен съд ІІІ-ти въззивен наказателен състав

На 1 декември 2010 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Петранка Жекова

Членове: Иван Иванов

Гергана Кондова

Секретар Т.Х.
Прокурор Г.Г.
Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВНОХД № 561 по описа за 2010г. За да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 313 и сл.НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия А.Д.К. против присъда № 906/ 11.10.2010г.постановена по нохд № 1181/2010г.по описа на Ямболския районен съд.

С обжалваната присъда подсъдимия К. е признат за виновен, в това че 24.03.2009г.около 13 часа гр.Ямбол, на Крайречен булевард е причинил на С.А.Б. средна телесна повреда изразяваща се в причиняване на постоянно общо разстройство неопасно за живота на пострадалия, в резултат девиация на носна преграда с ограничен шип, хипертрофична хрема и затруднено носно дишане, като деянието е извършено от подсъдимия по хулигански подбуди и макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.12, вр.с чл.129 и чл.55 ал.1 т.2 буква „б” от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

Подсъдимият К. и гражданските ответници Д. К. и Д.К. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец С.А.Б. обезщетение в размер на 7 000лв.за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения граждански иск за разликата от 7 000лв.до 10 000лв.

Подсъдимия К. е осъден да заплати и направените по делото деловодни разноски, разноските на гражданския ищец и държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск.

В жалбата на А.К. подадена, чрез служебно назначения му защитник адв. Д. С. се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправомерен отказ на съда да разгледа делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. Оспорва се и правната квалификация на деянието, като се сочи, че по делото не са събрани доказателства за квалифициране на престъплението по чл.131 т.12 НК . Излагат се и доводи за незаконосъобразност при ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия, като се твърди, че съда е следвало да приложи разпоредбата на чл.78а НК като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба. В жалбата се правят две кумулативни искания- за преквалифициране на деянието по чл.129, вр.с чл.63 НК и за прилагане разпоредбата на чл.78а НК със съответните законови последици от това.

Депозиран е писмен отговор от гражданския ищец, в който оспорва въззивната жалба и прави искане проверяващия съд да потвърди присъдата на обжалваната присъда.

Участващия по делото прокурор пледира да се потвърди обжалваната присъда като законосъобразна, обоснована и справедлива.

Въззиваемия- граждански ищец не участва в съдебно заседание.

Въззивника- подсъдим А.К. участва в съдебно заседание лично и чрез служебно назначения му защитник от първата инстанция адв.С., чрез който поддържа изцало жалбата си за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, за неправилност при квалифициране на деянието и за незаконосъобразност при ангажирането на наказателната отговорност. Прави се искане за изменение на присъдата и прилагане разпоредбата на чл.78а НК.

ЯОС след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на служебния защитник на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е неоснователна следните съображения:

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства, като същата се приема изцяло от проверяващата инстанция. Безспорно е установено, че на 24.03.2009г. около обяд подсъдимият А.К. се срещнал със свои познати свидетелите М.Г. и Н.Г. на автобусната спирка на Крайречен булевард, гр.Ямбол. Тримата били в л.а.БМВ, като св.Н.Г. седял на предна лява седалка, подсъдимия на предна дясна, а М. Г. на задната. Около 13 часа покрай тях минал С.Б., който се прибирал от училище и се движел в посока към хипермаркет Кауфланд. Виждайки го подсъдимия слязъл от автомобила и му поискал цигара. Св.Б. му отговорил, че няма и продължил пътя си. К. го настигнал и му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на лицето, след което от носа на Б. потекла кръв. Пострадалия побягнал, като К. тръгнал след него, но след това се върнал и се качил в автомобила при свидетелите М. Г. и Н.Г. и потеглили. Пострадалия се обадил на баща си св. А. Б. и двамата отишли до Спешния център към МБАЛ Ямбол. След преглед е било установено счупване на носните костици и е последвала хирургическа интервенция изразяваща се в закрита репозиция на фрактура на носните кости и репозиция на носната преграда. При това се развил и вторичен възпалителен процес- остър трахеобронхит. След изписването от болница Б. изпитвал силни болки и притеснения от външния си вид. Въпреки проведеното лечение носното дишане на пострадалия не се подобрило, като не се очаква подобрение без допълнителна оперативна намеса след навършването му на 21 години.

От изготвената по делото повторна съдебно- медицинска експертиза на съдебното следствие и приобщена към доказателствения материал по делото е установено, че на С.Б. е причинено постоянно общо разстройство неопасно за живота му в резултат девиация на носна преграда с ограничен шип, хипертрофична хрема и затруднено носно дишане.

Подсъдимият А.К. е роден на ***г.,като към момента на извършване на деянието е бил на 15 години, ученик в ТМТ „Иван Райнов”. Не е регистриран в ДПС и поведението му не е разглеждано в МКБППМН. Живее в с.Окоп с родителите си- гражданските ответници Д. К. и Д.К. и по- малкия си брат.

Същата фактическа обстановка е приел и районният съд, като е направил пълен анализ на събраните доказателства в изпълнение разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК. Авторството на деянията е доказано по безспорен и несъмнен начин от от показанията на свидетелите М.Г., Н.Г. и С.Б., които са безпротиворечиви и кореспондират помежду си, поради което районният съд правилно ги е кредитирал изцяло.

Правилно и обосновано съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че причината за да удари Б. е , че той го е напсувал. Това твърдение на подсъдимия не се подкрепя от останалите събрани гласни доказателства.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимия А.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр.с чл.129, вр.с чл.63 ал.1 т. 4 от НК , тъй като на 23.03.2009г.около 13 часа гр.Ямбол , на Крайречен булевард е причинил на С.А.Б. средна телесна повреда изразяваща се в причиняване на постоянно общо разстройство неопасно за живота на пострадалия в резултат девиация на носна преграда с ограничен шип, хипертрофична хрема и затруднено носно дишане, като деянието е извършено от подсъдимия по хулигански подбуди, като макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като на инкриминираната дата подсъдимия е нанесъл няколко удара с юмрук на пострадалия Б., с насоченост в областта на лицето, в резултат на което му счупил носните кости. Налице е причинна връзка между телесните увреждания и противоправните действия на подсъдимия.

Вида и характера на причинените телесни увреждания са доказани по несъмнен и безспорен начин от заключенията на първоначалната и повторната съдебно медицински експертизи и показанията на вещите лица в съдебно заседание.

Въззивната инстанция приема правните изводи на районния съд, че подсъдимия е осъществил квалифицирана телесна повреда по чл.131 ал.1 т.12 НК- по хулигански подбуди. По делото е безспорно установено, че подсъдимия и пострадалия не са се познавали и съответно преди инцидента не са имали помежду си никакви взаимоотношения. Възползвайки се от обстоятелството, че пострадалия не е подготвен за проявената агресия подсъдимия изненадващо и безпричинно започва да му нанася удари. От изложеното е видно, че с действията си подсъдимия е демонстрирал незачитането на установения правов ред и е посегнал към телесната неприкосновеност на пострадалия, който с нищо не го е предизвикал към такова отношение. С деянието си подсъдимия е показал своето пълно пренебрежение и неуважение към правовия ред, към морала и към човешката личност. По тези съображения съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата на подсъдимия за липса на основания престъплението да се квалифицира като такова извършено по хулигански подбуди.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия умишлено при пряк умисъл , тъй като същите е съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на този противоправен резултат.



По отношение на наложеното наказание:

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът се е съобразил с всички смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е приел, че същото следва да бъде определено при баланс на същите. Законосъобразно обаче съдът е отчел, че делото се разглежда след отмяна от въззивната инстанция по жалба единствено на подсъдимия. В този случай съдът е обвързан с принципа при повторното разглеждане да не влошава положението на подсъдимия. При първоначалното осъждане съдът е разгледал делото по реда на глава ХХVІІ от НПК със задължително прилагане на разпоредбата на чл.55 НК , поради което макар и да не са налице нито многобройни смегчаващи вината обстоятелства нито изключително такова на подс.К. отново е наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 „б” НК като наказанието лишаване от свобода / от 1 до 5 години, в сила по време на извършване на деянието/ , след редукцията по чл.63 ал.1 т.4 НК е заменено с пробация. Наложени са следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

Съдът не споделя доводите в жалбата на подсъдимия за допуснато нарушение на закона от страна на районния съд с отказа си да приложи разпоредбата на чл.78а НК. Действително към момента на разглеждане на делото от районния съд е налице законова промяна на разпоредбата на чл.78а НК и този институт вече е приложим и за непълнолетните извършители. За да се приложи обаче тази разпоредба следва да са налице всички законни материално правни предпоставки визирани в ал.1 на чл.78а НК. В случая не е налице първата законова предпоставка за това, а именно за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по- леко наказание за умишлените престъпления. За инкриминираното престъпление законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода от една до пет години, което изключва приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност. Обстоятелството, че подсъдимият е непълнолетен не е основание за разширяване приложното поле на разпоредбата на чл.78а НК, тъй като редукцията по чл.63 НК се прилага единствено при налагане на наказанието на непълнолетните, но не и при преценката за приложението на чл.78а НК. Този извод следва при граматическото тълкуване на разпоредбата на ал.1, която изисква за престъплението да се предвижда определен максимален размер наказание лишаване от свобода.

Съдът не споделя наведените доводи в жалбата за допуснати процесуални нарушения от решаващата инстанция с отказа да разгледа делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, тъй като при даване ход на делото вече е била изготвена повторната съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че е налице промяна на фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. В конкретния случай отказа на съда да разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие не е накърнило по никакъв начин правата на подсъдимия, тъй като макар и да е разгледано по общия ред съдът е бил обвързан със задължителното прилагане на разпоредбата на чл.55 НК при определяне на наказанието. Съображения за това са изложени по- горе.



Относно гражданския иск:

При горния изход на делото районният съд правилно е приел, че искът предявен от пострадалия Б. против подсъдимия К. и неговите родители Д. К. и Д.К. за обезщетяване на претърпяните от него неимуществени вреди е основателен. При определяне размера на обезщетението съдът се е съобразил характера на причинените увреждания, настъпилите усложнения, причинените значителни болки и страдания, както и необходимата последваща хирургическа интервенция. По тези съображения въззивния съд намира, че обезщетението в размер на 7000лв. ще репарира в пълна степен претърпяните болки и страдания и създадените неудобства на пострадалия през оздравителния период и не на последо място е съобразен със съдебната практика. Правилно гражданския иск е уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен предявения иск за разликата от 7000лв.до 10000лв.

При горния изход на делото подсъдимия правилно е осъдени да заплати направените по делото разноски.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Ямболския окръжен съд ,





Р Е Ш И :





ПОТВЪРЖДАВА присъда № 906 от 11.10.2010г. постановена по нохд № 1181/2010г.по описа на Ямболския районен съд.

Решението е окончателно.



Председател: Членове:1. 2.