forum.lex.bg

Здравейте всички!
На досъдебно производство спрямо едно лице е взета МНО "Гаранция". Обвиняемият обаче след това се укрива.
За това, прокурорът в хода на досъдебното производство, внася искане в съда за изменение на МНО от Гаранция в Задържане под стража. Аз направих възражение, че искането не може да се разгледа без присъствието на обвиняемия, тъй като според чл. 64, ал.2 НПК "Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява от прокурора" - в случая прокурора не може да осигури явяването на обвиняемия
Заявих, че не следва да се взема МНО ЗС, а досъдебното производство следва да бъде спряно, на основание чл. 25, т. 2 НПК "Разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина".
Прокурора каза, че отсъствието на обвиняемия няма да попречи за разкриване на обективната истина и за това не е спрял делото.
Направих и съпоставка и с чл. 56, ал.2 НПК "Когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 - 4 /задочно производство/, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия."
Прокурорът обаче ме контрира с това, че обвинението не е повдигнато задочно, тъй като към момента на повдигане на обвинение обвиняемият все още не се бил укрил, поради което чл. 56, ал.2 НПК в случая е неотносим.
Съдът обаче намери искането за вземане МНО ЗС за основателно и наложи такава мярка.
Сега ми предстои въззивно обжалване. До момента не съм имал такъв случай, а и не мога да намеря никаква практика, дали е допустимо на досъдебното производство вземане МНО ЗС в отсъствие на обвиняемия.
За това моля някой ако е имал подобен казус или поне е срещал някаква практика по въпроса да помогне. Много благодаря на всички Ви.

В случая се касае не за приложение на чл. 64 и 65 от НПК, а за чл. 66, който не предвижда задължително присъствие на обвиняемия при замяната на мярката за неотклонение с по - тежка. И си е логично, това се налага именно поради неявяването му пред надлежния орган или промяна на местоживеенето му без уведомяване на разследващия орган.

И аз така мисля.
Предполагам, че объркването идва от това, че някои буквално тълкуват чл. 66, ал.1 НПК гласящ : "Когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка по реда, предвиден в този кодекс." И от там мислят че "реда предвиден в този кодекс" включва процедурата по първоначалното вземане на МНО ЗС визирана в чл. 64, ал.2 и ал.3 НПК:
ал.2 "Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда."
ал.3 "Съдът незабавно разглежда делото еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник."

Общоизвестно е, че ако обвиняемия по тежко умишлено престъпление не се яви без уважителни причини в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд в съдебната фаза на процеса, съдилищата нерядко изменят по леката МНО в Задържане под стража, или направо налагат МНО ЗС без да е имало въобще някаква МНО преди това. Това го правят именно в откритото съдебно заседание в което обвиняемия не се е явил. Основание за това е именно чл. 66 НПК. Така че в съдебната фаза съда, не чака първо да му бъде осигурен обвиняемия от прокурора, че едва тогава да приложи чл. 66 НПК и му измени/вземе МНО ЗС.
За това считам, че по аналогичен начин следва да стоят нещата и в досъдебното производство. Ако обвиняемия не се е явил пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, тогава прокурора внася искане пред съответния първоинстанционен съд за изменение/вземане МНО ЗС. Естествено, че за съдебното заседание трябва да бъде направен опит да бъде призован и обвиняемия, но в хипотезата при която е променил местоживеенето си без да уведоми за това, то и призоваването няма да може да се осъществи, но отсъствието му няма да бъде пречка за разглеждане на делото.
В Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 година, ВКС посочи че : "Нормата на чл.66, ал.1 НПК се намира в Част І на НПК „Общи правила” и се прилага по отношение на цялото наказателно производство. Не може да бъде възприета тезата, че този законов текст намира приложение само на досъдебната фаза на наказателното производство, а по отношение на съдебната фаза е приложима нормата на чл.270 НПК. ................. чл.66, ал.1 НПК и са приложими в продължение на цялото наказателно производство, в това число и в хода на централната му съдебна фаза." От това следва, че посочването в чл. 66, ал.1 НПК че измението става "по реда, предвиден в този кодекс" не сочи че следва да намира приложение чл. 64, ал.2 и 3 НПК предвиждащи задължителното осигуряване от страна на прокурора на обвиняемия. Иначе, както казах в съдебната фаза, съдът нямаше в да изменя/взема МНО ЗС при неявяване на обвиняемия, а първо щеше да постановява принудителното му довеждане и едва след това да му изменя мярката.

Въпреки това, ако на някой му се намира практика по въпроса - изменение МНО в ЗС по чл. 66 НПК на досъдебно производство в отсъствие на обвиняемия би било добре да я постне.