отказ да се свидетелства - затаяване на истина чл. 290 НК

[onzitam4]

Здравейте!
Търся си практика на ВКС дали отказа да се свидетелства /относно лице което не е такова по чл. 119 или чл. 121 НПК - не е съпруг, възходящ, низходящ, брат, сестра или живущ във фактическо съжителства с обвиняемия, нито с отговорите би уличило същите в престъпление / е затаявана на истина по чл. 290 НК.
Става въпрос за лице което не просто отказва да отговаря на определен въпрос, а още в началото на разпита казва на разпитващия, че няма да свидетелства по делото - пак повтарям това лице не е такова по чл. 119 или чл. 121 НПК.
Според едно от становищата на което се натъкнах - след като въобще откаже да свидетелства, лицето вече няма статут на свидетел и респективно не може да му се търси наказателна отговорност по чл. 290 НК за затаяване на истина, а това си е само адм нарушение за което се налага единствено глоба по чл. 120, ал.4 НПК.
Според другото становище - това е затаяване на истина по чл. 290 НК.
Та за това търся практика на ВКС по въпроса.
Благодарности на всички които постнат някое решение на ВКС .

[Pause]

Може ли да,пейстнете становищата.

[street]

на лицето му се тряска една глоба от 1000 лева
пуска му се призовка за другия ден
идва
отказва пак
пак му се тряска една глоба...

... до кога ще издържи лицето, ако не е милионер...?
Ай стига с тоя отказ.
Разследващия преценява и решава кой е свидетел, никой копче не може да му каже.

НПК.
Задължения на свидетеля
Чл. 120. (1) Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.
(2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до триста лева и се довежда принудително за разпит по реда на чл. 71. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 откаже да свидетелства, се наказва с глоба до хиляда лева.

П.С.
Според мен няма и да намериш такава практика ...

[nikolai.pachevski]

Категорично наказателна отговорност не може да се търси от лице, което отказва да свидетелства. Не мога да посоча практика по въпроса, макар да съм чел за осъден на такова деяние, който беше оправдан от ВКС точно с мотива, че такова поведение не съставлява затаяване по смисъла на чл.290 НК.

[lexy21]

РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 03.02.2006 Г. ПО Н. Д. № 689/2005 Г., I Н. О. НА ВКС





Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 8 от 2005 г.


СВИДЕТЕЛ, КОЙТО ИЗЦЯЛО ОТКАЗВА ДА ДАДЕ ПОКАЗАНИЯ ПРЕД СЪД ИЛИ ДРУГ НАДЛЕЖЕН ОРГАН НА ВЛАСТТА, НЕ ЗАТАЯВА ИСТИНА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 290, АЛ. 1 НК.
Чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК
Чл. 290, ал. 1 НК


Докладчик председател на отделение Бойка Попова


Касационното производство е образувано по протест на окръжния прокурор на ОП гр. Р.
Предмет на подадения протест е решение № 188 от 10.06.2005 г. на Р. окръжен съд, по в.н.о.х.д. № 207/2005 г., с което е потвърдена присъда № 168 от 31.03.2005 г. по н.о.х.д. № 413/2004 г., постановена от Р. районен съд.
В протеста е заявено касационно искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда - основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест.
С посочените съдебни актове предходните инстанции са оправдали подсъдимия Р. Д. по предявено срещу него обвинение по чл. 290, ал. 1 НК, че на 18.05.2004 г. пред състав на Р. районен съд, разглеждащ н.о.х.д. № 95/2004 г. е затаил истина.
Прокурорът оспорва по касационен ред правната оценка на правилно установени фактически положения, като счита, че съдът не е приложил закон, който е следвало да се приложи.
Касационният протест е неоснователен и съображенията за това са следните:
Направеното от съдилищата тълкуване на чл. 290, ал. 1 НК е правилно.
Свидетелят е процесуална фигура и неговите показания са гласно доказателствено средство - арг. от чл. 85, ал. 1 и чл. 98, ал. 5 НПК. Той е длъжен да изложи устно (във формата на свободен разказ) и непосредствено пред разпитващия го съдебен орган всичко, което му е известно по делото. Устните изложения са формата, чрез която свидетелите възпроизвеждат известните им факти по делото.
Затова предходните инстанции правилно са приели, че "затаяване на истина", като форма на изпълнителното деяние по чл. 290, ал. 1 НК, е невъзможно тогава, когато свидетелят (правомерно или не) изцяло отказва да свидетелства, какъвто е и процесният казус.
Правилно е прието, че да се скрие (затаи) истината от свидетел, означава той да говори пред съдебния орган, който провежда разпита и съзнателно да не съобщи нещо, което знае, т.е. във всички случаи за лъжесвидетелството по чл. 290 НК е необходимо свидетелят да дава показания, с които лъже.
Именно по това лъжесвидетелството чрез затаяване на истина се отличава от отказа да се свидетелства по чл. 95, ал. 5 НПК и съдът е направил това разграничение, защото при отказ да се свидетелства свидетелят няма как да излъже органа, който провежда разпита.
Ето защо третата инстанция не констатира нарушение на материалния закон при постановяването на оправдателната присъда в случая и затова атакуваното решение следва да остане в сила.

[nk7702n]

Абсолютно правилно и обосновано решение. Как може да си отказал да свидетелстваш, тоест да не си дал никакви показания, пък в същото време да си затаил истина!? Самото изпълнително деяние по чл. 290 предполага да е започнал разпит и по конкретни въпроси да е даден отговор, който да представлява лъжествидетелстване чрез затаяване / прикриване / на истината.

[reg_reg1]

на лицето му се тряска една глоба от 1000 лева
пуска му се призовка за другия ден
идва
отказва пак
пак му се тряска една глоба...

... до кога ще издържи лицето, ако не е милионер...?

Абе може да издържи страшно много ....... ако е от малцинствата и глоба от милиард да му наложиш да плати, въобще няма да му пука - защото няма да му бъде събрана и стотинка. Както е казал мъдрият български народ - ще вземеш на босия цървулите

[reg_reg1]

Абсолютно правилно и обосновано решение. Как може да си отказал да свидетелстваш, тоест да не си дал никакви показания, пък в същото време да си затаил истина!? Самото изпълнително деяние по чл. 290 предполага да е започнал разпит и по конкретни въпроси да е даден отговор, който да представлява лъжествидетелстване чрез затаяване / прикриване / на истината.

Значи ако съм започнал да свидетелствам и давам добросъвестно пълни показания, но на един единствен въпрос който е от значение по делото откажа да отговоря /и този въпрос не е по чл.121 НПК/, то тогава извършвам престъпление по чл. 290 НК.
Ако обаче въобще откажа да говоря / в т.ч. и по горния въпрос/ - не върша никакво престъпление.

Ако споделим постнатото решение на ВКС какво се получава :
КАЗУС:
Дело срещу "добре облечени бизнесмени", като финансовото им положение им позволява да си купят яхта за 7-8 млн. евро.
По това дело имаме 5 свидетеля очевидци, на които се базира обвинението. Други свидетели няма. "Бизнесмените" дават парички на свидетелите за да не свидетелстват, като плюс това им и плащат глобите от по 1 000 лв.
Въпроси:
1. Какви санкции реално могат да им се наложат на свидетелите за отказа?
Отговор : Никакви, тъй като според горното решение на ВКС може само глоба, а пък бизнесмените им плащат глобите!
2. "Бизнесмените" като плащат на свидетелите да не говорят, вършат ли престъпление?
Отговор: По логиката на горното решение на ВКС - не. След като свидетелите не вършат престъпление по чл. 290 НК, то няма как и "бизнесмените" да са техни съучастници в такова престъпление. Бизнесмените не носят и отговорност за престъпрлеление по чл. 293 НК /за подбуждане към пр. по чл. 290 НК/, тъй като както се приема в това решение, недаването на никакви показания не е престъпление по чл. 290 НК.
3. Кога ще свършат парите на "Бизнесмените" за заплащането на глобите на свидетелите, които отказват да свидетелстват?
Жокер - вж. че имат яхта за 7-8 млн. евро
4. Кога ще бъдат осъдени "бизнесмените", след като свидетелите по делото отказват да свидетелстват?
Отговор: На кукуво лято.

Ако някой има други отговори по казуса, да ги посочи

[reg_reg1]

[quote="lexy21"]РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 03.02.2006 Г. ПО Н. Д. № 689/2005 Г., I Н. О. НА ВКС

Правилно е прието, че да се скрие (затаи) истината от свидетел, означава той да говори пред съдебния орган, който провежда разпита и съзнателно да не съобщи нещо, което знае, т.е. във всички случаи за лъжесвидетелството по чл. 290 НК е необходимо свидетелят да дава показания, с които лъже quote]

Значи, за да "затаи" истина свидетеля трябва "да говори". Интересно изпълнително деяние. Май навремето в университета ме учеха, че затаяването на истина се осъществя, като не се отговаря на въпроса. Явно нещо съм се бил объркал.
Любопитно, за да каже неистина какво трябва да направи свидетеля - да мълчи ли

[quote="т.е. във всички случаи за лъжесвидетелството по чл. 290 НК е необходимо свидетелят да дава показания, с които лъже quote]
А ако не лъже - само от време на време отказва да отговаря на някой въпрос, който не е по чл. 121 НПК, то тъй като свидетелят "не лъже", то и нямаме лъжесвидетелстване

[lexy21]

Лично аз също считам, че отказът да се свидетелства е деяние неставомерно по чл. 290 от НК.
Показанията на свидетеля са гласни доказателствени средства, чрез които се установяват доказателствата /чл. 144 вр. чл. 117 НПК/. Способът за тяхното събиране е разпит на свидетел. Събраните доказателства подлежат на "внимателна проверка" /чл. 107, ал. 5 НПК/, доказателствени материали подлежат на оценка поотделно и в тяхната съвкупност, като съответният орган дължи обосновка за това защо дава вяра на едни, а не дава вяра на други. Той взема решенията си по вътрешно убеждение, което следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14 НПК/. При отказ да се свидетелства няма въобще събрани доказателства, свързани с обстоятелствата по делото, с източник субекта, които да подлежат на проверка и оценка нито поотделно, нито в съвкупност с останалия доказателствен материал. В този смисъл и органът не може да бъде "повлиян" при формиране на вътрешното си убеждение, включително като бъде "манипулиран" в една или друга посока. Считам, че законодателят е отчел тази разликата в степента на обществена опасност. Да, и в двата случая се препятства разкриването на обективната истина, но, в единия случай, се засягат и по-широк кръг обществени отношения, свързани и с друг основен принцип на наказателния процес - този, прокламиран в чл. 14 от НПК. Именно разликата в степента на обществена опасност е обосновала и различното третиране на поведението на дееца. В единият случай той носи АНО, в другият - НО. Съставът на АН и санкцията са уредени в чл. 120, ал. 4 от НПК, съставът на престъплението и наказанието - в чл. 290 от НК. Различното значение, което се отдава, е видимо и от редакцията на текста на чл. 139, ал. 2 от НПК: "Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства, като му разяснява правото по чл. 121." Веднъж запознат с правата, задълженията и отговорността си, дал обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото /чл. 139, ал. 3 от НПК/ и въпреки него дал показания - предоставил гласни доказателствени средства, съзнателно затаявайки определени обстоятелства, субектът застрашава в по-голяма степен обществените отношения, свързани с реализирането на наказателната отговорност, като освен принципът, установен в чл. 13, влияе и върху този по чл. 14 от НПК.

[svettoslav]

А ако не лъже - само от време на време отказва да отговаря на някой въпрос, който не е по чл. 121 НПК, то тъй като свидетелят "не лъже", то и нямаме лъжесвидетелстване

Не е логично,но така го е измислил законотвореца.Има къде-къде по-ненормални тъпотии.
Примерно не се бях замислял над чл.292 ал.1 т.2 НК,докато не попаднах скоро на тая тема :

viewtopic.php?f=11&p=504338#p504338

[svettoslav]

Лично аз също считам, че отказът да се свидетелства е деяние неставомерно по чл. 290 от НК.
Показанията на свидетеля са гласни доказателствени средства, чрез които се установяват доказателствата /чл. 144 вр. чл. 117 НПК/. Способът за тяхното събиране е разпит на свидетел. Събраните доказателства подлежат на "внимателна проверка" /чл. 107, ал. 5 НПК/, доказателствени материали подлежат на оценка поотделно и в тяхната съвкупност, като съответният орган дължи обосновка за това защо дава вяра на едни, а не дава вяра на други. Той взема решенията си по вътрешно убеждение, което следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14 НПК/. При отказ да се свидетелства няма въобще събрани доказателства, свързани с обстоятелствата по делото, с източник субекта, които да подлежат на проверка и оценка нито поотделно, нито в съвкупност с останалия доказателствен материал. В този смисъл и органът не може да бъде "повлиян" при формиране на вътрешното си убеждение, включително като бъде "манипулиран" в една или друга посока. Считам, че законодателят е отчел тази разликата в степента на обществена опасност. Да, и в двата случая се препятства разкриването на обективната истина, но, в единия случай, се засягат и по-широк кръг обществени отношения, свързани и с друг основен принцип на наказателния процес - този, прокламиран в чл. 14 от НПК. Именно разликата в степента на обществена опасност е обосновала и различното третиране на поведението на дееца. В единият случай той носи АНО, в другият - НО. Съставът на АН и санкцията са уредени в чл. 120, ал. 4 от НПК, съставът на престъплението и наказанието - в чл. 290 от НК. Различното значение, което се отдава, е видимо и от редакцията на текста на чл. 139, ал. 2 от НПК: "Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства, като му разяснява правото по чл. 121."

Явно има значение различието на общ. опасност.Но явно колегата си задава по-опростения въпрос ЗАЩО КОГАТО НЯКОЙ ЗАТАЯВА(като отказва да говори) ИСТИНА и така формално е в състава на чл.290,не носи отговорност? Доколкото поне ФОРМАЛНО го е осъществил!?! Ако е ниска степен на общ. опасност,то тогава следва да не е претъпление съгл. чл.9 ал.2 НК,а не защото ЛИПСВА ЕЛЕМЕНТ ОТ СЪСТАВА,както се приема(понеже трябвало било да говори,а не да мълчи) и в тая връзка нямало затаяване.

" ....Веднъж запознат с правата, задълженията и отговорността си, дал обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото /чл. 139, ал. 3 от НПК/ и въпреки него дал показания - предоставил гласни доказателствени средства, съзнателно затаявайки определени обстоятелства, субектът застрашава в по-голяма степен обществените отношения, свързани с реализирането на наказателната отговорност, като освен принципът, установен в чл. 13, влияе и върху този по чл. 14 от НПК."

Тя отговорността по чл.290 НК така или инак не зависи от предупреждението от страна на разследващия,от съдията и т.н.А пък като знам как точно се обяснява тая работа,с общата фраза "длъжен сте да говорите само истината",то и различието относно отказа да се дадат показания и премълчаването на истина(което трябва да се разбира вместо "премълчаване на обстоятелства",доколкото "премълчаване на неистина" едва ли значи нещо за някого ),си остава май само някъде в бумагите.

[svettoslav]

Явно,че това "като свидетел" трябва да се разбира не просто като качество на субекта,а като процесуална дейност,обективно свидетелствувайки,извън отказа да свидетелствува( в частност и да отговори на въпрос).
Тоест свидетелствувайки като свидетел. Тогава пък това "затаи истина" не знам какво място има изобщо,тъй като всякога е налице посочване на нещо невярно, "потвърждаване на неистина".

Като напр. "Спомняте ли си какво се случи в този момент?"
А онзи вдига рамене,като в протокола се записва-"Не помня!" . Ето едно примерче,където дори,по изключение,с оглед мимиките му само,довели до отразяване на изявление в съд. протокол,да не е "потвърдил",а да е замълчал обективно,пак ще е записано изявление.Тоест потвърждаване,излагане на неистина("казал",че не помни,а много добре знае).

[lexy21]

Осъществено формално? Не е, защо има разлика мужду

"Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина..."

и

"Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел съзнателно потвърди неистина или затаи истина..."

П.П. Гледам, че нещо в този дух си писал в последния си пост...
П.П. П. Та, по-горе се опитах да обоснова защо, според мен, законодателят третира различно отказът да се дадат показания въобще и затаяването на истина в дадени показания.

[nk7702n]

Аз не виждам никаква логика в противоположното мнение, отказът изцяло да се дадат свидетелски показания да се третира като престъпление " лъжесвидетелстване" под формата на затаяване на истина, защото самото затаяване би следвало да се отнася до конкретни факти, които подлежат на доказване. Отказът изцяло не означава, че свидетелят е затаил истина, а просто, че не е оказал нужното съдействие на разследващия орган и именно затова подлежи на административна санкция - глоба -, а не на наказателноправна санкция. По аналогия, неизпълнението на разпореждания - устни или писмени - подлежи на административно санкциониране, а не води до реализиране на наказателна отговорност. Както степента на обществена опасност е различна при двете деяния, така и последиците от тях. При затаяване на истина, може да бъде формирана коренно различна фактическа обстановка и да се формулират различни правни изводи от тези при пълно разкриване на всички факти и обстоятелства в хода на производството, докато при отказ от свидетелстване изцяло се създават затруднения в разследването, но пък няма опасност от формиране на различни правни изводи и от създаване на някаква лъжлива представа за обективната истина, доколкото бихме могли да достигнем до нея в хода на разследването.

[svettoslav]

Осъществено формално? Не е, защо има разлика мужду

"Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина..."

и

"Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел съзнателно потвърди неистина или затаи истина..."

П.П. Гледам, че нещо в този дух си писал в последния си пост...
П.П. П. Та, по-горе се опитах да обоснова защо, според мен, законодателят третира различно отказът да се дадат показания въобще и затаяването на истина в дадени показания.

Да,бе,какво съм гледал и аз .Така е.Няма устно,нито писмено.

Което значи,че като се гледа въпроса защо е или не е,няма причина да се чуди човек как да обясни затаяването на истина чрез говорене,тъй като законът си го е казал-устно или писмено.Като мълчи няма как да имаме "устно затаяване".

докато при отказ от свидетелстване изцяло се създават затруднения в разследването, но пък няма опасност от формиране на различни правни изводи и от създаване на някаква лъжлива представа за обективната истина, доколкото бихме могли да достигнем до нея в хода на разследването.

Е,тука може да се поспори дали няма "опасност" от формиране на "различни"(от очакваните и адекватните) "правни"(по-скоро фактическите) изводи.
Относно обект. истина,до която може да се стигне в "хода на разследването"(и по гражд. дела е не по-малко важно),също може да се стигне и при лъжливо свидетелстване. Така че е относително, най-малко, положението, при сравнение на двете неща.Сигурно не малко биват случаите,където едно лъжливо свидетелствуване прави така всъщност,че всичко "да цъфне",като при това последното положение доста трудно би се получило иначе.И обратно-нерядко отказът от свидетелствуване,над който виси само някаква си глоба,води до неразкриване на тежки престъпления,доколкото именно свидетелят,който несъставомерно си мълчи,би отворил вратите към доказването.
Така че много може да се философства дали и отказът извън законовите случаи,следва да е криминален.Откъде накъде правосъдието МОЖЕ да зависи от такова поведение?

[nk7702n]

Всичко е относително, както е казал преди много време един велик човек. Обаче, отговарянето на някои от въпросите и затаяването на истина по други все пак води до формиране на някакви фактически и правни изводи / впоследствие /, създаваме за себе си някакви фактическа обстановка. Доколко се доближава до обективната истина, това е отделен въпрос. Докато отказът въобще да се отговори на всички въпроси от свидетеля няма как да води до формиране на каквито и да било фактически и правни изводи, така че да търсим конкретна отговорност за извършено деяние по чл. 290. То, от последния ти пост излиза, че понеже оставали неразкрити доста деяния при отказ да се свидетелства изцяло би следвало свидетелят да носи наказателна отговорност за престъпление" лъжествидетелстване"!? Доколкото всяко престъпление има точно определен от закона състав от елементи от обективна и субективна страна, не можем да търсим наказателна отговорност по принцип за действия, чрез които е възпрепятствано разследването и дадено престъпление е останало неразкрито. Смятам, че именно поради това не можем да търсим конкретна наказателна отговорност на лице за отказ изобщо да свидетелства, а само за неотговаряне на конкретни въпроси, с които е затаило истина по време на разпит.

[Pause]

Здравейте!
Търся си практика на ВКС дали отказа да се свидетелства /относно лице което не е такова по чл. 119 или чл. 121 НПК - не е съпруг, възходящ, низходящ, брат, сестра или живущ във фактическо съжителства с обвиняемия, нито с отговорите би уличило същите в престъпление / е затаявана на истина по чл. 290 НК.
Става въпрос за лице което не просто отказва да отговаря на определен въпрос, а още в началото на разпита казва на разпитващия, че няма да свидетелства по делото - пак повтарям това лице не е такова по чл. 119 или чл. 121 НПК.
Според едно от становищата на което се натъкнах - след като въобще откаже да свидетелства, лицето вече няма статут на свидетел и респективно не може да му се търси наказателна отговорност по чл. 290 НК за затаяване на истина, а това си е само адм нарушение за което се налага единствено глоба по чл. 120, ал.4 НПК.
Според другото становище - това е затаяване на истина по чл. 290 НК.
Та за това търся практика на ВКС по въпроса.
Благодарности на всички които постнат някое решение на ВКС .

По смисъла на Чл.139 ал.2НПК разпитващият му разяснява правата и отговорността по Чл.290 НК.Измислена ми се вижда темата.Как е започнал разпит без лицето да се е съгласило да даде показания ,респективно да му се разяснят правата.

[svettoslav]

То, от последния ти пост излиза, че понеже оставали неразкрити доста деяния при отказ да се свидетелства изцяло би следвало свидетелят да носи наказателна отговорност за престъпление" лъжествидетелстване"!?

Така ли излиза от последния пост? Щом казваш,добре,щом излиза така

[nk7702n]

То, от последния ти пост излиза, че понеже оставали неразкрити доста деяния при отказ да се свидетелства изцяло би следвало свидетелят да носи наказателна отговорност за престъпление" лъжествидетелстване"!?

Така ли излиза от последния пост? Щом казваш,добре,щом излиза така

Ми, изрази се по - добре, ако искаш да излезне нещо друго.