forum.lex.bg

Здравейте,

Наемодателят по договор за наем решава, че след като е възникнал гражданско-правен спор по този договор (но все още няма заведено дело!), той може да постигне целта си като "извие ръцете" на наемателя и го постави в положение на безизходица, като му ограничи достъпа до наетия имот и му спре тока в имота. Във връзка с това, наемателя е подадал жалба до РП и РУП за самоуправство, от където реакция няма! След 4 месеца случаят се повтаря, следва още една жалба и само 5 дни по-късно наемателя получава постановление на РП за отказ от образуване, защото (цитирам):

"...Прокуратурата не взема страна по гражданско-правните взаимоотношения, включително и решаването на такива, които са договорени писмено между наемодател и наемател. Именно по тази причина законодателят изисква за съставомерност на деянието по чл.323 от НК да има висящ спор в съда между страните, преди започване на самоуправните действия. Така се обективизира, че едно свое, чуждо действително или предполагаемо право се оспорва. Оспорването се извършва пред надлежния орган, който може да реши спора. В настоящия случай е съда. След като няма заведен гражданско-правен спор между страните по повод този имот, следователно липсва един от задължителните елементи за съставомерност на деянието..."

Как бихте коментирали това твърдение на РП и вярно ли е то?
За съставомерността на престъплението САМОУПРАВСТВО изисква ли се да има заведен граждански иск и къде е написано това, на което се позовава РП?

Предварително благодаря на всички!

Има едно решение на ВКС, което застъпва директно тази идея - че трябва да има висящ пред "надлежния орган", респ. съда, ГП спор. Не ми се рови сега, за да го цитирам буквално, но като цяло, тази практика на върховната инстанция е изолирана. Преобладаваща е практиката, според която оспорването трябва да е обективирано преди изпълнителното деяние по начин, станал известен на дееца, без това да е свързано по необходимост с отнасянето на спора за решаване към конкретна институция.