forum.lex.bg

Посочените по горе вещи не могат да бъдат самостоятелен обект на престъпление против собствеността, тъй като представляват документи, които сами по себе си не притежават определена конкретна стойност. Личната карта както и свидетеството за правоуправление на МПС не може да бъде самостоятелен предмет на престъпление против собствеността, тъй като представляват документи, който сами по себе си не притежава определена конкретна стойност. Личната карта на българските граждани е идентификациони документ за самоличност, валиден на територията Република България или на територията на друга държава, съгласно международни договори. Документ за самоличност е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България, с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. Свидетелството за правоуправление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС и също служи като индентификационен документ за самоличност на територията на РБ. Той е и един и от трите документи за самоличност съгласно

чл.13 ал.1 ЗБДС.

Посочената цена в заключението на вещото лице на горните документи е цената на придобиване на такива документи /респеткивно възстановяването им/, а не стойност на същите към момента на деянието, каквато следва да бъде определена при престъпление кражба /това се отнася и до престъплението грабеж./ Те нямат характеристика на ценна книга, материализираща имуществени права, поради което не могат да бъдат предмет на присвоително престъпление. Нямат конкретна имуществена стойност и разрешението за носене на оръжие и пенсионната карта за пътуване с намаление по БДЖ за да бъдат обект за престъплението, който извод се отнася и да дебитните карти, които когато са използувани ще осъществят престъпление по чл.249 ал.1 НК, какъвто е конкретния случай за използваната дебитната карта издадена от „Е.".

К. е й съдебната практика /ППВС № 6/71 год./, че само вещи, притежаващи определена парична, художествена, историческа или друга стойност, могат да бъдат предмет на кражба, включително и на грабеж, доколкото последният е съставно престъпление, съдържащо обективните и субективни признаци на две други посегателства - кражба и принуда. В тази насока е и р.305/81 год.1 н.о.

С оглед на горното, въззивният съд намира, че обжалваната присъда, следва да бъде изменена и в частта в която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за деянието по чл.195 ал.1 т.7 във вр.с чл.194 ал.1 НК с инкриминиран предмет - лична карта, свидетелство за управление на МПС, разрешението за носене на оръжие, пенсионната карта за пътуване с намаление по БДЖ и два броя дебитни карти на обща стойност 56 лв. като да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за отнемане на тези вещи.

Добричкият окръжен съд, с присъда № 10 по НОХД № 78/2012г. по описа на същия съд, постановена на 05.04.2012г. е признал подс. А.А.С. за ВИНОВЕН в това, че:

1. На 16.05.2011г., между 16,30 часа и 16,36 часа в гр. Тервел, отнел чужди движими вещи – дамски портфейл, с намиращите се в него лична карта № 643571562; Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 221962951; Контролния талон към него № 3005269; Една кредитна карта VISA № 4790 01** ****6012 на „Юробанк И Еф Джи България” АД /Пощенска банка/ и две дебитни карти: № 488000******9130 на „Уникредит Булбанк” АД и № 4790 83** ****5479 на „Юробанк И Еф Джи България” АД /Пощенска банка/, издадени на Й.И.Д. от гр.Тервел, всичко на обща стойност 8 лева, от владението на Й.И.Д. от гр.Тервел, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.194 ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.54 ал.1 от НК, му наложил наказание "ГЛОБА" в размер на ТРИСТА ЛЕВА.