Дела от публично-частен характер

[montanarlz]

Здравейте. Бях привлечен като обвиняем по досъдебно производство, а вчера наблюдаващият прокурор е излязъл със следното постановление: Постановление: Предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

В случая обаче се касае за престъпление от публично-частен характер, като въпросното престъпление се преследва по общия ред, когато има тъжба от пострадалия до прокуратурата /Съгласно Особената разпоредба в Член 161 ал., алинея 2 от Наказателния кодекс/. "Жертвата" не е пускала жалба в прокуратурата, а само в полицията. Тоест, на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК, наказателното производство би следвало да бъде прекратено. Как тогава прокурорът внася това предложение в съда и доколко то е законосъобразно? Разбира се, след празниците ще отида при адвокат.

П.С. Престъплението, за което съм обвиняем, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или пробация.

[bvoykov]

Не съм попадал на същата хипотеза по делата, които съм срещал, но съм чел съдебни решения, в които като че ли се загатва, че дори и тъжбата да не е била адресирана директно до прокурора или да е нямало такава въобще или подадената да е била нередовна, то ако в хода на наказателното производство "жертвата" е изразявала желание да получи някаква наказателноправна защита, то се счита, че е имало подадена тъжба до прокурора. С други думи, има вероятност изразът "тъжба до прокурора" да не се възприема буквално от съдилищата, а да подлежи на разширително тълкуване, което, лично според мен, принципно е оправдано, още повече че МВР и прокуратурата също принципно трябва да работят заедно в разкриването на престъпления, а не да се хапят едни други, както правят напоследък, основно поради политически причини.
Според мен е по-скоро законосъобразно внасянето на такова предложение от страна на държавното обвинение. Разбира се, сигурно може да бъде защитена и другата позиция, но аз подкрепям повече първото становище. Сигурно ще има колеги на обратното мнение.
Щом е предложение за освобождаване от наказателна отговорност, то тогава Ви грози наказание минимум в размер на 1000 лв. глоба (за справка - чл. 78а НК), ако предпоставките наистина са налице (така като гледам, изглежда да са), но ще се водите неосъждан за престъпление и ще могат да Ви издават "чисто" свидетелство за съдимост. Отделен е въпросът, че на всеки обвиняем се прави полицейска (криминална) регистрация, която си стои в регистрите на МВР и предполагам всеки път като Ви правят проверка може нещо да намекват, защото ще им излиза някаква информация за водено досъдебно, но това са само мои предположения, не са базирани на лични наблюдения.
Както казах, наказанието е минимум 1000 лв., максимумът е до 5000 лв., като съдът преценява каква е тежестта на престъплението, отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и определя глобата в рамките на този диапазон, така че "затвор" до една година или пробация едва ли ще Ви бъде наложено като наказание.

[guest1]

Не ви разбирам - принципно!
Първо се говори за досъдебно производство, после - за съд!
Щом наблюдаващия прокурор е заявил такова становище - би трябвало да го направи писмено и мотивирано. Не просто да каже - „Абе пускайте го да си ходи!“
Нещо от сорта на „Деянието е с ниска обществена опасност и бля-бля-бля (стандартните формулировки).“

[montanarlz]

Не съм попадал на същата хипотеза по делата, които съм срещал, но съм чел съдебни решения, в които като че ли се загатва, че дори и тъжбата да не е била адресирана директно до прокурора или да е нямало такава въобще или подадената да е била нередовна, то ако в хода на наказателното производство "жертвата" е изразявала желание да получи някаква наказателноправна защита, то се счита, че е имало подадена тъжба до прокурора. С други думи, има вероятност изразът "тъжба до прокурора" да не се възприема буквално от съдилищата, а да подлежи на разширително тълкуване, което, лично според мен, принципно е оправдано, още повече че МВР и прокуратурата също принципно трябва да работят заедно в разкриването на престъпления, а не да се хапят едни други, както правят напоследък, основно поради политически причини.
Според мен е по-скоро законосъобразно внасянето на такова предложение от страна на държавното обвинение. Разбира се, сигурно може да бъде защитена и другата позиция, но аз подкрепям повече първото становище. Сигурно ще има колеги на обратното мнение.
Щом е предложение за освобождаване от наказателна отговорност, то тогава Ви грози наказание минимум в размер на 1000 лв. глоба (за справка - чл. 78а НК), ако предпоставките наистина са налице (така като гледам, изглежда да са), но ще се водите неосъждан за престъпление и ще могат да Ви издават "чисто" свидетелство за съдимост. Отделен е въпросът, че на всеки обвиняем се прави полицейска (криминална) регистрация, която си стои в регистрите на МВР и предполагам всеки път като Ви правят проверка може нещо да намекват, защото ще им излиза някаква информация за водено досъдебно, но това са само мои предположения, не са базирани на лични наблюдения.
Както казах, наказанието е минимум 1000 лв., максимумът е до 5000 лв., като съдът преценява каква е тежестта на престъплението, отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и определя глобата в рамките на този диапазон, така че "затвор" до една година или пробация едва ли ще Ви бъде наложено като наказание.

Благодаря за изчерпателния отговор. Все пак съм уверен, че ще има оправдателна присъда. Няма как тази глупост да мине в съда и да ми бъде наложено административно наказание. След което ще осъдя прокуратурата по ЗОДОВ.
Аз съм чел в интернет за дела, които са прекратявани именно на основание, че липсва тъжба от пострадалия до прокурора. Трябваше и в моя случай да е така.

[roshen]

Полицейската регистрация се снема при освобождаване от НО.

[montanarlz]

..............

Извадка от Решение по ВНАХД

Разгледана по същество – жалбата е основателна относно оплакванията
за допуснати от първостепенния съд съществени по рода си процесуални
нарушения.

Едно от възраженията на предаденото на съд лице е било относно
недопустимостта на производството, поради липса на тъжба до прокуратурата
по реда на чл. 161, ал. 2 от НК. Съдът не е дал отговор на това възражение, с
което е допуснал съществено процесуално нарушение – необсъждайки всички
становища на страните по спора. Не е извършил и служебна проверка в тази
насока, което е било и едно от служебните му задължения при постановяване
на решението – да провери налице ли са изискванията на чл. 378, ал. 4, т. 3 от
НПК за прекратяване на производството преди да продължи с разглеждането
му по същество.

Още в хода на досъдебното
производство жалбоподателят е правил възражения пред надблюдаващия
прокурор за недопустимост на същото / л. 39 от възз. дело/, но на тях е
слагана резолюция „КД“, не са прилагани тези възражения към Досъдебното
производство, не са обсъдени; по тези възражения прокурата не е взела
никакво отношение при наличната липса на произнасяне. Първостепенният
съд е повторил този процесуален пропуск.

При така установеното процесуално движение на преписките, касаещи
отношенията между жалбоподател и св. Ж., въззивната инстанция намери, че
образуваното досъдебно производство е недопустимо и са били налице
условията на чл. 24, ал.1, т. 7 от НПК за прекратяването му. Това е така, тъй
като текстът предвижда да не се образува наказателно производство, а
образувано вече такова да се прекрати, когато в предвидените в особената
част на НК случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до
прокурора. Настоящата хипотеза е точно такава: молбата на св. Ж., по която е
отпочнало настоящето производство от ******* / л. 14 от ДП/ е
отправена до Началника на РПУ *********, а не до Районна прокуратура
Съгл. разпоредбата
на чл. 161, ал. 2 от НК за подобно деяние „ наказателно преследване от общ
харатер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не
може да се прекрати по негово искане“. Касае се до процесуална разпоредба,
която урежда по специален начин започването на наказателно преследване за
конкретно очертан кръг престъпни деяния от публично-частен характер,
сред които и процесното. В случая липсва тъжба от пострадалата до
прокуратурата, която да постави валидно начало на един евентуален
наказателен процес. По молбата на св. Ж. от 06.04.21 г. РП ***** се е
произнесла с постановление за образуване на наказателно производство без
да е била валидно сезирана

При този процесуален пропуск, накърняващ съществено правата на
жалбоподателя, позовавайки се на данните от полицейската преписка без
преди работата по нея да е предшествана от постановление на прокуратурата
за обазуване на наказателно преследване, прокурорът не е имал едно от
комулативните условия на чл. 207, ал. 1 от НПК за образуване на
наказателното производство – „законния повод“. Предвид особеността на
процесния вид деяние, „законният повод“ за прокурора за образуване на
наказателно производство ще е именно липсващата жалба от пострадалата до
него.
С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намери да са
налице основанията на чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 7 от НПК за
отмяна на обжалваното решение на РС ****и прекратяване на
наказателното производсто.

Предвид изложените събражения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № **** г. на Районен съд град ****,
постановено по НАХД № ***/2021 г. като незаконосъобразно.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 7 от НПК
ПРЕКРАТЯВА наказателнотото производство, образувано срещу Д.С. по
обвинение за престъпление по чл. **** от НК, извършено
в гр. *в периода от пролетта на ***г. до м. март ***г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Благодаря на районния съд за незаконосъобразното осъдително решение. Благодарение на некадърното решение, сега ще наложа значително по-голяма глоба на мишкарската прокуратура по ЗОДОВ!
Всяко зло за добро.