jhoro написа:Здравейте.
Не разбирам, какво не ви е ясно - текста е много изчистен (което не означава - напълно справедлив)
Чл. 446. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
Цитирам само това, което се отнася до Вас.
МРЗ се гледа само за да се прецени дали може или не може да се направи запор. После се изчислява от цялото трудово възнаграждание по трудовия договор.
Детето се има предвид, само за да се реши - дали да е 1/2 или 1/3. Размера на реалната издръжка не е от значение.
Чисто математически: при вашия случай е 1/3 от 750 = 250 лева месечно е максималния запор.
.....................................................................................................................................
С така изложеното, не съм съгласен поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 446 ГПК, постановява хипотези, при които в зависимост от получаваното възнаграждение /доход/, съдия изпълнителя определя какъв размер е размера на удръжката от секвестируемия доход.
При така направеното изчисление от Вас, се прави следния извод:
Видно от представеното считате, че при превишаване на дохода, следва се наложи една от хипотезите на чл. 446 ГПК и сумата за удържане да се изчисли на база цялото получено възнаграждение. По този въпрос считам, че се нарушава тълкувателния мотив, визиран в т. 3, тъй като съгласно т. 3 от постановено ТР № 2/2013г. - "Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията." Видно от което съдът приема, че несеквестируем доход е размера на минималната работна заплата, който размер не може да бъде удържано, нито изцяло, нито части от него.
В тази връзка считам, че размера на минималната работна заплата трябва да се изключи, при формирането на размера на секвестируемия доход, определящ удръжката, която следва да се запорира.
С оглед на гореизложеното при изчисляване на сума за удръжка на лице, което е с нетна заплата от 750 лв. и при положение, че издържа дете, то същият попада в хипотезата на чл. 446, ал. 1, т. 3 ГПК, при което следва да се определи сумата, която да се удържи по следния начин, математически:
750лв. /нетен доход/ – 460лв. /това е гарантирания несеквестируем доход, визиран в т. 4 ТР № 2/2013г., тъй като към 09.2017г. МРЗ за страната е 460 лв./ = 290 лв. /секвестируем доход, върху който следва да се изчисли сумата, подлежаща на удържане.
Следователно дохода, от който следва да се изчисли сумата, която да се удържи, е в размер на 290 лв.
Визираната в чл. 446, ал. 1, т. 3 ГПК хипотеза указва, че лице издържащо дете, следва да му се удържи 1/3 , поради което изчисленията са: 290/3 = 96,67 лв., тоест на лицето, следва да му се удържи от работодателя и да се преведе по сметка на съдебния изпълнител, сума в размер на 96,67лв.
Имено по този начин считам, че се запазва гарантираният несеквестируем доход и се прилагат разпоредбите на чл. 446 ГПК.
Моля и за коментари!