forum.lex.bg

Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

§ 5. В чл. 274 ал. 4 се изменя така:
„(4) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.“

Аз ли грешно тълкувам това изменение, или реално Определения, постановени по гр.д. с цена на иска до 5 000 лева и т.д. с цена на иска до 10 000 лева няма да подлежат на обжалване? Защото досега 4 алинея на 274 говореше за "касационно обжалване", а в новата си редакция обхваща обжалването на Определения изобщо.

Мисля, че не грешите....
Изобщо с тея изменения вече се питам какво има право да жали страната. "Разтоварихме" върховните, ама на плещите на въззива виснаха доста проблеми, които по груби сметки ще се окончателно решавани от последните.
Сега и тях да облегчим и цялото правораздаване да се съсредоточи в районните.

И се питам- като толкова ги облегчават, защо не вземат да редуцират и бройката им? След като правораздавеноте се поставя в корелативна връзка с финикийските знаци, да приемем, че 70% от страните няма да имат достъп до повече от една инстанция( освен за решенията- там великодушно им се предоставят две).

Възможно ли е да допуснем, че става въпрос за недоглеждане при публикуването на текста в ДВ и да са пропуснали думата "касационно" преди "обжалване" в 4 алинея ...?

Не е недоглеждане според мен, а съвсем целен резултат.

Защо направо не забранят разглеждане на искови молби с цена на иска под 5000 лева за граждански дела? Все пак това е България, нека оставим идеологеми като "достъп до правосъдие" на развитите демокрации ...

Всъщност, акцента е другаде-не да се облекчи или разтовари ВКС, а да се съкрати времето на съдопроизводството. За това съм склонен да подкрепя ограничаването на касационното обжалване с оглед интереса.
То като се замисли човек, напр. при дела за собственост-чл.69,ал.1,т.2 ГПК кои имоти са с дан.оценка 5 000 лв и наистина е безмислено или пък по т.1.

Трябваше обаче, пак според мен, наред с ограничаване възможностите на касационното обжалване да се прецизира режима по допускането му, където нещата определено не са цветни.

И извън темата-само на мен или на всички не работи страницата на ВКС в частта "справки по дела" ?

Не знам дали осъзнават какво всъщност вършат с тези кръпки. Вече бях писала нейде тук, че ГПК(отм.) беше в пъти по-подреден от това недоносче, което ни направи диви и щастливи последните две години.

Истината е, че наистина не са много определенията и разпорежданията, които подрежат на обжалване с частна жалба, но с това изменение съвсем презумираха компетентност у районните( които никой не забелязва, че в надпреварата да постановяват актовете си в срок, редицата конкурси по оня начин и всичко останало пак последните две години бълват какви ли не хрумки. А, да ме опровергае някой, и аха да му повярвам...).

Пошлото в случая, че ще изтъкнат аргумента "бързина" при правораздаването, а липсата на достъп до такова( с оглед качеството, за което споменавам в предходен абзац)- остава в небитието.


Е, вече я изтъкна колегата.
Сайта на ВКС не сработва и при мен от месец поне.

Не работи от няколко месеца, не е само при Вас

Е, то качеството на правораздаването, често се припокрива и с бързината, колкото и на пръв поглед да изглежда абсурдно.
Ето например, в дългия промеждутък, които някои наричат с основание "безвремие" и заемаш мястото от подаване на една искова молба до произнасянето на ВКС по определен казус или по приложението на определена норма, можеш да се срещнат различни разрешения про различните състави (най-вече в районните съдилища), но след като свърши това безвремие и ВКС внесе яснота, практиката се уеднаквява.
Ето защо, ако времето на това безвремие е по-малко, вероятността за по-качествено приложение на закона, също е по-голяма.
А пък дали, ВКС се е произнесъл по иск с цена 5 000 или 15 000 щом като хипотезата е една и съща-няма голяма значение.

Това, че се ограничава достъпа до правосъдие е малко пресилено, соперд мен.

vassilev написа:Е, то качеството на правораздаването, често се припокрива и с бързината, колкото и на пръв поглед да изглежда абсурдно.
Ето например, в дългия промеждутък, които някои наричат с основание "безвремие" и заемаш мястото от подаване на една искова молба до произнасянето на ВКС по определен казус или по приложението на определена норма, можеш да се срещнат различни разрешения про различните състави (най-вече в районните съдилища), но след като свърши това безвремие и ВКС внесе яснота, практиката се уеднаквява.
Ето защо, ако времето на това безвремие е по-малко, вероятността за по-качествено приложение на закона, също е по-голяма.
А пък дали, ВКС се е произнесъл по иск с цена 5 000 или 15 000 щом като хипотезата е една и съща-няма голяма значение.

Това, че се ограничава достъпа до правосъдие е малко пресилено, соперд мен.

Разумни аргументи, които принципно споделям ... НО забравяте едно нещо - как ще ми се гарантира, че РС, ОС, АС, ще се произнесат съгласно "внесената от ВКС яснота по въпроса" ... и няма да си я карат "по своему" ...

inspectora написа: забравяте едно нещо - как ще ми се гарантира, че РС, ОС, АС, ще се произнесат съгласно "внесената от ВКС яснота по въпроса" ... и няма да си я карат "по своему" ...

ами гаранциите са същите, които бяха и до сега за дела с интерес до 1 000 лв.

А иначе, не знам-има си законотворци, има си Министерство, има си инспекторат, ВСС. Може би, те знаят отговора на този въпрос или мълчанието им също е отговор ?!

Според мен, за да са ефикасни, тези изменения в ГПК предполагат страшно подготвени районни и окръжни съдии. Докато това някак си се презумира за окръжните, то ситуацията с районните е плачевна. Аз съмот варна и съм присъствал на абсурдни заседания, да не говорим че по - голямата част от настоящите районни съдии за горди предсавители на следователската маса. С други думи, така и така в момента променят ЗСВ - трябва да се направи нещо по повод начина на назначаване на районни съдии и да се направи опит да се избегне "втория начин", за да не влизат неподготвени хора в системата.

Все си мислех, че ЧЖ се пускат не само по вещни искове. Трябва да бъркам някъде.

С оглед бързината, която и тук се прокламира, остават безконтролни всички определения и разпореждания, обжалваеми с ЧЖ, на РС по които съдебните решения нямат достатъчен паричен еквивалент на интереса, за да се допуснат до касационно обжалване.


Възстановяване на срок- зад канала. Дисциплиниране на страните.

Жалба по определение за налагане на глоба ( без оглед що и как, само да вметна, че ВСС е пуснал някакви указания, че магистратите имат право да налагат глоби И съгласно ЗСВ. Е, примерно- постановена е глоба в размер на 5000.00, но искът не може да надскочи прага за касация, въззив няма да се произнесе по това определение- влязло е в сила.)

РС е компетентен и ще преценява дали страната има право на достъп до правна помощ. Свирено! Не подлежи на обжалване и това определение.

- чл. 129 връщане на книжа след изтичане срока за изправяне на нередовности. Ми, как да се съглася, след като знам как работят нейде призовкарите...
- чл. 130- съдът допуснал до разглеждане иска, но в последствие има право да си поправи сам опущението преценявайки, че бил недопустим. За чия сметка? на страните...

Обезпечение на доказателства- зад канала( не че се ползва особено този институт, но приемаме, че О е необжалваемо и разчитаме единствено на добрата воля на магистрата, въпреки незнанието ни априори за цената на иска- бъдещия).
Обезпечението на иск ( бъдещ, предявен)- пак там. Щом цената на главния иск е под 5000лв. не подлежи на обжалване с ЧЖ. Ако тук някой ми обЯсни целта ще съм наистина благодарна, така щото обезпечението не се ползва, когато на някой му хрумне, че го иска- то се налага от обстоятелствата по делото, от обективната действителност ... . Свирено! Не подлежи на проверка правилността от следваща инстанция. Само да вметна, че обезпечението не е само чрез налагане на възбрана, но все тази.

Встъпване и привличане на трето лице- зад канала... ма тея к`ви са изобщо в процеса , че да ги въвличаме в производството?!?
Предварителното изпълнение- допускане или отказ- зад канала.
О на РС с което в първа фаза се определя кой от съделителите и срещу каква сума да ползва имотите, предмет на делбата.

Търговските спорове... е, тук наистина е веселко.

чл. 262 - въззивните жалби с неотстранени в срок нередовности. Защо не приемете, че се случва често РС да не даде точни, респективно правилни указания на страната, и изведнъж делото - в канала. Свирено.


И не ми се изследва още ГПК, щото всички сте грамотни да го сторите. Идеята е, че това с цената на иска не е най-правилния критерии за отказ, респективно- правораздаване. Но, след като му се изредиха на този процесуален закон толкоз "квалитетни" писатели- така ще е.
Народа? 70% в канала.

Връщам се защото съм пропуснала нещо, което касае повечето от нас- разноските, вкл. адв. възнаграждение.
Дори постановени в диспозитива имат характер на О. Там сроковете други...

Напълно подкрепям мнението на колегата Poli_g, аз също не считам цената на иска като критерий за правото на обжалване въпреки прокламираните идеи за процесуална бързина. Кой и как точно реши, че искове с по-малък материален интерес заслужават по-голяма процесуална бързина от тези с по-висок материален интерес?

Бих искал да допълня мнението на колегата и относно разноските. Съгласно § 2. от Закона за изменение на ГПК в чл. 80 в изречение второ думата „обжалва“ се заменя с „иска изменение на“. Мисля, че тази козметична промяна "изважда" Определенията по съдебно-деловодните разноски извън обсега на необжалваемите, защото вече няма да се "обжалва", а ще се "иска изменение" на Решението в тази му част. Поне на мен ми се струва, че такава е законодателната воля.

И нещо друго ми хрумна - дали няма банките и др. кредитни институции да са най-облагодетелствани от подобна промяна в ГПК, защото длъжниците им ще се окажат лишени от възможността да обжалват разпореждания на съда, с които се уважават молби за незабавно изпълнение по 417? Говоря за масовите потребители, разбира се, тези с кредити от по няколко хиляди лева за автомобил, подаръци, лечение ...

A.Pato написа:Бих искал да допълня мнението на колегата и относно разноските. Съгласно § 2. от Закона за изменение на ГПК в чл. 80 в изречение второ думата „обжалва“ се заменя с „иска изменение на“. Мисля, че тази козметична промяна "изважда" Определенията по съдебно-деловодните разноски извън обсега на необжалваемите, защото вече няма да се "обжалва", а ще се "иска изменение" на Решението в тази му част.

Нищо подобно. Просто се прецизира изказа. Срв. 248 ГПК

Случайно, нарочно, не знам, ама ето кво са написали сладурите в стенограмата си:
"ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 7 е постъпило предложение от народните представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5:
„§ 5. В чл. 274 ал. 4 се изменя така:
„(4) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието."
Но това ми изглежда голяма простотия, да ме прощават всички, които не са съгласни с критиката на Поли.

И на мен ми изглежда простотия.
Що така изказвания няма? Има толкова широк мегдан за изказвания...

Да, дори и др. КорнЙезов нещо го е проспал това, пък толкова е активен на такива тематики

A.Pato написа:И нещо друго ми хрумна - дали няма банките и др. кредитни институции да са най-облагодетелствани от подобна промяна в ГПК, защото длъжниците им ще се окажат лишени от възможността да обжалват разпореждания на съда, с които се уважават молби за незабавно изпълнение по 417? Говоря за масовите потребители, разбира се, тези с кредити от по няколко хиляди лева за автомобил, подаръци, лечение ...

Май по 417 ще са си ок, защото - чл. 274 /1/ т. 2. + чл. 419 .
Обаче за 410 си е съвсем така.

Аз пък мисля, че това понятие "определение" може да провокира смях в западните юристи, които под Definition при буквален превод ще се чудят какви ги мъдри българският съд. Но нещана не стоят така, понеже това понятие определение е заимствано от юриспруденцията на Ватикана -definitions des Conciles. Бях потговил преди 10 години една статия по този въпрос, но засега изглежда че не мога да си спомня кой знае колко от моето изследване...А и нейде съм забутал статията...по въпроса е писал професор Силяновски, който настовал да се приеме понятието "процедурно решение". Според мен може, но трябва първо на първо този ГПК да се ПРЕНАЗОВЕ Закон за Гражданската Процедура. В тази си форма е неконституционен акт, понеже НС няма прерогативите да приема или изменя кодекс.Вижте чл.84 от КРБ и ме заплюйте, ако не е така, както току-що цитирах.