forum.lex.bg

Здравейте, колеги и приятели

Напоследък става все по-актуална темата за заместващото майчинство.
В народното събрание през юли тази година бяха внесени пет законопроекта,
от които 4 минаха на първо четене!

И макар идеята за допускането и уреждането на заместващото майчинство да се приема с единодушие,
от последното не остава и помен след като дискусията се насочи към конкретните параметри на уредбата


Тъй като бях ангажиран с мнение относно внесените законопроекти,
а и като преподавател по медицинско право през последните 4 години
съм го обсъждал с много от своите студенти и приятели,
реших да споделя някои свои предложения по темата:

http://is.gd/OM5MMO

Какво мислите как трябва да бъде уредено заместващото майчинство:
- възмездно или безвъзмездно;
- трябва ли да се признае възможността за донорство на сперматозоиди при заместващото майчинство или трябва да се забрани изрично;
- следва ли заместващото майчинство да се предвиди само в полза на съпрузи или и в полза на лица, които не са в брак помежду си;
- какво следва да урежда договорът за заместващо майчинство;
- кой следва да взема решенията във връзка с бременността и раждането;
- подлежи ли на принудително изпълнение договора за заместващо майчинство...

Въпросите са много, а различните гледни точки ще допринесат за намирането на най-доброто решение.

Аз съм против - поради етични съображения (които на този етап не искам да споделям).

Аз съм за, и то без особени ограничения, с изключение на едно - да се гарантира, че е по медицински съображения наистина, тоест поради невъзможност на "поръчващата" майка да износи бременност, това с фигурите, кариерите и прочие глезотии ми се види в повече.
Естествено, без принудително изпълнение, ако говорим за принудитено изпълнение на задължението за преминаване на процедурите до забременяване. В тази област, на семейните отношения, принудително изпълнение хич не е прието за уместно.
Евентуално някаква отговорност за вреди от неизпълнението само?

Това не го разбрах за донорските сперматозоиди. Разбира се, че институтът цели да преодолее безплодието на жената, ами ако двойката се състои от жена без матка и безплоден мъж? То такъв карък е много малко вероятен, но не е изключен. Също не виждам причина да се откаже възможността и на сами жени, неможещи да износят плод, но отделящи собствени яйцеклетки.

Всъщност това е едно от предимствата на уредбата:

предвиждането на ясен медицински критерий - безплодие при ползващата се съпруга, което се дължи на изчерпателно изброени от закона заболявания, лишаващи я от възможност да износи бременността и да роди сама своето дете:

- агенезия на матката или тежка хипоплазия на матката;
- оперативно отстранена матка при жени в репродуктивна възраст, независимо от причината за това;
- частична или пълна облитерация на маточната кухина, неповлияваща се от лечение;
- тежкостепенна вродена или придобита хипоплазия на ендометриума, неповлияваща се от медикаментозно лечение;
- съпътстващи общи заболявания, несъвместими с износване на бременност
(чл. 136а, ал. 2 Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето).

Доколкото зная тук лекарите са го мислили доста и са ограничили случаите само до тези, при които наистина няма друг начин за асистирана репродукция от страна на майката.

В този смисъл критерият е изцяло медицински

Относно ограниченията и техния обем, оставам на мнение, че заместващото майчинство следва да се допусне само като дарствен акт...
(подобно на донорството приживе)

В Италия е забранено( по разбираеми причини), в Испания е безплатно, но където в останалите страни го има- все е платено. В този смисъл

Относно ограниченията и техния обем, оставам на мнение, че заместващото майчинство следва да се допусне само като дарствен акт...
(подобно на донорството приживе)

Дори и да залегне в законопроекта, дори и да се приеме - всички сме наясно, че толкоз алтруизъм има начин да се избегне. И ще се. По тази причина съм "за" регламентация на паричен еквивалент за преживяното. Би било в интерес и на двете страни. А и отказът от получаване на тези средства не е невъзможен.

Допусне ли се участие на парите в тези отношения според мен нещата ще станат твърде "имуществени", а това ще благоприятства възприемането на детето като продукт, на родителството като потребителство, а на бременността като професия...

И наистина майчинството ще се доближи (както казват най-крайните противници на заместващото майчинство) до проституцията

За мен единствената мотивация, която може да доведе заместващото майчинство до преследваните от него цели, е алтруистичната. Когато наистина искаш да помогнеш на едно семейство, ще го направиш. Ако искаш да му вземеш парите, ще го изнудваш - защото няма по-лесно за упражняване "право на задържане" ( ) от бременността и възможността за аборт...

Обстоятелството, че на практика са възможни злоупотреби не следва да бъде аргумент срещу поставянето на забрани и изисквания от закона. В крайна сметка този аргумент може да се използва за всяко нещо, което би обезсмислило правната уредба (никой не може да спре един убиец, който е решил да извърши убийство - това обаче не означава да отменим разпоредбата, която инкриминира това поведение). Правото е социален регулатор, който изразява определено отношение към урежданите от него социални явления. То не е описателно, а предписващо средство за въздействие върху обществените отношения.

В този смисъл ясната позиция на закона относно границите на заместващото майчинство е определяща за неговото "здравословно" бъдеще

Ще се наложи да ме извините, защото сега чета темата в блога, но по въпроса с имуществеността:

И наистина майчинството ще се доближи (както казват най-крайните противници на заместващото майчинство) до проституцията

Една жена, която е интимна с двама мъже не означава непременно, че е проститутка. Тази теорема не споделям. В проекта, доколкото съм прочела в блога, е ограничена възможността до два пъти сурогатна майка. Не повече.

Смятам, че прецизиране на сметни отношения е в полза на двете страни- за да се избегнат спекулации всякакви.

п.п. Неподготвена съм по въпроса, не отчитам отделеното време на едно предаване по тв наскоро, - дори не вярвах, че ще влезе в пленарна зала този законопроект и по тази причина следващото ми участие в темата ще е след запознаване с него.

Една жена, която е интимна с двама мъже не означава непременно, че е проститутка.

А ако е интимна два пъти с мъж срещу пари?
Мисля, че това е идеята - толкова лични неща не бива да се правят срещу пари. Колко пъти, е без значение.
Иначе е вярно, че и да забранят плащане, хората пак биха плащали скришом, ако не намерят заместваща майка (близка на семейството, щото други чак такива алтруистки надали ще има ) безплатно. Така че и аз не съм чак толкова "за" безплатността.

Донорството на органи приживе може да доведе до доста по-сериозни последици от една бременност, така че там има смисъл да е задължително безплатно. Особено ако става дума за орган като бъбрек и подобни. Това ми звучи много страшно - да продадеш толкова важен орган, означава, че си наистина в безизходица (или много лекомислен, ама много). В заместваща бременност срещу пари не виждам нищо стряскащо.

Алтруизмът е чудесно пожелание, но рядко осъществима реалност, затова е по-добре финансовите взаимоотношения между страните да се регламентират и законово - ако не, предвид обективната действителност, се създават изначални предпоставки за възникването на "сиви" финансови взаимоотношения, които бъдейки извън закона създават опасности за страните....
Личното ми мнение е, че заместващото майчинство би могло да е допустимо при всеки случай на взаимно съгласие на страните - родители и заместваща майка, но обществото не е готово за такива радикални решения, затова към момента и защитата на интересите на медицински обоснованите случаи е достатъчно голям напредък....
Ако имаме едновременно донорство на сперматозоиди и яйцеклетки при заместваща майка, то считам, че мероприятието се обезмисля - щом нямаме генетичен материал от родителите, е по-добре да си осиновят дете - процедурата е по-лека и пак е при липса на генетично родство....
Заместващото майчинство е добре да е достъпно и за двойки, несключили брак, но нотариално заявили желанието си да станат родители - съвременното общество приема гъвкави модели за съвместно съжителство - има много двойки, които не желаят да сключат брак, но трайно полагат грижи за децата си, трабва да се защитят и техните интереси....
След подписване на договора за заместващото майчинство би следвало прекъсването на бременността да е само по медицински причини - предполага се, че страните са обмислили решенията си предварително.....

Интересен въпрос и от правна, и от морална и етична гледна точка. Аз лично съм доста консервативна по отношение на това заместващо майчинство от чисто човешки и етични съображения. Притеснява ме фактът,че всъщност ще се объркват по този начин чисто личните взаимоотношения и въобще родителството като институт. От една страна, би следвало ясно да се регламентира този интститут, за да няма злоупотреби, естествено да се прилага само по медицински показатели. От друга, паричният еквивалент би могъл да доведе до изнудване и злоупотреби, защото хора всякакви има, има и такива, които успешно се възползват от нещастието и проблемите на другите, за да извлекат материална изгода от това.
Освен това, липсата на чисто генетична връзка и произход на детето, обвързаността с други донори на генетичния материал, също е повод за притеснения. Мисля, че в тази насока, би трябвало също да се допълни уредбата с оглед някаква защита на интересите на ползващите се от заместващото майчинство, по аналогия на нормата, касаеща забраната за разгласяване на тайната на осиновяването или нещо подобно.

nk7702n написа:Интересен въпрос и от правна, и от морална и етична гледна точка. Аз лично съм доста консервативна по отношение на това заместващо майчинство от чисто човешки и етични съображения. Притеснява ме фактът,че всъщност ще се объркват по този начин чисто личните взаимоотношения и въобще родителството като институт. От една страна, би следвало ясно да се регламентира този интститут, за да няма злоупотреби, естествено да се прилага само по медицински показатели. От друга, паричният еквивалент би могъл да доведе до изнудване и злоупотреби, защото хора всякакви има, има и такива, които успешно се възползват от нещастието и проблемите на другите, за да извлекат материална изгода от това.
Освен това, липсата на чисто генетична връзка и произход на детето, обвързаността с други донори на генетичния материал, също е повод за притеснения. Мисля, че в тази насока, би трябвало също да се допълни уредбата с оглед някаква защита на интересите на ползващите се от заместващото майчинство, по аналогия на нормата, касаеща забраната за разгласяване на тайната на осиновяването или нещо подобно.

+1

Странна симбиоза се наблюдава във вашите мнения.
Аз пък, простете, но не разбирам етичните ви съображения. Та ако ги развиете бих прочела мотивите ви против.
В противен случай приемам, че имате такива и по въпроса с осиновяването( защото не намирам друго логично обяснение освен липсата на генетична връзка между заместващата майка и плода)- заместващата майка не е прищявка, а както вече бе уточнено, защото евентуалната генетична майка има медицински проблем с износване на плода. Износване- сещате се, ембриона или няма къде да се закрепи, за да израсте, изхрани и се роди, или по др. причини все бива изхвърлен от организма.
Да се отрича възможността на жена, която има здрави яйцеклетки, но е в невъзможност да износи собственият си плод ..... е пуританско.
Горното от позицията на емоцията в качеството ми на майка преминала през редица трудности на бременността за да се сдобие с две живи деца( да са ми живи и здрави), а понастоящем лишена окончателно и безвъзвратно от възможност за трето( ако не съществува заместваща майка като институт в правото ни).
Личната камбанария променя сериозно мирогледа и този ми опит ще ме води в следващите думи.


По въпроса с възнаграждението- тази майка няма да може да престира труд, нали така? Е, тя трябва да се храни, все пак, за да износи здраво бебе. Твърдо "за" регламентация и на причиненото и неудобство да си даде тялото под наем, за да се осъществят всички медицински интервенции по имплантиране на оплодената яйцеклетка( това си е доста неприятно, понякога и болезнено изживяване), да преживее несгодите на бременността( всяка бременна би ме разбрала), както и да роди. Като казах раждане- решението по какъв начин да се осъществява то смятам, че трябва да е на медицинския екип, наблюдаващ бременността, не на родителите или заместващата майка( и сега медиците определят начина на раждане по строго определени медицински критерии).
Възмездно! В цял свят се заплащат суми от порядъка на 10000 до 25000 евро(долара) за тази... "услуга"( тук напомням, че изпълнителят може да откаже приемане на сумата), но отново по медицински критерии следва да се ограничи възможността за бройките и. Което означава вписване в нарочен регистър.
Мнението на via_victoria е най-близко до личното ми, с малки изключения.

Личното ми мнение е, че заместващото майчинство би могло да е допустимо при всеки случай на взаимно съгласие на страните

личното съгласие е недостатъчно, но то следва да е първото стъпало, върху което да се развие съдебно производство. Договорът следва да е одобрен от съда, не просто нотариално заверен. В този смисъл съм и "за" назначаване на комбинирана съдебно-психиатрична-психологична експертиза на бъдещите родители и сурогатната майка, вкл. ангажиране и на Д" СП"- ОЗД.

След подписване (и одобрение от съда- бел. моя)на договора за заместващото майчинство би следвало прекъсването на бременността да е само по медицински причини - предполага се, че страните са обмислили решенията си предварително.....

Съгласна.

Ако имаме едновременно донорство на сперматозоиди и яйцеклетки при заместваща майка, то считам, че мероприятието се обезмисля - щом нямаме генетичен материал от родителите, е по-добре да си осиновят дете - процедурата е по-лека и пак е при липса на генетично родство....

Съгласна съм. Сурогатното майчинство е институт, който се занимава с проблемите по износване на плода, ерго- проблеми при жената в този смисъл, не с безплодието.

Заместващото майчинство е добре да е достъпно и за двойки, несключили брак, но нотариално заявили желанието си да станат родители

Доста либерално, но не съм съгласна- не защото няма възможност да припознаеш неродено дете, а защото ако не си готов да афишираш пред обществото, че си узрял да се обвържеш правно с човека до теб, някак намеренията ти са в сферата на "удобното" в определени моменти от живота.
Бракът не е удобство, а отговорност, каквото е и отглеждането на едно дете. Е, нали именно крайният резултат от тези семейни отношения ще бъде регулиран с този закон?

Ако имаме генетична майка със здрави яйцеклетки и наличен проблем с износване, но проблемът е при съпруга и? Не виждам причина да се отрече възможността на тези двойки да ползват заместващото майчинство.

- трябва ли да се признае възможността за донорство на сперматозоиди при заместващото майчинство или трябва да се забрани изрично

Положително. Самият институт на заместването предполага в голяма степен асистирани репродуктивни технологии до имплантиране на оплодената яйцеклетка в износващата майка. В този смисъл е без значение, след като не са налице медицински проблеми, произхода на ембриона. Произхода от баща и сега е уреден в това отношение в СК.

Какво мислите как трябва да бъде уредено заместващото майчинство:
- възмездно или безвъзмездно;
- трябва ли да се признае възможността за донорство на сперматозоиди при заместващото майчинство или трябва да се забрани изрично;
- следва ли заместващото майчинство да се предвиди само в полза на съпрузи или и в полза на лица, които не са в брак помежду си;
- какво следва да урежда договорът за заместващо майчинство;
- кой следва да взема решенията във връзка с бременността и раждането;
- подлежи ли на принудително изпълнение договора за заместващо майчинство...

В голямата си част съм съгласна с написаното в блога, като изключим бележката за възмездност, по изложените до тук мотиви, и наличие на сключен граждански брак.
Да, смятам, че следва да се предвиди механизъм за принудително изпълнение в частта след раждане, защото в Гърция сурогатната майка имала възможност да задържи детето. Не това е крайната цел на този труден път.

И в момента има майки от ромски произход, които буквално "продават" децата си (в Гърция, САЩ, Испания и др.) срещу няколко хиляди лева - но това е незаконно, използват се вратички в режима на припознаването. С легализирането на сурогатството ще се легализира и тази практика, която ще се превърне в доходен "бизнес" - особено ако сумите наистина варират от 10 хил. долара нагоре. Знаем, че доста роми се издържат чрез "даряване" на кръв, сперма, ето че ще се появи нова "ниша" - с децата. За мен превръщането на създаването на човешки живот в доходен бизнес противоречи на личните ми ценности.

poli_g написа:Да, смятам, че следва да се предвиди механизъм за принудително изпълнение в частта след раждане, защото в Гърция сурогатната майка имала възможност да задържи детето.

Точно тук е другият проблем - ако сурогатната майка реши да задържи детето. Принудителното "изземване" на деца винаги е било крайно тежко от емоционална гледна точка, а също така може да има тежки последици както върху психиката на детето, така и върху психиката на сурогатната майка.
Затова аз мисля, че не е това пътят - действително има нужда от подобна регламентация, но целените резултатите могат да се постигнат чрез промяна в режима на осиновяване, напр. ако се даде възможност за "договорка" между генетичната и сурогатната майка след раждането генетичната майка да осинови детето по облекчена процедура и да се ползва с някакъв вид привилегия пред останалите потенциални осиновителки именно тя да осинови детето. Но това разрешение няма да премахне "бизнес елемента" на подобен вид "сделка".

Аз сега се включвам и току - що прочетох последните две мнения, включително и това на Поли. Вярно е, че ако човек лично е имал проблеми с бременност, раждане и износване на плода, би бил пристрастен по тези въпроси. За мой късмет, не съм от тази група.Съчувствам винаги на тези, които са преживели или преживяват такива неща, но това не значи, че бих могла да се съглася с всякакви либерални решения за имплантиране и износване на плода от сурогатната майка срещу еди - каква си сума. Все пак, тези отношения не могат да бъдат предмет на сделка. Смятам, че са много по - важни и би следвало да се регламентират по друг начин. Трябва да има ясна, точна уредба, ама чак да се принизяват и опростяват нещата до един договор, аз ти давам генетичен материал, ти ми даваш еди - каква си сума... Ей тоя елемент не ми допада никак. И точно в това съзирам възможности за злоупотреби, за финансов натиск и др.
Съгласна съм, че би било удачно решение да се детайлизира уредбата по отношение на осиновяването на роденото вече дете от майката, която не е биологична, а такава по призвание, да се предвидят механизми да се избегнат възможности за разспространяване на тази, предполагам ще остане, поверителна информация. Да се предотвратят опити за задържане на родените деца от сурогатните майки и др. Според мен, майчинството заслужава много повече уважение и защита от закона.
Не съм прочела все още предложенията за заместващото майчинство, след като ги прочета ще доразвия позицията си.
П.П. Допълвам. Гледах преди известно време един документален филм за злоупотреби с взимане на яйцеклетки от млади жени. Ставаше дума естествено за престъпен, много доходен бизнес, нерегламентиран от закона, при което младите, неомъжени, нераждали още жени, дарявали срещу висока сума голям брой собствени яйцеклетки след предвадварителна стимулация на овулацията, и естествено впоследствие, поради стремежа да се извлекат максимални количества генетичен материал и прекаляване с тези методи на стимулация, някои от жените стигали до безплодие.

hidden, не мисля, че една загрижена за бъдещото си поколение жена би избрала незнайна ромка да роди детето и - болшинството от хората в този етнос са с ниско качество на живот - лоша хигиена, липса на контрол върху здравословното състояние и т.н. - все фактори, които оказват влияние върху общото физическо състояние и биха притеснили кандидат-биологичните родители.
Относно принудителното изземване - за детето това би станало в много ранна, още несъзнателна детска възраст (веднага след раждането, в родилния дом), което не предполага причиняване на травма. А за сурогатната майка - ако тя вече има собствени деца, както се предлага в законопроекта (т.е. запозната е с усещанията за майчинство) и доброволно и съзнателно е дала съгласието си да роди чуждо дете (подкрепям идеята на poli_g за необходимостта от психиатрична експертиза), то може да се приеме, че водещ в случая е здравият и разум и вероятността от възникване на психологическа травма - минимизирана.
Тъй като материална страна във взаимоотношенията е много логично и естествено да се появи, далеч по-добре е тя да бъде регламентирана с цел защита интересите на страните, отколкото позовавайки се на висок морал да подминем спецификата на действителността, оставяйки по този начин едно широко поле за развитие на нерегламентирани допълнителни уговорки. (Би станало нещо като с проституцията - не я узаконяваме, защото е неморална и тя си съществува в страни от закона, от което страдат и упражняващите я и клиентите им.) По-добре е законодателят да бъде реалист.
Мисля, че становището ми е безпристрастно - не са ми диагностицирани репродуктивни проблеми, както и не планирам в близко бъдеще да имам деца.

Да, разбирам, hiddenако позволите синтеза- не приемате услугата да е платена, защото ще се развие доходен бизнес от това.

hidden написа:И в момента има майки от ромски произход, които буквално "продават" децата си (в Гърция, САЩ, Испания и др.) срещу няколко хиляди лева - но това е незаконно, използват се вратички в режима на припознаването. С легализирането на сурогатството ще се легализира и тази практика, която ще се превърне в доходен "бизнес" - особено ако сумите наистина варират от 10 хил. долара нагоре. Знаем, че доста роми се издържат чрез "даряване" на кръв, сперма, ето че ще се появи нова "ниша" - с децата. За мен превръщането на създаването на човешки живот в доходен бизнес противоречи на личните ми ценности.

Както вече споменах- наложително е желаещите да заместят генетичната майка в износване на плода да са включени в нарочен регистър, като не се позволява повече от две, максимум три такива услуги. То е и противопоказно повече, ако се наложи правилото износващата майка да е раждала преди тази услуга.
Защо съм за регламентация на сметните отношения?-защото е в полза и на двете страни по този договор. Едната няма да се поддава на манипулации, а втората ще знае, че ще и бъде репарирано това неудобство. Ако ли пък им алтруисти- моля.

hidden написа:Затова аз мисля, че не е това пътят - действително има нужда от подобна регламентация, но целените резултатите могат да се постигнат чрез промяна в режима на осиновяване, напр. ако се даде възможност за "договорка" между генетичната и сурогатната майка след раждането генетичната майка да осинови детето по облекчена процедура и да се ползва с някакъв вид привилегия пред останалите потенциални осиновителки именно тя да осинови детето. Но това разрешение няма да премахне "бизнес елемента" на подобен вид "сделка".

Докато ви четях се усмихнах неволно, защото е ясно, че никога не сте изминавали пътя на осиновяващите...
Ами ако не се съгласи износващата майка да даде съгласие за осиновяване? Какво остава за тези родители- дали генетичен материал, от който се е родило живо дете?

Принудителното "изземване" на деца винаги е било крайно тежко от емоционална гледна точка, а също така може да има тежки последици както върху психиката на детето, така и върху психиката на сурогатната майка.

За последици върху психиката на детето е малко трудно да се говори при новородени. За това съм твърдо за договорни отношения при спазване на строга процедура.

Благодаря Наде, но не съм търсила съчувствие.
Смятам, че не се разбираме:

Трябва да има ясна, точна уредба, ама чак да се принизяват и опростяват нещата до един договор, аз ти давам генетичен материал, ти ми даваш еди - каква си сума..

Престациите досежно страните не са съвсем така, както ги описваш. Не и тук.

п.п. Дублирала съм Виктория.

Значи, ако трябва да има какъвто и да било паричен еквивалент , щом ще говорим за стриктна регламентация на този тип взаимоотношения ,нека да е фиксирана сумата, която сурогатната майка да има право да получи, без възможности за свободни интерпретации и договорки между страните, за да няма злоупотреби. За нарочен регистър и ограничения до три пъти извършване на тази услуга - аз съм " за". Колкото повече конкретика и детайлност в уредбата, толкова по - добре. За осиновяването е безспорно , че все още уредбата и процедурата са толкова тромави, че направо отчайват желаещите, може би затова hidden е предложил да се предвидят облекчения, по - лесни стъпки при сурогатното майчинство, защо не!?

Точно липсата на възможност за свободни уговорки между страните ще доведе до злоупотреби - ще подпишат за допустимата сума легално, а останалото - "под масата" (мога да дам много примери за сравнение с други случаи, при които една стойност е декларирана официално, а друга - реално дадена/взета, но мисля, че няма нужда - ще се сетите и сами)

via_victoria написа:Точно липсата на възможност за свободни уговорки между страните ще доведе до злоупотреби - ще подпишат за допустимата сума легално, а останалото - "под масата" (мога да дам много примери за сравнение с други случаи, при които една стойност е декларирана официално, а друга - реално дадена/взета, но мисля, че няма нужда - ще се сетите и сами)

За съжаление, българинът е много изобретателен - с или без фиксирана сума ,пак би измислил начини за нарушаване на закона и етичните норми на поведение.
А ако оставим хората свободно да си договарят суми, какво би станало? Повече биха се отворили възможности да се налага финансов натиск от някои, възползващи се от силното желание на дадени родители да имат дете на всяка цена и които биха дали всичко за това. Отново стигаме до крайния резултат - спекулации и злоупотреби. Затова най - добре би било да има повече алтруисти, май.

Съгласна съм, че би било добре да има повече алтруисти, но като цяло наличието им е следствие от социално-икономическото развитие на обществото – трудно е да си алтруист, ако си гладен и не можеш да си плащаш сметките. И в тази връзка, като предварително се извинявам на моралистите за търговската гледна точка, ако се приеме закона във вариант “със свободно договаряне”, не знам кои ще бъдат повече – търсещите сурогатна майка или желаещите да станат такива срещу прилично заплащане. Защото при съществуващото ниво на безработица и това си е вариант за работа и доход. Предполагам, че като цяло би се получило естествено регулиране на търсенето и предлагането на тази услуга до пресичането им в приемлива точка.