абсолютна давност за глобите по ЗАНН

[iva_sh]

След две тълкувателни решения на ВАС и ВКС, май е време за трето:
http://www.sac.government.bg/TD_VAS.nsf ... enDocument
http://www.vks.bg/Dela/%D0%9E%D0%A1%D0% ... %D0%B5.pdf
Хората си мислят, че давността за глобите е 2 години, но се оказва, че това е само относителна давност, която при образувано изпълнително дело и периодично прекъсване на този срок, ще поддържа изискуемостта на публичното държавно вземане до абсолютната давност по ДОПК, която е 10 години и именно този срок се прилага служебно от органите на НАП.

http://www.paragraph22.bg/22-sedmichnik ... -davnostta

[ivan_lawyer]

Тоест изопачават нормативите ли.

[ivanov_p]

Давността винаги я бройте 10 години, всичко друго е екзотика.

[kalahan2008]

Т.е. да разбирам ли, че е нужно Тълкувателно постановление или решение на ВКС и/или ВАС по въпроса дали абсолютната давност за глобите е 3 г. (чл. 82, ал. 3 ЗАНН) или 10 години + още малко (чл. 171, ал. 1 ДОПК)?
Релевантен е и въпросът кои точно действия на изпълнителния орган са действия по изпълнение на наказанието, защото според ТР 2/2013 на ВКС такива са само запор/възбрана, опис и публична продан, но не са: образуване на изп. дело, изпращане на ПДИ, справки за имущественото състояние на длъжника и т.н. Не става ясно и дали се прекъсва давността с ефективното налагане на запор/възбрана или е достатъчно само взискателят да го е поискал (по ГПК) - по ДОПК публичният изпълнител служебно движи производството.
По въпроса за изпращането на ПДИ/СДИ има образувано съвместно тълкувателно дело 1/2017 на ВКС и ВАС, но то едва ли ще отговори на въпроса дали образуването на изп. дело само по себе си прекъсва давността. Същото важи и за справките за имуществото на длъжника. Сигурно няма да даде отговор и на въпроса дали образуването на изп. дело спира давността - съгласно ТР 2/2013 на ВКС тя не се спира по време на изп. дело, но дали и ВАС е съгласен, след като толкова дълго време прилагаше Постановление на ВС № 3/1980 г.?
Аз лично съм любопитен и какво мислят върховните съдии по отношение на приложимостта на чл. 27, ал. 4 ГПК и по-конкретно в кой конкретен момент се счита за прекратена СИО при насочено изпълнение по ГПК срещу имуществото на единия съпруг - при възбраната/запора, описа, публичната продан или чак с влизане в сила на постановлението за възлагане? Защото в ДОПК (чл. 259, ал. 10) изрично е посочено, че това е моментът на влизане в сила на постановлението за възлагане. А според ТР № 2/2013 г. запорът и възбраната също са действия по принудително изпълнение и би било логично, ако термините имат еднакво значение в ЗЗД и СК, да се счита, че още запорът/възбраната прекратяват СИО...

[iva_sh]

Вместо да се чака ВКС и ВАС да се разберат, не е ли по-добре законодателят да си напише добре законите!
Може по смисъла на ДОПК образуването на изпълнително дело да не прекъсва давността, но чл. 82, ал.4 от ЗАНН придава особен смисъл на този факт - самото образуване на такова дело в двугодишния срок изключва приложението на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, т.е. няма как абсолютната давност да е 3 години за наказанието от вида "глоба". И тогава каква ще е тази абсолютна давност - вероятно 10 години, като тази по ДОПК. Но няма как да се обяви че има само относителна давност /колкото и да е невероятно публичните изпълнители да полагат усилия да я прекъсват за нищожни глоби от по 20 - 50 лева, например/. И тъй като глобите са публични държавни вземания, защо за тях да има изключение относно давността, което да се извлича с тълкуване?

[kalahan2008]

Вместо да се чака ВКС и ВАС да се разберат, не е ли по-добре законодателят да си напише добре законите!

Това предполагам е реторичен въпрос.
В България винаги се действа така - кампанийно, post factum, с цел извличане на политически дивиденти, а не превантивно и с цел разрешаване на някакъв реален социален проблем.
По мои наблюдения тълкувателните решения на ВКС и ВАС на практика след това често довеждат до законодателни промени. За съжаление по Конституция право на законодателна инициатива имат много ограничен кръг субекти.