Сагата с наредбата продължава. Публикувам кореспонденцията , с желанието да бъда полезен и да покажа какво е истинското рекетьорско лице на общината и СОС.
Внесена е такса 10 лева, изпълнени са в Административен съд следните уточнения, разбира се , написани от вещ адвокат, а не само от мен:
ДО
Администраивен съд
София град
14-ти с-в
По административно дело № 9628/2012 г.
У Т О Ч Н Е Н И Е
От Любомир Димитров Мулетаров
ЕГН ххххххххх
Зона Б-18; бл. 1; вх.А;София- 1309;
GSM- 0888710202
e-mail:
m01@abv.bgУВАЖАЕМИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,
Във връзка с дадените ни указания във Ваше определение от 15.10.2012 г.
У Т О Ч Н Я В А М:
1.Обжалвам НАРЕДБА за преместваемите обекти за рекламните, информационни и монументални обекти и за рекламната дейност на територията на Столична община като Частично нищожна в частите, в които Общинският съвет е действал в нарушение на материалната си компетентност и незаконосъобразна по текстовете, противоречащи на нормативен акт от по-висока степен.
По компетентността на СОС да приеме първоначалната наредба с правно основание чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вече е осъществен съдебен контрол и постановени съдебни решения по адм. д. 2912/2009г. на Върховен административен съд /ВАС/, образувано по касационна жалба срещу Решение № 968/28.10.2008г. по адм. дело № 606/2008г. на Административен съд София-град /АССГ/.и Решение № 11453/06.10.2009г. по адм. д. 2912/2009г. на ВАС.
В тези съдебни актове изрично е посочено изискването, с наредбите на общинските съвети да се уреждат неуредени с нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, която разпоредба е идентична на чл. 8 ЗНА.
Съгласно чл. 56 ал.2 ЗУТ, с наредбата на общинския съвет се определя САМО И ЕДИНСТВЕНО РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕТО НА РАЗРЕШЕНИЕ за поставяне, но не и други материално-правни въпроси, свързани с даване на легални дефиниции или ред за премахване и санкциониране на нарушители.
Тези въпроси са вече уредени в чл. 57 и 57А от ЗУТ и Общинският съвет няма материална компетентност да ги преурежда. В тази връзка единствената материална компетентност за Общинския съвет , произтичаща от точния прочит на чл. 56 ал. 2 ЗУТ се съдържа само и единствено в текстовете от Наредбата, регламентиращи процедурата по издаване на разрешения за Поставяне на преместваеми, рекламни и информационни обекти.
I. Съображения за нищожност
Извън рамките на компетентността на Общинския съвет и следователно нищожни считам разпоредбите на:
1. Чл. 5 - чл. 10, в които ОС- София град дава легални дефиниции на понятия от градоустройствен характер, които следва да бъдат единно дефинирани на национално ниво от ЗУТ или бъдещ ППЗУТ. Не е допустимо в община София под преместваемо съоръжение да се разбира едно, а в Община Сливен- друго. Техническите стандарти, правила и норми следва да са еднозначно дефинирани от централната, а не от местната власт. Последната може да поставя изисквания, но не и стандарти.
2. Чл. 23 от Наредбата, който въвежда ред и процедури за въвеждане в експлоатация на обектите, различни от регламентираните на централно ниво в ЗУТ.
3. Чл.24 - чл.28 от Наредбата дава легални дефиниции на термини, подлежащи на регулиране на национално ниво. Не е допустимо в Община Стралджа трансперантът да се счита за реклама, а в община Сатовча- за информационна табела. Това е материя, която се регулира на централно ниво със ЗУТ или бъдещ ППЗУТ.
4. Чл. 33 от Наредбата, в който ОС си саморазрешава да налага забрани за рекламна дейност , докато чл. 56 от ЗУТ му дава само и единствено право да разрешава.
5. Чл. 41 и чл. 46 от Наредбата дава легална дефиниция на фирмен надпис - термин, подлежащ на регулиране на национално ниво.
6. Чл.42 от Наредбата, в който се добавя задължително изискване към инвестиционните проекти, извън задължителните реквизити по ЗУТ.
7. Чл. 47 от Наребата, в който се разрешава на Общинския съвет да налага забрана за поставяне на информационни табели, докато чл. 56 от ЗУТ му дава само и единствено право да разрешава. Премахването на всякакви незаконни обекти е регламентирано в ЗУТ. Информационните табели не са реклама, а реализация на конституционно гарантираното право на гражданите на информация. Нарушаването на това право води до монопол в стопанския живот и до диктатура в обществено-политическия.
8. Чл. 52 от Наредбата въвежда легална дефиниция за временни информационни елементи, която не само подлежи на централно регламентиране, но е и неясна и вътрешно противоречива. Икономическа /панаир/, културна /концерт/ прояви са конкретни търговски начинания, чрез които очевидно се рекламират стоки или услуги. Създава се неяснота и предпоставки за злоупотреби и субективизъм при сравняване с „постоянните” информационни елементи.
9. Чл.63 и чл.64 от Наредбата въвеждат легална дефиниция за монументално декоративни елементи, която подлежи на централно регламентиране.
10. Чл. 70 – чл. 78 от Наредбата въвеждат легална дефиниция за рекламна дейност, която подлежи на централно регламентиране.
II. Съображение за незаконосъобразност
11. Чл.48 от Наредбата въвежда задължение за работа по типови проекти, което е ограничителна мярка , недопустима съгласно чл. 3, ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране.
12. Чл. 80 от Наредбата описва ред за премахване на незаконните съоръжения, който противоречи на уреденият вече в чл. 57 и следващите от ЗУТ разпоредби.
13. Чл. 84, 85А, 85Б, 86, 86А и чл. 87 от Наредбата противоречат на чл. 2 от ЗАНН. Видовете административни нарушения и административни наказания могат да се уреждат само със закон или указ, а не с наредба. Общинскията съвет не е в правомощия да обявява нарушения и наказания, различни от законоустановените по ЗУТ.
Оспорваме и приложенията към Наредбата, даващи легални дефиниции, които по силата на единните строителни правила и норми по ЗУТ, следва да се регламентират в ЗУТ, в бъдещия ППЗУТ или друг нормативен акт.
Прилагам:
Копия за ответната страна от първоначалната жалба и настоящето уточнение;
Документ за внесена държавна такса.
София С уважение:........................
Публикувано на: 26 Апр 2011, 12:14
Благодаря! 
