Нищожност на дарение

[guest1]

обаче, могат да претендират пред съда неизпълнение на договора приживе. Страни по такова дело ще бъдат наследникът в процесуалното качество на ищец

До скоро наследник се ставаше като умре наследодателят, да не би някоя тричленка да е измислила нещо по 280?

Нали затова съм написал

Какво наследство на жив човек?

[kalahan2008]

не съм сългасен, че със смъртта на кредитора правото да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане се преклудира.
Правото да се иска разваляне на договора е право, което може да се наследи. Това означава, че наследниците на прехвърлителя имат право да упражнят това право съобразно наследствените си дялове и да искат разваляне на договора при неизпълнение спрямо кредитора, когато същият е бил жив.

Не съм съгласен.
Договорът е intuitu personae и със смъртта на прехвърлителя той се прекратява. Вече прекратен договор не може да се разваля. Може да се разваля само действащ договор.

Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК
Прекратителното действие на договора с начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане настъпва със смъртта на прехвърлителя(ите) и/или смъртта на третото ползващо се от него лице, а не поради смъртта на приобретателя-длъжник. Прекратителното действие засяга и неделимостта на задълженията. Защото според чл. 128, ал. 2 ЗЗД неделимостта е качество за правата на кредитора(ите) и тежест на задълженията на длъжника(ците), а не и обратното. Затова, ако са останали нереализирани вземания до момента на смъртта на прехвърлителя, които преминават върху неговите наследници, всеки от тях ще има основание да получи дробна част от тези вземания, съответстваща на наследствения му дял. В наследственото имущество се включва и правото на иск. Включва се и правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора-прехвърлител. Наследникът на последния ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права - т. е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. Следователно в случаите на наследяване на дробна част от правата на кредитора-прехвърлител развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично. Защото сънаследникът не може да упражни и правата на другите сънаследници. Съгласно чл. 97 ГПК правото на иска е предоставено за защита и възстановяване само на нарушени лични имуществени права.

[ivanov_p]

Цитираното решение касае чисто теоретични въпроси. Договора не се разваля, защото е развален със смъртта, но именно по този вече развален договор са възможните искове, които е ясно, че са до размера на наследствения дял на всеки. Възможно е и да се иска обявяване на нищожност на самия договор, т.е. не се разваля, защото никога не е действал. Възможен е и чисто облигационен иск, напр. в договора е предвидена определена сума, която кумулира задълженията, приобретателят не я изплаща, плаща я друг от наследниците, след смъртта си я иска в цялост - изпълнил е чуждо задължение, но тук ще важи общата давност.
Важното в случая е, че приживе на прехвърлителя евентуалните му наследници по закон не могат да водят иск нито по ДГИ, нито по договора за дарение.

[guest1]

не съм сългасен, че със смъртта на кредитора правото да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане се преклудира.
Правото да се иска разваляне на договора е право, което може да се наследи. Това означава, че наследниците на прехвърлителя имат право да упражнят това право съобразно наследствените си дялове и да искат разваляне на договора при неизпълнение спрямо кредитора, когато същият е бил жив.

Не съм съгласен.
Договорът е intuitu personae и със смъртта на прехвърлителя той се прекратява. Вече прекратен договор не може да се разваля. Може да се разваля само действащ договор.

Уж говорите за едно и също, а всъщност гресйте в различни посоки.
Естествено, че един договор може да бъде изменян и/или разварлян, само докато е действащ. Смъртта на едната страна го прекратява.
Но може са бъде анулиран - заедно с всички прави последици от него - ако се докаже, ме е бил приведен и никога не е имало изпълнение.

Цитираното решение касае чисто теоретични въпроси. Договора не се разваля, защото е развален със смъртта, но именно по този вече развален договор са възможните искове, които е ясно, че са до размера на наследствения дял на всеки. Възможно е и да се иска обявяване на нищожност на самия договор, т.е. не се разваля, защото никога не е действал. Възможен е и чисто облигационен иск, напр. в договора е предвидена определена сума, която кумулира задълженията, приобретателят не я изплаща, плаща я друг от наследниците, след смъртта си я иска в цялост - изпълнил е чуждо задължение, но тук ще важи общата давност.
Важното в случая е, че приживе на прехвърлителя евентуалните му наследници по закон не могат да водят иск нито по ДГИ, нито по договора за дарение.

Тезата, за "предвидена определена сума" е много несериозно. Нали точно гази неопределеност- финансовия размер на "гледането и издръжката" - прави ДГИ алеаторен.
Друг момент е, че ако няколко лица са облагодетелстване, но само едно е полагало грижи - ДГИ е изпълнен и прехвърлителя е получил необходимото му.

[ivanov_p]

Гест, пишеш глупости тук от няколко години, за които можеше да завършиш право. Несигурността в договора за гледане и издръжка не е от размера на издръжката и грижите, които могат да бъдат точно определени, напр. минимална пенсия на месец за издръжка и две посещения и едно почистване седмично, за гледането, а от продължителността на договора. Не се знае кога прехвърлителя ще се спомине. Иначе "гледането" може да се остойности, като се предвиди сума с която предвидените грижи ще се поемат от друг, което изрично да се посочи, за да не станат грешки.

[guest1]

Гест, пишеш глупости тук от няколко години, за които можеше да завършиш право. Несигурността в договора за гледане и издръжка не е от размера на издръжката и грижите, които могат да бъдат точно определени, напр. минимална пенсия на месец за издръжка и две посещения и едно почистване седмично, за гледането, а от продължителността на договора. Не се знае кога прехвърлителя ще се спомине. Иначе "гледането" може да се остойности, като се предвиди сума с която предвидените грижи ще се поемат от друг, което изрично да се посочи, за да не станат грешки.

Мога да пиша, регистриран съм - пиша каквото искам!

Колкото до остойностяването - минималната пенсия (за стаж и възраст) в момента е 467 лв. За ежедневни почасови посещения заплащането е над 1000 лева.
Събуди се - вече е 2023 година.

[errant_lawyer]

Здравейте, @kalahan2008,

ако приемем за вярно Вашето твърдение, че

Договорът е intuitu personae и със смъртта на прехвърлителя той се прекратява. Вече прекратен договор не може да се разваля. Може да се разваля само действащ договор.

, какъв е според Вас смисълът на следния пасаж от тълкувателното решение, цитирано от Вас по-горе:

В наследственото имущество се включва и правото на иск. Включва се и правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора-прехвърлител. Наследникът на последния ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права - т. е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. Следователно в случаите на наследяване на дробна част от правата на кредитора-прехвърлител развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично.

[guest1]

Здравейте, @kalahan2008,

ако приемем за вярно Вашето твърдение, че

Договорът е intuitu personae и със смъртта на прехвърлителя той се прекратява. Вече прекратен договор не може да се разваля. Може да се разваля само действащ договор.

, какъв е според Вас смисълът на следния пасаж от тълкувателното решение, цитирано от Вас по-горе

Ако обърнахте внимание - цитирания текст е от Тълкувателно решение от 1981 г. Ето нещо по-ново

Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК на ВКС
Хипотезата на неделимост на задължение, поето от няколко длъжници, не е изрично уредена в закона, поради което за регламентиране отношенията на кредитора с множеството длъжници и на длъжниците помежду им следва да се приложи съответно разпоредбата на чл.129, ал.2 ЗЗД и правилата на чл.122 и чл.123 ЗЗД, а именно, че кредиторът може да иска изпълнението на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници, като изпълнението на един освобождава всички останали. За пасивната солидарност е характерно, че има един кредитор и двама или повече длъжници. Облигационните отношения между тях са свързани по такъв начин, че когато един от тези солидарни длъжници изпълни се погасяват и задълженията на всички останали, т.е. налице е единна престация. Когато две или повече лица дължат еднаква престация по такъв начин, че всеки е длъжен да я изпълни, но кредиторът може да я иска от всеки длъжник, тези длъжници са солидарни длъжници. Кредиторът може да иска изпълнение на задължението от всеки длъжник по свой избор в пълен размер или да предяви иска си срещу всички солидарни длъжници. Удовлетвореният кредитор няма никакви права спрямо вече освободените длъжници, а отношенията между изпълнилия и неизпълнилите длъжници ще се уредят съобразно разпоредбата на чл.127 ЗЗД.

[kalahan2008]

Здравейте, @kalahan2008,

ако приемем за вярно Вашето твърдение, че

Договорът е intuitu personae и със смъртта на прехвърлителя той се прекратява. Вече прекратен договор не може да се разваля. Може да се разваля само действащ договор.

, какъв е според Вас смисълът на следния пасаж от тълкувателното решение, цитирано от Вас по-горе:

В наследственото имущество се включва и правото на иск. Включва се и правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора-прехвърлител. Наследникът на последния ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права - т. е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. Следователно в случаите на наследяване на дробна част от правата на кредитора-прехвърлител развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично.

Здравейте, errant_lawyer,
Според мен ключовият израз в цитираното тълкувателно решение е изразът "което е било допуснато приживе на кредитора-прехвърлител".
Тълкувателното решение не е много ясно, тъй като не става много ясно какво означава да е "допуснато" правото на прехвърлителя да иска разваляне на договора. Тъй като ДГИ с предмет недвижим имот може да се разваля само по съдебен ред (чл. 87, ал. 3 ЗЗД), това означава, че прехвърлителят може само по съдебен ред да упражни това право. Така излиза, че прехвърлителят трябва приживе да е предявил иск за разваляне на договора, който е допуснат от съда, а след смъртта му наследниците са конституирани като ищци на основание чл. 227 ГПК като правоприемници.

[errant_lawyer]

Здравейте,

според мен "допуснато" не се отнася до правото, защото, както сте отбелязали, изразът "допуснато право" няма много смисъл. Следователно "допуснато" се отнася до неизпълнението (единственото друго съществително в среден род), сиреч ако неизпълнението е допуснато, докато кредиторът по договора е бил жив, и той не е упражнил правото си да развали договора, то преминава върху наследниците му.
Видно от следващото изречение ("Наследникът на последния ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права") към датата на откриването на наследството правото да се развали иска не е било упражнено от наследодателя.
Ако искът е бил предявен приживе от кредитора-бъдещ наследодател, то за наследниците няма да има право, което да упражняват, защото то вече ще е било упражнено, а за тях остава да встъпят в процеса като правоприемници.

[kalahan2008]

И аз разсъждавах в тази насока, но изразът "допуснато неизпълнение" ми се струва безсмислен. Неизпълнението не се "допуска", затова и този израз няма много смисъл.
В общ план, ако се касае за разваляне на договор по принцип, е много по-логично потестативното право на разваляне да се наследява от наследниците. В случая обаче имаме специфичен договор, който е нанеименован и на всичкото отгоре се сключва с оглед на личността (на прехвърлителя), поради това със смъртта му договорът се прекратява автоматично.
При това положение е налице конкуренция на основанието за разваляне на договора от наследниците и основанието за търсене на договорна отговорност от наследниците за неизпълнение на вече прекратения договор за издръжка и гледане. За мен е по-издържана тезата, че договорът може да бъде развален единствено приживе, докато прехвърлителят все още е жив и договорът все още не е прекратен. При това положение наследниците наследяват единствено процесуалното право на прехвърлителя да заведе иск за разваляне на договора, но не и материалното потестативно право на разваляне на договора. С други думи, според мен в тълкувателното решение се визира единствено процесуалното право на иск, което се наследява, но не и материалното потестативно право, което не може да се наследи, тъй като вече е погасено със смъртта на прехвърлителя. При неизпълнение на приобретателя наследниците ще имат право да претендират от приобретателя последиците от неизпълнение на договора, но не и да развалят договора, тъй като той вече е прекратен. С други думи, те ще могат да искат единствено обезщетение за неизпълнение, но не и връщане на имота в наследствената маса.
В тази светлина изразът, използван в тълкувателното решение:

Затова, ако са останали нереализирани вземания до момента на смъртта на прехвърлителя, които преминават върху неговите наследници, всеки от тях ще има основание да получи дробна част от тези вземания, съответстваща на наследствения му дял.

Следва да се разбира в смисъл, че се касае за наследимо право на обезщетение за вреди от неизпълнение на прекратения дпоговор, а не за ненаследимото право за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Считам, че потестативното право за разваляне на договор, който е сключен с оглед личността на кредитора, е непрехвърлимо и съответно ненаследимо, именно защото договорът е сключен с оглед личността.
Допълнителен аргумент, че се касае за ненаследимо потестативно право /материалното потестативно право на разваляне на договора/, е нормата на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, съгласно която ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това. Но договорът е с оглед на личността и приобретателят няма как да изпълни на наследниците на прехвърлителя.
Като цяло спорът опира до това - кои права са наследими и кои-ненаследими. Аз приемам възгледа, че правата, които са с оглед на личността, са непрехвърлими и ненаследими. Така са ми казали в университета по мои спомени, нямам учебника по ГП-Обща част /на проф. Мария Павлова/ пред себе си, но такъв ми е споменът за класификацията на субективните права.
Ето едно решение на ВКС в тази насока, касаещо ненаследимото право на ползване:

Решение № 569 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 76/2009 г., IV г. о., ГК:
Уговореното право на ползване по своята правна природа е лично, неотчуждимо и ненаследимо субективно право. То се погасява съгласно разпоредбата на чл. 59 от Закона за собствеността след смъртта на своя титуляр, ако не е учредено за по-кратък срок. Ищците по делото не са материалноправно легитимирани да търсят защита на това субективно право в полза на своята наследодателка, респ. от неучредяването му в договора от 8.IV.2002 г. Поради това следва да се приеме, че тази претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Разгледах в Google какво пише по въпроса, май няма много писано. Намерих следното мнение на колега, който споделя моя възглед:
https://gyordanov.eu/izdrazhka-i-gledane/

Освен това наследниците на прехвърлителя получават и правото на иск и претенция за разваляне на договора поради неизпълнение на длъжника. Условието е това право да е било упражнено от наследодателят и допуснато от съда преди смъртта.

[kalahan2008]

Сега се разврових в по-новата практика на ВКС и установих, че според ВКС със смъртта на носителя на лично неимуществено потестативно право се погасява и процесуалното право на иск.

Определение № 421 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 709/2018 г., IV г. о., ГК
Тъй като спорните по делото субективни потестативни права, защитавани чрез искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа, са строго лични неимуществени и ненаследими права, то смъртта на ищеца съставлява абсолютна процесуална пречка за по-нататъшното развитие на съдебното производство по тези искове. Поради това, обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени, също като недопустими – в частта, постановена по тези искове, като настоящото касационно производство следва да бъде прекратено в същата част.

Определение № 60321 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2021 г., III г. о., ГК
Същевременно, тъй като спорното субективно право, защитавано чрез иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа - е строго лично неимуществено и ненаследимо право, то смъртта на ищцата съставлява абсолютна процесуална пречка за по-нататъшното развитие на съдебното производство по този иск. Поради това, обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени като недопустими в частта си по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и настоящото касационно производство трябва да бъде прекратено в същата част.

Решение № 173 от 6.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1613/2016 г., I г. о., ГК
Хипотезата на чл. 22, ал. 3 СК (отм.) касае висяща недействителност на разпореждането с правото на собственост, като за разлика от недействителността по чл. 26 ЗЗД поражда действие, доколкото не бъде оспорена. така нареченото саниране на разпоредителната сделка може да се извърши според закона при липса на оспорване ов 6-месечен срок от узнаването., но то важи и в хипотезите при смърт на съпруга, който има право да оспори, тъй като се касае до лично ненаследимо право. Съдът е приел, че сделката е извършена през 2001 г., съпругата Ц. К. е знаела за нея към 2006 г. (районният съд е установил факта от свидетелските показания на М. Г.) и не я оспорила в преклузивния срок, респективно до смъртта си през 2007 г., поради което сделката е санирана и е произвела действието си и искът с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нейната нищожност поради липса на съгласие следва да бъде отхвърлен, в какъвто смисъл е и решение № 33/21.02.2013 г. по гр. д. № 791/2012 г., на ВКС, г. к., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд доказателствата, на които се позовава молителят не са от съществено значение за делото по две съображения: събрани са доказателства, че Ц. К. е узнала за сделката към 2006 г. и не я е оспорила в установения от закона преклузивен 6-месечен срок до смъртта си през 2007 г., на второ място (евентуални мотиви) поради това, че след смъртта на Ц. К. през 2007 г. нейните правоприемници нямат право да я оспорят, тъй като се касае до лично ненаследимо право. Т.е. и едните и другите мотиви са достатъчни за извода, че сделката е санирана, а при изложените евентуални мотиви е без значение дали Ц. К. е узнала за сделката.

Решение № 186 от 30.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2410/2015 г., I т. о., ТК,
Решенията на Общото събрание на съдружниците по т. 3, пр. 1 - за освобождаване на Л. С. като управител на дружеството и по т. 4 - за избор на В. Д. за управител евентуално нарушават лични неимуществени членствени права на ищеца Л. С., които са ненаследими. Правото на защита на тези права чрез иска по чл. 74 ТЗ се погасява със смъртта на ищеца и неговите наследници не могат да бъдат конституирани на осн. чл. 227 ГПК за продължаване на процеса по иска за отмяната на същите решения на О.. Поради което в тази част решението на САС се явява недопустимо.

Излиза, че постановките в Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г. вече са загубили сила и след смъртта на прехвърлителя неговите наследници не разполагат и с процесуална легитимация да водят иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, а такъв иск би бил недопустим, дори и да е предявен приживе от прехвърлителя.

[guest1]

според мен "допуснато" не се отнася до правото, защото, както сте отбелязали, изразът "допуснато право" няма много смисъл.

И аз разсъждавах в тази насока, но изразът "допуснато неизпълнение" ми се струва безсмислен. Неизпълнението не се "допуска", затова и този израз няма много смисъл.

„Допуснато право“ е много по-безсмислено от „допуснато неизпълнение“. Макар, че по-разбираемо би било „липса на реакция, при неизпълнение“.

Сега се разврових в по-новата практика на ВКС и установих ...

А защо чак сега стана „ровенето“ - след една камара твърдения?

Пп. Цитираните определения са на друга тематика - отмяна на уволнение, възстановяване на работа, освобождаване на управител - неща, които не могат да бъдат наследявани.

[kalahan2008]

А защо чак сега стана „ровенето“ - след една камара твърдения?

Сметка ли ми държите? Бива бива наглост, но чак пък толкова...

Пп. Цитираните определения са на друга тематика - отмяна на уволнение, възстановяване на работа, освобождаване на управител - неща, които не могат да бъдат наследявани.

Не, тези определения касаят упражняване на потестативни субективни права, които са лични, непрехвърляеми и ненаследими. Какво представляват тези потестативни/преобразуващи права го знае всеки второкурсник.
Така че отговорът ми е: Убий глупака с мълчание.

[bvoykov]

В моята практика като че ли са ми попадали становища, че след смъртта на прехвърлителя неговите наследници могат да искат разваляне, ако приживе той не е бил издържан и гледан. Виждам, че сякаш има и практика в този смисъл, макар и да не успях да намеря много, но не съм и търсил толкова подробно, защото и с други неща се занимавам.

Определение № 812 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2172/2020 г., IV г. о.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, с което въззивният съд се е съобразил, правото да се иска и постигне конститутивно въздействие над договора от третото лице, възниква само при настъпване на правоприемство на прехвърлителя от третото лице, т. е. когато има сливане на качеството "кредитор" с притежаваното от преди наследяването качество на "трето ползващо се от договора лице", доколкото към актива на наследството се отнася и правото на иск за съдебно разваляне на договора. В конкретния случай правото на иск за разваляне на договора е упражнено от един от законните наследници на прехвърлителя – негова дъщеря до размера на наследствената й квота поради неизпълнение на договора по отношение на прехвърлителя по алеаторния договор. Съгласно т. 3 от посоченото тълкувателно решение наследниците на кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 3 ЗЗД /прехвърлител на правото на собственост/, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане изцяло поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследството.

В Решение № 60150 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2080/2020 г. се обсъжда по-скоро друг въпрос, а не дали наследниците имат право да развалят договора. Наследниците имат право, ако наследодателят не им е получавал грижи и не е бил издръжан. По конкретното дело искът е отхвърлен от ВКС, защото върховната инстанция е приела, че наследодателят прехвърлител е получавал издръжка и грижи, но според мен косвено се признава правото на наследниците да искат разваляне. Една малка подробност обаче - докладчикът и по двата акта, които съм цитирал, е един и същ, а както видяхме с тълкувателното дело за обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука дали се намалява с обезщетението от НОИ, съществуват състави, които си приемат различни неща и там мисля само един състав от едни и същи съдии беше постановявал решения в смисъл, че неимуществените вреди се намаляват с платеното от НОИ.
Според мен не може да се прави стопроцентова аналогия между договор за издръжка и гледане и трудов договор, освен може би че и двата се прекратяват със смъртта на лицето, по отношение на което са сключени. Основният повод, по който се сключва договорът за издръжка и гледане, е прехвърлянето на един имот, докато трудовият договор е работната сила, престирана от конкретен работник, т.е. според мен връзката с личността при последния е много по-ясно изразена. В народопсихологичен аспект също така е оправдано да се иска развалянето на договор за издръжка и гледане, защото в не малко случаи при влошени отношения между родители и деца първите искат буквално да лишат последните от наследство чрез този юридически способ.

А защо чак сега стана „ровенето“ - след една камара твърдения?

Я, кой го казва!

[guest1]

Сметка ли ми държите? Бива бива наглост, но чак пък толкова...

Изнервяш ли се? Май напилах болното място.

Я, кой го казва!

Кой го казва?
АЗ ГО КАЗВАМ - проблем ли имаш?

Може да сте много прави - в съждението, но няваге никакво право - да се държите назидателно.

[kalahan2008]

Говоренето на "ти" с непознати хора е признак за ниска култура и лошо възпитание.
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%98% ... 0%BE%D0%BB

тролът е човек, който публикува противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения във Фейсбук, в онлайн дискусионни форуми, стаи за разговори (chat rooms), блогове, коментари към вестникарски статии и др.п., с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да ги провокира или тормози, или просто да попречи на нормалния тон на водения разговор.
Троловете се държат, в най-общия смисъл на думата, като хулигани или зле възпитани Интернет потребители. Някои тролове демонстрират такова поведение с цел собствено развлечение, получавайки удоволствие от действията си.
троловете се делят на два типа – прост и сложен. Простите тролове се разпознават от пръв поглед: поведението им е предизвикателно, отправят директни ругатни, целенасочено нарушават правилата на поведение в онлайн ресурса, директно атакуват опонентите или техните идеи. Сложните тролове отлично познават правилата в сайтовете, където се подвизават, затова и поведението им е на границата на нарушаването им, често карайки авторите на блогове, администраторите на сайтове, собствениците на Фейсбук-страници и др.п. да забравят своето добро възпитание, да нарушат собствените си правила или да превишат нормалните си правомощия.

Често троловете имат за цел отклоняване на вниманието от основната тема и превръщането на конструктивното обсъждане в безкрайни спорове, в размяна на нападки, в дрязга. Един от основните използвани методи на троловете е нападателният стил – агресивното подмятане на клевети, компромати, слухове, задаване на въпроси не по темата, а по адрес на другите автори и публикувани мнения, и т.н.

Не хранете троловете!

[guest1]

Говоренето на "ти" с непознати хора ...

В английския език, местоимението за второ лице, единствено число "ТИ" и за второ лице, множествено число "ВИЕ", е едно и също -' " YOU". Защо ли?

[kalahan2008]

В староанглийския е имало и "ти", което е било различно от "вие" /"thou"/, но с времето е отпаднало от употреба. Във френския има учтива форма. И в българския също. В България говорим на български, не на английски. Вие в Англия ли сте?