forum.lex.bg

Колеги,

В съдебната практика и правна литература не успях да открия еднозначен отговор на следния въпрос:

При положение, че се учреди право на строеж за срок от 4 години, както се получава като резултат, ако:

А/ Сградата, подлежащата на изграждане не бъде построена

Едното мнение, е че правото на строеж се погасява в полза на собственика. Второто мнение, е че тази клазуза е недействителна, защото е в противоречие с установената в чл.68 ЗС давност, което е недопустимо. Ето защо, дори и да не бъде изградена в този 4 год. срок, правото не се погасява, докато не изтече предвидената от закона давност. Аз лично поддържам второто становище.

Б/ Сградата подлежаща на изграждане бъде изградена на 2 или третата година.

Първото мнение, е че по принцип дори и да се уговори срочно право на строеж - за определен срок, то е винаги безсрочно. / арг.чл.66 ал.2 ЗС /. Следователно така уговорената клазуа отнво следва да се счита за недействителна и да се замести по право от действащото законодателство. Второто становище което се поддържа, е че ако се уговори право на строеж за срок от 4 год. , то след изтичането на тези 4 години, правото на собственост върху постройката преминава върху собственика на земята. / арг.чл.65 ЗС/.
Според мен, първата обосновка е по-издържа. Този извод се налага от систематичното и логическо тълкуване на новелата на чл.65 ЗС. , а именно: В тази разпоредба се говори за определяне на срок на " правото на собственост". Следвайки последователността, правото на строеж възниква първо, а след това възниква и правото на собственост. Това от своя страна не води до изгубване на правото на строеж. То си съществува независимо от правото на собственост. Ето защо, след като е уговорен срок за самото право на собственост, а не за правото на строеж, според мен чл.65 ЗС не се отнася до случая при който се учредява срочно право на строеж / ако приемем, че такова съществува, а само когато се ограничава едно вече възникнало право на собственост върху постройка.


Очаквам мненията Ви.


УСПЕХ !

здравейте колег
темата е наистина много интересна, дано се намерят и други уцастници:)

като начало намирам странно противоречие между тълкованията, които сте дали за пример А и Б - някак си се самоизключват или наистина ми се спи в 3.30 презд ноща

второто е, че Петко Пут.... ааа Попов де, навремето ми набиваше в главата тези права много и това, което ми остана от ЗС като ярък спомен е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОТЕСТАТИВНО ПРАВО на СОБСТВЕНОСТ и способи за упражняването му, а те са визирани да не изброявам в колко НА.


право на строеж и право на собственост са 2 коренно различни неща и едното (собствеността) е изключително, тоест съдържа в себе си сругото, сокато обратното не може да се каже (пр. владение)!

а може и да ми се спи и да не схващам същността на въпроса - лека нощ

Здравейте!!Ето и моето мнение по темата:
Разпоредбата на чл.67/ЗС/ се отнася за случаите, когато правото на строеж не е УПРАЖНЕНО.
Точно обаче обратното положение визира нормата на чл.65/ЗС/, а именно- случаите, когато отсъпеното право на строеж е РЕАЛИЗИРАНО.
Поради гореизложеното считам, че уговарянето на срок напр. от 2 г. не може да бъде обявявана за недействителна на основание чл.67/ЗС/.
Не бива да се смесват 2-те самостоятелни вещни права, а именно-правото на строеж , въз основа на което носителят му може да построи определена сграда върху чужд имот , и правото на собственост върху сградата , отделно от собствеността върху земята.Веднъж възниканало правото на строеж е насочено към придобиване на безсрочна собственост върху определена постройка.След като възникне сградата, правото на строеж съществува безсрочно, освен ако страните не са уговорилиИЗРИЧНО прекратителен срок по чл.65.Самостоятелното право на строеж е в неразривна връзка с правото на собственост върху сградата СЛЕД РЕАЛИЗИРАНЕТО МУ ЧРЕЗ ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДАТА,
Докато съшествува правото на строеж , то представлява тежест върху мястото и изключва приращението на постройката към земята.Именно това самостоятелно право води до придобиване на собсвтеност върху сградата по слиата само нафакта на построяването.

Дори и след реализирането на сградата, може да бъде развалена, прекратена или унищожена гражданскоправната сделка , с която е учредено правото на строеж, като при това положение собственикът на земята ще стане собственик на постройката/чл.92/ЗС//, а носителят на прекратеното право на собсвтеност ще е в положението на владелец, направил подобрения в чужд имот.
Поради тези съображения по мое мнение чл.65 въвежда НЕ ОГРАНИЧЕНИЯ НА СОБСТВЕНОСТТА, А ПРАВО НА СТРОЕЖ ЗА ОПРЕДЕЛЕН СРОК.
Готина тема!!!Дано има пове4е включвания по нея!!!

Здравейте!

На първо четене, без да чета практика и да разглеждам конкретен случай, мисля че разпоредбата на чл.67 ЗС е диспозитивна и не може да ограничи страните да уговарят по-кратък срок за изпълнение на строеж. Тогава погасяването няма да е по силата на давността, а по силата на уговореното - неизпълнение на договора. Например учредявам право на строеж на едно лице срещу задължението му в срок от 4 години да построи сградата и да ми прехвърли собствеността върху апартамент например в нея. В този случай имаме определени договорни условия, като договорът се прекратява поради изтичане на срока му след тези 4 години, дори и лицето да не е спирало да строи, т.е. въобще не е започнала да тече давност.

По въпрос Б/ - Когато придобиеш постройка било поради осъществяване право на строеж, било готова, построена в чуждо място постройка, тогава правото на строеж се включва в правото на собственост. Тогава вече ако си я построил въз основа право на строеж, придобиваш безсрочно право на собственост върху постройката и следователно безсрочно право на строеж за постройката. А ако придобиваш право на собственост върху готова постройка за срок от 3 години, то и правото на строеж е толкова - т.е. ако в рамките на тези 3 години постройката погине, можеш да я построиш наново, но след изтичането им, собственик на постройката е прехвърлителят й и тогава той има правото да я издигне отново, а не ти.

Като цяло това са абстрактни разсъждения и сигурно може още да се мисли, защото житейски случаи всякакви има.

Как според Вас стои въпросът ако това право на строеж е върху общинска земя-част от урегулиран парцел определен преди години за търговски? Апетитно място за строеж в чертите на града, дори много удобно за жилищна кооперация.
В случая парцелът от около 300 кв.м и е утежнен с право на строеж на търговец с бивш временен обект - 15 кв.м, но получил това право за разлика от другите врем.обекти в същия парцел, единият от които е с площ 16.60 кв.м. По какъв начин имотът би станал притежание на другиго, освен на този, който има право на строеж ца част / 15 кв.м / от целия парцел. Има ли някакви законови основания и другите врем. обекти в парцела да получат право на строеж или да получат право на закупуване на целия парцел?Благодаря

Аз продължавам темата. Необходимо ли е да отварям нова с подобно съдържание? Извинете, ако смятате, че не е тук мястото, но мисля че доста хора са му отговорили и вече е разбрал какво да направи. Желая му успех!!

Правото на строеж може да се учреди за определен срок , или да бъде поставено в зависимост от настъпване на едно прекратително условие.
В случая с изтичане на срока правото на строеж се прекратява, а собственик на построеното става лицето учредило правото на строеж - собственика на земята.

Благодаря. Според четените от мен ЗУТ, Правилник и т.н. и аз го знам това. Дано помогне и други. Лека и доходна работа на всички!!