forum.lex.bg

Здравейте, колеги!
Имам няколко въпроса относно иска по чл. 108 ЗС
1. За да бъде уважен искът следва да са налице три предпоставки: а) ищецът да е собственик (ищецът доказва, че е такъв); б) ответникът да владее вещта (ищецът доказва това) и в) ответникът да владее без основание (ответникът може да доказва, че владее с основание - ищецът тук не доказва липсата на основание). Ако втората предпоставка не бъде доказана от ищеца, то искът няма да бъде уважен. В този случай да приемем, че ответникът не е доказвал въобще, че владее основателно вещта. ТО в решението си съдът ще постанови ли, че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК НА ВЕЩТТА (установителната част на иска), но поради това, че не е доказано ответникът да владее, то искът е неоснователен?
2. При хипотезата, при която срещу владеещ без основание несобственик е предявен иск по 108 ЗС, като в защитата си срещу него последният заяви, че не е доказано, че владее имота (като фактически го владее), то това не прави ли владението му неявно по отношение на ищеца? В този смисъл това не прекъсва ли придобивната давност, течаща за ответника, по отношение на ищеца, тъй като отпада един от основните елементи на владението, необходими за придобиването на имот по давност - то да е явно.
3. Какво би било решението на съда по иск по 108 ЗС, ако по него не е доказано ответникът да е владял без основание вещта към момента на предявяване на иска, но се установи, че ответникът я владее към момента на гледане на делото във втора инстанция?

1. В диспозитива ще липсва уставовяване ,че ищеца е собственик, но ще го има в мотивите.
2.Прекалено теоритизирате. Поведението на ответника по делото е средство за защитата му и според мен не може от него да се извличат изводи в тази насока.
3.Втората инстанция е 2-ра първа. Ще се преценява въз основа събраните пред нея доказателства и според мен иска ще бъде уважен.

не съм сигурен дали разбирам, но защо ще предявявате иск по чл. 108 ЗС, ако владението е неявно.

Ако обаче мнимият владелец причинява вреди, то не е ли по-удачно да заведете иск срещу него за причинени вреди по чл. 45 или 59 ЗЗД. Ако с това е заплашил, застрашил или ... Вас или ваши близки можете да помислите и за наказателено дело

Ситуацията е горе долу следната:
Предявен е иск по 108. Делото е решавано в полза на ответника на първа и втора инстанция с мотив, че ищецът не е доказал да е собственик. ВКС обаче не споделя виждането на първата и втората инстанция и връща делото за ново разглеждане на второинст съд. В мотивите си ВКС посочва по отношение обжалваното решение на ОС: "Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, още повече, че и по делото е останал неизяснен въпроса за втората предпоставка на чл. 108 ЗС, относно владението на ответника. Ето защо на основание чл. 218ж ГПК, решението на инстанцията по същество следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане на друг състав на въззивния съд"
Така понастоящем предстои ново гледане на втора инстанция. Въпросите са ми с оглед на това. Аз ще представлавам ищеца. Какво може да направи той при положение, че няма достатъчно доказателства относно това, че ответникът владее имота?

Споделям мнението на Poul, като по т.2 ще добавя, че може да се мисли за прекъсване на давността на на посоченото от вас основание, а с предявяване на иска/чл.116, б."б" ЗЗД/ или според това как е формулирано становището в защитата на ответника - по б.а" от същия текст - в смисъл ако има изрично изявление, че отрича да владее имота. Извън тези хипотези, със самия просец дори да не завърши с уважаване на иска, най-малко давността са прекъсва по чл.115 б."ж" ЗЗД.

какви са нарушенията, констатирани от ВКС и какви доказателства са представени досега за установяване на факта, че ответника владее?

ВКС е констатирал неправилно прилагане на материалния закон. За съжаление не мога да дам повече подробности.
Доказателства относно установяване на факта, че ответника владее, на практика не са ангажирани. От предишните адвокати на ищеца е поискано ответника да отговори с оглед отделяне на спорното от безспорното на въпроса, дали владее имота. Отвентикът не е присъствал лично в съдебното заседание, в което това е направено. Адвокатът на ответника е отговорил, че само лично ответника може да отговори на този въпрос. Всичко относно това е приключило до тук. Въпросът не е оформен като искане по 114 ГПК. Не му е даден и отговор. (Тук е мястото да попитам и дали мога да направя искане по 114 с въпрос владее ли ответника във повторното гледане на делото във въззивната инстанция?) Поискани са (в РС) и двама свидетели при довеждане относно установяване факта на владеенето - допуснати са. В следващо съдебно заседание единият е дошъл но не е бил разпитан (???). Но не са правено повторно искане пред втора инстанция за разпит на свидетели, нито пък е направено оплакване пред ВКС за нарушение на процесуалните правила (предвид това, че свидетелят е допуснат, явил се е, а не е бил разпитан).

Няма никаква пречка за разпит по чл.114 ГПК във въззивното производство, но най-вероятно ще е съпроводено със санкция по чл.65. Същото важи и за свидетелите. Не виждам освен гласни с какви други доказателства да установите факта на владението.

Благодаря на всички, които отговориха до тук!
Проблемът при събирането на нови доказателства при второто разглеждане във въззивната инстанция според мен се състои в разпоредбата на чл. 218з, ал. 3 ГПК. Съдържанието му е следното:

Чл. 218з. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При новото разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Аз мисля, че в производството до тук не са събрани достатъчно доказателства относно факта, че ответникът владее. Така имам (според мен) следните варианти за развитие на процеса:
1. Искам събиране на нови доказателства относно този факт, като твърдя, че ВКС е видял нарушение на процесуалния закон в тази насока (виж по-горе цитата от решението на ВКС). Ако съдът ми ги допусне - ок (въпреки, че се създават според мен предпоставки за уважаване на евентуална касационна жалба от противната страна с/у решение в наша полза, постановено на база така събрани доказателства - нарушение на чл. 218з, ал. 3 ГПК).
2. Ако съдът обаче не допусне събиране на така исканите от мен доказателства мисля за следните варианти:
а.) твърдя, че ответника е започнал да владее имота след разглеждане на далото за първи път от въззивния съд. Поради това искам да докажа именно този факт, фактът е новонастъпил и следователно е допустимо събирането на доказателства относно него. Тук именно ме интересуваше дали ако ответникът по иск по чл. 108 ЗС не е владял вещта към датата на предявяване на иска, но е започнал да я владее по-късно, съдът ще уважи иска? Какво въобще би било решението на съда в този случай?
б.) продължавам защитата на база събраните до момента доказателства. Ако съдът ми уважи иска - ок. Ако ли не - тогава какво?!? Аз мисля, че с решението си съдът следва да установи дали ищецът е собственик на имота по отношение на ответника (един вид установителната част от иска по 108 ЗС). Къде ще намери място това установяване също е интересен въпрос!!! Прав беше поул като каза, че ответникът принципно може да заеме една пасивна позиция в процеса и да остави ищецът да доказва всичко. Въпросът е, че ответникат чрез процесуалния си представител е направил някакви заявления, които имат отношение към въпроса претендира ли той самостоятелни права върху вещта или не. Това от своя страна има отношение към въпроса може ли ответникът (несобственик) да придобие имота по давност след евентуално отхвърляне на иска, липса на посочване в диспозитива дали той или ищецът е собственик и упражняване на фактическа власт върху имота в предвидения от закона срок (като имаме предвид, че давността не е прекъсвана от предявения иск)? Съответно може ли ищецът да се брани срещу това? И може ли ищецът да предяви нов иск по чл. 108 при неуважаване на настоящия, като този път основанието бъде, бе ответникът владее от датата на постановяване на решението по предходния иск (според мен да)?
Май стана нещо много объркано!
Накой ако има идея да коментира (поне първата част от горенаписаното).
10х още веднъж!

100% правилна тактика. Бих постъпил по същия начин. Пробвайте и 114 от ГПК. Това ще са нови фатически твърдения от страна на ответника но не и доказателства /още по-малко нови/. Това ,че закона ги обвързва с последици на доказателствена сила, не променя характера им на фактически твърдения.