чл. 234 от НК

[j.s.p.]

В конкретния случай в склад на ЕООД са били открити акцизни стоки ( бутилки алкохол) без бандерол ( по - точно имат бандерол, но е с изтекъл срок). АУАН е съставен на ЕООД. Според вас следва ли управителя на ЕООД, който е и едноличен собственик на капитала на дружеството да носи наказателна отговорност и да бъде субект на престъплението по чл. 234 от НК или трябва да се позовем на глава трета от НК, тъй като деянието е извършено от юридическо лице, което не е наказателно отговорно. По - логично според мен е второто, тъй като противното би било неоснователно разширяване на обхвата на основния обективен признак - субекта на престъплението по чл. 234 НК. От друга страна може ли да се приеме, че в случая стоките са без бандерол, след като е изтекъл срока на същия. Моля за вашите мнения.

[kpavlova]

От рехавата практика на ВКС по този текст горе-долу става ясно:Съставът е осъщ. щом подс.е установил факт. власт върху стоки с търг. предназначение. Под "склад" следва да се разбира всяко помещение, в което се съхраняват вещи със стоков характер. Няма никакво значение, дали това помещение е наето или собствено на дееца, дали основното му предназначение е за жилищни нужди или други нужди. Материалната норма не предпоставя никакви спец. изисквания по отношение на субекта на престъплението, който може хипотетично да бъде не само производител или вносител на акцизни стоки,но и всяко друго лице, което осъществява дейност, свързана с търговията с такива стоки./Това - Р.Ненков, Трето НО/
Теорията / Д.Михайлов/ - при неистински или преправен бандерол също има основание за носене на отговорност.Изтеклият срок/ като админ.нарушение/ не го е имало и за него не е писал.За подправените бандероли има резон- те не удостоверяват претендираното, а им е придаден вид да удостоверяват плащане на акциз.Не мисля така да стои въпроса от нак-правна гл.т.за бандерола с изтекъл срок.
"Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз.НК няма свои понятиs за акцизна стока и бандерол, т.е. явява се бланкетна нормата.Бандеролът се поставя по ред, предвиден в закона.По ЗАДС адм.НО може да се носи и за държане на склад на акцизна стока с изтекъл срок на валидност на бандерола, но това е изрично предвидено като предмет.В някаква наредба беше на Министерството на финансите, че бандеролът има срок на валидност/ за вина и спиртни напитки/ и как той се определя.Имаше такава по стария ЗА, трябва да има и по новия ЗАДС.
Мисля, че да се носи отговорност за складиране на акцизна стока с изтекъл срок на бандерола е разширително тълкуване на нак.правна норма.Като изпълнит.деяние на админ-нарушение това е изрично предвидено.В НК не е.
чл.234 е по-стар от дефинициите на ЗАДС и се получават големи кривини- НК казва "които се изискват по силата на закон"/бандерола/ - в ОА се пише - чл.2 от ЗАДС.Да ама този текст казва само кои стоки са акцизни, а не че задължително им се поставя бандерол.Чл.64 от ЗАДС казва, че производителите и вносителите поставят такъв знак / т.е. задължението е по чл.64 от З, но на опр.лица/.Да , ама установените извършители рядко са вносители и производители.
Пак теор/Михайлов/управителят можел да носи нак.отговорност.
Не мисля така.Основното възражение от обвинит.страна тук е ,че съставът не изисква деецът да държи за себе си, т.е. стига да осъщ.факт.власт.Първо, факт.власт върху склада на едно ЮЛ не винаги я има точно управителят, примерно някакво "МОЛ".Второ ЮЛ е складодържателят, би се възразило от защитна страна. Т.е. то държи на склад, от свое име, и за своя сметка, без да е нужно да е собственик- ни на склада, ни на акцизните стоки.
В резюме- по ЗА за имущ.санкция.

[j.s.p.]

Колежке Kpavlova споделям мнението ви, че при НК в този му вид управителят не следва да носи наказателна отговорност, въпреки, че така всеки би могъл да осъществи състава на чл. 234 НК под шапката на ЮЛ и да избегне наказателно преследване. На противното обаче ме навеждат текстовете в НК на данъчните престъпления ( чл. 255 и сл. от НК), където управителят на ЮЛ също не е посочен изрично като субект на престъплението, но именно той носи отговорността по въпросните текстове въпреки, че в повечето случаи данъчната измама формално се осъществява от съответното дружество. От друга страна смятам, че с държането на склад на акцизни стоки с изтекъл срок бандерол не се осъществява изпълнителното деяние по чл. 234 НК. За нарушението по чл. 123, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС е без значение дали акцизни стоки са без бандерол, облепени са с неистински или подправен бандерол или са с бандерол с изтекъл срок на валидност. Не така стоят нещата при чл. 234 НК, където е посочено, че следва да липсва бандерол изобщо, а това може да стане, когато въобще няма такъв или облепеният е неистински.

[REVOLUTION]

Аз съм на друго мнение !По въпроса за наказателноотговорното лице , смятам че управителят трябва да носи отговорност.Вярно е че ЮЛ е правният субект , който е собственик и държи акцизните стоки.За наказателното право обаче имаме физическо лице , което осъщяствява деяние(макар от гледище на гражданското право , поведението на на фл , да се счита за поведение на юл) , изпозлвайки обществените условия(правноорганизационна форма на ТД) , то държи в склад , стоки , за които се изисква бандерол(приемаме , че случая не е маловажен).
Сега какво означава бандерол с изтекъл срок?Има ли такова пончтие?За мен не.Тогава изхождайки от определението за бандерол , установяваме , че имаме налице една срочна ценна книга.Срокът е прекратителен.Ценните книги инкорпорират права , щом те са срочни и правата в тях също са срочни.Следователно след изтичането на срока , правото инкорпорирано в бандерола ще се прекрати ,а оттам няма да имаме ценна книга , следователно няма и бандерол.С други думи след изтичането на срока , лицето ще държи стоки без бандерол , с което от обективна страна състава е осъществен.

[kpavlova]

Верно, че това "държане" от ЮЛ може да се яви радикална защитна теза и по 354а от НК, примерно, , само дето не се е намерило ЮЛ, което да декларира с готовност, че "държи ", може и не на склад, 20 кг хероин, пак примерно и да "отърве" кожата на управителя си. Държането по смисъла на НК е осъществяване на фактическа власт/ т.е. и владение, и държане от гл.т.ВП/ и то само от ФЛ.
Проблеми от подобно естество обикновено възникват при ВВООБ- при оръжейните магазини, както и стоките с "двойна употреба"
Кой осъществява факт.власт от името на ЮЛ.Решаваме, че е управителят.Защо- по силата на правната му "функция"- е, нали се интересувахме от фактическата власт, независимо от правното й основание, както и последици.Управителят може изобщо да не "държи" във факт.смисъл на думата.Да няма ключ от склада, да не го е виждал този склад.Е ли това държане?Т.е. не върши работа идеята, че управителят от името на дружеството винаги осъществява фактическа власт върху всяка вещ, който дружеството "обладава" на някакво правно основание, без да е задължително да е собствено.Ако е гаража на кварталното магазинче, което е ЕООД, някак си изглежда лесно.А ако е изпълнит.директор на АД У, производител на спиртни напитки от среден мащаб за европ.пазар- дали изп.директор осъщ.факт.власт върху склада Х, в гр.У, складово помещение Z.Като писах горе има резон " НОЛ е МОЛ", което осъществява факт.власт върху склада, като не е задължително да съвпада с управителя.
По ЗА отговорността на държателя е "субсидиарна"- наказват се ако не се установи собственикът.Това е много нехаресван текст/ защото е и странно формулиран- ако не се намери "виновния" собственик, отговаря "държателя", така звучи, едва ли не/
Бандеролът не е срочна ДЦК май / по начало не е /.Акцизът или е платен или не е и това удостоверява книгата.Просто МФ решава и променя вида - слага холограма, или решава че ще се повиши акцизната ставка- и трябва нов бандерол.Акцизът с изтекъл срок удостоверява, че акцизът е платен към определен момент и по изискуемата по закон акцизна ставка в същия този момент.Винаги има
някакъв гратисен период за наличните количества/ това са спомени по ДП, което, както знаете, не ми е нито слабост, нито стихия, тъй че не ми се смейте /Ако си вносител, складодържател по ЗАДС- завяваш колко ти е количеството със стари бандероли,описват се,инвентаризират, като се доплаща само разликата по новата акцизна ставка.Т.е. стоката с изтекъл бандерол не е стока, за която изобщо не е заплатен дължимия акциз./ пък да не говорим за нов "модел" бандерол, по стария всичко си му е платено, но не е с холограма/.
чл.234 макар да е "забит" в престъпления против отделните стопански отрасли в НК не е толкова престъпление против търговията, а против данъчната система.Не вярвам търговията да страда чак по престъпен начин и до престъпна степен от това, че някой продава на ниски цени акцизни стоки/ т.е. подбива цената/ или ги продава на пазарните/ но си прибира необосновано висока горница/.Не оборота страда, а данъчната система, за това не му е мястото на престъплението в този раздел.И от тази гл.т. държането на стоки с изтекъл по срок бандерол мисля че по степен на общ.опасност следва да гравитира повече към админ.нарушения.Обостоятелството, че ЗАДС изрично предвижда такова нарушение "държане на стоки с изтекъл срок на бандерола" означава, че самият дан.закон, към който НК препраща,бидейки бланкетен, прави ясно разграничение на видовете.
Ако разгледаме бандерола като ДЦК и предмет на престъпление против паричната и кр.система, не е, ама никак не е все едно, дали ДЦК е преправена или неистинска или с изтекъл срок.Не могат да се приравняват според мен от НП гл.т.
В полза на админ.х-р следва да се изтъкнат и фискалните съображения : по 234 не може да се отнеме предмета / като особена конфискация/ защото не принадлежи на виновния, а на ЮЛ./ Нали нямаме спор, че 234, ал.3 се прилага във връзка с 53 и и има значение чия собственост е ?/.По ЗАДС белята в пари за ЮЛ е по -голяма
По ал.1 има наказание глоба в "10-кратния размер на цената на продаванието стоки".А на държаните?Има ли глоба?Не може разширит.
Ако сме по ал.1 - по чл.78а.Не такъв е размера на глобата по ЗАДС
Ако сме по ал.2 разсеяният законодател напълно е "опущил" да пише кумулативно наказание глоба.
Не са отминали времената, в които извършителите се "натискат" да върви по нак.правен път- алинея първа, защото минава по чл.78 а .Сигурно си има причина

[REVOLUTION]

Термина държане, използван в текста на 234НК , не може да се отъждествява с юридическото понятие държане в ЗС.Последното означава , че едно лице осъществява фактическа власт , но за другиго.Тоест разбирана така тази думичка ще доведе , че обикновените работници-да кажем ръководителя на склада-също ще носи наказателна отговорност , защото по смисъла на ЗС , той осъществява фактическа власт за собственика-търговец.Тук , според мен , по точното тълкуване на държи е лице , което осъществява фактическа власт(владение) върху акцизни стоки , без бандерол и има пряка икономическа изгода от това или фл. чието поведение се счита за поведение на юл. , което от своя страна владее акцизните стоки.
Кой осъществява деянието държане в едно голямо предприятие е въпрос фактически , който не може да получи a priori отговор.Възможно е например , използвайки служебното си положение , един управител на клон да осъществява деянието в склада на клона , без знанието на управителя/изп. директор.Възможно е обаче последния да е закупил въпросните стоки , да е зидал нареждане да се складират в Н-ския склад.Това , че представителния орган няма ключ , не е виждал склада и т.н. не означава , че не държи , защото лицето което фактически осъществава държането го владее за собственика , тоест ЮЛ , то пък владее стоките , чрез поведението на ръководния си орган.
Сега ,бандерол със изтекъл срок , независимо дали го приемем за срочна ценна книга или за др. нещо е равно на без бандерол за периода от време , за който не важи.Разбира се това не важи за гратисните периоди , видях , че мин.на финансите ги в увеличавал на няколко пъти.След изтичането на последните нямаме бандерол и лицето държи акцизни стоки без бандерол.
Разбирането на текста от НК "без бандерол" е само началната липса на бандерол или използването на неистински такъв не отговаря на смисъла на закона.Смисълът е нак.ттговорност се носи от лице , което държи акцизни стоки , без да е платило за тях данък.Тъй като това се доказва единствено с бандерол и законът е използвал кратката формулировка-"без бандерол."
Според мен текстът си е на мястото.Разбира се , че търговския оборот страда много от търговия на акцизни стоки без бандерол.Вредите , които държавата изпитва са по-големи , отколкото в частност фиска(макар това пак да е държавата ).В първия случай се получава нелоялна конкуренция , която ако не бъде певсечена ще доведе до несъстоятелност на другите търговци с акцизни стоки или принуждаването им да влезнат и те в сивата икономика , оттова вредите за държавата стават по-големи.С други думи 234 е с правилно систематическо място , защото защитава обществените отношения , чевз които се реализира нормално търговския оборот в една пазарна икономика.

[Gabi1]

Прав си за бандерола. Разговарях с представител на Агенция "Митници" - и те така го тълкуват - след изтичане на гратисния период се счита, че стоката е без бандерол.

[kpavlova]

Термина държане, използван в текста на 234НК , не може да се отъждествява с юридическото понятие държане в ЗС.Последното означава , че едно лице осъществява фактическа власт , но за другиго.Тоест разбирана така тази думичка ще доведе , че обикновените работници-да кажем ръководителя на склада-също ще носи наказателна отговорност , защото по смисъла на ЗС , той осъществява фактическа власт за собственика-търговец.Тук , според мен , по точното тълкуване на държи е лице , което осъществява фактическа власт(владение) върху акцизни стоки , без бандерол и има пряка икономическа изгода от това или фл. чието поведение се счита за поведение на юл. , което от своя страна владее акцизните стоки.
Кой осъществява деянието държане в едно голямо предприятие е въпрос фактически , който не може да получи a priori отговор...........Според мен текстът си е на мястото.Разбира се , че търговския оборот страда много от търговия на акцизни стоки без бандерол.Вредите , които държавата изпитва са по-големи , отколкото в частност фиска(макар това пак да е държавата ).
.......................С други думи 234 е с правилно систематическо място , защото защитава обществените отношения , чевз които се реализира нормално търговския оборот в една пазарна икономика.

Не съм твърдяла, че държане по НК е равно на държане по ЗС- писах- държане и владение по ЗС най-общо като осъществяване на факт.власт е "държане " по НК.
Държането по НК не се интересува от правното основание и намерението/липсата на намерение/ за своене/.За това държателят на наркотично вещество не може да поддържа убедителна защитна теза, че държи за другиго, това е наказателноправно ирелевантно.За това държателят на склада по 234, както най-често се изтъква в защита, не може да твърди/ може да го твърди, но не води до несъставомерност, де/, че държи акцизните стоки за братовчеда на жена си, познат му само по малко име./в тоя смисъл е пракитката на ВКС/
Проблемът идва не от тълкуването на "държане", а от "държането на склад".Т.е. каква е разликата между "държи на склад " и само "държи " по смисъла на Нак.закон.Държат се оръжия и нарк.вещества примерно.Те също могат да имат обем и да са в количество, което да не позволява да се държат "у себе си", т.е. пак могат да се съхраняват в помещение, до което лицето има достъп, или което помещение лицето стопанисва.Държането на склад т.е. предполага съхранение на вещи със стоков характер, като за целите на 234 е без значение предназначението на помещението / то може да е и жилище/.
Логиката Ви, REVOLUTION, е напълно разумна- че водеща идея е тази с "икономическата полза" от държането- т.е. кой държи склада е нак.правно релевантно или поне следва да бъде/ а не кое конкретно физическо лице/ има достъпа.Но си мисля, че действащият НК е недозрял за провеждане на тази логика до краен предел.Т.е. за да може да се ангажира нак.отговорност на управителя, е необходима изрична регламентация на основание за това.Именно поради непълнотата на уредбата или нейната неадекватност нак.отговорност отнасят физически лица за незначително количества инкриминирани стоки, когато ги държат именно в това си физическо качество, а не и управители на ЮЛ, за стоки със значителен обем.Текстът намира много предпазливо приложение за управит.органи.Т.е. приемам аргументите Ви как следва да се носи отговорността при ЮЛ, но не мисля, че тя може да се реализира по НК в настоящия му вид еднозначно.
Мога да се съглася също, че въпросът винаги е фактически - и като управителят на ЕООД осъществява "властта", защото е и матер.отг.лице на склада/ то "държи склада" ведно със стоката вътре/, понеже НК така или иначе не се интересува от това ЧИЯ Е акцизната стока, може да носи нак.отговорност.
Изобщо в НК с тези промени на парче и според случая, на фона на напълно новото гражданско, админ.и данъчно законодателство, има много празноти и несъвършенства, като най-големия проблем са длъжностните престъпления в частния сектор, както и престъпното засягане на различни общ.отношения чрез или от ЮЛ.да не говорим пък за колективни органи на управление и нак.отговорност/ какво щеше да стане ако имаше управителен орган с трима управители, съвместно представляващи и управляващи примерно и този склад?- и три в едно? по 234 /
Когато е създаден текста, в ЗА изобщо не е съществувало като админ.нарушение държането на акцизни стоки с изтекъл бандерол.
"Приравнява се на липса на бандерол ", но дали такова приравняване може да обоснове нак.отговорност?На тези стоки не им е платен целият акциз/ има дължима горница/?Следва ли да се наказват еднакво държащите стоки с неистински бандероли и тези, държащите стоки с изтекъл бандерол? Дали трябва да се остави само на инидивдуализация на отговорността?Аз не съм убедена.А когато става въпрос за нак.отговорност/ на въпроса да се или да не се носи такава/ тълкуването следва да е е еднозначно.А иначе съм много далече от мисълта, че един мастербокс цигари на кварталното дюкянче на бай Петко е по-общественоопасен от 100 такива на "Петко"ЕООД.
Разбирането на Митниците е такова, защото сега в ЗАДС е изрично предвидено такова нарушение.Бих била по -убедена от трайно установена и аргументирана, на собствено основание, а не поради трайността си, съдебна практика, вкл.и на върх.инстанция, от която е видно, че управителите следва да носят отговорност по 234/ и по много други текстове на НК/, само заради това си качество.Няма такава практика сега.А трайната практика на "Митниците"в админ.нак.процес някак си не ми е достатъчна в наказателния.
Престъплението засяга свободата на конкуренцията - да , това е така.но не само нея и не най-опасно нея.Ами дайте да криминализираме и продажбата на стоки на половината от пазарната цена, на собствено основание, това засяга конкурентите.Или "пестенето" от Фонд РЗ, конкурентите, които си плащат по-големи заплати на персонала също са по -рискова група за изпадане в "неплатежоспособност" от търговците-скъперници спрямо своя персонал .Не продажбата на стоки на по-ниски от пазарната цена е целял да преследва законът, според мен, а избягването на облагането с акциз, което също може да има такова следствие.Т.е. не се защитават плащащите, а се наказват неплащащите.
Преди това на мястото на този текст е стояла нак.отговорност за търговско посрединчество по занаят със спекулативна цел.Глава "Данъчни престъпления/ по късно- против дан.фин и осигурителната система/ изобщо не е съществувала, когато текстът е създаден.Първият вид облагане, което държавата е приела, че следва да защити по наказат.правен път и то изрично, е косвеното, акцизното облагане, защото при приемането на текста, социумът, пазарът или фиска, са страдали особено интензивно от дефицита на изрядни данъкоплатци по Закона за акцизите.За това си мисля, че законодателят случайно го е НАЦЕЛИЛ мястото в тая глава, за да се запълни дупката след отмяната на посредничеството/ след новата КРБ/, а не е вложил размуният смисъл на REVOLUTION, хал хабер си е нямал от тая напредничава мисъл - да пази свободата на конкуренцията.
И изобщо много доказателства има в НК, че в законотворенето има и случайни попадения, като не всяка поправка е int.рers., не е Ванко 1,2,3/конкретно поправката Ванко 1 май е от глупост, а не по комерсиални подбуди/
повече не ми се спори по акцизните въпроси, а и трябва да изляза.

[REVOLUTION]

ОК , прекратяваме спора. Накрая в заключение сме на едно мнение относно нуждата от нов НК , или поне изцяло нови части в него.

П.П.
Извинявам се за държането , не съм Ви разбрал правилно.

[kpavlova]

Мир
Трябва си основен ремонт на НК,като е въпрос и на известна неотложност, но ми настръхва косата какво може да се получи, ще ли се намерят "живите класици", с вярна визия, която и да е практически приложима, а не работна група НУРС?
За да не се получават недоразумения тип - 26, ал.6 / че гледам " по служба" в момента текста, -та 26 не се прилага "за престъпления, извършени след внасяне на ОА, но не включени в него"/- че как да са включени, като не са извършени още?Това изречение е лишено от човешка логика, не от правна...За да не преследват хирурга от МБАЛ Х , примерно, от "немай къде" за получаване на "бакшиш".По текста на "сервитьорите" от Татово време, 225 б, не знайно защо още действащ.Бакшиш, бидейки и дребен, недостоен да се нарече "подкуп", обиден и за даващия, и за вземащия -понеже няма как да му излезе длъжностното качество на доктора от ТД ... и още много други причини подобни и с различна степен на смехотворност.
П.П.Няма за какво да ми се извинявате
Нека силата бъде с Вас

[portokal]

Това за невключените се отнася само за извършените преди внасянето на ОА. Само за това след "както и".

[kpavlova]

Мисълта ми е как да се приложи " за престъпления, извършени СЛЕД внасянето на ОА ЗА ТЯХ в съда"?/ не цитирах правилно, а си преразказах текста - не за последните думи от изр. се отнасяше -"невключени"/

[portokal]

Ааа, ясно. Ами сигурно като се върне делото на прокурора, за да се включат. Де да знам как.

[kpavlova]

Ами нали е внесен "ЗА ТЯХ"?Това " за тях" е в повече май Няма как да е внесен " за тях", а те да не са извършени...

[portokal]

Вярно, че така пише.

[kazablanka]

Според вас текста на чл.234 от НК ще е приложим ли за алкохол намерен в големи туби или бидон например, относно "без бандерол, когато такъв се изисква по закон", тъй като на тях няма как да се постави бандерол? Благодаря предварително!

[1968]

Да, акцизния бандерол е за определен спиртен градус и определено количество като разфасовка.

[kazablanka]

Т.е. не разбрах ще бъде ли приложим чл.234 от НК, за алкохол с необходимото алк.съдържание, но държан в големи туби напр. по 10 или 20 литра? Благодаря за отговорите!!!

[1968]

Да, приложим е по принцип.