ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

[niky26]

Днес прочетох нещо,което докосна душата ми!

СЪЛЗИТЕ НА ДЪЖДА
Хладен следобед, събота беше...
Пих по неволя горчиво кафе...
Бе притъмняло, с грохот валеше...
Слънчево беше в мойто сърце...
Сушава стряха бе кафенето...
Аз пък бях птица с мокри крила
с непрестанен взор към небето,
но на суша, далеч от дъжда
И поседнах във ъгъл самотен,
с мокри дрехи, но с ведра душа...
С оптимизъм в душата закотвен...
В този миг влезе вътре дъжда...
Поприведено, сгърбено старче
дръпна стола и седна до мен.
Бе преминал през цялото барче
и ми каза с тъга “Добър ден”.
Аз му кимнах и отговор дадох.
Седна той и тогава се взрях-
като филм от отминала младост,
свой учител в него познах.
Бе одърпан и с мръсни ръкави,
без коса, със сплъстена брада
и кафето във миг ме задави...
По-горчив някак стана денят...
Неудобно ми беше да кажа,
че познах го – учителят мой...
И виновен, живял ненаказан
се почувствах. Светец беше той...
Извади мълком кърпичка стара,
извади бавно стотинки от там,
чай поръча, поиска цигара...
Бе изгубил младежкия плам...
Заговори за своите болки-
стар бил, болен, останал и сам,
а очите му- влажни, дълбоки...
Бяха същите, както ги знам...
Със ръката, с която съм писал,
насърчаван от стареца благ,
аз посегнах и чая платих му...
Той учтиво усмихна се пак...
Недопито кафето остана...
Станах мълком, тръгнах в дъжда,
а душата ми – кървава рана...
Как дъждът ми обърна деня...
Млади баровци, нагли, неуки
със парите купуват души...
А светците, дето ни учеха
ги забравихме в сетните дни...
И понесъл цялата болка
от неправдата в нашия свят,
мен прониза ме в ляво, дълбоко...
Със сълзи и дъждът заваля...

[ianeva]

Стига злободневие, време е за любов ... Всъщност за любов винаги е време. Малко от любимите ми Liebesgedichte Спокойно, преведено е, няма да ви карам да четете на немски

КАК ДА БЪДЕШ ЦЕЛУВАНА

Когато те целувам
целувам
не само устните ти
не само пъпа ти
не само скута ти
целувам също твоите въпроси
и твоите желания
целувам твоите размишления
твоите колебания
и твоята смелост
любовта ти към мен
и свободата ти от мен
твоите нозе
които са дошли
и пак ще си отидат
целувам те
каквато си
и каквато ти ще бъдеш
утре и след дни
и когато времето ми свърши

Ерих Фрид

/превод от немски на Венцеслав Константинов/

[apfel]

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

Продължавам -Евтимов

[apfel]

ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО



Когато си беден , когато си слаб
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека всепак побеждава доброто

Какво е охолство , какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига
кажи си на ум кротко думата стига
и вярвай че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Недялко Йорданов

[778899]

с риск да се повтарям,....


Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

БЛАГА ДИМИТРОВА

[balance]

Не знам дали това, което ще пусна, е уместно ... в темата за усмивките. Защото не предизвиква усмивка, макар че е много хубаво. А и много актуално точно сега ... макар че е писано преди повече от 170 години.
Но нека го прочетем.

Печально я гляжу на наше поколенье!
Его грядущее - иль пусто, иль темно,
Меж тем, под бременем познанья и сомненья,
В бездействии состарится оно.
Богаты мы, едва из колыбели,
Ошибками отцов и поздним их умом,
И жизнь уж нас томит, как ровный путь без цели,
Как пир на празднике чужом.

К добру и злу постыдно равнодушны,
В начале поприща мы вянем без борьбы;
Перед опасностью позорно малодушны
И перед властию - презренные рабы.
Так тощий плод, до времени созрелый,
Ни вкуса нашего не радуя, ни глаз,
Висит между цветов, пришлец осиротелый,
И час их красоты - его паденья час!

Мы иссушили ум наукою бесплодной,
Тая завистливо от ближних и друзей
Надежды лучшие и голос благородный
Неверием осмеянных страстей.
Едва касались мы до чаши наслажденья,
Но юных сил мы тем не сберегли;
Из каждой радости, бояся пресыщенья,
Мы лучший сок навеки извлекли.

Мечты поэзии, создания искусства
Восторгом сладостным наш ум не шевелят;
Мы жадно бережем в груди остаток чувства -
Зарытый скупостью и бесполезный клад.
И ненавидим мы, и любим мы случайно,
Ничем не жертвуя ни злобе, ни любви,
И царствует в душе какой-то холод тайный,
Когда огонь кипит в крови.
И предков скучны нам роскошные забавы,
Их добросовестный, ребяческий разврат;
И к гробу мы спешим без счастья и без славы,
Глядя насмешливо назад.

Толпой угрюмою и скоро позабытой
Над миром мы пройдем без шума и следа,
Не бросивши векам ни мысли плодовитой,
Ни гением начатого труда.
И прах наш, с строгостью судьи и гражданина,
Потомок оскорбит презрительным стихом,
Насмешкой горькою обманутого сына
Над промотавшимся отцом.
М. Ю. Лермонтов
1838

[ianeva]

Жак Превер

За теб, моя любов

Отидох на пазара за цветя
и купих цвете за теб, моя любов.

Отидох на пазара за птици
и купих птица за теб, моя любов.

Отидох в железарията
и купих вериги за теб, моя любов.

А после
отидох на пазара за роби
и те търсих, но не те намерих, моя любов.

Не съм сигурна кой го е превеждал, тъй като според едни източници този превод е на Веселин Ханчев, според други - на Кирил Кадийски, така че не мога да посоча преводач.

Мисля, е редно да публикувам и в оригинал

Pour toi mon amour


Je suis allé au marché aux oiseaux
Et j'ai acheté des oiseaux
Pour toi
Mon amour
Je suis allé au marché aux fleurs
Et j'ai acheté des fleurs
Pour toi
Mon amour
Je suis allé au marché à la ferraille
Et j'ai acheté des chaînes
De lourdes chaînes
Pour toi
Mon amour
Et je suis allé au marché aux esclaves
Et je t'ai cherchée
Mais je ne t'ai pas trouvée
Mon amour

Jacques Prevert

[ianeva]

И нещо, което намирам за изключително ...

Друг мит за Нарциса

Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се, а нищо не научих.

Като превръщах спалнята в олтар,
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше в кал,
изтекла със сълзите на прането.

И този мъж е Господ до мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.

Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен до първия завой
ще е забравил даже как се казва.

Защото в друга, чужда тишина,
със други имена ще го наричат.
След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам.

Камелия Кондова

[778899]

Писмо

От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мене
със самолет , със влак -
където и да бъдеш ,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш -
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго ,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен ,
целувай дъхав люляк ,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други -
от мене
по-добри.

И ако побеждава
мечтата твойта плът ;
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго ,
ти дълго ще си с мен.


Георги Константинов

[diaida]

Ето това се получава, като човек си сбърка професията!

Какви адвокати с те вие, а?! Замаскирани поети такива !!!



ако не се отваря ...
http://vbox7.com/play:6692c4b2

[niky26]

[ianeva]

Има няколко поета, също прозаици, в които съм вечно изгубена. И не заради самата мен, а защото те са вечни душегубчици

Първият стих е за всички добри деца, с усмивка

Доброто дете

Няма да мога да развържа обувките си, да оставя градът
да ме хапе по краката
няма да се напивам под мостовете, да правя стилистични
грешки.
Приемам тази участ на изгладените ризи,
Идвам навреме за кината, отстъпвам мястото си
на госпожите.
Не ми понася дългото объркване на сетивата, предпочитам
пастата за зъби и хавлиените кърпи. Ваксинирам се.

Гледай що за нещастен влюбен, неспособен да скочи в
езерцето
и да ти донесе червена рибка
сподирен от гнева на полицаи и детегледачки.

Хулио Кортасар
/превод от испански на Стефка Кожухарова/


Да бъде четено като въпрос

Виждал ли си
виждал ли си наистина
снегът звездите кадифеното пристъпване на бриза
Докосвал си ли
докосвал ли си ти наистина
ястието хляба лицето на жената която толкова обичаш
изпитал ли си
като удар в челото
мига задъхването падането бягството
Узнал ли си
узнал със всяка пора на своята кожа
че очите ти ръцете ти полът ти сърцето ти тъй меко е
трябвало да хвърлиш
трябвало е да оплачеш
и трябвало е да измислиш пак.

Кортасар
/превод от испански на Стефка Кожухарова/

[ianeva]

Лорка в отделен пост ...

Малък виенски валс

Във Виена има десет девойки,
едно рамо, където плаче смъртта
и гора с препарирани гълъби.
Има фрагмент от сутринта
в музея на скрежа.
Има една стая с хиляда прозореца.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс със затворена уста.
Този валс, този валс, този валс, този валс,
за „да“, за смърт и за коняк,
който мокри опашка в морето.
Искам те, обичам те, искам те,
с фотьойла и мъртвата книга,
в тъмния таван на лилията,
по меланхоличния коридор,
в нашето лунно легло
и в танцът, който костенурката сънува.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс със сецнат кръст.
Във Виена има четири огледала,
където играят устата ти и ехото.
Има една смърт за пиано,
която посинява момчетата.
Има просяци по покривите.
Има свежи венци от сълзи.
Да, да, да, да!
Вземи този валс, който умира в ръцете ми.
Защото те искам, обичам, любов моя,
на тавана, където играят децата,
сънувайки стари лампи от Унгария
от шумкането в хладната вечер,
виждайки снежни овци и лилии
от тъмната тишина на твоето чело.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс на „Обичам те завинаги“.
Във Виена ще танцувам с тебе,
с костюм, който да има
глава от река.
Виж какъв бряг със зюмбюли съм накичил!
Ще оставя устата между краката ти,
душата си – в снимки и бели лилии,
и в тъмните вълни на твоята походка
искам, любов моя, любов моя, да оставя,
цигулка и гроб, лентите на валса.

превод Александър Сандев

[diaida]

За всички грахчета ...

[diaida]

Само да добавя ...

Толкова се радвам когато прочета хубав стих, написан от много млади хора!...
Радост Даскалова, Елена Денева, Гергана Атанасова и още, и още ...
Талантът е като шило - в торба не стои!
Да им е здраво перото!

[diaida]

Тайно в нощния пъкъл от безлюдни сирени,
от прогонени духове и ловци на поети
една мисъл протрита - по подметки и риза,
омотана в прогнози на балкона излиза -
нервно пали цигара, упоява капчука -
с дъх на евтин тютюн и на съботна скука.
И ме хваща за гърлото нещо предзалезно,
нещо мокро и сиво, нещо като изоставяне,
от което разбирам - несъмнено и точно,
че онази с цигарата, дето се кани да скочи,
омотаната в упреци и с разголено рамо,
не е случила - на човек...
Май не е било ден и за двамата...

А на другия ъгъл, подпрян на капчука,
час за срещи - забравен - потропва с обувка,
нервно гледа към входа, подръпва ревери -
вероятно го е сменила с ново предубеждение...

ГЕРГАНА АТАНАСОВА

[diaida]

СТУДЕНО - ЕЛЕНА ДЕНЕВА ...

[diaida]

С моите клипчета аз много тихо ги обичам за смелостта им да фантазират в това фантастично безвремие ... !

[diaida]

Ще завърша днешното лит. четене с едно от любимите ми ...

РАДОСТ ДАСКАЛОВА - КУПИ МИ ЗА КОЛЕДА

[niky26]

ЩЕ ПОМЪЛЧИМ

Днес ще има
речи безкрайни
костюми нехайни
цветя на камари
запален огън
който не пари
ще си навеждат
главите
ще си извадят дори и
сълзите
оркестър ще свири
ще кънтят небеса и баири.
Ден за Герои
а какви бяха вчера
нейде забравени
зарити дълбоко
само имената им
написани някъде
висящи във прашното
чакаха своето време
широко.
Кои бъркат днес
НЕ в съвестта си
за да извадят
някаква почит
смачкана
ще я пригладят
със думи красиви
да ни убеждават
точно в този момент
че делата им днешни
и туй кое мислят
са всички правдиви
нямат никакви стъпки
грешни
колко са смешни
те са хората
със късата памет.
От тяхното бреме
което стовариха
нямаме време
но често се сещаме
без много трибуни
те са наши Герои
и го усещаме.
Ние не търчим по речи
и думи красиви
а днес ЩЕ ПОМЪЛЧИМ
във тяхната памет
а онези
да се сетят
за техните
на Героите
думи правдиви!

" Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..."

...


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!