ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

[toni_law]

ОБИЧАМ ВИ

[niky26]

Понякога съм толкова самотна,
че предпочитам самотата.
Страхувам се да разговарям
с мъжа, с когото се обичахме,
защото думите, които си разменяме,
отдавна са изгубили цвета си.
Изтръпвам от звъна на телефона –
от нечий повик, предварително обмислен.
Все някой някога от мене има нужда
и все забравя нещо много важно,
което аз очаквам да ми каже.
Обърквам се във хаоса от думи,
от обещания, покани и целувки –
нетърсени, нечакани, неискани,
че нещо в мен започва да крещи.
От толкова приятели край мене
все по-болезнено копнея за един
и все не мога да го разпозная.
Понякога съм толкова самотна,
че предпочитам самотата.

Венда Райкова

[niky26]

И отново тя!


Аз пак ще се завърна край морето.
И в есента - бургаската, когато дъждовете
случайните му гости са прогонили,
ще ме посрещне само листопадът.
Аз пак ще се завърна край морето.
соленият му дъх ще подкоси краката ми.
Ще коленича върху пясъка молитвено
и дълго, много дълго ще мълча.
Тогава ти ще дойдеш. И ръцете ти
ще ми признаят, че си ме очаквал.
Не казвай нищо. Не насилвай думите.
Жестокото им отмъщение спомни си.
Аз просто ще се гмурна в глъбината
на ласкавото синьо на очите ти.
Като удавница на дъното им ще открия
усмивката, с която ще изплувам.
И ще засветя цялата. Ще тръгнем
под залеза - тържествени и тихи,
към крайния квартал, към къщата,
в която
със оцелелите приятели ще пием чаша вино.
Когато се завърна край морето …

[niky26]

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА


Каква принцеса бях, каква принцеса!
Как влюбваха се принцовете в мене!
Безгрижно, лекомислено, божествено
живеех – пренебрегнала вретеното.
Как покорявах всичко само с поглед!
Бях вятърничава и мъдра – всякаква.
За мен мъжете стъпваха във огъня.
И тайно във съня си ме изплакваха.
Каква принцеса бях... Но ме докоснаха
очите ти – две остриета сини.
Прибрах короната, разгоних гостите
и те приех – в едно със орисията си.
Какво си мислиш – че изтлява миналото?
Че край си има всяка женска лудост?
Повярвай ми – макар след сто години
принцесата във мен пак ще се събуди

Маргарита Петкова




ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ


За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:
кога съм силна, кога слаба,
кога съм трезва, кога - пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам "мили",
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на Оня Иван - от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.

Внимавайте като преглъщате.



П.П. чл.313 НК

[highhopes_]

Обръщението на Кърт Вонегът пред абсолвентите на Масачузетския технологичен институт, САЩ

Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.
Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.
Но вярвайте ми за плажното масло.

[toni_sf]

Знаеш ли, че Смехът сближава хората 8 пъти по-бързо от обсъждането на интересна тема, посещението на хитов филм или дори бутилка хубаво вино?
Знаеш ли, че Смехът лекува тялото и душата от болести и разочарования, като може да изведе човек от състояние на депресия без антидепресанти за няколко дни?
Знаеш ли, че Смехът е едно от най-добрите средства за справяне със стреса, самотата и напрежението?

[krasitodorov]

Иска ми се да имам приятели юристи. Който желае същото, скайпът ми е krasitodorov1

[Melly]

[kalinpetrovbg]

Колеги това гледахте ли го?

[kalinpetrovbg]

А това пък е най-яката реклама, която съм виждал до сега. На второто видео може да напишете каквото си поискате за да довършите историята на ловеца и мечката )))) супер яко е

[tedyxaz]

Колеги това гледахте ли го?

IPhone 4 Rulz

[lucius_seneca]

Пожелавам на всички колеги успешна и ползотворна седмица с тази песен от моите ученически години

[aron_davidov]

Това е любимияъ ми късометражен филм. Може би не е много за тази тема, но не можах да намеря по-подходяща.
Приятно гледане!

[tedyxaz]

[Melly]

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?

ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?

Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.

ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.

Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.

— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.

Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.

И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).

Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

[anastai]

Притча за вратата на закона

Човек идва до вратата на Закона и иска да влезе. Пазачът отказва да го пусне, но казва, че ако чака достатъчно дълго, може би някой ден в несигурното бъдеще е възможно да му позволи да премине.
Човекът чака ли, чака, остарява, опитва се да подкупи пазача, който взема парите му, но пак отказва да го пусне през вратата. Човекът продава вещите си, за да получи пари и да предлага още подкупи, които пазачът приема, но въпреки всичко не му позволява да влезе.
Когато взема всеки следващ подкуп, пазачът обяснява: "Правя това, за да не загубиш напълно надежда."
В крайна сметка мъжът остарява, разболява се и знае, че скоро ще умре. В последните си мигове той събира енергия, за да зададе въпроса, който го е озадачил през годините: "Казаха ми- обяснява той на пазача, - че Законът съществува за всички. Защо тогава става така, че през всичките години, в които седях тук да чакам, никой не дойде до вратата на Закона?"

"Тази врата- отвръща пазачът- е направена само за теб. И сега ще я затворя завинаги." И затръшва вратата, докато мъжът умира.

[778899]

http://www.webcafe.bg/id_1087473218_Na_ ... stvenostta

*сега ми го пратиха-хареса ми!

enjoy!

[tedyxaz]

http://misli.hit.bg/2often.html
http://misli.hit.bg/youare.html
http://misli.hit.bg/hasanyonetoldyou.html

[Melly]

Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря.
Франсис Бейкън

[778899]

Сърце


Превързах пак сърцето. И... забравих.
А устните ми болката напука.
Но никому поклони не направих,
не се проврях през ничия пролука.

Не се бичувах - никого не хапах.
Болеше ме душата (скрито плаках!).
Потъвах в кал, но никого не цапах.
И не Годо, а себе си дочаках.

Не ядох от нахапани комати,
не носех дрехи, носени от други.
Не пазех недискретни компромати,
не давах във замяна на услуги.

Не се обръщах. И не съжалявам.
Едно лице и име имам само.
Нормално - като всички - остарявам.
Сърцето - в рани. Но пък е голямо.

Накъсана на късове стотици,
превързвам рани, но не ги отварям.
Сърца не се създават по матрици.
Дори и свои грешки не повтарям.

Запомнени - сърцата не умират.
А такта им единствен, уникален
себеподобните сърца намират.
Сред кал да си! Но да не бъдеш кален.


Дарина Дечева