дете, ипотека, задължения

[martinela_m]

Радвам се, че ви намирм отново тук! И искренно Ви се възхищавам - кога спите?
Честно казано това с разпореждането и ипотеката винаги е провокирало вечният хамлетов въпрос "Да бъде, или да не бъде!" Вече и аз почнах да се обърквам. Спорем мен учредяването на ипотека не е действие на разпореждане, но ...Така или иначе полемиката е около разликите в ДИ и ЗИ, и четейки ТР оставам с убеждението, че отново се има предвид ограничаването, което става по волята на собственика на имота. При ЗИ вписването е по волята на прехвърлителя и то към момент, когато собствеността е излязла извън неговия патримониум.
това на Венедиков в ИЗП също го четох. Но понеже, в съда в който евентуално ще вписвам притеснението беше единствено около падежа, заради това и аз акцентирах върху този елемент. (При мен няма промяна в собствеността, пък и трудно може би ще има защото ще трябва разрешение на съда, нотариуса (или поне тези в нашия с.р. ще искат доказателства, че цената е платена, така че "мисията невъзможна" или почти невъзможна ).
Така че по тази тема май всичко си казахме! Сърдечно благодаря на всички, които с опита и знанията си ми помогнаха. Хубав ден на всички (обещаха да е слънчев и летен), и обещавам да ви държа в течение какво се случва ... Ако ви е интересно и ви интересува.

[martinela_m]

Всичко е добре, когато свършва добре... въпреки че май е въпрос на гледна точка Медиатора в мен надделя, което означава, че няма да ходим на съд!
Днес длъжникът плати парите!

За съжаление няма да установим какво точно ще се случи, защото е твърде вероятно да не влезе този спор в съдебна зала.

Poli_g, трябва да ти призная, че беше беше абсолютно права!

[Standbay]

Поздравления!
Почти си бях написал исковата молба за нищожност на законната ипотека, не на вписването. Защото положителните действия на СВ не подлежат на обжалване - вж. практиката в техния форум

Само Поли ли е абсолютно права

[stoyan_stavru]

[quote="martinela_m"]
"Разпоредбата на чл.130, ал.3 се отнася единствено за договорно учредената ипотека. В случаите, при които изрично е предвидена възможността за вписване на законна ипотека /например при покупка на недвижим имот от името и за сметка на невършилото пълнолетие лице, по която плащането на цената е отложено в определен срок от подписването на договора/, такава може да се учреди и върху имот, притежаван / придобит/ от непълнолетен, без да е необходимо получаването на предварително разрешение от съда. Необходимостта от такова предварително разрешение е свързана с желанието на законодателя именно съдът да прецени доколко "учредяването на ипотеката отговаря на интересите на детето и да се ограничи възможността за злоупотреба от страна на неговите законни представители". При законната ипотека такава опасност от злоупотреба не съществува, тъй като самият закон посочва основанията, при които може да възникне /по искане на кредитора/ ипотечното право."
- цитат от Въпроси на българското вещно право - Стоян Ставру.

Здравейте, martinela_m,

Твърдо стоя зад мнението си
Радвам се, че то Ви е помогнало. В крайна сметка законна ипотека е възможна единствено в изрично посочените от закона случаи. Т. е. става въпрос за законодателна преценка по въпроса: кога кредиторът може едностранно да наложи тежест (ипотека) върху един чужд имот.
Без значение е кой е собственикът на този имот (с изключение на държавата може би с оглед невъзможността за осъществяване на принудително изпълнение, в което всъщност ипотеката "оживява" ).
Аналогичен на поставения от Вас въпрос може да бъде отправен и в контекста на чл. 24, ал. 1 от Закона за народните читалища (не че е изключително актуален закон, но дава почва за размисъл . Ето какво гласи текста на разпоредбата: "Читалищата не могат да отчуждават недвижими вещи и да учредяват ипотека върху тях". Забраната е единствено за учредяване, при което се извършва волеизявление от страна на читалището (собственика). При законната ипотека липсва подобно волеизявление от страна на собственика. Волеизявлението е на кредитора и е свързано с конкретни правни последици (възникване на ипотеката) поради наличието на изрично уредено от законодателя потестативно право.
Редакцията на чл. 130, ал. 4 СК е малко по-различна: "Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 (има се предвид предходната алинея на чл. 130 СК - бел. моя) при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството". Струва ми се, че под "обезпечаване" в първото изречение на чл. 130, ал. 4 СК отново се има предвид "учредяване" на обезпечение (ипотека) чрез извършване на волеизявление от страна на законния представител на собственика (ненавършилото пълнолетие дете). Ако обаче законният представител купува недвижим имот от името на ненавършило пълнолетие дете, продавачът с вземане за цената ще може да впише (а не да "учреди" или да "обезпечи") законна ипотека върху прехвърления от него имот. Така се съобразява и правилото: "Комуто ползите, нему и тежестите".
Надявам се съм бил полезен и се радвам, че конкретният въпрос е бил решен с участието и на двете страни.