mi_lena написа:advokat__nikolov написа:
Не може съдийката кака ти Пена, непрочела и два реда след завършването си, от доматите да влиза в съда и да правораздава. Съдът не е пазар.
А може ли Пешо, щото е професор по нещо си и не е влизал в съд, да знае за практическите аспекти на процеса повече от кака ти Пена, която поне 2 пъти в седмицата влиза с по 10-15 дела в залата на съответния районен съд.
Охоо, Миленааа, как си, душице
Разбира се, веднага отговарям.
Практиката е безспорно много важна, а и ценна. Но това само по себе си не я прави трудна. Всеки нормално интелигентен човек свиква с практиката, когато му бъде демонстрирана няколко пъти нагледно базисно, а не след дълго, субектът ще свикне, т.е. ще свикне с формулата. За това занаят се краде.
До тук с практиката.
Теорията, като извор на юридическа енергия.
Ето първо един пресен пример.
Виждам се с един приятел. И заговорихме се на тема ГПК или по-точно за страни в ГП.
Попита ме, какво толкова има да се чете за тия страни. Тоя страна ли е - страна е, ония страна ли е - страна е. Какво толкова се вглъбяваш ?
Казах му, мен ме интересува следното : кое е онова юридическо свойство което прави тези страни именно страни. Кое общото за всички страни (род) и каква е видовата отлика между тях.
Какво постигам ?
Първо, научавам що е чисто юридическата същност на страните, а не просто да ги изброявам.
Второ, докато достигна до отговора за юридическата същност на страните се сблъсквам с разнообразни мисловни перипетии, които обогатяват речника ми, развивам се зверски мисловно и интелектуално. Мисълта става бърза, логическите операции се осъществяват светкавично, а юридическият изказ - безупречен.
Казвам това, защото много хора не правят разлика между юридическо знание и юридическо съзнаване. Първото е юридическо нищо, не вникване в същността, един гол факт отразен в съзнанието. Второто пък е мрежа от много факти свързани по между си, за да образуват едно логическо единство на дадено понятие. Докато знанието е статично, съзнаването е динамично.
И така, юридическата теоретична подготовка е най-важният аспект от живота на юриста. Той ще бъде въоражен с много знания, ще притежава остър като бръснач ум, юридическият му речник обогатен, ще удържа на сложни юридически казуси.
Какво остава за практика без тази подготовка ? Едната гола формула май. Но, което е по-важно - ще може ли практика тепърва да се научи ? Едва ли, закъснял е, а едва ли ще разполага с времето на студента.
Обратното, теоретика ще навлезне в практиката много бързо.
Правото е най-висшата наука. А това означава, че човекът трябва да е много интелигентен, за да усвои правото в неговата сложна същност. Друг начин няма. Останалото е отбиване на номера, но тогава сме далеч от същността на правото.
Да бъдеш съдия означава че ще решаваш човешки съдби. И никой няма право да бъде допускан да решава човешки съдби, когато той не е вникнал в юридическата теоретична същност на правото или в отделна негова област. А това не е лека задача.
Зубрачите трябва да се отстраняват. Те знаят (статика), но нищо не съзнават (динамика), просто защото притежават много голи факти в съзнанието си, които нито са изградени логически, нито са координирани по между си.
Затова тия с доматите да се стрелят.
ПС: В текста сигурно има грешки. Пиша от HTC Desire HD, т.е. пиша с виртуална QWERTY клавиатуа на перфектния 4.3 инчов капацитивен дисплей, а и ме мързи да се поправям.
Аз например не го чакам.
. 
М`дам, поредно плагиатстване нелепото твърдение на Филчовата фраза. lol: 
