начало

Без вина наказан чрез съсобственост с държавата – ефект от разнородната практика по чл. 343б, ал. 5 НК Без вина наказан чрез съсобственост с държавата – ефект от разнородната практика по чл. 343б, ал. 5 НК

Кога трябва да се даде съгласие по чл.134 (2) т.6 ЗУТ?

Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот emilgrigorov » 22 Яну 2013, 09:13

Добре де, Емонски.
И все пак за значението на тези (устройствени, етажно-собственически и т.пр.) съгласия, на всичките там Заповеди, мораториуми, и знайни и незнайни форми на разпореждане с правото на собственикът да владее, да ползва и да се разпорежда със собствеността си :?: :!: :?:
Щото ямата е голяма.
За пример: В нотариалния ми акт за гръцки имот всичките тези обстоятелства са описани. За един апартамент, примерно, Актът е тридесетина страници.

Ето, да речем, в общия случай Подробният устройствен план по отношение застрояването позволява, и едновременно с това ограничава в полза на околните, имотът за бъде застроен в определени граници (вкл. и височина) определено количество. Същевременно Законът регламентира равни права на всички собственици в определена област (квартал примерно). Изменението на ограниченията (правата) засяга интереси и на други собственици в този достатъчно голям регион.... Та, в този ред на мисли ...
Carthago delenda est.
emilgrigorov
Активен потребител
 
Мнения: 2836
Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот julyanvonemona » 22 Яну 2013, 11:25

.... Та, в този ред на мисли ...

Та в този ред на мисли още от зората на нашето устроъствено законодателство ЗБНМ (1898) и "Правилата за застрояване на частни сгради в градовете" (Указ на Александър Батенберг от 1886) е прието че регулациите и правилниците за застрояване - имам съхранени такива, примерно за Хасково от 1924, са от "обществено благо" и не накърняват изначалното право на собственика на земята да строи както си иска. В същност през всичките тези вече над 100 години легислатурата е правила корекции и е доуточнявала до къде следва да се простира това "обществено благо". Нашето първоначално благоестройствено право е реципирано от италианското и е простичко за възприемане, а не можем да кажем, че италианците които са родили първите съвременни градове и благоустроени територии не са извървяли тежкия път на опитите (едва през 1941 се възприемат за цялата страна немските благоустройствени концепции). Разликата е че при нас опитите продължават.
Коментираният тук чл.136 (2) т.6 ЗУТ представлява още един опит да се доуточни кое какво и що! Понякога завъртян от вихъра на конспиративното мислене се питам дали този текст не е създаден по начин нарочно, тнъпите общинари да имат възможност да въздействат (поне на средностатистическия чунчо) и да отказват процедури по чл.135 ЗУТ. Нямам никакви доказателства обаче, но не е изключено и да е така. Т.е. в засуканите процедури да се "прекърши настъпателния устрем на противника" (Erich von Manstein). Противникът в случая е средностатистическия чунчо за който говоря.
Аз определям какво е моя работа!
Аватар
julyanvonemona
Старши потребител
 
Мнения: 5489
Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот emilgrigorov » 22 Яну 2013, 11:44

Това е така.
Но нека отново:
ПУП (най-прост вариант, нискоетажно свободно жилищно застрояване). С влизането в сила на този ПУП възниква правото за разпореждане по чл.180-ЗУТ. В определено със самия ПУП количество, качество и разположение (и във височина).
Разположение - не навсякъде, и не - колкото си щеш, а в позволена зона, област, територия ( на отстояния от имотни граници и до определена височина).
В тази позволена зона (област, територия) правото на собственикът да ползва имота си с цел застрояване е ограничено. Ограничено е в полза на съседния имот ... Тоест, господстващ по отношение застрояването в тази зона се явява съседния имот... По силата на закона и произлязъл по силата на закона нормативен акт.
Но, дали собственикът на този съседен имот има право да се разпореди с това.? Да - има право!
Carthago delenda est.
emilgrigorov
Активен потребител
 
Мнения: 2836
Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот julyanvonemona » 22 Яну 2013, 12:15

Чл. 180. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Правото на строеж в поземлен имот, се учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината (района) в предвидените от закона случаи.
Правото на строеж преди всичко е съставно право от правото на разпореждане т.е. ти като собственик на земята изначално разполагаш с него априори!
(NB!) то не възниква с влезлия в сила ПУП, а се учредява във съответствие с..... С други думи в съответствие с техническите изисквания зададени от ПУП.
Ако Вие emilgrigorov сте собственик на поземлен имот някъде из чукарите на "Нацонален парк Пирин", по силата на правото Ви на собственост Вие разполагате и с правото на строеж и имате право да го учредявате на когото си искате. Отделен е въпроса, че съгласно Закона за защитените територии в "национален парк Пирин" ПУП за ниско застрояване въобще не може да се създаде, и това е обвързано в чл.чл. 7,8 и 9 ЗУТ. От тук произтича и невъзможността да го учредите в съответствие с влязъл в сила ПУП или виза на главния архитект.
P.S. По отношение твърдението в този ми пост признавам арбитраж от poli_g
Последна промяна julyanvonemona на 22 Яну 2013, 12:22, променена общо 1 път
Аз определям какво е моя работа!
Аватар
julyanvonemona
Старши потребител
 
Мнения: 5489
Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот emilgrigorov » 22 Яну 2013, 12:20

Чек малкУ, говоря за правото да се разпоредиш по реда чл.180 ... :wink:
А ПУП-а го регламентира в количествено, качествено и като местоположение (вкл. височина) отношение.
За ЗЗТ и др.подобни предлагам да говорим по-нататък. Сега за сега - нещо простичко :)
Последна промяна emilgrigorov на 22 Яну 2013, 12:25, променена общо 1 път
Carthago delenda est.
emilgrigorov
Активен потребител
 
Мнения: 2836
Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот julyanvonemona » 22 Яну 2013, 12:24

emilgrigorov написа:Чек малкУ, говоря за правото да се разпоредиш по реда чл.180 ... :wink:
А ПУП-а го регламентира в количествено, качествено и като местоположение (вкл. височина).

И аз за това говоря,само че нарочно дадох пример с "национален парк Пирин", защото е още по фрапантно!
Аз определям какво е моя работа!
Аватар
julyanvonemona
Старши потребител
 
Мнения: 5489
Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот emilgrigorov » 22 Яну 2013, 12:33

Да, очевидно говорим за едно и също нещо. Но задържам опростения пример.
Сега по другите две твърдения в по-горния ми пост:
1. ПУП-а ограничава правото на ползване на имота с цел застрояване. По отношение качество, различно от предвижданията на плана, и в количество, ненадвишаващо предвижданията на плана.
2. ПУП-а създава ограничения в ползването на имота с цел застрояване и с разпореждането в зоните на отстояние от съседа и във височина. И двете в полза на съседния имот. Тоест , съседният имот се явява господстващ по тези права.
Забележка: в градоустройството височината се явява в пряка функционална зависимост с ослънчаването.
Carthago delenda est.
emilgrigorov
Активен потребител
 
Мнения: 2836
Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот Melly » 22 Яну 2013, 12:53

Що си мъчите главиците? :roll:
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот julyanvonemona » 22 Яну 2013, 13:02

emilgrigorov написа:Да, очевидно говорим за едно и също нещо. Но задържам опростения пример.
Сега по другите две твърдения в по-горния ми пост:
1. ПУП-а ограничава правото на ползване на имота с цел застрояване. По отношение качество, различно от предвижданията на плана, и в количество, ненадвишаващо предвижданията на плана.
2. ПУП-а създава ограничения в ползването на имота с цел застрояване и с разпореждането в зоните на отстояние от съседа и във височина. И двете в полза на съседния имот. Тоест , съседният имот се явява господстващ по тези права.
Забележка: в градоустройството височината се явява в пряка функционална зависимост с ослънчаването.

Законодателят не счита че
1. ПУП-а ограничава правото на ползване на имота с цел застрояване.....
2. ПУП-а създава ограничения в ползването.....
Той счита че с ПУП определя предназначението на територията, установява характер и начин на застрояване и в случая по чл.16 (1-6) ЗУТ размества собственост като създава УПИ извън границите на съществуващия ПИ. Толкова!
А това кое е функция на ослънчаването го е казал Създателят освен ако Ти който си пратен от Него всред нас не решиш да въведеш модификации в пространствено времевия континуум.
Последна промяна julyanvonemona на 22 Яну 2013, 13:08, променена общо 1 път
Аз определям какво е моя работа!
Аватар
julyanvonemona
Старши потребител
 
Мнения: 5489
Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот emilgrigorov » 22 Яну 2013, 13:06

Melly написа:Що си мъчите главиците? :roll:

НеАме си работа... Ми земи, налей малко де.

Емонски, според мен Законодателят счита едно в конституцията, друго - в общите и специални закони в това отношение, трето - в подзаконовите актове, а четвърто и пето - в действителност.
Carthago delenda est.
emilgrigorov
Активен потребител
 
Мнения: 2836
Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот Melly » 22 Яну 2013, 13:19

emilgrigorov написа:
Melly написа:Що си мъчите главиците? :roll:

НеАме си работа... Ми земи, налей малко де.

Да беше възможно, иди-дойди. Това не е като онова да наливаш акъл с фуния. А и.... виждам, че се напъвате да откриете топлата вода - нЕма нужда, има я. :lol: :lol: :lol:
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот Melly » 22 Яну 2013, 13:32

ЗС е базата, а градоустройствените закони са надстройката..., откакто съществува писаното право. :wink:
Или накратко, матрицата е следната: право на собственост, кадастър и на последно място - регулацията.
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот emilgrigorov » 22 Яну 2013, 14:12

Melly написа:... Бих. За да не кажеш, че не съм учтива.
ЗС е базата, а градоустройствените закони са надстройката..., откакто съществува писаното право. :wink:
Или накратко, матрицата е следната: право на собственост, кадастър и на последно място - регулацията.


Е така де, и аз се опитвам да защитя този ред на мисли. За значението на темата в оригинерното правото на собственост и последващите случки с това право, в крайна сметка. И - коя е темата. Въртя, суча, и все нанатам тикам. За пореден път съм нацелил линия, паралелна и на нулево отстояние от вярната, твоята..
Carthago delenda est.
emilgrigorov
Активен потребител
 
Мнения: 2836
Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот julyanvonemona » 22 Яну 2013, 18:23

emilgrigorov написа:[Законодателят счита едно в конституцията, друго - в общите и специални закони в това отношение, трето - в подзаконовите актове, а четвърто и пето - в действителност.

Действителността е такава каквато ние с тебе я създадем! Ако успеем да приложим теорията на свършените факти - да! Ако не -ядем бой и толкова!
Аз определям какво е моя работа!
Аватар
julyanvonemona
Старши потребител
 
Мнения: 5489
Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот emilgrigorov » 22 Яну 2013, 21:44

Раздел III.
Подробни устройствени планове

Чл. 108. (1) Подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране.
(2) Подробният устройствен план се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. С плановете за регулация се определят напречните профили на улиците с предвиденото озеленяване и сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, ако има такива извън уличната регулация. С план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията.
(3) Когато се създават подробни устройствени планове за един или за група квартали, те се придружават от проект за вертикално планиране. В случай че с проекта се предвиждат промени в уличната мрежа, той се придружава от схема на уличната мрежа, от напречни профили на улиците, както и от схеми на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, ако с новите предвиждания се засягат изградени подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на населеното място или на части от тях.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Неразделна част от подробните устройствени планове, с изключение на комплексните проекти за инвестиционна инициатива по чл. 150, са правилата и нормативите за тяхното прилагане, които се изработват в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 и се одобряват едновременно с плановете.
(5) Предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите.
(6) Собствениците на поземлените имоти се обезщетяват за вредите, причинени от прилагането на плана за вертикално планиране. В случая се прилага чл. 210.
Чл. 109. (1) Подробните устройствени планове могат да се разработват за териториите на:
1. населени места с техните землища, както и на структурни части от населени места с непосредствено прилежащите им части от землищата;
2. населени места и селищни образувания или на части от тях, обхващащи част от квартал, един или повече квартали;
3. землища или на части от землища.
(2) Подробен устройствен план за урбанизираните територии по ал. 1, т. 1 и 2 може да се създава и когато няма общ устройствен план, а за териториите по ал 1, т. 3 - само за цялото землище. В случаите, когато плановете за регулация и застрояване обхващат цялото населено място и/или землището му или цялото селищно образувание, те изпълняват и ролята на общ устройствен план за съответната територия.
(3) Извън случаите по ал. 2, когато няма действащ общ устройствен план, подробен устройствен план за един поземлен имот или за група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии може да се разработва за:
1. обекти с национално значение;
2. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;
3. обекти с регионално значение;
4. общински обекти от първостепенно значение;
5. обекти - публична собственост;
6. обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите;
7. обекти на техническата инфраструктура;
8. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;
9. обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата по Закона за регионалното развитие въз основа на решение на общинския съвет;
10. недвижими културни ценности;
11. обекти по чл. 12, ал. 3.
(4) Планът по ал. 3 се разработва в обем и съдържание съгласно чл. 108, ал. 2 и наредбата по чл. 117.
Чл. 110. (1) Подробните устройствени планове могат да бъдат:
1. план за регулация и застрояване - ПРЗ (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване);
2. план за регулация - ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); планът за регулация може да бъде план за улична регулация - ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост);
3. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) план за застрояване - ПЗ;
4. работен устройствен план - РУП (план за застрояване и силуетно оформяне);
5. (нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Според устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната необходимост при устройството на определена територия може да се изработва и прилага един от плановете по ал. 1.
(3) С подробните устройствени планове по ал. 1, т. 2 могат да се определят и устройствени зони и територии с устройствен режим и линии на застрояване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) За преструктуриране на жилищни комплекси, на промишлени, курортни, туристически и други селищни образувания се изработва и прилага план за регулация и застрояване.
Чл. 111. За земеделски, горски и защитени територии, за нарушени територии за възстановяване и за територии със специално или друго предназначение могат да се разработват специализирани подробни устройствени планове, които решават отделни устройствени проблеми и обхващат структурни части от територията на общината.
Чл. 112. (1) С подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 се определят: структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот.
(2) С подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 се урегулират:
1. поземлените имоти, предназначени за обекти на публичната собственост;
2. поземлените имоти за застрояване и поземлените имоти без застрояване с техния режим;
3. кварталите и поземлените имоти за предимно жилищно застрояване с пределно допустими плътност и интензивност на застрояване, височина и начин на застрояване, линии на застрояване;
4. кварталите и поземлените имоти за производствени и складови дейности, за селскостопанско производство и животновъдство, режимът на тяхното устройство и санитарноохранителните им зони;
5. кварталите и поземлените имоти за озеленяване с рекреационно, защитно и мелиоративно предназначение;
6. кварталите и поземлените имоти за спортни дейности и дейности за забавления и режимът за устройството им;
7. кварталите и поземлените имоти със сгради за обществено обслужване;
8. кварталите и поземлените имоти с културно-историческо значение и режимът на устройството и опазването им;
9. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) уличната мрежа и алеите;
10. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура с техните сервитутни ивици, както и обектите, свързани с опазването на околната среда;
11. кварталите и поземлените имоти със смесено, специално или друго предназначение;
12. (нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) кварталите и поземлените имоти с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) С подробните устройствени планове въз основа на специфичните правила и нормативи по чл. 13, ал. 4 и съответните специални нормативни актове може да се определят:
1. терени - забранени зони, непосредствено прилежащи на поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в които е недопустимо застрояване, ползване, престой и преминаване;
2. сервитутни зони около поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, с които се въвеждат ограничения за промяна на предназначението и режима на ползване на засегнатите поземлени имоти.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) С подробните устройствени планове се създават и условия за устройство на средата и техническата инфраструктура с цел достъпност и ползване от лица с увреждания, съобразно изискванията на наредбата по чл. 107, т. 5.
(5) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) С подробните устройствени планове въз основа на специфичните правила и нормативи по чл. 13, ал. 6 могат да се определят охранителни зони на единични или на групови недвижими културни ценности, за които се въвеждат ограничения в режимите за застрояване и ползване.
Чл. 113. (1) Работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота.
(3) С работния устройствен план могат да се допускат и изменения на границите на урегулираните поземлени имоти при спазване на условията по чл. 17.
(4) Работният устройствен план определя точно:
1. разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване;
2. необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) По искане на възложителя проектът за изменение на подробния устройствен план може да се изработи, съобщи, одобри и да влезе в сила едновременно с проекта за работен устройствен план.
(6) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) При измененията на подробните устройствени планове за защитени територии за опазване на културното наследство или за части от тях задължително се изготвят и работни устройствени планове в обхват имотите, за които се отнася изменението, и непосредствено съседните им имоти.
Чл. 114. (1) (Предишен текст на чл. 114 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Конкретното разположение на строежите и начинът на застрояване на поземлените имоти, урегулирани с плановете по този раздел, се определят:
1. с работен устройствен план, когато изработването му е задължително;
2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) с виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 – 5;
3. (нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) с инвестиционния проект в съответствие с действащия подробен устройствен план - в останалите случаи.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определя с инвестиционния проект.


НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2003 Г. ЗА ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА УСТРОЙСТВО НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ТЕРИТОРИИ И УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ
Част първа.
ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят правилата и нормативите за устройството на територията, както и нормативите за необходимата земя при застрояване с оглед ефективното използване на териториите и поддържането на природното равновесие.
Чл. 2. (1) Устройството на територията се осъществява съобразно устройствените схеми, общите и подробните устройствени планове.
(2) Като неразделна част на устройствените планове се изработват правила и нормативи за прилагането им, които се одобряват от компетентния орган едновременно с плановете.
(3) При създаване, одобряване и прилагане на устройствените планове и инвестиционните проекти правилата и нормативите, определени в тази наредба, се спазват чрез конкретните стойности, определени от съответния план или проект, а когато не са определени такива, се спазват правилата и нормативите в установената стойност или диапазон съгласно тази наредба.
Чл. 3. (1) Специфични правила и нормативи по чл. 13, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с които се допуска специален режим на устройство и контрол и отклонения от правилата и нормативите на тази наредба при съобразяване със специалните нормативни актове, може да се създават към устройствените планове за:
1. територии или части от тях с особена териториалноустройствена защита и територии с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 и § 5, т. 4 и 5 ЗУТ;
2. територии за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
(2) Специфичните правила и нормативи по ал. 1 се приемат и одобряват по реда на чл. 13, ал. 3 и 4 ЗУТ.

Глава втора.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ, УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ
Чл. 4. (1) Предназначението на териториите и на поземлените имоти се определя с одобрените устройствени схеми и планове.
(2) За територии и поземлени имоти без одобрени устройствени схеми и планове като тяхно налично предназначение се счита фактическото им ползване, доколкото то не противоречи на забрани, установени със закон или друг нормативен акт.
(3) С районните устройствени схеми и с общите устройствени планове на общини или части от тях се определят следните територии с основно предназначение съгласно чл. 7 ЗУТ:
1. урбанизирани територии (населени места и селищни образувания);
2. земеделски територии;
3. горски територии;
4. защитени територии;
5. нарушени територии за възстановяване.
(4) Границите и обхватът на териториите по ал. 3 се определят в съответствие с наличното предназначение на териториите (фактическото им ползване) и в съответствие с предвиждането на одобрена устройствена схема или одобрен устройствен план. Със заданието за проектиране на общ устройствен план на община или на част от нея може да се изиска определяне предназначението на териториите и по ал. 7.
(5) С общите устройствени планове на градовете и землищата им (или на части от тях) и на селищните образувания с национално значение се определя общото (преобладаващото) предназначение за обединени в зони и територии множество поземлени имоти със сходни характеристики.
(6) С подробните устройствени планове се определя конкретното предназначение за всеки отделен поземлен имот.
(7) Предназначението на териториите и поземлените имоти по ал. 5 и 6 може да бъде:
1. за жилищни нужди;
2. за производствени и складови дейности;
3. за рекреационни дейности;
4. за озеленени площи;
5. за спорт и атракции;
6. за културно-историческо наследство;
7. за обществено и делово обслужване;
8. за движение и транспорт;
9. за инженерно-техническа инфраструктура;
10. за комунално обслужване;
11. за земеделска дейност;
12. за горски насаждения;
13. за водни площи;
14. за природна защита;
15. за превантивна защита;
16. за възстановяване и рекултивация;
17. за специално предназначение;
18. за смесено предназначение;
19. за друго предназначение.
(8) Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти с цел застрояване, в т.ч. изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, се извършва въз основа на подробен устройствен план за съответната територия или за съответните поземлените имоти.
Чл. 5. (1) Устройството на териториите и на поземлените имоти е съвкупност от дейности по използване, опазване, застрояване, в т.ч. рекултивиране и благоустрояване.
(2) За територии с определено основно предназначение по чл. 4, ал. 3 с районните устройствени схеми и общите устройствени планове на общини и части от тях се определя най-общ режим на устройство, който се изразява с цели, мерки, ограничения и изисквания за опазване, използване, застрояване и развитие на териториите.
(3) За поземлени имоти с определено конкретно предназначение по чл. 4, ал. 7 с подробен устройствен план се определя конкретен режим на устройство за всеки имот, който се изразява с нормативи, означавани на плана.
Чл. 6. (1) С общ устройствен план на град или селищно образувание с национално значение за територии, за които се определя общ (преобладаващ) режим на устройство на обединените в тях поземлени имоти, могат да се определят следните типове устройствени зони и техните разновидности съгласно наредбата:
1. жилищни, означени като (Ж);
2. производствени и складови, означени като (П);
3. рекреационни, означени като (О);
4. смесени, означени като (С).
(2) Когато обединени в територии поземлени имоти или отделни самостоятелни поземлени имоти не могат да се отнесат към определените по ал. 1 типове устройствени зони и техните разновидности, с устройствения план за тях може да се определя собствен режим на устройство съобразно предназначението по чл. 4, ал. 7.
Глава трета.
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ
Чл. 7. При определяне на предназначението, необходимата площ и режима на устройство и застрояване на поземлени имоти се използват следните показатели, за които се определят нормативни стойности с устройствен план в съответствие с правилата и нормативите по тази наредба:
1. показател за площ на необходимата земя (или площ на поземления имот) за съответен обект;
2. показател за плътност (процент) на застрояване на урегулирания поземлен имот (П застр.);
3. показател за интензивност на застрояване на урегулирания поземлен имот (К инт.);
4. показател за процент на озеленяване на урегулирания поземлен имот (П озел.).
Чл. 8. Показателят за площ на необходимата земя (или площ на поземления имот) за обект се определя чрез площта на земята, необходима за съответния обект в зависимост от неговия капацитет, изразена в кв. м.
Чл. 9. (1) Показател за плътност (процент) на застрояване в урегулиран поземлен имот (П застр.) е отношението на сбора от застроените площи на основното и допълващото застрояване спрямо площта на имота, изразено в процент.
(2) Застроена площ в урегулиран имот е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградите, вкл. площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената площ не се включват наддаването над цокъла на сградите, терасите, външните стълби и стълбищните площадки,басейните, рампите, гаражите и другите елементи с височина до 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен.
(3) Разликата между застроената площ и площта на урегулирания поземлен имот е свободната дворна площ. За свободна дворна площ се считат и откритите тераси, както и озеленените площи върху подземните етажи, ако те са устроени за ползване.
Чл. 10. (1) Показател за интензивност на застрояване (К инт.) на урегулиран поземлен имот е отношението на разгънатата застроена площ (сбор от застроената площ на всички етажи на основното и допълващото застрояване на и над терена) спрямо площта на имота, изразено в абсолютно число.
(2) В разгънатата застроена площ по ал. 1 се включват и целите площи на балкони, лоджии и тераси в надземните етажи, измерени по външните им очертания, както и застроените площи в подпокривните пространства на сградите, когато не са тавански складови помещения.
Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11 - ДВ, бр. 51 от 2005 г., в сила от 21.06.2005 г.) Показател за процент на озеленяване на урегулиран поземлен имот (П озел.) е отношението на площта под естествена растителна покривка спрямо площта на имота, изразено в процент.
(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2005 г., в сила от 21.06.2005 г.) Определена част от площта под естествена растителна покривка по ал. 1 съобразно показателите за съответната устройствена зона трябва да бъде осигурена с инвестиционния проект за озеленяване с дървесна растителност, в т.ч. и в случаите, когато цялата растителна покривка или част от нея е разположена върху подземно или полуподземно застрояване.
Чл. 12. При комплексно застрояване стойностите на показателите се определят, както следва:
1. нето - спрямо площта на прилежащата територия на сградите, и
2. бруто - спрямо площта на територията на целия комплекс.

regimen, inis n [rego]
1) управление (navium, equorum T); командване, началстване (cohortium T); надзор, ръководство, управление (omnium rerum L); Правителство.
2) кормило, рул (carinae O; navis SenT): r. flectere Управлявам с рул;
3) Ръководител, правитель (pecunia una r. est rerum omnium PS): r. rerum L Държавен глава.



Емонски, това, дето го казваш, че го можем, е ясно, че го можем и правим. И Бързото бегане, и него го можем и правим. За поезията също си прав.
Ама за другото - тц, не си прав.
Carthago delenda est.
emilgrigorov
Активен потребител
 
Мнения: 2836
Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот julyanvonemona » 22 Яну 2013, 23:42

Ама за другото - тц, не си прав.

Кое е това другото emilgrigorov?
Аз определям какво е моя работа!
Аватар
julyanvonemona
Старши потребител
 
Мнения: 5489
Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот emilgrigorov » 23 Яну 2013, 08:49

Eто някои елементарни изводи от изложеното по-горе:
Съгласията по смисъла на темата имат вещно-правен характер. Волеизявление за отказ от, или придобиване на, ограничени вещни права върху имот. Права ex lege, с които титулярът има правото да се разпореди, да отчужди . От друга страна, това са права неоригинерни, тоест няма пречка в това отношение предварително човек да се откаже от тях.
Тези права могат да бъдат придобивани по давност, досежно темата:
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=23&t=38571&p=515149#p515149.
Естествено, за подобни разпореждания Законодателят е предвидил и съответната форма.

Очаквам гора от вдигнати ръце "Нека аз, нека аз" на съдии по вписванията, желаещи да впишат :lol:

Всъщност, смисълът на устройственото планиране е в разпореждането с правото на собственост, в някой от елементите му, или - в целостта му. Всички законови определения на това планиране показват този смисъл, въпреки лиричните евфемизми, вплетени в законовите текстове. :lol:

Написаното в този пост е дребен кахър, на фона на общото заключение, което следва тези дни :lol:
Последна промяна emilgrigorov на 23 Яну 2013, 09:25, променена общо 1 път
Carthago delenda est.
emilgrigorov
Активен потребител
 
Мнения: 2836
Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот julyanvonemona » 23 Яну 2013, 09:24

emilgrigorov ! Съгласието по чл.134 (2)
т.6 ЗУТ НЯМА вещноправен храктер.
poli_g спасявай ме! emilgrigorov ми стяга примката.
Последна промяна julyanvonemona на 23 Яну 2013, 09:29, променена общо 1 път
Аз определям какво е моя работа!
Аватар
julyanvonemona
Старши потребител
 
Мнения: 5489
Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот julyanvonemona » 23 Яну 2013, 09:34

Умирам с Челентано и вярното разбиране за смисъла на съгласието по чл.134 (2) т.6 ЗУТ.
Каква красива смърт!
Аз определям какво е моя работа!
Аватар
julyanvonemona
Старши потребител
 
Мнения: 5489
Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52

Re: Кога трябва да се даде съгласие по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ

Мнениеот vdggbg » 23 Яну 2013, 10:16

Уважаваният от всички ни и ижережисиращ ни (виж regimen) emilgrigorov отново ръси в този форум неща екстраординерни, нека така да ги наречем. Предварителен отказ от права, които още не са възникнали, но пък за сметка на това са "неоригинерни"? Да-а-а-а, заслужава си да се замисли човек...
Аватар
vdggbg
Активен потребител
 
Мнения: 1056
Регистриран на: 24 Авг 2010, 17:11

ПредишнаСледваща

Назад към Строителство и регулация


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 29 госта


cron