Общ УПИ за няколко имота

[pitasht]

"vdggbg" Аз лично бих се радвала да чуя мнението ви независимо дали е като моето или не. Явно и друг юрист не е съгласен с мен, след като инициира делба, но практически какво ще се случи / като говоря само за моя казус, т.к. прочетох други различни случаи от моя нагоре/
Та имаме два парцела единият без лице и без изход- става въпрос за град, не за земеделска земя. Планът е одобрен в далечната 1984 год.
Какво ще ни каже вещото лице: първи вариант имотът е неподеляем- не може да се образува парцел с тази квадратура и лице и излиза на публична продан. Това може да се окаже удачно и за двете страни или пък изобщо да не удовлетвори никого, още повече че може дори да не го продадем при сегашния пазар на недвижими имоти. Да уточня че никой от съделителите не може да го получи предвид разпоредбите на закона, а съм сигурна че другият няма да се съгласи да остане целия имот в един съделител.
Втори вариант вещото лице определя парцел като поставя изход и лице на имота и прекроява целия парцел а запазва квадратурата. Честно, малко се съмнявам всичко това да се случи след като не е станало вече години- все ще се получат някакви уравнителни сметки нали? но по документи квадратурата е ясно уточнена. за въпросната квадратура има два отделни нот.акта и скицата също дава точни размери а не около или приблизително. Така че с делбата няма ли да променим и квадратурата на земята която всеки един получава? на мен лично и този вариант не ми се вижда логичен.
Както казах за мен няма изобщо съсобстевност може би това ми пречи да видя другата гледна точка.

[Melly]

......... Имаме два имота попадащи в едно УПИ, не знам от кога е плана но ще проверя.
Единият собственик на едното УПИ иска съдебна делба като твърди че съсобствеността е принудителна наложена по административен ред и си иска неговите 600/1170 ид.части
..................................,
Та имаме два парцела единият без лице и без изход- става въпрос за град, не за земеделска земя. Планът е одобрен в далечната 1984 год.

[vdggbg]

Уважаема pitasht, моето мнение е, че съдебната делба е допустима по отношение на урегулирания поземлен имот - съгласно разпоредбите на чл. 201 от ЗУТ - независимо от прекратеното ex lege отчуждително действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове. И, в случая, не вещото лице в делбеното производство ще се произнесе относно поделяемостта на УПИ - тези функции законът възлага на общинската (районната) администрация.

[julyanvonemona]

Няма, разбира се. Но това е форум - всеки изказва някакво мнение, според разбиранията и предпочитанията си.

Както виждаш МОИТЕ предпочитания се различават от твоите

[pitasht]

Уважаема pitasht, моето мнение е, че съдебната делба е допустима по отношение на урегулирания поземлен имот - съгласно разпоредбите на чл. 201 от ЗУТ - независимо от прекратеното ex lege отчуждително действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове. И, в случая, не вещото лице в делбеното производство ще се произнесе относно поделяемостта на УПИ - тези функции законът възлага на общинската (районната) администрация.

Искам да се извиня ако напиша неточно, но аз не виждам в моя случай да има неприложена регулация. От тук мисля идва съществена разлика- нямаме изобщо хипотеза на предаване на части от единия имот на другия. И в скицата няма такова записване, не ме питайте как толкова години е съществувал имот без лице и без изход към улица, но и по-големи безсмислици съм виждала. В момента има преписка в общината по повод това.
Така че както казах е различно. Освен ако нещо ми убягва

[julyanvonemona]

.....Искам да се извиня ако напиша неточно, но аз не виждам в моя случай да има неприложена регулация......

Струва ми се че точно във Вашия случай сте изправена пред неприложена регулация. Ориентирайте се според §6 (2) и (4) ПР на ЗУТ и 22 ЗР на ЗУТ.

[ivanov_p]

Аз не съм се сблъсквал законодателно с материята, не съм се интересувал как се регулира от законите и тълкуването, но имам достатъчен опит с такива парцели и ще изкажа чисто практическо мнение и какви съвети са ми давали кметове и гл. архитекти.
Тези парцели станаха масова практика в градовете и в тях се обединяват маломерни имоти, които не могат да бъдат застроени по друг начин. Във всеки от тях може да се строи с индивидуално разрешение за строеж, спазвайки общото градоустройство (очертаната сграда)само със съгласие на останалите собственици на стари парцели, което навежда на възникнала съсобственост, другото според мен е абсурдно. Пример, в подобен парцел делът на една баба с къща от около 60 м2 е предвиден за зелена площ. Какво правим при това положение и кой ще бутне насила къщата на бабата за да засади рози? Ако останалите строят без да бутнат къщата как се процедира с плътността и К.инт-а? Ако ги усвоят целите с новата сграда, тя законна ли ще е при положение, че надхвърля отредените за парцела и т.н.
Излизането от такъв парцел става само с ново градоуестройство и то ако е възможно след ваденето на парцела останалите да образуват нов. Конкретен случай с ъглов парцел, който може и да е под задължителната минимална площ, а останалите парцели правят един пълноценен.

[julyanvonemona]

Аз не съм се сблъсквал законодателно с материята, не съм се интересувал как се регулира от законите и тълкуването, но имам достатъчен опит с такива парцели и ще изкажа чисто практическо мнение и какви съвети са ми давали кметове и гл. архитекти.

Това не биваше да го пишете. За разлика от Вас аз нямам достатъчен опит с такива парцели, но в духа на дълбоко вродената ми скромност ще спомена, че самият аз в мезозойската ера съм бил главен архитект, а в последствие и инспектор в МССУ (днес МРРБ) и в служебните ми задължения влизаше да кнтролирам, главните архитектие, кмектовете и цялата останала общинарска пасмина в НРБ (днес РБ), именно по приложение на съсобствеността в съсобствените по чл.31 ЗТСУ (отменен) парцели. В последствие продължих в същото лоно вече като частен експерт, така че повече от 30 години непрекъснато съм наглеждал от тук от там съсобствените дворищнорегулационни парцели, до момента до който по силата на §8 (1) ПР на ЗУТ ex lege не се разпаднаха и превърнаха в УПИ с неприложена регулация. За разлика от общия случай по чл.15 (3) ЗУТ, за такива разпаднати дворищнорегулационни парцели законодателят е предвидил §8 (2) ПР на ЗУТ, по който следва да се действа.

Тези парцели станаха масова практика в градовете и в тях се обединяват маломерни имоти, които не могат да бъдат застроени по друг начин. Във всеки от тях може да се строи с индивидуално разрешение за строеж, спазвайки общото градоустройство (очертаната сграда)само със съгласие на останалите собственици на стари парцели, което навежда на възникнала съсобственост, другото според мен е абсурдно

и това въпреки §8 (5) ПР на ЗУТ така ли?....
Имайте предвид че навеждането към съсобственост не е като онова другото навеждане с кото се пра'и онаа работа.

Пример, в подобен парцел делът на една баба с къща от около 60 м2 е предвиден за зелена площ. Какво правим при това положение и кой ще бутне насила къщата на бабата за да засади рози? Ако останалите строят без да бутнат къщата как се процедира с плътността и К.инт-а? Ако ги усвоят целите с новата сграда, тя законна ли ще е при положение, че надхвърля отредените за парцела и т.н.
Излизането от такъв парцел става само с ново градоуестройство и то ако е възможно след ваденето на парцела останалите да образуват нов. Конкретен случай с ъглов парцел, който може и да е под задължителната минимална площ, а останалите парцели правят един пълноценен.

Вече казах, че съм изначално скромен поради което те мога да вникна във "висшия промисъл"на последният пасаж от вашия пост

[ivanov_p]

Не четох всичко написано, защото винаги съм бил на принципа "Който разбрал-разбрал, който не е - здраве! Но като прост човек да попитам: как така строя в парцел в гр. София от 252 м2 по НА и 259 по регулация, а 90% от парцелите в района са именно "масова практика", т.е. обединени. Тези факти как кореспондират със съответния член от ЗУТ и вероятността този закон или поне отделна норма да е неизвестен за ВАС, където е минало градоустройството, включая и на моя парцел, защото е обжалвано и пропътувало всички инстанции?

И още нещо, ако глупакът иска да блесне с разум трябва да мълчи!

[julyanvonemona]

...................Но като прост човек да попитам: как така строя в парцел в гр. София от 252 м2 по НА и 259 по регулация, а 90% от парцелите в района са именно "масова практика", т.е. обединени. Тези факти как кореспондират със съответния член от ЗУТ и вероятността този закон или поне отделна норма да е неизвестен за ВАС, където е минало градоустройството, включая и на моя парцел, защото е обжалвано и пропътувало всички инстанции?......

Нека за Ваше успокоение да внеса някои пояснения
В правният мир понятието парцел вече (от влизането в сила на ЗУТ -01.04.2001)не съществува. Това че то продължава да битува в гражданския оборот, няма никакво значение. Когато вие говорите за парцел от 252-9 кв.м., всички в този форум се питат дали става въпрс за парцел от времето преди посочената дата. Отделно че тогава съществуваха съсобствени парцели, които днес вече ги няма. По същото време съществуваха и терени за обществени мероприятия, които днес също ги няма, но пък са останали в действащите от онова време планове. Днес има територии за нуждите на публичната собственост, които подлежат на бъдещо отчуждаване и които в някои аспекти, някъде се припокриват с терените за обществени мероприятия. И така когато споменавате понятието "парцел" никой от тук четящите не може да се ориентира за какво от всичките понятия става въпрос. И имайте предвид, че "ВАС" означава Върховен административен съд, докато "Вас" е учтивата форма на обръщение. Така че помислихте ли добре, преди да напишете

И още нещо, ако глупакът иска да блесне с разум трябва да мълчи!

[pitasht]

Резултат дотук Рс допусна делба, окръжен съд обезсили решението и не допусна такава с мотив че двата имота са самостоятелни макар и обединени в едно Упи. Имам усещане че делото няма да стигне до ВКС, ще видим.

[julyanvonemona]

....Резултат дотук Рс допусна делба, окръжен съд обезсили решението и не допусна такава с мотив че двата имота са самостоятелни макар и обединени в едно УПИ. Имам усещане че делото няма да стигне до ВКС, ще видим.

Щом има вече съдебно производство, мисля, че повече не бива да се намесвам. Един Бог знае, на какво основание е поискана делбата, какъв е предмета на делбата и пр. и пр. Това си е работа на Вашия адвокат.

[pitasht]

Ето какво смята ВКС тук- че земята е съсобствена.

Или греша?

Р Е Ш Е Н И Е

№ 441/11 г.

С. 10.01.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1056 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение №238 от 13.05.10г. по гр.д.№206/10г. на Добричкия окръжен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност на въззивното решение. Искът по чл.33, ал.2 от ЗС бил предявен след изтичане на установения в закона двумесечен преклузивен срок, поради което постановеното по него решение било недопустимо. Изводът на съда за спазване на срока бил направен при неправилна преценка на доказателствата по делото. Освен това – съдът не съобразил чл.200 от ЗУТ и затова направил погрешен извод за предмета на оспорената продажба по нот.акт №36/2004г. Продажбата е за реално обособен поземлен имот, който е самостоятелен обект на правото на собственост, а не за идеална част от имот, затова в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС. И на последно място – не била съобразена и разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗС, при което е допуснато изкупуване и на сграда, която има статут на суперфициарна собственост и не е съсобствена между страните.
Ответниците С. Н. Й. и Д. Н. Д. считат, че жалбата е основателна.
Ответникът И. И. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Не са допуснати нарушения на процесуалния закон при преценка на доказателствата за спазване на срока по чл.33, ал.2 от ЗС. Поддържа и довод, че чл.200, ал.1 от ЗУТ предвижда техническите изисквания за придобиване на недвижими имоти, но не игнорира съществуващата съсобственост върху тях. Освен това - в случая намира приложение и чл.66, ал.1 от ЗС поради различие между собственика на постройката и собствениците на дворното място.
С определение №575 от 09.06.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗС при продажба на постройка – индивидуална собственост на един от съсобствениците на терена, заедно с реална част от земята, върху която е построена. Прието е, че този въпрос съдържа в себе си две части – първо: дали чл.66, ал.1 от ЗС се прилага само в чистата хипотеза, при която собственикът на постройката е различен от собственика на земята, или и в случаите, при които собственикът на постройката притежава и идеална част от земята, с която също желае да се разпореди чрез продажба и второ: дали правото на изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС се прилага и в случаите, при които съсобственикът се разпорежда с реална част от цялата вещ, а не само с притежаваната идеална част от нея.
За да се произнесе по тези въпроси и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Добричкия окръжен съд е оставил в сила решение №110/13.01.10г. по гр.д.№227/07г. на Каварненския районен съд, с което е допуснато на основание чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване от И. И. П. на дворно място с площ от 1470 кв.м., съставляващо реална част от бивш УПИ VІІ-295 от кв.34 по плана от 1992г. на [населено място], [община], понастоящем имот с идентификатор №24102.501.295, ведно с построената в него жилищна сграда, при уговорена продажна цена в размер на 18 000 лв.
Въззивният съд е приел, че Н. И. Й. и Р. К. Й. са били съсобственици на парцел VІІ-295 по плана на [населено място], целият с площ от 2470 кв.м., в който се намира и жилищна сграда, индивидуална собственост на Н. Й.. През 1999г. те са поискали от общината разделянето на парцела на три части и са започнали процедури по изменение на плана, но не е била издадена заповед за одобряване на това изменение. Не е извършена и делба между съсобствениците на трите новообразувани урегулирани поземлени имота – УПИ VІІ-295 с площ от 1470 кв.м.; УПИ ХV-295 с площ от 500 кв.м. и УПИ ХVІ-295 с площ от 500 кв.м.
През 1999г. Н. И. Й., със съгласие на съсобственика си Р. К. И., е продал на ищеца по настоящото дело И. И. П. 500 кв.м. в идеална част от цялото място с площ от 2470 кв.м., урегулирано в стария парцел VІІ-295 по плана на [населено място].
С процесния нотариален акт №36/04г. наследниците на Н. Й. – С. Н. Й. и Д. Н. Д. са продали на ответника [фирма] [населено място] един от новообразуваните имоти - УПИ VІІ-295, с площ от 1470 кв.м., при граници: улица, УПИ VІ-225, УПИ VІІІ-296 и УПИ ХV-295, ведно с построената в имота жилищна сграда. Продажната цена е 18 000лв. По нотариалното дело не са представени доказателства, че имотът е предложен за продажба първо на ищеца, в качеството му на съсобственик на дворното място. След преценка на показанията на двете групи свидетели е прието, че ищецът е узнал за сделката през месец август 2007г. и спрямо този момент искът по чл.33, ал.2 от ЗС процесуално допустим, тъй като е предявен в двумесечния преклузивен срок, който в случая тече от узнаване на сделката. Искът е и основателен, тъй като ищецът е станал съсобственик на целия бивш парцел VІІ-295 с площ от 2470кв.м., който, макар и разделен през 1999г. на три отделни парцела, не е бил поделен между съсобствениците посредством делба и съсобствеността се е запазила. Реална част от целия парцел VІІ е била продадена на третия ответник, без преди това да е предложена на ищеца за изкупуване и това обуславя правото му да иска изкупуването по съдебен ред. По силата на чл.66, ал.1 от ЗС, вр.чл.33, ал.1 от ЗС, правото на изкупуване възниква и за съществуващата в мястото сграда.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗС създава ограничение за правото на разпореждане със сградата – суперфициарна собственост. Собственикът на тази сграда е длъжен да я предложи за продажба първо на собственика на земята и само ако той откаже, може да я продаде на свободно избрано трето лице, при същите условия, при които я е предложил за изкупуване на собственика на земята. Целта на закона е собствеността върху земята и върху сградата да се концентрира в едно лице.
В практиката на ВКС последователно се приема, че при наличие на хоризонтална етажна собственост, когато съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него, чл.66, ал.1 и чл.33, ал.2 от ЗС не намират приложение. В този смисъл са решения №45 от 01.04.60г. на ОСГК на ВС; решение №101 от 11.02.09г. по гр.д.№461/08г. на ВКС, ІV ГО; решение №1060 от 24.11.10г. по гр.д.№427/10г. на ВКС, І ГО, решение №858 от 23.12.09г. по гр.д.№3069/08г. на ВКС І ГО, решение №978/13.01.10г. по гр.д.№2413/08г. на ВКС, І ГО и др. Те изхождат от идеята, че при хоризонталната етажна собственост земята представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, която не подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата – суперфициарна собственост. По същите съображения чл.66, ал.1 от ЗС не се прилага и при сгради, в които отделните обекти са в режим на етажна собственост, когато собственикът на отделен обект желае да го продаде заедно с припадащите се идеални части от дворното място. Това са единствените случаи, при който чл.66, ал.1, вр. чл.33, ал.2 от ЗС не се прилага, въпреки наличието на съсобственост върху дворното място и въпреки наличието върху него на отделна собственост върху сграда или част от сграда.
В останалите случаи, когато върху съсобствено дворно място има една сграда, притежавана в суперфициарна собственост от единия от съсобствениците на мястото, правилата на чл.66, ал.1, вр. чл.33, ал.2 от ЗС се прилагат - собственикът на сградата трябва да я предложи първо на останалите съсобственици на дворното място за изкупуване и само ако те откажат, може да я продаде на трето лице при същите условия. Чрез изкупуването ще се постигне целта на закона – да се избегне разделната собственост на сградата и мястото. Затова по първата част от поставения правен въпрос следва да се приеме, че чл.66, ал.1 от ЗС се прилага както в чистата хипотеза, при която собственикът на постройката е различен от собственика на земята, така и в случаите, при които собственикът на постройката притежава и идеална част от земята, с която също желае да се разпореди чрез продажба, освен ако не е налице хоризонтална етажна собственост.
Втората част от поставения въпрос се свежда до това дали правото на изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС се прилага и в случаите, при които съсобственикът се разпорежда с реална част от цялата вещ, а не само с притежаваната идеална част от нея.
Възможността от един имот да се обособят няколко отделни имота при спазване на техническите изисквания за това, не е достатъчна, за да се прекрати съществуващата съсобственост и да се премине към отделна собственост върху различните части от общия имот. Необходимо е да се извърши и делба на съсобствеността и едва след това всеки от съсобствениците става отделен собственик на реална част от бившия имот и може да се разпорежда с нея. Ако такова разпореждане с реална част се извърши преди делбата, сделката не е нищожна, но поражда вещен прехвърлителен ефект само по отношение на идеалната част, притежавана от съсобственика, който се е разпоредил с вещта. По отношение на останалите идеални части на другите съсобственици е налице продажба на чужда вещ със съответната последица, че приобретателят не става техен собственик. По отношение на частта на разпоредилия се съсобственик може да бъде приложена разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС, ако са налице останалите условия за това.

По съществото на касационната жалба:
Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения във връзка с преценката на доказателствата по делото по един от спорните въпроси – за момента на узнаване на продажбата от ищеца. Всички доказателства са преценени в тяхната взаимна връзка и при изложени съображения защо се кредитира показанията на едната група свидетели, които установяват по-късния момент на узнаването. НП от 26.05.06г. няма самостоятелно доказателствено значение по този въпрос, тъй като установява само факта на катастрофата, за която говори свидетелят С. Д., но не и разменените реплики, от които според него се установява по-ранният момент на узнаването. Показанията на свидетеля Д. нямат по-силно доказателствено значение от тези на останалите свидетели, само защото установяват признание на ищеца за неизгодни за него факти. Признанието не е направено пред съда, за да има самостоятелно доказателствено значение, а пред свидетеля, чиито показания се преценяват по общите правила за преценка на свидетелските показания. Заявлението на ищеца до службата по вписванията е преценено от съда не като самостоятелно доказателство, установяващо спорния факт, а във връзка със свидетелските показания по този въпрос. Ето защо като е правилен изводът на въззивния съд, че спрямо установения по делото момент на узнаване на продажбата от ищеца, искът по чл.33, ал.2 от ЗС е предявен в двумесечния преклузивен срок и производството по този иск е допустимо.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищецът И. И. П. има право на изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС както по отношение на дворното място, което е било съсобствено при продажбата, така и по отношение на къщата в него, която е била суперфициарна собственост. При разглеждане на това право обаче въззивният съд е нарушил императивни правни норми, като не е съобразил, че продажбата има вещен прехвърлителен ефект само по отношение на притежаваните от продавачите идеални части от имота, а освен това правото на изкупуване не принадлежи единствено на ищеца И. П., но и на другата съсобственичка Р. И.. Затова настоящата инстанция следва да приложи материалния закон и да уважи иска съобразно действителните права на ищеца. Съображенията за това са следните:
Предмет на процесната продажба е УПИ VІІ-295, с площ от 1470 кв.м. Той е бил обособен чрез отделянето му от бившия съсобствен парцел VІІ-295 с площ от 2470 кв.м., който е разделен на три части - УПИ VІІ-295 с площ от 1470кв.м.; УПИ ХV-295 с площ от 500 кв.м. и УПИ ХVІ-295 с площ от 500 кв.м. Обособяването е станало с протокол от 24.04.99г. на експертен съвет на [община], върху който в левия горен ъгъл има изписан текст: „одобрявам“ и положен подпис на кмета на общината, както и печат. Настоящият състав приема, че това отбелязване има характер на изискуемата по закон заповед на кмета на общината, с която се одобрява изменението на плана, доколкото в закона няма специални изисквания за реквизитите на една такава заповед, а също и няма изискване тя да е на отделен хартиен носител. Но дори да се приеме, че изменението не е било одобрено по надлежния ред, следва да се съобрази отмяната на разпоредбата на чл.200, ал.3 от ЗУТ към момента на продажбата – т.е. към този момент продажбата на реална част от урегулиран поземлен имот е била валидна, след като частта е отговаряла на изискванията за обособяване на самостоятелен УПИ.
Съсобствеността върху новообособените УПИ VІІ-295; УПИ ХV-295 и УПИ ХVІ-295 с обща площ от 2470 кв.м. не е била прекратена чрез делба или по друг начин. Затова към момента на продажбата идеалните части в продадения УПИ VІІ-295, както и в останалите два урегулирани поземлени имота, е била както следва: 1470/2470 ид.части са били на продавачите С. Н. Й. и Д. Н. Д. /които са били изключителни собственици на намиращата се в имота жилищна сграда, която също е предмет на продажбата/; 500/2470 ид.части за Р. К. И. и 500/2470ид.ч. за И. И. П.. С. Н. Й. и Д. Н. Д. са продали на ответника [фирма] целия УПИ VІІ-295, но продажбата има вещен прехвърлителен ефект само по отношение на притежаваните от тях 1470/2470 ид.части от него. Само по отношение на тях другите съсобственици на дворното място - Р. К. И. и И. И. П. могат да искат изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС, съобразно правата си – т.е. по 735/2470 ид.ч. за всеки /1470 : 2 =735/. Р. И. не е упражнила своето право по отношение на 735/2470 ид.ч. и по отношение на тях продажбата остава в сила. И. И. П. е упражнил правото си на изкупуване, като то може да бъде уважено само по отношение на другите 735/2470 ид.ч. от урегулирания поземлен имот. В тази част искът е основателен и следва да бъде уважен след частична отмяна на въззивното решение.
По отношение на жилищната сграда в имота:
Към момента на продажбата тя е била изключителна собственост на продавачите С. Н. Й. и Д. Н. Д.. Те са били длъжни да я предложат за продажба първо на останалите съсобственици на дворното място по изложените по-горе съображения. Липсата на такова предложение поражда правото на Р. К. И. и И. И. П. да искат изкупуване в равни части – по ½ ид.част. Р. И. не е упражнила своето право, затова продажбата на ½ ид.част от къщата остава в сила. По отношение на другата ½ ид.част правото на изкупуване е упражнено от И. И. П. и за тази част искът следва да бъде уважен след частична отмяна на въззивното решение.
По отношение на цената, при която следва да стане изкупуването:
Тъй като ищецът има право да изкупи различни идеални части от мястото и сградата, а в нотариалния акт за продажба не са уговорени отделни продажни цени за тях, сумата на изкупуването следва да бъде определена от съда по правилото на чл.162 от ГПК.
Продажната цена на целия имот е 18 000лв., при данъчна оценка от 1813,60лв. - т.е. продажната цена е приблизително 10 пъти по-голяма от данъчната оценка.
От представената в настоящото производство данъчна оценка се установява, че сградата има оценка 360,40лв., а земята – 1787,50лв. или общо 2147,9лв. Следователно стойността на сградата е 360,4/2147,9 от общата цена на имота – 18 000лв., или 3020,25лв. Съответно – стойността на земята е 1787,5/2147,9 от общата цена на имота – 18 000лв., или 14979,75лв.
Оттук следва, че ½ ид.част от сградата, която има право да изкупи ищецът, струва ½ от 3020,25лв. или 1510,13лв., а 735/2470 ид.части от земята, която има право да изкупи ищецът, струва 735/2470 от 14979,75 или 44679,67лв. Общата цена на изкупуването е 1510,13лв. + 44679,67лв., или 5979,80лв.
По въпроса за разноските:
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 1536,50лв. Съобразно уважената част от иска следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 510,44лв., които да се поемат по равно от двете групи ответници.
Ответникът [фирма] е направил разноски в размер на 3558 лв., от които съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъдят 2375,95лв.
Ответниците С. Н. Й. и Д. Н. Д. са направили разноски за 250лв., от които следва да им се присъдят 166,94лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №238 от 13.05.10г. по гр.д.№206/10г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е допуснато изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС над ½ ид.част от процесната жилищна сграда и над 735/2470 ид.части от дворното място, описани в нотариален акт №036, т.ХІV, рег.№5923, дело 1254/2004г. на нотариус С. А. - №091 при Нотариалната камара и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.33, ал.2 от ЗС, предявен от И. И. П. от [населено място], [община], срещу С. Н. Й. от [населено място], [улица], №56; Д. Н. Д. от [населено място], [улица] [фирма] от [населено място], [община], [улица], ет.2, в частта, с която се иска изкупуване над 735/2470 ид.ч. от дворното място площ от 1470 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-295 от кв.34 по плана на [населено място], [община], понастоящем имот с идентификатор №24102.501.295, описано в нотариален акт №036, т.ХІV, рег.№5923, дело 1254/2004г. на нотариус С. А. - №091 при Нотариалната камара, на стойност 44679,67лв. за тази част, както и в частта, с която се иска изкупуване над
½ ид.част от жилищната сграда, описана в същия нотариален акт, на стойност 1510,13лв. за тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №238 от 13.05.10г. по гр.д.№206/10г. на Добричкия окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е допуснато по реда на чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване на 735/2470ид.ч. от дворното място площ от 1470 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-295 от кв.34 по плана на [населено място], [община], понастоящем имот с идентификатор №24102.501.295, описано в нотариален акт №036, т.ХІV, рег.№5923, дело 1254/2004г. на нотариус С. А. - №091 при Нотариалната камара, както и в частта, с която е допуснато изкупуване на ½ ид.част от жилищната сграда, описана в същия нотариален акт, при обща цена на изкупените части от сградата и мястото в размер на 5979,80лв., от които 1510,13лв. за сградата и 44679,67лв. за мястото.
ОСЪЖДА И. И. П. да заплати на [фирма] сумата от 2375,95лв., а на С. Н. Й. и Д. Н. Д. – 166,94лв. разноски за всички инстанции.
ОСЪЖДА [фирма]; С. Н. Й. и Д. Н. Д. да заплатят на И. И. П. общо 510,44лв. разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

[julyanvonemona]

an passant!

[pitasht]

Ако трябва да бъда честна не означава че тази практика се приема и прилага от всички. По нашето дело например окръжен съд при делбата за недопустимо и възприе становище обратно на написаното от ВКС. Делото не стигна до ВКС.
На мен лично ми се стори доста крайно това решение но човек е хубаво да го знае. Винаги може да си и на обратната страна.

[julyanvonemona]

Винаги може да си и на обратната страна.....

Вярно е но в случая не става! Правилата на този форум забраняват коментар на съдебни решения, особено когато става въпрос за върховно съдилище.

[vdggbg]

Имаме два имота попадащи в едно УПИ, не знам от кога е плана но ще проверя.

За мен имотите са си два, но просто са обеденине в едно УПИ.

Решението, което публикувате, не е относимо към Вашия случай - в него става въпрос за три УПИ, отредени за реални части от един и същи ПИ, а при Вас - за два самостоятелни ПИ, обединени в общ УПИ.
§ 8 от ПР на ЗУТ е особена норма - от една страна, прекратява принудителното отчуждително действие (демек - дерогира възникналата по силата на плана съсобственост), от друга страна - дава възможност регулационните линии да бъдат поставени в съответствие с имотните граници (не е задължително така полученият УПИ да става за застрояване - арг. от § 8 (5) ПР на ЗУТ), но - само по отношение на вътрешните регулационни линии! За външните такива законодателят не отваря дума - следователно, ако във Вашия случай единият ПИ няма външна граница - остават само опциите по § 8 (2), т. 1 и 2 - поради необходимостта от спазване на императивна норма при урегулиране - чл. 14 (4) от ЗУТ, а също и предвид § 8 (4) от ПР на ЗУТ.
Оттук нататък - ако не може да се постигне съгласие, или касационната инстанция не допусне делбата - остава единствено опцията за учредяване на сервитут - право на преминаване по чл. 192 (2) от ЗУТ.

[Melly]

Ако трябва да бъда честна не означава че тази практика се приема и прилага от всички. По нашето дело например окръжен съд при делбата за недопустимо и възприе становище обратно на написаното от ВКС. Делото не стигна до ВКС.
На мен лично ми се стори доста крайно това решение но човек е хубаво да го знае. Винаги може да си и на обратната страна.

И неправилните решения обвързват със СПН страните по спора щом са станали необжалваеми. За съжаление....

П.П. Изтрих предходния си пост защото прецених, че няма смисъл от обсъждане щом Р е влязло в сила - без значение дали е правилно или не.

[jovanibg]

А какво става ако единият иска да строи и трябва подписите на всички съседи.Единият се ослушва и не се подписва,какво правим тогава,без неговия подпис не приемат документите за промяна на ПУПа

[julyanvonemona]

Единият се ослушва и не се подписва,какво правим тогава,без неговия подпис не приемат документите за промяна на ПУПа

Редът и условията при които се изменя ПУП са дадени в чл.134 ЗУТ. От тях само чл.134 ал2 т.6 изисква съгласие на непосредствено засегнатите собственици. Всички останали хипотези не го изискват!