Дисциплинарно отстраняване след подадена молба за напускане?

[m_duke]

Здравейте!

След консултация с 2 адвоката и 1 юрисконсулт не получихме еднозначен отговор и се обръщам към вас за идеи, коментари или насоки към компетентен адвокат.

Става въпрос за служител на МВР, подал молба за напускане, която е входирана и разписана (одобрена) и от двамата началници, които трябва да я подпишат. Тече едномесечния срок и се чака обаждане от човешки ресурси, че молбата е готова и служителят може да отиде да се подпише и нещата да приключат.

Вчера на служителя се съобщава от прекия му началник, че "не знае точно как и какво, но може би ще бъде пратена информация и ще бъде започната дисциплинарна проверка".

Въпросът е може ли при вече подадена молба за напускане да се започне дисциплинарна проверка, тази проверка обезсилва ли молбата?

Деянието, за което би започнала евентуална проверка, е извършено преди подаването. До края на едномесечния срок за изготвяне на молбата остават около 10 работни дни.

Благодаря много на всеки, който се включи с някаква информация по случая.

[doc03]

ЗМВР

Чл. 203. (1) Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са:
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
2. нарушаване забраната на чл. 146, ал. 3 или на чл. 148;
3. неподаване на декларацията по чл. 153, ал. 6 и чл. 154, ал. 4;
4. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
6. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;
7. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;
8. злоупотреба с власт или доверие;
9. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани;
10. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание;
11. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение";
12. издаване на неправомерна заповед, при изпълнението на която е настъпила смърт на служител от МВР или на друг гражданин;
13. деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата;
14. когато в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 и 5 се установи, че преди налагане на наказанието служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание.
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от датата на отстраняването.
..........................
Чл. 207. (1) При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 14 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на:
1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) министъра на вътрешните работи - за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности;
2. ръководителите на структурите по чл. 37 - за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности.

ЗМВР

Чл. 226. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява:
1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако държавният служител не е упражнил правото си на пенсия - по искане на служителя;
3. по здравословни причини - при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания;
4. по собствено желание;
5. при съкращаване на длъжността;
6. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
7. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:
а) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение";
б) (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) получаване на най-ниската обща оценка за изпълнението на длъжността;
в) незавършване на курса за първоначална професионална подготовка;
г) неподаване на декларации по чл. 160, ал. 3;
д) установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение";
е) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
ж) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 153, ал. 3, т. 1 - 4;
з) назначаване или преминаване на държавната служба въз основа на неистински или преправен документ, или документ с невярно съдържание, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение";
и) придобиване на друго гражданство;
8. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";
9. при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 153, ал. 3, т. 5;
10. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 92, ал. 1, чл. 94, ал. 1 или чл. 128, ал. 1;
11. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) в периода на срока за изпитване - поради несправяне със служебните задължения след изготвена оценка за изпълнението на длъжността;
12. при смърт на държавния служител;
13. (изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, ако държавният служител не е упражнил правото си на пенсия - по искане на служителя;
14. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;
15. когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване;
16. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) при отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1.
17. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
(2) В случаите по ал. 1, т. 15 органът по назначаване може да получи информация служебно за упражненото право на пенсия от държавния служител от Националния осигурителен институт, който я предоставя безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.
(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да бъде обжалвано пред Административния съд - гр. София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) В случаите по ал. 1, т. 9 в едномесечен срок след прекратяване пълномощията на изборната длъжност служителят има право да заеме предишната или друга длъжност.
(5) Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него.
(6) Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква "б" и т. 11 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
(7) Служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1.

... виж Чл. 226, ал.7