Здравейте на всички.
Тези дни имах сделка за замяна на недвижими имоти в два различни съдебни района.Искам да кажа ,че действах като пълномощник на едната страна и като законен представител на другата.Пълномощното ми е от 2007 г месец май и съответно декларациите по чл.264,ал.1 от ДОПК,както и тези от чл.25 ЗННД са ми изтекли отдавна.Представих такива подадени от мен като техен пълномощник.Отделно бях се снабдил с удостоверение по чл.87,ал.6 от ДОПК от което е видно ,че нямат данъчни задължения, както това изрично бе отбелязано и данъчната оценка на имота.Съдията по вписванията от единият съдебен район ми вписа нот акт и го е изпратила на колежката си в другия ,но тя е отказала вписване поради това ,че декларацията не изхождала лично от прехвърлителя.В чл.264,ал.1 никъде няма изискване декларацията да се подава лично.Сега обжалвам отказа на едната съдийка .Помогнете ми в аргументите .
- Дата и час: 29 Дек 2024, 19:45 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
декларация по чл.264 ,ал.1ДОПК
|
|
8 мнения
• Страница 1 от 1
Re: декларация по чл.264 ,ал.1ДОПК
Охранителното производство е строго формално, но трябва да се компилира със ЗННД и евентуално ДОПК.
Може да се попълни в процеса по обжалване необходимата информация, дори с цената на свидетели.
Защо нямате подписани декларации - не че е нещо фатално - но не може ли да подписват лично.
Може да се попълни в процеса по обжалване необходимата информация, дори с цената на свидетели.
Защо нямате подписани декларации - не че е нещо фатално - но не може ли да подписват лично.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5369
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: декларация по чл.264 ,ал.1ДОПК
ДО ОКРЪЖЕН СЪД
ЧРЕЗ СЪДИЯ
ПО ВПИСВАНИЯТА
ЖАЛБА
от
против:
Определение
2016г.
за отказ за вписване
г.
Уважаеми Съдии,
Моля, да отмените отказа на Съдията по вписванията относно вписване на нотариален акт за замяна на недвижими имоти № .2016г. като незаконосъобразен,постановен в противоречие с правните норми на ДОПК,ЗЗД и ПВ, неналагащи подписването на декларацията по член 264,ал.1 от ДОПК да се извършва изключително от задълженото лице и в никакъв случай от упълномощено от него лице и поради следното:
1. Като основание за отказа съдията сочи, че декларацията по член 264,ал.1 от ДОПК е подписана от пълномощник. В ДОПК- е уреден института на представителството по смисъла на чл.10,ал.4.
В сила от 01.01.2006 г.
Дееспособност и представителство
Чл. 10. (4) Лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
От което следва,че лицата са надлежно представлявани от техния пълномощник.
Съдията по вписвания твърди, че съгласно разпоредбата на чл.264,ал.1 от ДОПК изисква декларирането на обстоятелствата да изхожда лично от лицето,което прехвърля един недвижим имот и да е в писмена форма.
В самия Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Никъде не е посочено, че подаването на декларацията е лично.Т.е. съдията тълкува Закона разширително. В настоящият случай не са изложени доводи касателно липсата на валидно упълномощаване, а че изобщо декларирането на данни на основание чл.264, ал.1 от ДОПК от пълномощник е недопустимо. Доколкото липсват правни норми въвеждащи изрична забрана за деклариране на данните по чл.264, ал.1 от ДОПК от валидно упълномощен за целта пълномощник на декларатора следва, че постановеният на това основание отказ на съдията по вписванията да впише нотариалния акт описан по- горе се явява неправилен и незаконосъобразен.
В Глава тринадесета от ДОПК е установен реда за подаване на декларации,а именно:
ДЕКЛАРАЦИИ
Деклариране
Чл. 98. При подаване на декларации, документи или данни пред органите по приходите се прилагат разпоредбите на тази глава, освен ако в закона е предвидено друго.
Подаване и приемане на декларации
Чл. 99. (4) Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и/или представителната си власт.
(5) Приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3.
По силата на горепосочения член от Закона е видно, че декларацията може да се подава чрез пълномощник и не е нарушение на ДОПК по реда на който се изисква въпросната декларация по чл.264, ал.1.
В ЗЗД, в който е уредено представителството по чл.36, 39 не ограничава пълномощника да не подписва определен вид документи или те да бъдат подписвани само лично от издателя им. В пълномощното изрично е написано, че упълномощеният има право да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка със замяната на земеделските земи в с. .............,както и да попълват цялата необходима и съпътстваща документация за извършване и изповядване на сделки необходими за реализацията на правата предмет на пълномощното. В случая, подаването на такава декларация е част от фактическия състав на сделката.
2. Изискването на съдията по вписванията лично да бъде подписана декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК обезсмисля въобще института на представителството – какъв е смисъла от пълномощното,щом за всяка сделка упълномощителят трябва лично да подписва декларацията!
3. Друг правен принцип, както и аргумент е този за „по – голямото основание” – щом пълномощникът може да подпише нотариален акт или договор,да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез покупка,продажба,замяна или друг възмезден способ със земеделски земи, следва че може да подписва и документи от рода на молби,заявления,декларации и др.
Пределите на правомощията на съдията по вписванията са разписани в чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията.Съгласно цитирания законов текст и съдебната практика застъпена в Определение № 410/28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2008 г. на II г. о., съдията по вписванията може да откаже вписване при наличието на следните предпоставки: 1. - ако актът не подлежи на вписване, 2. - ако не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3. - ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота, 4. - ако не е представена скица - копие от кадастралната карта, когато конкретен имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5. ако не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/ и 6. - ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано. В този смисъл е и становището на ОСГТК на ВКС изразено по точка шест в Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г.
В конкретният случай, молителят е представил пред съдията по вписванията всички доказателства касаещи горната проверка. Представени са декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК на продавачите на имота предмет на нотариалния акт,подписани от пълномощника им.
Никъде в текста на чл.264 ал.1 от ДОПК не е регламентирано, че при прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, декларирането от страна на прехвърлителя, че „няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски” следва да се извърши на датата, на която се извършва сделката. Финансовата година в България обхваща периода 01.01.- 25.12. на съответната година и през този период дори лицето да има непогасени задължения към данъчните и осигурителни институции, то същите ще бъдат дължими, но не и изискуеми, поради което няма да подлежат на принудително изпълнение. Следователно, декларацията по чл.264 ал.1 от ДОПК реално касае задължения възникнали предходната календарна година, преди нейното изготвяне и същата има действия за цялата календарна година в която е изготвена. В подкрепа на този аргумент е и възможността, страните по нотариалната сделка да бъдат представлявани от пълномощници, които законът задължава да представят пред нотариуса декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК, изходящи от прехвърлителите по сделката . В закона – ДОПК няма категорична забрана за продажба на недвижим имот /сделки с недвижими имоти/ при непредставяне удостоверение за размера на публични задължения, а смисъла на подаваните декларации е, че следва да се погасяват и от получени средства от продажба на имущество, т.е. законът предвижда, че може да се извършват сделки при наличие на публични задължения при положение, че цялата продажна цена се преведе за изплащането им. Както е посочил съдията по вписвания са приложени 3 бр. копия на удостоверения по чл. 87, ал.6 от ДОПК с изх.№ 270201600125988 , 938 и 932/21.04.2016г. на НАП,ТД – , че заменителите нямат задължения. Това се потвърждава и от факта, че наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява и в данъчната оценка, а в издадената за имота данъчна оценка изрично е записано,че лицата нямат непогасени данъчни задължения за имота. За да удостоверим липсата на задължения ползваме института на удостоверяване на задълженията,данъчно-осигурителна сметка
Чл. 87. (1) На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка.
(2) В данъчно-осигурителната сметка се отразяват:
1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;
4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;
5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение;
6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;
7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;
8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.
(5) По искане на регистрираното лице органът по приходите предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в сметката.
(6) Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освен в случаите, когато се предоставя въз основа на акт на съда, информацията по ал. 5 или удостоверението по ал. 6 за наличие на задължения се получава лично от субекта, от изрично посочено от него пред орган по приходите лице, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път.
В конкретния случай не е налице нито една от предпоставките за постановяване на отказ, поради което същият следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и вместо това, в съответствие с правомощията на съда по чл.278 ал.2 от ГПК да бъда разпоредено вписване на процесния нотариален акт за продажба на недвижим имот.
10.05.2016 г С Уважение
Те това ми е жалбата
ЧРЕЗ СЪДИЯ
ПО ВПИСВАНИЯТА
ЖАЛБА
от
против:
Определение
2016г.
за отказ за вписване
г.
Уважаеми Съдии,
Моля, да отмените отказа на Съдията по вписванията относно вписване на нотариален акт за замяна на недвижими имоти № .2016г. като незаконосъобразен,постановен в противоречие с правните норми на ДОПК,ЗЗД и ПВ, неналагащи подписването на декларацията по член 264,ал.1 от ДОПК да се извършва изключително от задълженото лице и в никакъв случай от упълномощено от него лице и поради следното:
1. Като основание за отказа съдията сочи, че декларацията по член 264,ал.1 от ДОПК е подписана от пълномощник. В ДОПК- е уреден института на представителството по смисъла на чл.10,ал.4.
В сила от 01.01.2006 г.
Дееспособност и представителство
Чл. 10. (4) Лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
От което следва,че лицата са надлежно представлявани от техния пълномощник.
Съдията по вписвания твърди, че съгласно разпоредбата на чл.264,ал.1 от ДОПК изисква декларирането на обстоятелствата да изхожда лично от лицето,което прехвърля един недвижим имот и да е в писмена форма.
В самия Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Никъде не е посочено, че подаването на декларацията е лично.Т.е. съдията тълкува Закона разширително. В настоящият случай не са изложени доводи касателно липсата на валидно упълномощаване, а че изобщо декларирането на данни на основание чл.264, ал.1 от ДОПК от пълномощник е недопустимо. Доколкото липсват правни норми въвеждащи изрична забрана за деклариране на данните по чл.264, ал.1 от ДОПК от валидно упълномощен за целта пълномощник на декларатора следва, че постановеният на това основание отказ на съдията по вписванията да впише нотариалния акт описан по- горе се явява неправилен и незаконосъобразен.
В Глава тринадесета от ДОПК е установен реда за подаване на декларации,а именно:
ДЕКЛАРАЦИИ
Деклариране
Чл. 98. При подаване на декларации, документи или данни пред органите по приходите се прилагат разпоредбите на тази глава, освен ако в закона е предвидено друго.
Подаване и приемане на декларации
Чл. 99. (4) Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и/или представителната си власт.
(5) Приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3.
По силата на горепосочения член от Закона е видно, че декларацията може да се подава чрез пълномощник и не е нарушение на ДОПК по реда на който се изисква въпросната декларация по чл.264, ал.1.
В ЗЗД, в който е уредено представителството по чл.36, 39 не ограничава пълномощника да не подписва определен вид документи или те да бъдат подписвани само лично от издателя им. В пълномощното изрично е написано, че упълномощеният има право да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка със замяната на земеделските земи в с. .............,както и да попълват цялата необходима и съпътстваща документация за извършване и изповядване на сделки необходими за реализацията на правата предмет на пълномощното. В случая, подаването на такава декларация е част от фактическия състав на сделката.
2. Изискването на съдията по вписванията лично да бъде подписана декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК обезсмисля въобще института на представителството – какъв е смисъла от пълномощното,щом за всяка сделка упълномощителят трябва лично да подписва декларацията!
3. Друг правен принцип, както и аргумент е този за „по – голямото основание” – щом пълномощникът може да подпише нотариален акт или договор,да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез покупка,продажба,замяна или друг възмезден способ със земеделски земи, следва че може да подписва и документи от рода на молби,заявления,декларации и др.
Пределите на правомощията на съдията по вписванията са разписани в чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията.Съгласно цитирания законов текст и съдебната практика застъпена в Определение № 410/28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2008 г. на II г. о., съдията по вписванията може да откаже вписване при наличието на следните предпоставки: 1. - ако актът не подлежи на вписване, 2. - ако не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3. - ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота, 4. - ако не е представена скица - копие от кадастралната карта, когато конкретен имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5. ако не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/ и 6. - ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано. В този смисъл е и становището на ОСГТК на ВКС изразено по точка шест в Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г.
В конкретният случай, молителят е представил пред съдията по вписванията всички доказателства касаещи горната проверка. Представени са декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК на продавачите на имота предмет на нотариалния акт,подписани от пълномощника им.
Никъде в текста на чл.264 ал.1 от ДОПК не е регламентирано, че при прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, декларирането от страна на прехвърлителя, че „няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски” следва да се извърши на датата, на която се извършва сделката. Финансовата година в България обхваща периода 01.01.- 25.12. на съответната година и през този период дори лицето да има непогасени задължения към данъчните и осигурителни институции, то същите ще бъдат дължими, но не и изискуеми, поради което няма да подлежат на принудително изпълнение. Следователно, декларацията по чл.264 ал.1 от ДОПК реално касае задължения възникнали предходната календарна година, преди нейното изготвяне и същата има действия за цялата календарна година в която е изготвена. В подкрепа на този аргумент е и възможността, страните по нотариалната сделка да бъдат представлявани от пълномощници, които законът задължава да представят пред нотариуса декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК, изходящи от прехвърлителите по сделката . В закона – ДОПК няма категорична забрана за продажба на недвижим имот /сделки с недвижими имоти/ при непредставяне удостоверение за размера на публични задължения, а смисъла на подаваните декларации е, че следва да се погасяват и от получени средства от продажба на имущество, т.е. законът предвижда, че може да се извършват сделки при наличие на публични задължения при положение, че цялата продажна цена се преведе за изплащането им. Както е посочил съдията по вписвания са приложени 3 бр. копия на удостоверения по чл. 87, ал.6 от ДОПК с изх.№ 270201600125988 , 938 и 932/21.04.2016г. на НАП,ТД – , че заменителите нямат задължения. Това се потвърждава и от факта, че наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява и в данъчната оценка, а в издадената за имота данъчна оценка изрично е записано,че лицата нямат непогасени данъчни задължения за имота. За да удостоверим липсата на задължения ползваме института на удостоверяване на задълженията,данъчно-осигурителна сметка
Чл. 87. (1) На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка.
(2) В данъчно-осигурителната сметка се отразяват:
1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;
4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;
5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение;
6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;
7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;
8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.
(5) По искане на регистрираното лице органът по приходите предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в сметката.
(6) Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освен в случаите, когато се предоставя въз основа на акт на съда, информацията по ал. 5 или удостоверението по ал. 6 за наличие на задължения се получава лично от субекта, от изрично посочено от него пред орган по приходите лице, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път.
В конкретния случай не е налице нито една от предпоставките за постановяване на отказ, поради което същият следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и вместо това, в съответствие с правомощията на съда по чл.278 ал.2 от ГПК да бъда разпоредено вписване на процесния нотариален акт за продажба на недвижим имот.
10.05.2016 г С Уважение
Те това ми е жалбата
- mobid
- Младши потребител
- Мнения: 39
- Регистриран на: 18 Ное 2007, 10:18
Re: декларация по чл.264 ,ал.1ДОПК
Но нали знаете, че регистрацията в Имотния регистър е безспорна, тоест - еднопосочна - дават и отказват. Няма без движение, не знам дали ще може да го извъртите така.
Там цитирате закон, че може декларацията да е чрез пълномощник.
Защо не сте извели това като акцент, нека това да бъде допълнително квинтесенцията на защитата.
Аз предлагам - допълнително да се налее масло в огъня по тази линия. Според това ще мине, ала трябва да щрихирате някак пред съдията, че декларацията е чрез пълномощник (щрих, просто отгоре-отгоре), да обясните житейската оправданост на използването на пълномощник при декларирането, цитирайки нормата естествено. Не съветвам в съдебна зала да се правят окончателни изводи и заключения.
Въпросът е спорен.
Оберете малко като емоция поведението си в зала и ще е ок.
Жалбата е написана добре, качествена е, логична е, съдържа темп на мислене един вид. Има градация.
Трябва да светите с фенерчето в очите на съдията, а не той да отгатва какво сте писали.
Сега като се замисля - отказът е напълно не-основателен. Декларацията е напълно валидна. Навремето една от Аржентина си продаде имота - пък не си спомням да е идвала тук. Освен с някакво консулско свидетелство.
Може би - декларациите да се подписват лично, но пък в закона пише друго.
Дайте да разделим нотариалното от данъчното законодателство и може би така по-лесно ще проработим, тоест в ЗННД какво пише, по точно в правилниците. Дали пък нотариалното производство да е по-особено.
Там цитирате закон, че може декларацията да е чрез пълномощник.
Защо не сте извели това като акцент, нека това да бъде допълнително квинтесенцията на защитата.
Аз предлагам - допълнително да се налее масло в огъня по тази линия. Според това ще мине, ала трябва да щрихирате някак пред съдията, че декларацията е чрез пълномощник (щрих, просто отгоре-отгоре), да обясните житейската оправданост на използването на пълномощник при декларирането, цитирайки нормата естествено. Не съветвам в съдебна зала да се правят окончателни изводи и заключения.
Въпросът е спорен.
Оберете малко като емоция поведението си в зала и ще е ок.
Жалбата е написана добре, качествена е, логична е, съдържа темп на мислене един вид. Има градация.
Трябва да светите с фенерчето в очите на съдията, а не той да отгатва какво сте писали.
Сега като се замисля - отказът е напълно не-основателен. Декларацията е напълно валидна. Навремето една от Аржентина си продаде имота - пък не си спомням да е идвала тук. Освен с някакво консулско свидетелство.
Може би - декларациите да се подписват лично, но пък в закона пише друго.
Дайте да разделим нотариалното от данъчното законодателство и може би така по-лесно ще проработим, тоест в ЗННД какво пише, по точно в правилниците. Дали пък нотариалното производство да е по-особено.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5369
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: декларация по чл.264 ,ал.1ДОПК
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
-
karanedeff - Активен потребител
- Мнения: 1237
- Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20
Re: декларация по чл.264 ,ал.1ДОПК
Практиката е разнопосочна. Няколко момента ми се губят. НАП няма инфо за мита, данъци към Общини и др. Не мога да обоснова как е възникнала представителната Ви власт през 2007г. за деклариране на динамични факти през 2016г. Кой ще носи наказателната отговорност???
- n_ikito
- Активен потребител
- Мнения: 1006
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33
Re: декларация по чл.264 ,ал.1ДОПК
Да си чувал поговорката " На доктор всичко се показва на адвокат всичко си казва"
- petrov_1
- Младши потребител
- Мнения: 21
- Регистриран на: 14 Май 2016, 14:01
Re: декларация по чл.264 ,ал.1ДОПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. …………….., 19.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря…. и в присъствието на прокурора…. като разгледа докладваното от съдия ………… в.ч.гр.д. № …… по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.577 вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Нотариус С.С. рег. №*** с район на действие РС-……, срещу определение № 5 от 03.05.2016г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. ……, с което е отказано вписване на договор за замяна на недвижим имот, сключен на 27.04.2016 г. между В.Д.Г., А.Д.Г. и Д.К.Г., чрез пълномощника им Д.Д.П. като продавачи, и ЕТ Д.П.“, чрез управителя си Д.Д.П., като купавач, с предмет на договора замяна на нива с площ от 3.500дка в м.“******“ имот №****** по плана за земеразделяне на Т., общ.Ч. с поземлен имот от 521кв.м. в с.С;, общ.Ш; с идентификационен номер ****** в м.“К******“.
Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, предвид следните съображения:
Съдията по вписванията е обосновал постановения от него отказ да извърши поисканото вписване с обстоятелството, че към датата на изповядване на сделката пред нотариуса и датата на депозиране на молбата в Службата по вписванията декларациите от прехвърлителите по чл. 264 ДОПК не са подписани лично от тях, а от пълномощникът им в нотариалното производство.
От данните по представената преписка е видно, че сделката по покупко-продажба на недвижим имот е обективирана в нотариален акт № ****** на нотариус С.С., рег. №*** с район на действие РС-……... Като продавачи на описания в нотариалния акт имот са вписани В.Д.Г., А.Д.Г. и Д.К.Г.. Всички те са представлявани от един пълномощник Д.Д.П.. Към молбата на нотариуса . за вписване на горепосочения нотариален акт са приложени и декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК от тримата продавачи, подписани в деня на сделката от пълномощника им.
Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, липсата на доказателства, че са изпълнени изискванията на чл. 264 ДОПК е основание съдията по вписванията да откаже исканото вписване /освен при вписването и отбелязването на съдебно решение/.
Това е така, тъй като съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
Такива декларации в случая са налице и за тримата прехвърлители, както и за другият заменител.
Законът не въвежда изрично изискване датата на декларацията по чл. 264 ДОПК да съвпада с датата на изповядване на сделката. Когато прехвърлителят се явява лично при изповядването на сделката, няма пречка той да попълни и подпише декларация по чл. 264 от същата дата, т.е. такова съвпадение би могло да е налице. Когато обаче прехвърлителят се представлява от пълномощник, са възможни две хипотези 1.декларацията му по чл. 264 ДОПК да бъде от същата датата, на която се изповядва сделката и да се подпише от упълномощеното лице или да бъде с предходна дата, когато е направено упълномощаването. Евентуално изискване за съвпадение на дати би обезсмислило изцяло участието на пълномощник по сделките, визирани в чл. 264 ДОПК.
Константната и задължителна за съдилищата съдебна практика е отразена в т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, където изрично е казано „Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.“
Доколкото в чл.265 от ДОПК е предвидена отговорност за Нотариус или съдия по вписванията, който в нарушение на чл.264 ал.4 от ДОПК състави или впише акт, носи солидарна отговорност с длъжника, то е ясно, че съдията за вписвания следва да следи по силата на нормата за наличието на тези декларации.
Формализирането обаче, че същите следва да са непременно лично подписани изключва разрешението, което законът е дал, декларации по ДОПК да се подават, чрез пълномощник. Изричната уредба на този принцип се намира в чл.99 ал.4 и ал.5 от ДОПК – „Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и/или представителната си власт“, като законът императивно постановява, че „Приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 ДОПК“. В чл.264 от ДОПК няма въведени някакви различни изисквания относно въведените общи правила за подаване на декларации по реда на този кодекс. При това положение подадените пред Нотариуса и пред съдията по вписванията декларации по чл.264 от ДОПК, независимо, че са подписани от пълномощника на едната страна по замяната, след като същият е удостоверил самоличността си и представителната си власт, с подробно описано в нотариалния акт пълномощно с нотариална заверка на подписите няма как да не бъдат приети, защото не са налице основанията по чл.99 ал.5 от ДОПК. За верността на съдържанието им отговорност носи този, който ги е съставил, но тя не може да бъде предмет на проверка от страна на съдията по вписванията.
Предвид тези съображения, съдът приема, че са били налице предпоставките за вписване на представения с молбата на Нотариус С.С. рег. №*** с район на действие РС-………… нотариален акт за замяна на недвижим имот.
Като е отказал вписването, съдията по вписванията е постановил незаконосъобразен акт. Това налага обжалваният отказ на съдията по вписванията при Районен съд гр. ……………… да бъде отменен и делото върнато на същия да бъде извършено поисканото вписване.
Воден от горното, ……….нски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 5 от 03.05.2016г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. …………, с което е отказано вписване на договор за замяна на недвижим имот, сключен на 27.04.2016 г. между В.Д.Г., А.Д.Г. и Д.К.Г., чрез пълномощника им Д.Д.П. като продавачи, и ЕТ „ Д.П.“, чрез управителя си Д.Д.П., като купавач, с предмет на договора замяна на нива с площ от 3.500дка в м.“******“ имот №****** по плана за земеразделяне на Т., общ.Ч. с поземлен имот от 521кв.м. в с.С., общ.Ш. с идентификационен номер ****** в м.“К******“ по молба на Нотариус С.С. рег. №*** с район на действие РС-…………… вх.№………./03.05.2016г.
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания за извършване на вписването.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ТЕ ТОВА Е РЕШЕНИЕТО НА СЪДА -МНОГО СЪМ ДОВОЛЕН
гр. …………….., 19.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря…. и в присъствието на прокурора…. като разгледа докладваното от съдия ………… в.ч.гр.д. № …… по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.577 вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Нотариус С.С. рег. №*** с район на действие РС-……, срещу определение № 5 от 03.05.2016г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. ……, с което е отказано вписване на договор за замяна на недвижим имот, сключен на 27.04.2016 г. между В.Д.Г., А.Д.Г. и Д.К.Г., чрез пълномощника им Д.Д.П. като продавачи, и ЕТ Д.П.“, чрез управителя си Д.Д.П., като купавач, с предмет на договора замяна на нива с площ от 3.500дка в м.“******“ имот №****** по плана за земеразделяне на Т., общ.Ч. с поземлен имот от 521кв.м. в с.С;, общ.Ш; с идентификационен номер ****** в м.“К******“.
Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, предвид следните съображения:
Съдията по вписванията е обосновал постановения от него отказ да извърши поисканото вписване с обстоятелството, че към датата на изповядване на сделката пред нотариуса и датата на депозиране на молбата в Службата по вписванията декларациите от прехвърлителите по чл. 264 ДОПК не са подписани лично от тях, а от пълномощникът им в нотариалното производство.
От данните по представената преписка е видно, че сделката по покупко-продажба на недвижим имот е обективирана в нотариален акт № ****** на нотариус С.С., рег. №*** с район на действие РС-……... Като продавачи на описания в нотариалния акт имот са вписани В.Д.Г., А.Д.Г. и Д.К.Г.. Всички те са представлявани от един пълномощник Д.Д.П.. Към молбата на нотариуса . за вписване на горепосочения нотариален акт са приложени и декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК от тримата продавачи, подписани в деня на сделката от пълномощника им.
Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, липсата на доказателства, че са изпълнени изискванията на чл. 264 ДОПК е основание съдията по вписванията да откаже исканото вписване /освен при вписването и отбелязването на съдебно решение/.
Това е така, тъй като съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
Такива декларации в случая са налице и за тримата прехвърлители, както и за другият заменител.
Законът не въвежда изрично изискване датата на декларацията по чл. 264 ДОПК да съвпада с датата на изповядване на сделката. Когато прехвърлителят се явява лично при изповядването на сделката, няма пречка той да попълни и подпише декларация по чл. 264 от същата дата, т.е. такова съвпадение би могло да е налице. Когато обаче прехвърлителят се представлява от пълномощник, са възможни две хипотези 1.декларацията му по чл. 264 ДОПК да бъде от същата датата, на която се изповядва сделката и да се подпише от упълномощеното лице или да бъде с предходна дата, когато е направено упълномощаването. Евентуално изискване за съвпадение на дати би обезсмислило изцяло участието на пълномощник по сделките, визирани в чл. 264 ДОПК.
Константната и задължителна за съдилищата съдебна практика е отразена в т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, където изрично е казано „Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.“
Доколкото в чл.265 от ДОПК е предвидена отговорност за Нотариус или съдия по вписванията, който в нарушение на чл.264 ал.4 от ДОПК състави или впише акт, носи солидарна отговорност с длъжника, то е ясно, че съдията за вписвания следва да следи по силата на нормата за наличието на тези декларации.
Формализирането обаче, че същите следва да са непременно лично подписани изключва разрешението, което законът е дал, декларации по ДОПК да се подават, чрез пълномощник. Изричната уредба на този принцип се намира в чл.99 ал.4 и ал.5 от ДОПК – „Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и/или представителната си власт“, като законът императивно постановява, че „Приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 ДОПК“. В чл.264 от ДОПК няма въведени някакви различни изисквания относно въведените общи правила за подаване на декларации по реда на този кодекс. При това положение подадените пред Нотариуса и пред съдията по вписванията декларации по чл.264 от ДОПК, независимо, че са подписани от пълномощника на едната страна по замяната, след като същият е удостоверил самоличността си и представителната си власт, с подробно описано в нотариалния акт пълномощно с нотариална заверка на подписите няма как да не бъдат приети, защото не са налице основанията по чл.99 ал.5 от ДОПК. За верността на съдържанието им отговорност носи този, който ги е съставил, но тя не може да бъде предмет на проверка от страна на съдията по вписванията.
Предвид тези съображения, съдът приема, че са били налице предпоставките за вписване на представения с молбата на Нотариус С.С. рег. №*** с район на действие РС-………… нотариален акт за замяна на недвижим имот.
Като е отказал вписването, съдията по вписванията е постановил незаконосъобразен акт. Това налага обжалваният отказ на съдията по вписванията при Районен съд гр. ……………… да бъде отменен и делото върнато на същия да бъде извършено поисканото вписване.
Воден от горното, ……….нски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 5 от 03.05.2016г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. …………, с което е отказано вписване на договор за замяна на недвижим имот, сключен на 27.04.2016 г. между В.Д.Г., А.Д.Г. и Д.К.Г., чрез пълномощника им Д.Д.П. като продавачи, и ЕТ „ Д.П.“, чрез управителя си Д.Д.П., като купавач, с предмет на договора замяна на нива с площ от 3.500дка в м.“******“ имот №****** по плана за земеразделяне на Т., общ.Ч. с поземлен имот от 521кв.м. в с.С., общ.Ш. с идентификационен номер ****** в м.“К******“ по молба на Нотариус С.С. рег. №*** с район на действие РС-…………… вх.№………./03.05.2016г.
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания за извършване на вписването.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ТЕ ТОВА Е РЕШЕНИЕТО НА СЪДА -МНОГО СЪМ ДОВОЛЕН
- mobid
- Младши потребител
- Мнения: 39
- Регистриран на: 18 Ное 2007, 10:18
8 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта