изпит за адвокати 2018

[dakotta]

Може ли някой да сподели как е минал последния изпит и какви въпроси и казуси са се паднали.

[bvoykov]

Изпитът все още не е минал, поне не и устната му част. На този етап са минали само двете писмени части - тестът и казусите. За това кой как се е представил може да се провери по списъците в сайта на Висшия адвокатски съвет. Ако под "какви въпроси са се паднали" имате предвид въпросите от теста, това няма как да го знам или да го помня. Изглежда ми по-скоро като обществена тайна фактът, че 80% от въпросите са се падали на тестовете от поне 10 години назад, а същите могат да бъдат изтеглени или от сайта на ВАдвС, или да бъдат намерени в списание "Адвокатски преглед", така че който си е правил труда да се подготвя по тях, едва ли трябва да очаква изненади. Е, със сигурност има и нови въпроси, но дори и на въпрос, който не си решавал преди, можеш чрез внимателно разсъждаване да стигнеш до правилния извод. Все пак имаш 3 часа, които са повече от достатъчни за задачата.
По отношение на казусите считам, че същите едва ли представляваха кой знае какво особено затруднение.
Гражданският звучеше по следния начин, до колкото мога да го пресъздам:

Василев починал на 11.10.2011 г. Той оставил за наследници сестра, племенница (дъщеря на починала през 2003 г. негова друга сестра). Василев имал 12 години брак със своята съпруга, като последните три години те двамата живеели в апартамента на Василев, придобит чрез завещание от далечен негов роднина. След смъртта на Василев сестра му и племенницата му решили да поделят наследственото имущество. За целта те сключили договор за доброволна делба като се уговорили в дял на сестрата на Василев да бъде поставен неговия апартамент, а племенницата щяла да получи лекия му автомобил. Сестрата на Василев също така се задължила да изплати уравнение на дела на племенницата на Василев в размер на 25 хил. лв.
След като научила за договора, съпругата на Василев предявила иск за делба. В отговора на исковата молба ответниците (сестрата и племенницата) възразили, че искът е недопустим, тъй като имало извършена доброволна делба, както и че искът бил погасен по давност. В последното заседание във фазата по допускане на делбата сестрата на Василев поискала в неин дял да ѝ бъде възложен апартаментът на Василев. Съпругата на Василев възразила с това, че искането за възлагане на апартамента било преклудирано, защото не било направено с отговора на исковата молба или в първото заседание по делото.

ВЪПРОСИ:
1. Кои са наследниците на Василев и какъв дял получават от наследството?
2. Какво действие поражда договорът за доброволна делба?
3. Основателни ли са възраженията на ответниците срещу иска за делба?
4. Основателно ли е искането за възлагане на апартамента? А възражението срещу него?

Както и сами може да се убедите, няма никаква интрига. Човек би очаквал търговско, апорти, вписвания, отменителни искове, косвени искове, предварителен договор с имот в СИО, сключен само от единия съпруг, другарства и т.н., ама ги няма

Иван Иванов и Стоян Стоянов били ученици в 12 клас. Поради многобройни провинения и лошо поведение, двамата били изключени от училище. Те решили да си отмъстят като извършат кражба на вещи от училището. Двамата се уговорили да извършат кражбата като разбият един от прозорците в коридора и проникнат в учителската стая, за да отнемат лаптопи и таблети. В уговорената вечер Стоян Стоянов останал пред прозореца, като Иван Иванов му казал да остане навън и да наблюдава за минаващи хора и ако се появят такива да извика „Помощ”, а той самият счупил прозореца и проникнал в коридора на училището. След като влязъл в учителската стая той взел един лаптоп и два таблета. На излизане забелязал бутилка със спирт и решил да запали стаята. След като извършил това и се върнал при Стоянов, двамата се отдалечили. Стоянов поискал единия таблет за себе си Иванов му го дал.
Иванов се срещнал с Николай Николов. Последният бил безработен и алкохолик. Иванов му разказал за извършеното от него и Стоянов и го помолил да заложи откраднатите вещи в заложна къща. За стореното, Иван Иванов обещал да му даде 20 лв.
Николай Николов отишъл с вещите в заложна къща, но продавачът Светославов се усъмнил в произхода на вещите и сигнализирал полицията.
Николай Николов бил разпитан и разказал за разговора му с Иванов. Същият поискал да му бъде назначен служебен адвокат поради бедност, но разследващият полицай му отказал.
Скоро бил задържан и Иван Иванов. Той признал за извършената кражба в съучастие със Стоянов. Той упълномощил адвокат Петров за негов защитник.
Стоян Стоянов упълномощил за защитник адв. Симеонов. Последният заявил, че клиентът му не е извършил кражбата, а е бил натопен от Иванов.
Прокурорът внесъл обвинителен акт срещу тримата. Иван Иванов бил привлечен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и престъпление по чл. 215, ал. 1, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал. 3 НК. Стоянов бил привлечен за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а Николов – за престъпление по чл. 215, ал. 1, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
В хода на разпоредителното заседание Николай Николов поискал да сключи споразумение с прокуратурата. Съдът одобрил сключеното споразумение и прекратил наказателното производство по отношение на Николов. Иван Иванов поискал делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Съдът уважил искането и провел заседанието по реда на съкратеното съдебно следствие. С присъдата си съдът осъдил Иван Иванов за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, за престъпление по чл. 330, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 215, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 3 НК. Стоянов… осъден за същото (не си спомням вече към края)

ВЪПРОСИ:
1. Квалифицирайте деянията
2. Допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство?
3. Правилно ли е постъпил първоинстанционният съд?

Тука е същото положение, но има много неща, които трябва да се коментират и опишат, което прави решаването на казуса не толкова труден, колкото трудоемък, защото все пак всеки има общо 4 часа и за двата казуса, а на държавен изпит се дават 4 часа само за един, предполагам и на магистратски е същото.
В крайна сметка, имайте търпение, след няколко месеца и тези тестови въпроси и казуси, които са се паднали на тазгодишната есенна сесия, ще бъдат публикувани в сп. "Адвокатски преглед".
По отношение на устната част - идея си нямам. 116-въпросен конспект, има го и в сайта на ВАдвС. 3 части. По 1 въпрос от всяка част. Всякакви възможни неща присъстват в конспекта. Други съществени неща пък отсъстват, но това е положението.

[dakotta]

Казусите, така както си ги пресъздал, наистина не са с огромна трудност, но е факт, че през годините явно тестовете са тези, които са "препъни камъка" и въпреки, че въпросите се публикуват, никъде не открих официално публикувани верни отговори, което е леко смущаващо защото практиката доста често дава по-различни отговори от теорията. Забелязах, че по доста въпроси от тестовете, давани в годините назад, има спорове в други подобни теми, както и по казусите. Предвид липсата на оценки/резултати в публикуваните списъци с допуснати до устния изпит не става ясно недопуснатите колко неверни отговора са дали и на кои въпроси. Разбрах, също така, че е невъзможно кандидатът да получи достъп до писмените си работи от теста и от решаването на казуси, което леко ме притеснява предвид прочетеното из форума.

Успех на третата част!

[111888]

Считам,че вписаните адвокати без изпит следва също да бъдат препитани на този изпит. Нали е лесен, нали е песен. Щом вписан без изпит е подготвен и знаещ,, значи няма проблем да се яви на изпита.
Второ-категорично изпитващите от всички изпитните комисии досега следва да бъдат изпитани на същия този адвокатски изпит, и проверяващия да не знае дали проверява работа на кандидат адвокат, или вече вписан такъв, но участник в минала изпитна комисия. Странно е да изпитват неизпитвани на същия този изпит. Изпитващите,силно вярваме, че са много подготвени и много знаещи, и изпитът ще е лесен и формалност за тях.
Трето-считам,че всеки кандидат за ръководни органи на адвокатурата, като условие за право да се кандидатира следва да е преминал през този изпит. Заварените случаи следва да бъдат изпитани на следващия изпит за адвокати и младши адвокати-без съмнение резултатът ще е блестящ, пълна шестица, тъй като това са много подготвени лица в областта на цялото право(щото изпитът е с въпроси по цялото необятно право, а не в тясната област на специализация където ще практикуваш), и затова изпитът не е проблем за тях.

[bvoykov]

Вярно е, че на тестовете отпадат най-голям брой кандидати, тази година резултатите също са показателни, не че съм ги засичал, ама само от София се бяха явили 303 човека, от които 160 само продължиха, тоест, по груби сметки, аз слагам една 50% секира. Да, съмнително изглежда, че отговори на тестове и казуси не се публикуват. Един мой приятел и колега от по-горен випуск се яви миналата година на есенната сесия, като за него очаквах да няма никакви проблеми - той има изключителни пространствени познания във всяка една правна област и е отличен оратор. Гледал съм да се уча от него в известен смисъл. Но не мина теста. Според него всичко е било предопределено и хората не биват оценявани на базата това какви знания притежават. Макар и изключително много да ценя неговото мнение, вътрешно не приех изцяло казаното от него, още повече, че най-вероятно е бил пристрастен в мнението си, предвид недопускането му още в първия етап. Когато ми почна стажът за правоспособност се срещнах с юрист с дългогодишен стаж, който изрази същата версия. Но пак вътрешно не бях съгласен. В последствие един друг човек ми намекна, "че има значение от коя колегия кандидатстваш, защото местата са ограничени". Като ученик в средното училище вярвах в теориите на конспирациите - че американците са си "изработили" атентатите на 11 септември, че има план за унищожение на България и т.н., да не влизам извън рамките на темата, ама преди да завърша школото осъзнах, че тези работи са преди всичко теории и хипотези, без доказателства, като с всеки изминат ден продължавам да се убеждавам, че същите са по-скоро плод на въображения и възприятия, отколкото на факти. Нито един от хората, с които съм говорил за адвокатския изпит, реално не бе минавал през самия изпит. Не съм чел подробно другите теми, бегло съм им хвърлял поглед, знам, че се говори пак за нагласеност, за пошлост, за безобразия и т.н.
Аз лично да кажа не видях нищо такова, поне към настоящия момент, макар че се говореше "Ааа, то пролетната сесия на 2018 беше по-лесно", е не мога да кажа, казусите тогава на мен лично ми се сториха по-трудни, без да съм ги мислил много. Освен мен на изпита се пуснаха и други колеги с различна степен на възможности и подготовка. Една колежка си го каза, че не е чела кой знае колко сериозно, не ѝ било лесно на теста и за съжаление не мина. С друга колежка пък решавахме тестове в последния момент, тя не успяваше да направи по-малко от 14 грешки (за успешно издържан тест съгласно Наредбата трябва да имаш 80% верни отговори, а при 70 въпроса това прави 56, или 14 грешни максимално може да имаш) и нямаше много надежди да продължи нататък, но, макар и в последния момент, все пак тази подготовка за теста явно ѝ беше достатъчна и премина. Като цяло знаеше нещата, но допускаше грешки или от бързане, или от недообмисляне, очевидно имаше потенциала да се справи. Същата успя да мине и на казусите. Друг колега пък и той казваше същото, че прави повече от 14. Той не чете задълбочено, ама има брилиянтна юридическа мисъл и успя да мине. И той мина на казусите. Една друга колежка обаче, за която не знам колко се е подготвила, според другите, които я познават повече, влага не малко труд, тя мина на теста, но не мина на казусите. Все пак всичко може да се обърка, както се казва, и човешкият фактор играе - умора, притеснение, вируси (щото в цялата зала пълна с около 300 човека поне 10-тина покашльокваха, ако не и повече) и т.н., отделно човек може да се обърка и при решаването на самия казус.
Аз лично нямах затруднения на теста, а бях решавал повечето от 2018 до 2010 някъде назад. След изпита си коментирахме въпросите и успяхме с долу-горе добра точност да си направим сметката колко грешки имаме и дали ще преминем нататък. Аз, без да имам намерение да се правя на голямата работа и предвид въпросите, които коментирахме след изпита мисля, че бях допуснал само около 3 грешки. Разбира се, "тактично" си давам повече сгрешени, примерно около 8, за да съм сигурен, че и в най-лошия сценарии ще премина. И тези грешки, които бях допуснал, съм можел да ги предотвратя, примерно "задължението по договора за издръжка и гледане е: А) наследимо; Б) ненаследимо; В) наследниците могат да встъпят в задължението, ако поискат това" бях оградил Б, а според едно Тълкувателно решение от 81-ва, което не бях чел, най-вероятно В ще е верният отговор. Е, както се казва, "Всяко зло за добро", сега едва ли ще повторя същата грешка, поне така го научих . Другият въпрос, на който съм се "избоцал", пък беше за касационното обжалване, писах, че владелческите искове не се допускат до касация, вместо брачните. Вярно, не съм срещал ВКС да разглежда владелчески иск, не съм и мислил дали е възможно или не, но за брачните си го пише. До някъде имах силното предчувствие, че заграждах грешния отговор, но си викам "интуицията ме е подвеждала в не малко случаи" . Така че бях на 80% сигурен, че ще мина. Останалите 20% ги отдадох на "теориите на конспирациите" . На казусите бях също сигурен, че ще мина, освен ако проверяващите не могат да ми разчетат, защото не се славя с краснописа си. Е, старах се да пиша четливо, разбира се, но щом съм минал, значи все пак са успели да ми разчетат, което за мен си е цяло постижение . Виждал съм какви ли не съдийски почерци по резолюции, които аз лично не мога да разчета, но пък чрез които си давам сметката, че има и хора, които пишат по-грозно от мен. Щом са адвокати, сигурно са свикнали със "съдийския грознопис" . Казусите явно не са проблемни, предвид на факта, че само 10% от допуснатите до тях са скъсани. Толкоз долу-горе е съотношението между 228 и 204. От моя гледна точка, нещата за сега протичат обективно. Ако се издъня на устната част, то ще бъде по моя вина. Не знам как ще изпитат 204 за един ден, в Наредбата има възможност при необходимост изпитът да продължи и още един ден, но те до сега бяха коректни и биха ни уведомили, ако има такава възможност, вярвам, че са си направили сметката, защото председателят каза, че до 18 ч. още на първия ден ще успеят да проверят тестовете, което и стана. Каза също че и на 2-ри ноември до 18 ч. ще успеят да проверят казусите, което и стана, даже предсрочно - към 2 без 10 по обяд. За устната част все пак... 204 човека, ама ако комисията е една, нещо ми намирисва на изпитване "ала изпит за правоспособност". И все пак, ти си минал най-съществените части, показал си, че знаеш законите (теста) и можеш да ги прилагаш (казусите), какво повече ти трябва?
По отношение на отговорите в тестовете, малко са въпросите, по които има отклонение в теорията и практиката. 90% от отговорите се крият в самите закони и тълкувателните решения. Примерно, няма разминаване нито в теорията, нито в практиката, че встъпването в дълг може да стане по съгласие както на кредитора, така и на длъжника, за разлика от заместването в дълг, което става само със съгласието на кредитора - чл. 101, изр. 1 ЗЗД и чл. 102, това е един от най-често срещаните въпроси. Очевидно е кой е отговорът на въпроса "Кой договор е реален?" когато сред изброените са наем, продажба и заем за послужване. Друг дежурен въпрос - неустойка, сключена между търговци и уговорена по търговска, дали може да се намалява или не пак не е спорно, има го в закона изрично, но има и нюанси обаче, сред отговорите пускат и нещо, свързано с "добрите нрави", защото има тълкувателно решение, според което неустойка даже и по търговски сделки може да бъде обявена за нищожна, ако е вън от нейната обезпечителна, санкционна и т.н. функция или очевидно предвижда неоснователно и неоправдано обогатяване за другата страна. На въпрос "ако гражданският ищец обжалва присъдата в наказателната ѝ част, съдът: А) оставя жалбата без уважение; Б) Може да я разгледа и уважи; В) оставя жалбата без разглеждане" и тук отговорът е очевиден, пише го в закона. Въпросът "Придобилият фактическа власт въз основа на предварителен договор е: А) държател; Б) добросъвестен владелец; В) недобросъвестен владелец", макар и подвеждащ, не би трябвало да предизвиква затруднения. Един от отговорите би събрал последователи, но при пълната му преценка всеки ще установи, че същият не е съвсем верен. Няма да се спирам на повече "очевидни примери", за мен спорни са въпросите от сорта "Кога подбудителството и помагачеството се считат довършени", като сред отговорите биват "с вземането на решение от страна на извършителя за извършване на престъплението" и "със започването на извършване на изпълнителното деяние от страна на извършителя", като тука са възможни и двата отговора, първият битува в теорията (Проф. Стойнов), а вторият е най-вероятно по-застъпен в практиката, защото не може реално да прецениш кога някой е взел решение да извърши нещо, защото наказателна отговорност няма как да се носи за помисли, те не могат и да се докажат. От друга страна обаче, обектът, който ще бъде засегнат, може да бъде застрашен и в един по-ранен етап, преди започването на изпълнителното деяние, а именно, когато има приготовление, разбира се, когато същото е наказуемо. Щом има приготовление, очевидно е, че деецът е взел решение да извърши престъплението. За този въпрос съм съгласен, че е спорен, среща се в тестовете, но в настоящия го нямаше. Срещал съм и същия въпрос но с други отговори, при който само "с вземане на решението..." беше единственият възможен логичен вариант, предполагам, че съставителят застъпва становището на проф. Стойнов все пак .
По отношение на казусите, още от първи курс на студентите им се натрапва, че няма едно единствено решение по който и да е казус и правото не е математика, където 2+2 да дава 4. Всеки го знае това, и изпитващите го знаят. Един съдия, който ни водеше упражнения, макар и за кратко, защото го повишиха в апелативен, е участвал в комисия за изпити за съдии и казва "Ние искаме да видим аргументация. Може да дадете верен отговор, но ако не го аргументирате добре, няма да го зачетем за верен. Може да дадете грешен отговор, но ако е добре аргументиран, ще го счетем за верен". Аз бих казал конкретно за адвокатския изпит, че на казусите са доста снизходителни, най-много да скъсат около 20% от допуснатите, все пак това е изпит без оценки, само за едно "Да" или "Не".

Успех и на теб, dakotta, в предстоящото ти явяване на адвокатския изпит! Не губи вяра и надежда, дай всичко от себе си, поне да си сигурен, че си бил "изправната страна в правоотношението".

[dakotta]

Хм.. по някои въпроси които си написал може доста да се коментира.

"задължението по договора за издръжка и гледане е: А) наследимо; Б) ненаследимо; В) наследниците могат да встъпят в задължението, ако поискат това" бях оградил Б, а според едно Тълкувателно решение от 81-ва, което не бях чел, най-вероятно В ще е верният отговор."

Задължението си е наследимо според мен по силата на чл.60, ал.1 ЗН. Не се сещам за кое ТР говориш, за да е верен третия отговор.

"Придобилият фактическа власт въз основа на предварителен договор е: А) държател; Б) добросъвестен владелец; В) недобросъвестен владелец", макар и подвеждащ, не би трябвало да предизвиква затруднения."

Не ми става ясно от така формулирания въпрос за кои права се пита – "Придобилият владение върху недвижим имот въз основа на предварителен договор за покупко-продажбата му, макар и да се ползва с някои права на добросъвестния владелец (тези по чл. 71 и 72 ЗС), не разполага с възможността да придобие собствеността след изтичане на кратката давност. Така е, защото предварителният договор не отговаря на изискването за нотариална форма при прехвърляне собствеността върху недвижими имоти (в този смисъл са например решения № 2384-1969-I г. о. на ВС, № 1619 и 1711 от 2000 г. на IV г. о. на ВКС)... Следва да се допълни, че разпоредбата на чл. 70, ал.3 ЗС признава на владелеца на основание предварителен договор правата, които има добросъвестния владелец относно подобренията и добивите от вещта. Липсва обаче такова приравняване относно давностния срок по чл.79, ал.2 ЗС, така че да придобие собствеността върху имота по давност този владелец е необходимо да упражнява непрекъснато владение в десетгодишен срок - чл. 79, ал.1 ЗС.Решение №101/14.07.2015 по дело №891/2015 на ВКС, ГК, II г.о. "

"Кога подбудителството и помагачеството се считат довършени", като сред отговорите биват "с вземането на решение от страна на извършителя за извършване на престъплението" – за този въпрос според мен изобщо няма спор, защото и подбудителството и помагачеството са действия на фаза преди започване на изпълнителното деяние – обещал съм ти помощ да прикриеш престъплението /друг е въпроса как се доказва практически/.

[bvoykov]

За издръжката и гледането е възможно да съм си внушил, че В е верният отговор, хвърлих един бърз поглед на въпросното Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 г., ОСГК на ВС, не видях да има нищо такова. Така че най-вероятно ще е отговор А, тук съм съгласен.
За упражняващият фактическа власт върху вещта пък не се пита за това какви права има, очевидно отговор за това, че може да получи обезщетение за подобренията като добросъвестен липсва, следователно единственият вариант, поне според мен, остава да е недобросъвестен, защото не държи вещта на годно правно основание, което може да го направи собственик. Това, че е приравнен по отношение на правата за подобренията на добросъвестен, не го прави такъв, законът в противен случай щеше изрично да посочи "упражнява фактическа власт на основание, годно да го направи собственик, както и ако я упражнява въз основа на предварителен договор (пропускам онея неща за формата с оглед процесуална икономия).
То няма спор кога е осъществено подбудителство и помагачеството и че са действия преди фазата на изпълнителното деяние, но всъщност за помагачеството действията могат както да предшестват, така и да съпътстват извършването на престъплението, като не е задължително да има предварителен сговор. Както и в казуса, който рецитирах по-горе, Стоян Стоянов улеснява извършването на престъплението в момента на неговото извършване от Иванов. Въпросът тук според мен не е точно кога се извършват подбудителството и помагачеството, а по-скоро кога възниква отговорността за приноса на тези съучастници в извършеното престъпление. Аз изрових този тестови въпрос, тъй като е често срещан, и същият звучи по следния начин "Подбудителството и помагачеството като форма на съучастие са довършени:
а) с вземането на решението от извършителя да извърши престъпление
б) със започване на изпълнението на престъплението от извършителя
в) с вземането на решение от подбудителя или помагача да бъдат съучастници на извършителя"

Отговорността на съучастниците, които не са извършители, е винаги обусловена от отговорността на извършителя. Дори и да са извършили съответните действия на склоняване и подпомагане преди деянието, същите няма как да доведат до някаква тяхна отговорност, без извършителят да е осъществил някой от стадиите на умишленото престъпление, освен ако за самото подпомагане или подбуждане, не може да се търси отделна наказателна отговорност, но все пак има разлика между подбудителство към престъпление и подбуждане към престъпление, за последното подбужданото престъпление не трябва да се е осъществило.

[dakotta]

"Придобилият фактическа власт въз основа на предварителен договор е: А) държател; Б) добросъвестен владелец; В) недобросъвестен владелец
Така формулиран въпроса е някак си висящо изваден от контекста. Докато не знам какви права претендира според автора на въпроса, не мисля, че има еднозначен верен отговор.

Задължението по договора за издръжка и гледане е: А) наследимо; Б) ненаследимо; В) наследниците могат да встъпят в задължението, ако поискат това"
Категорично според мен е наследимо, а ТР по темата дори го доразвива в т. 4: прехвърлителят има право да развали договора, ако реши, че наследниците на приобретателя не изпълняват задължението което /очевидно/ са наследили.

Подбудителството и помагачеството като форма на съучастие са довършени:
а) с вземането на решението от извършителя да извърши престъпление
б) със започване на изпълнението на престъплението от извършителя
в) с вземането на решение от подбудителя или помагача да бъдат съучастници на извършителя

Не можеш да ме убедиш, че има верен отговор различен от А, НК е категоричен какво е подбудителство и помагачество, кога е наказуемо и кога не, а практиката по темата е единна и непротиворечива.

Надявам се и други да се включат по същество, много ми допадна и предложението на 111888, сигурно за всички ще е интересно да се видят резултатие. Не мога да разбера защо на тези тестове не се ползват законите поне, не говорим за сборници с ТР. Никой уважаващ себе си юрист не мисля, че може да твърди, че познава из основи едновремено и гражданско и наказателно, не напразно в повечето съдилища дори има отделни колегии, а всички те решават делата, четейки закона. Проверявайки въпросите назад из тестовете видах доволно количество специфични въпроси. Мисълта ми е кому е нужно да назубриш определено количество въпроси и отговори /спорно верни/, за да минеш този тест. И да, всеки казус има относително верен отговор, съобразно детайлите по него и доста често повече от един краен верен отговор. То иначе би се обезмислило инстанционното производство, а ВКС щяха да умрат от скука

[bvoykov]

По отношение на наказателноправния въпрос и аз в последствие възприех, че ще е правилен отговор А, но просто исках да внеса малко аргументи за другите възможни варианти. Този въпрос не си спомням да се е падал на сегашния тест, но щом и той получи разрешение, значи спорните въпроси, поне за мен, почти не останаха . Друг спорен въпрос, който съм срещал, беше за сроковете по ЗЗД, какви срокове биват, ама не ми се играе да го търся в момента, защото и времето ми е ограничено.
Ако се разреши ползването на нормативни актове и съдебна практика на решаването на теста, това би обезсмислило целия тест, защото почти никой няма да сбърка. Дали е необходимо следователно да има такъв тест, аз не мога да кажа, не съм го умувал, не съм толкова мъдър. На практика каквото ми дадат, скачам и се боря, пък, ако стигна някъде, може тогава да го мисля. Не е много справедливо като цяло за едни да е нямало изпит, за други да е имало, все пак адвокатурата е свободна професия, има адвокати с всякакви компетенции и умения или с липсата на такива, но в момента и да се тревожа, и да го мисля, просто не съм в позицията да направя каквото и да е било, само мога да се боря срещу течението. Имаше едно сдружение "На младите юристи" ли как се казваше, беше пуснало преди година-две една петиция до Висшия адвокатски съвет във връзка с непрозрачността на изпита, но не знам до къде е стигнало, тъй като гледам, не е имало явно последици.
И все пак, не е гаранция, че с ползването на нормативни актове може да се даде верен отговор. Грешки се допускат, и от съдии, и от прокурори. Един съдия така си беше измислил, че досъдебното производство се дели на същинско и несъщинско и че действията на прокурора след приключване на разследването попадат в "несъщинското" такова и сроковете за мярката за неотклонение "Задържане под стража" не важат в тази му фаза, въпреки че там чл. 200 ли кой беше или 198 от НПК казва кои са фазите на досъдебното производство и че действията на прокурора след приключване на разследването попадат в тях. Като последица, обвиняемият остана задържан под стража отвъд предвидения 8-месечен срок, защото за престъплението, за което беше привлечен, се предвиждаше такъв срок.

[ivan_lawyer]

Поредната глупост - изпит за адвокати. Измислица на лобито на Доковска, що да не я плювна.
Това са шматкарии, провинциални напъни - по същество - това е една пълна глупост.

Човек не се ражда адвокат. Адвокат се става - като това не става с изпити - не. Става с практика, със съвест, с почтеност.

Тези казуси са безсмислени. Свел съм брака на делата си почти както във фабриката на "Мерцедес". Тоест 0 %. Брак на делата - означава - да не правя грешки. Никога не съм държал приравнителни изпити. Но са ме изпитвали - Облигационно - професор Попов, Търговско - Герджиков, Семейно - Цанкова, Наказателно - Стойнов, също Панайотов, Данъчно - Петканов, това са реперите. Не четеш ли на сесия - не ставаш по-късно юрист.

[lawchoice]

Точно защото човек не се ражда адвокат, изпити следва да има. Не само при вписването, но и с определена периодичност. Адвокатската професия също е призвание, но не е е работа на кое и да е последващо звено във веригата да изправя пропуските, допуснати при упражняване й.

[Melly]

Точно защото човек не се ражда адвокат, изпити следва да има. Не само при вписването, но и с определена периодичност. Адвокатската професия също е призвание, но не е е работа на кое и да е последващо звено във веригата да изправя пропуските, допуснати при упражняване й.

Напълно споделям казаното от lawchoice.
Писала съм много тук във форума по въпросите изложени от млади колеги, най-често напуснали академичната скамейка с диплом по Право в ръка, които за първи път се изправят пред конкурсни процедури.
Намирам пропуски в подготовката им още през семестрите. Повечето студенти се задоволяват да се явяват на изпити ограничавайки се само с прочит на лекции и тук-таме на някой учебник - с две думи, поставената цел е да минат с оценка по-висока от "слаб 2". Не ми е известно преподавателите по съответните дисциплини да са строги в преценката относно показаното от студентите ниво на знания, защото ако са, това би се отразило обратно пропорционално на хорариума им. По тази причина се затвърдява правилото "и вълкът сит, и агнето цяло", т.е. първи минус - пробив в системата на обучението. Или от гледна точка на болшинството студенти - "семестър да мине, друг да дойде", попълвайки знанията си механично от рехавия прочит на материалите.
Ако преди години съдебната практика бе издавана в томове на хартиен носител, то от 2002-2003 се положиха първите стъпки тази практика и новосъздадената такава да бъде представяна в електронен вариант - продуктите на Сиела. Сега на пазара се предлагат повече от една правно-информационна системи с богата съдебна практика. Едно такова улеснение би следвало у студентите да провокира интерес, за да могат да отличават материалното право от процесуалното и иманентната връзка между тях. Така биха се раздвижили мисловните връзки, които биха създали собствени аналитични модели за решаване на казусите. И този процес на самоподготовка трябва да започне още във втори курс на обучението.
Масовият случай не е такъв. За съжаление.
Дори и един такъв колега, с ограничен капацитет, визирам липса на умение за анализ на нормите и приложението им в конкретна изпитна постановка, да е издържал конкурсния изпит, ще е практически негоден успешно да упражнява адвокатската професия. Защото с всяко поето дело, той трябва да има съзнанието да носи отговорността, че ще се явява на още по-сериозни изпити пред съдебните инстанции.
Там няма лАбаво! Пишат "двойки" съвсем основателно.

[ivanov_p]

Правото не е откъснато от живота и често няма защо да се четат ТР, за да се отговори на въпрос. Без да имам никакъв спомен от ученото веднага ще кажа, че задължението по договора за издръжка е наследимо, няма как законодателят да допусне днес да си прехвърлиш имота срещу издръжка и гледане, утре другата страна да се гътне и имота да отиде при наследниците, а задължението за издръжка не.
Щом има договор винаги си държател, нищо че те въвеждат във владение. В ЗЗД също предават владението на наемателя, но то е държане. Ти не подписваш договор с цел да своиш, а да платиш остатъка и да станеш собственик, не го ли платиш те вадят от имота. Това се доказва и от факта, че законодателят, с изключение от правилото, дава права по чл. 71 и 72 ЗС на купувача по предварителен договор, на който е предадено владението, т.е. не е налице същинско владение по смисъла на ЗС.
С третото не съм съгласен, не може помагачеството и подбудителството да са довършени с вземането на решение от извършителя да извърши престъпление. Това е правен абсурд който е прекомерен дори за напълно разпасалото се българско наказателно право.

[111888]

Нещата на практика дали не са по-различни, от написаното в учебниците и законите...
http://gramada.org/%D1%83%D1%87%D1%80%D ... %B4%D0%BE/


А сега по темата. Ако ще го има изпита-да бъдат изпитани всички вписани без изпит в т.ч. началници в адвокатурата, и участници в изпитни комисии. Изпитващия да не знае дали изпитва младеж-желаещ да е младши адвокат, или началник в адвокатурата, в писмената фаза на изпита. При атестацията на неизпитвани адвокати чрез изпит изпитващи да са извън съсловието-действащи съдии, преподаватели(особено по трудово право е важно ...), защо не и юрисконсулти да изпитват(юрисконсулт да не е втора категория юрист?).

[dakotta]

Един юрист, без значение дали е адвокат, съдия, прокурор и т.н. по време на следването трябва да се е научил да чете и по-важно, да не сипира да го прави и след като вземе диплома. Както казваше един от преподавателите – "Колеги, вие ако не знаете в кой кодекс, закон или друг нормативен акт следва да търсите отговора на въпроса, не три, а тридесет часа да ми висите на изпита с нормативната уредба пак няма да ви стигне времето да дадете верни отговори."
Лично за мен тестът е абсурден, но явно и това е целта – да отпаднат максимален брой кандидати още на първия етап. Недомислени, "чопнати" оттук и оттам въпроси и отговори, неизвестни верни отговори, пълна непрозрачност при проверка и т.н... По казусите поне можеш да разсъждаваш, да ползваш нормативна уредба, да дадеш аргументи.

[ivan_lawyer]

Няма връзка между ученето и моженето.
Справка - като младеж първото ми дело беше срещу мастити адвокати - с едно кимване ги победих. Бяха забравили да сложат в Държавен вестник (тогава така беше реда), едно обявление и делото се спечели.

После ред други работи - спомням си как се притеснявах (а и още се притеснявам), като влизам по дела. Например на адвокатите на Бойко Борисов - те са известни, им свалих гарда, с факта, че не си бяха вписали телефонните номера в пълномощното.

Най-важното, което трябва да запомни адвоката е - вземай хонорара си предварително, бъди учтив, дръж обратна връзка с клиента - най-важното - взимай си хонорара предварително, може да е малък, може да е голям - взимаш. За консултацията - 20 лева. Поне. В голяма кантора ако работиш - няма проблем - те там си плащат сами. Разбира се, екипите в големите кантори са недъгави - поради причината, че са тромави - те са много лесно победими (понякога са доста опасни). Най-добре е семейният бизнес - но става и с екип.

Другото е единство, творчество и красота, както казваше навремето др. Живкова.

[bvoykov]

Тестът е най-малкият проблем. Ако човек се подготви за него и е чел, правил го е постоянно както в университета, така и след него, няма да има никакви проблеми, особено след като разгледа тестовете, давани от предходни години. Аз да съм се готвил само около 12 часа общо (не наведнъж, разхвърляно през дните) за теста, иначе през останалото време приоритизирах подготовката на темите от конспекта, за мен те са по-плашещата част от каквито и да е тестове и казуси. Това, че има отпаднали хора, както казах във втория си пост по тази тема, може да се дължи на различни фактори, извън контрола на човека, а може и да се дължи и на липсата на подготовка. Последното винаги е налице, никой не може да ме убеди, че на какъвто и да е изпит, включително и на магистратски, не се явяват хора, които са положили само минимални усилия, недостатъчни да покрият "екзистенц-минимума". Не е гаранция, че успешно издържалият теста ще премине както през казусите, така и през устната част, а на нея също не дават да се ползват нормативни актове и съдебна практика, затова аз лично препоръчвам, нека да се учи сериозно и всеки да даде максимума от себе си.

[lawchoice]

Няма връзка между ученето и моженето...

Ученето не е гаранция за можене впоследствие, но моженето без учене, дори и да се случи, е на прекалено висока цена. Особено що се касае за професии, свързани и определящи житейската съдба на хората, каквато е адвокатската. От една страна, тя не е самоцел, а има ясно дефинирани в ЗА цели, а от друга ежегодно ВУЗ-ве с всякаква професионална насоченост бълват реки от юристи и икономисти. Та, в тази връзка не виждам нищо лошо в провеждането на изпити, включително и периодични. Освен това, те биха били допълнителен стимул, макар и със задължителен характер, всеки да опресни и поддържа знанията си актуални.

[dakotta]

Нищо против изпита, но не и провеждан по този начин. В пълна тайна са уж верните отговори, по които видно спорове продължават и между практици, отказ до достъп до писменните работи, липса на оценки и критерии по които се оценяват казусите и т.н., водят до размисли и до конспиративни теории, като в тази насока оценяващите мълчат години наред. Къде е пречката всеки един изпитван да може да провери къде и какво е сгрешил, ако оценяващите нямаше какво да крият и премълчават?!?!?! Май не само в Дания има нещо гнило...

[lawchoice]

Аз съм далеч от адвокатурата, поради което и не съм запознат с вътрешните процеси, които протичат там. Включих се по повод коментарите на ivan_lawer, тъй като не споделям разбирането му, изразено в темата. А инак, за един адвокат изпит е всяко дело/казус/, което поема. Там, в реална работна среда, оценките не са по шестобалната система и няма възможност за повторно явяване по време на следващата изпитна сесия.