Опит за убийство или осъдителна присъда породена от емоции?

[ilian_todorov]

https://news.lex.bg/%d0%b1%d0%b0%d1%89% ... b5-%d0%b0/

Още когато започна делото срещу Ковачева се учудих, че е обвиняват в опит за убийство? Ако Ковачева е искала да убие детето защо не го е направила? Не е имало кой да я спре да убие детето. Налага се категоричният извод, че тя сама се е отказала да извърши убийство, ако го е замисляла, а в този случай деецът не се наказва.
(3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:
а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или
б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

Въпреки това Ковачева получава осъдителна присъда за опит за убийство на две инстанции.
Сега делото ще се реши от някой наказателните състави на ВКС. Дано Ковачева да има късмет и този път да получи справедлива присъда.

Поправете ме ако греша, но за кръвнина обикновено съдът присъжда на роднините между 100 и 200 хиляди лева. Сега за тежката телесна повреда на детето неимуществените вреди са 400 хиляди лева. Може би заради страданието и разходите по лечението на пострадалата. Ако сумата включват и разходите, как го изчислиха обезщетението точно на 400000 лева? Какво излиза ако присъдата бъде потвърдена? Ако беше я убила, Ковачева щеше да бъде осъдена да плаща много по-малка сума, а и вероятно щеше да поиска съкратено производство. По онова време беше още възможно.

П.П. По никакъв начин не се опитвам да оправдая това, което е извършила Ковачева. Младеж на 17 г. да получи 6 години (без съкратено производство) и то при първоначален общ режим за убийство, а акушерка 18 години за уж опит за убийство ми се струва несправедливо. Не виждам логиката.

https://plevenzapleven.bg/blog/tag/%D0% ... %B5%D0%B2/

[bvoykov]

Най-вероятният мотив на съдебните инстанции да приемат опита за убийство е, че без лекарската намеса смъртта на детето е била неизбежна. За да има самоволен отказ от довършване на престъплението е трябвало, когато е спряла да го бие, същото да може да оцелее и без лекарска намеса, каквато в този случай е била животоспасяваща. Постави ли се началото на причинно-следствения процес, който, без чужда намеса, би довел категорично до смъртта на жертвата, то отказ от опит е невъзможен, тъй като същият се явява "довършен" - просто последиците от деянието (смъртта на жертвата) не настъпват. В този случай би могла да бъде приложима ал. 3, б. "Б" на цитираната разпоредба, ако г-жа Ковачева по някакъв начин бе спасила детето. Така мисля аз.
Дали обаче е опит или е нанасяне на тежка телесна повреда при евентуален умисъл? Наказанията и в този случай не са малки, особено ако приемем, че са налице квалифициращи признаци по чл. 131 НК - от 3 до 15 години, като е напълно възможно да се помисли за налагане на максималното наказание. На пръв поглед и за мен изглежда да е телесна повреда при евентуален умисъл, защото знаем, че опит може само при пряк умисъл, но може би има други доказателства по делото, които не са ни известни. Не малък е и броят на ударите - 39, поне според статията.
За обезщетенията напоследък тенденцията е като че ли да се присъждат по-високи суми, отколкото е правено в миналото, така че за убийство може да дават и над 400 хил. дори. Колкото до наказанието с цитирания от Вас съпоставим случай с младеж на 17 г, не забравяйте, че спрямо лицата, които към момента на деянието не са навършили пълнолетие, е приложима разпоредбата на чл. 63 НК, която редуцира значително наказанията за тежките престъпления. Така за навършилите 16-годишна възраст непълнолетни най-тежкото наказание, което могат да получат, е 12 години лишаване от свобода.

[ilian_todorov]

Най-вероятният мотив на съдебните инстанции да приемат опита за убийство е, че без лекарската намеса смъртта на детето е била неизбежна. За да има самоволен отказ от довършване на престъплението е трябвало, когато е спряла да го бие, същото да може да оцелее и без лекарска намеса, каквато в този случай е била животоспасяваща. Постави ли се началото на причинно-следствения процес, който, без чужда намеса, би довел категорично до смъртта на жертвата, то отказ от опит е невъзможен, тъй като същият се явява "довършен" - просто последиците от деянието (смъртта на жертвата) не настъпват. В този случай би могла да бъде приложима ал. 3, б. "Б" на цитираната разпоредба, ако г-жа Ковачева по някакъв начин бе спасила детето. Така мисля аз.
Дали обаче е опит или е нанасяне на тежка телесна повреда при евентуален умисъл? Наказанията и в този случай не са малки, особено ако приемем, че са налице квалифициращи признаци по чл. 131 НК - от 3 до 15 години, като е напълно възможно да се помисли за налагане на максималното наказание. На пръв поглед и за мен изглежда да е телесна повреда при евентуален умисъл, защото знаем, че опит може само при пряк умисъл, но може би има други доказателства по делото, които не са ни известни. Не малък е и броят на ударите - 39, поне според статията.
За обезщетенията напоследък тенденцията е като че ли да се присъждат по-високи суми, отколкото е правено в миналото, така че за убийство може да дават и над 400 хил. дори. Колкото до наказанието с цитирания от Вас съпоставим случай с младеж на 17 г, не забравяйте, че спрямо лицата, които към момента на деянието не са навършили пълнолетие, е приложима разпоредбата на чл. 63 НК, която редуцира значително наказанията за тежките престъпления. Така за навършилите 16-годишна възраст непълнолетни най-тежкото наказание, което могат да получат, е 12 години лишаване от свобода.

Извини ме, ако съм неучтив, но във форума редовните участници обикновено не ползват учтивата форма Вие.
Значи според теб съдът е решил, че щом детето е щяло да умре без лекарска намеса (това не го знаех или го бях забравил), значи става въпрос за опит за убийство? Значи ако някой ме ядоса и го тупна с нещо тежко по главата и после лекарите го спасят, ще ме съдят за опит за убийство, въпреки че съм имал време и възможност да го довърша? Съдът ще приеме, че аз съм разчитал да пукне вследствие на раните си. Добре, има някаква логика.

Едно нещо обаче не мога да разбера и това е мотивът за убийство. Детето реве и изнервя Ковачева и тя го удря многократно за да замълчи, но не завинаги според мен. Смъртта на детето дори без видеозапис би причинила проблеми на акушерката. Ще се направи аутопсия, която ще породи разследване. От такива неща няма полза Ковачева.


За убийствата извършени от непълнолетни управляващите най-после се усетиха.
https://www.24chasa.bg/novini/article/8133442
Само че за убийството в Плевен съдът спокойно можеше да даде 10 години с оглед високата обществена опасност на деянието.

[bvoykov]

Аз също не държа на вежливости, затова ще започна като един бивш български топ футболист.

Виж ся, едно е да "тупнеш" внезапно друг човек по главата, друго е да си нанесъл 39 удара по главата на новородено бебе, чийто череп не е толкова здрав, както и да го душиш и притискаш с възглавницата продължително, както е правила г-жа Ковачева. Не знам каква е истината, може пък да не е искала да го убива, но няма как да се влезе в съзнанието на когото и да е било. След толкова много удари - 39, плюс задушаване, и най-трезво мислещият човек ще си каже "А бе тя направо е искала да го убие". Не всяко умишлено убийство е необходимо да е планирано или извършителят предварително да е мислил как да му се размине. Повечето се случват без предварително изготвен план и когато е така, се разкриват сравнително лесно.

Колкото за законопроекта за увеличаване наказанията на непълнолетните, още не е приет окончателно. Ще си позволя да цитирам министъра на правосъдието относно някои наказания, които обичайно се завишават, за да се задоволят обществените нагласи - "И сега са свръхвисоки наказанията, но ще предложим тяхното увеличение". Не че за непълнолетните са "свръхвисоки" по настоящем, но и да станат такива, нищо няма да изкорени случаите на извършвани от тях тежки престъпления. В древността основен принцип на наказанието е било "око за око, зъб за зъб". Тоест, ако отнемеш живот, трябва да дадеш своя. Ако това беше полезен наказателен принцип, тенденцията нямаше да върви към премахване на смъртното наказание в голяма част от държавите и щяхме все още да си останем обхванати от кръвни възмездия. През Средновековието повечето наказания са били или смърт, или отрязване на крайник, но престъпността е била изключително висока, тоест има ли смисъл от тежки наказания въобще?

[ilian_todorov]

Аз също не държа на вежливости, затова ще започна като един бивш български топ футболист.

Виж ся, едно е да "тупнеш" внезапно друг човек по главата, друго е да си нанесъл 39 удара по главата на новородено бебе, чийто череп не е толкова здрав, както и да го душиш и притискаш с възглавницата продължително, както е правила г-жа Ковачева. Не знам каква е истината, може пък да не е искала да го убива, но няма как да се влезе в съзнанието на когото и да е било. След толкова много удари - 39, плюс задушаване, и най-трезво мислещият човек ще си каже "А бе тя направо е искала да го убие". Не всяко умишлено убийство е необходимо да е планирано или извършителят предварително да е мислил как да му се размине. Повечето се случват без предварително изготвен план и когато е така, се разкриват сравнително лесно.

Колкото за законопроекта за увеличаване наказанията на непълнолетните, още не е приет окончателно. Ще си позволя да цитирам министъра на правосъдието относно някои наказания, които обичайно се завишават, за да се задоволят обществените нагласи - "И сега са свръхвисоки наказанията, но ще предложим тяхното увеличение". Не че за непълнолетните са "свръхвисоки" по настоящем, но и да станат такива, нищо няма да изкорени случаите на извършвани от тях тежки престъпления. В древността основен принцип на наказанието е било "око за око, зъб за зъб". Тоест, ако отнемеш живот, трябва да дадеш своя. Ако това беше полезен наказателен принцип, тенденцията нямаше да върви към премахване на смъртното наказание в голяма част от държавите и щяхме все още да си останем обхванати от кръвни възмездия. През Средновековието повечето наказания са били или смърт, или отрязване на крайник, но престъпността е била изключително висока, тоест има ли смисъл от тежки наказания въобще?

Лесно се дискутира с теб!
Ако съм тупнал някого с мека глава 39 пъти и той е още жив значи, че ръката ми е много слаба, не мислиш ли? Ако съм го душил продължително и пак е жив, значи или съм много кекав или не съм искал да го удуша. Така мисля аз. Не забравяй, че осъдителната присъда задължително трябва да е несъмнена и при колебание съмнението винаги е в полза на подсъдимия.
Зная, че не е приет окончателно, но се надявам да го приемат. Наказанията за непълнолетни не са завишени, а напротив, са силно занижени. Занижена е и долната граница над която лицето носи наказателна отговорност. Извършват се много престъпления и от 13 годишни. Ако те са съзнавали какво вършат, защо да не носят наказателна отговорност?

https://www.youtube.com/watch?v=vbiOTeMqtLs
Гледай след 5 м. и 20 секунда.
Ако го изгледаш целия, също няма да сбъркаш.

[ivan_lawyer]

Само искам да кажа, разбира се - не оправдавам поведението на санитарката. Като човек - служил в казармата - обаче - давал съм нощно дежурство (караул), а и съм радист, така - че знам какво е умора - при това тогава съм бил на 18-19 години. Сега чел съм за изпити и посред нощ, но в един момент - примерно вече съм си старец, сега ако ме накарат да дежуря - просто ще заспя.

Бебе съм отгледал - не знам какво да кажа - има една следователка - Транспортна полиция - следствие - опа - всички на верижка - за един паднал асансьор - подведе всички под отговорност - от производителя - до собственика.

Къде се скри управата на болницата, които подлеци познавам едва ли не лично, защо са натоварили до смърт и до амок санитарката, дори в свирепата казарма ни даваха 2 часа сън - два часа дежурство и 2 часа обход, тоест - застъпваш караула, обхождаш маршрута, складовете оглеждаш, после седиш на телевизора или на печката, чешеш се 2 часа, после имаш право да похъркаш 2 часа и пак същото и - това е важното - не отиваш следващият ден пак, има си други смени.

Сега - получава се амок - изтрещяване, виж какви са подли от болницата - могли са да сложат повече хора - в крайна сметка плюскат кинти, то това е. Нямаш пари - нямаш болница, това е все едно аз да наема хора - за без пари да ми работят, без почивен ден, без празници, джуджевидна представа за света (извинявам се на всички по-ниски мъже от мен - имам прекрасни приятели с нисък ръст - но резултата е такъв, ще се съобразявате).

[ivanov_p]

Затова има съд, за да решава такива дела, прокурор и адвокати, за да се борят за справедливо решение. Даже не знам колко е присъдата, но е прекомерна, познавам нрава на дивото азиатско племе, довлекло се преди 1300 години в Европа. Според мен правилната квалификация е по друг член, но от друга страна имаме не просто множество удари и други действия, които причиняват тежки увреждания и застрашават живота, а и извършител, който е медицинско лице и е знаел за вероятните последици. Кое как е било е в кориците на делото и експертизите, за мен присъдата трябва да е 6-8 години, но съда е този, който решава.