2020-10-01 0
Д-р Мария Чернаева, ДМ – Ръководител на Служба за трудова медицина ВИТА инженеринг
Работата от разстояние е сравнително нова форма на полагане на труд. Нейната поява е обусловена от бурното развитие на информационните и комуникационните технологии, които дават възможност работещият да не присъства физически в предприятието. Пандемията от COVID – 19 през последната година доведе до масово прилагане на този вид труд в българските и чуждестранните фирми.
Като работа от разстояние се дефинира всяко използване на информационните и комуникационните технологии, което позволява трудовите/служебните задължения или част от тях да се изпълняват далеч от мястото на работата, където се очакват резултатите от тях или където обичайно биха се изпълнявали (обикновено седалището на предприятието). Дистанционната работа може да се извършва както от дома на работещия, така и от обособен център посредством т. нар. отдалечен достъп. Много сфери на дейност се оказаха подходящи за извършването на такава работа.
Такива са IT секторът, счетоводните и консултантските услуги, медиите, застраховането, проектирането. Дори научната и преподавателската дейност в резултат на техническия прогрес вече могат да се извършват от разстояние.
Дистанционната работа има значителен ефект за икономиката. Тук ще се спра само на влиянието върху здравето на работещия. Положителните страни на този вид работа са преди всичко подобряване на баланса между личния и професионалния живот, „спестяване“ на времето за пътуване до работното място, неудобствата и дори рисковете от пътуването. Също така работещият би могъл да аранжира работната си среда според своите индивидуални нужди и вкусове – нещо, което трудно се постига в един голям офис от отворен тип. За хора с увреждания и особено с двигателни проблеми работата от разстояние представлява добра възможност за социално включване.
Освен положителни страни, тя има и негативни аспекти, като това е причината дистанционната работа да се причислява към новите рискове за здравето.
Работата от дома ограничава социалните контакти на работещия и би могла да доведе до пълна изолация с негативни последствия върху неговата психика. Взаимодействието му с другите членове на екипа понякога се оценява като непълноценно. Общуването предимно или единствено чрез технически средства може да влоши някои социални умения на работещия. Пълната зависимост от комуникационните средства също може да бъде източник на стрес. При екипи, разпръснати в различни части на света, проблем представлява и часовата разлика – за да работят в синхрон, на част от работещите се налага да нарушат естествения ритъм на сън и бодърстване.
До неотдавна проблем беше и липсата на регулация за този вид труд в българското законодателство.
През 2002 г. социалните партньори на европейско ниво подписват Европейското рамково споразумение за работа от разстояние, а преговорите с ЕК започват още през 2001 г. Споразумението акцентира върху доброволния характер на работата от разстояние, защита на личния живот на работещия, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, оценяване на риска при работа, осигуряване на права, идентични с тези, на работещите по традиционния начин.
През 2008 г. ЕК въвежда Рамковото споразумение. Държавите-членки на Съюза предприемат различни подходи за прилагането му в националните си законодателства. У нас след подписването на Националното споразумение за организацията и прилага¬нето на дистанционна работа в Република България между представителните организации на работещите и на работодателите на национално равнище през 2010 г. е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. С приемането му от Народното събрание през 2011 г. стават факт следните промени в кодекса:
Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, ползват същите права, свързани с организацията на работа и здравословните и безопасни условия на труд, регламентирани в българското законодателство и в действащите в предприятието колективни трудови договори, с каквито се ползват работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя. (Чл. 107к, ал. 1)
Работодателят е длъжен да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение работни места за извършване на работа от разстояние, които отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в нормативните актове по прилагането му. (ал. 2)
Работодателят носи отговорност за безопасните и здравословни условия на труд на работното място на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, като той е длъжен да ги информира за изискванията за организация на работата и за безопасните и здравословни условия на труд в съответствие с нормативните актове, приложимите колективни трудови договори, вътрешните правила на предприятието, политиката на предприятието по безопасност и здраве при работа и за всички изисквания и правила за организацията на работа и при работата с видеодисплеи. (ал. 3)
Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за спазване на политиката на предприятието за организация на работата и за безопасност и здраве при работа, както и на предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд. (ал. 4)
Контролът за правилното прилагане и спазване на изискванията и нормите за здравословни и безопасни условия на труд се осъществява, както следва: (ал. 5)
1. работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат право сами да поискат посещение на работното им място със заявление до съответната дирекция "Инспекция по труда";
Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние:
1. сами определят почивките в работното си време в съответствие с разпоредбите на този кодекс, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаните с прилагането им подзаконови нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или в колективния трудов договор; (Чл. 107л, Ал. 6)
Приетите изменения узаконяват една форма на полагане на труд, която съществуваше на практика, но не и в нормативните документи. С тези промени правата на работещите дистанционно се изравняват с тези, на работещите по традиционен начин. Гарантира се осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като основната отговорност е на работодателя.
За съжаление намесата само в един нормативен документ обикновено е недостатъчна и поражда противоречия с други закони и наредби. Необходимо е процесът на промяна да продължи и да се допълнят актовете, които имат отношение към проблема.
Използвана литература:
1. Цачева, Невена, „Трудовата медицина в Република България: теория, методология, практика“, дисертационен труд
2. ЕК, Стратегическа рамка за безопасност и здраве при работа 2012-2020
3. Европейска обсерватория на риска – официална страница
60%
40%
1486 гласували
• GDPR продукти
• Правен софтуер
• Онлайн книжарница
• Училищна СТЕМ среда
• Bulgarian Laws in English
