Непроизнасяне на Комисията за защита от дискриминация

[radoslav_stoyanov]

Здравейте. Имам въпрос относно Комисията за защита от дискриминация. Мой приятел има преписка пред комисията от 3 /да, три!/ години. Преписката беше обявена за решаване през 2012 г., после смениха персоналния състав, после пак я гледаха новите, и миналата година за втори път е обявена за произнасяне. Вчера се навърши една година, откакто се чака произнасяне с акт. Като са станали 6 месеца той е пратил писмо до председателя с молба за извършване на процесуалното действие, но от там - ни вест, ни кост. Какво може да се направи? Гледах за производство по 257 по АПК, но ВАС връщат такива, защото "бездействие" било фактическо действие, не правно действие. Е, какво да се направи тогава? Как човек да получи бързо правосъдие?

[sadiata]

Действително по реда на чл.257 от АПК могат да се атакуват фактически действия ,които един орган има задължение да извърши по силата на закон или неизпълнението на задължение ,пряко произтичащо от нормативен акт, което органа не изпълнява. В това се състои и неоснователното бездействие. Следователно не произнасянето на комисията с решение по подадена жалба не подлежи на атакуване по реда на чл.257 от АПК , тъй като в случая е налице не произнасяне по искане за издаване на административен акт -решение за преустановяване на извършена дискриминация, което съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК. Следователно в този случай реда за оспорване на отказа на комисията за защита от дискриминация за произнасяне по жалба подлежи на оспорване по реда на оспорване на индивидуалните административни актове , установен в АПК. Мълчаливия отказ по своята същност представлява необорима презумпция ,че щом като компетентния административен орган да издаде административния акт не се произнесе в законоустановения срок, то е налице отказ да се издаде искания административен акт. Тоест по силата на чл.58 ал.1 от АПК се презумира наличието на настъпило отрицателното волеизявлението( отказ да издаде акта) на административния орган по направено искане за издаване на административен акт като с това се осигурява правна възможност за атакуване на отказа да се издаде административен акт по административен или съдебен ред. Фактическото действие, по силата на закон или задължението , пряко произтичащо от нормативен акт не представляват административни актове , но не извършването им представлява бездействие ,което може да засегне правният субект в една или друга степен. Наличието на на правен интерес от извършването на действието ,което АО има задължение да извърши по силата на закон или наличието на правен интерес от извършване на задължението ,което възниква по силата на нормативен акт е абсолютна процесуална предпоставка за атакуване по съдебен ред на отказа да се извърши фактическото действие или изпълнение на задължението ,произтичащо пряко от нормативен акт. Следователно в случай ,че не е налице правен интерес за претендиращият субект от извършване на фактическото действие , пряко произтичащо от нормативен акт или неизпълнението на задължение, възникващо по силата на закон , то това е отрицателна предпоставка за съдебното им атакуване.
Не съм съгласен с възприятието или правното съждение на ВАС ,че едно действие ако е юридическо такова не подлежи на атакуване по реда на чл.257 от АПК. Не извършването на фактическо действие ,което административния орган е длъжен да извърши по силата на закон представляват юридически действия , тъй като са определени в съответната правна норма на закона и следователно тези действия са юридически такива , които административния орган има задължението да извърши по силата на отделен закон. Разликата е в това ,че такива действия не представляват административен акт(волеизявление или отказ от направа на волеизявление).